Статистиката показва, че половината от родното производство за миналата година стои нереализирано на пазара

Понижено търсене на български мед отчитат производители. Статистиката показва, че половината от родното производство за миналата година стои нереализирано на пазара. 

През последните години няма търсене  и реализация, продукцията стои по складовете. Това е проблем, който се нарежда сред останалите за сектора. Един от тях е катастрофалното намаляване на пчелните семейства. На този фон нереализацията на продукцията от миналата година е доста притеснителна. Това заяви председателят на Обединения български пчеларски съюз Михаил Михайлов в ефира на Bulgaria ON AIR.

По думите му една част от производството се изнася, а по-малко от 1/3 остава у нас и се реализира на вътрешния пазар.

"Българинът не е научен да консумира пчелен мед", отбеляза той, като допълни, че са наблюдава стремеж на млади пчелари, които се включват в отглеждането на семейства заради субсидиите, но пък по-възрастните и утвърдени такива се отказват от сектора. 

"Държавата ни подпомага. Наред с другите въдства, ще имаме втора държавна помощ заради войната в Украйна. Макар ставката да е ниска - 10 лв. на пчелно семейство, тя все пак е нещо", поясни той. 

Според него причините за изчезването на пчелите са това, че производителите са подценили заболяванията по пчелите. Освен това, използваните препарати за защита са използвани от дълги години, което води до резистентност.

"Не цената спира хората да купуват, а притискащото ги ежедневие. Вероятно медът е последното нещо, което биха купили. Изкупната му цена към момента е между 4,60 - 4,80 лв., докато през миналата година беше с лев повече", заяви Михайлов.

Той открои сериозен проблем, пред който са изправени пчеларите - вносът на пчелен мед от други страни. Такъв пристига у нас дори и от Южна Америка.

"Произвеждаме над 12 000 тона - 3/4 да изнасяме, основно към страните от ЕС. Германия е най-големият вносител", каза още гостът. 

Михайлов алармира, че площите с медоносните растения намаляват, а държавата не полага достатъчно грижи. "Лесничействата трябва да увеличат площите на насажденията като липа и акация", заключи той.