ЦИК заличи гласовете на 108 хиляди избиратели, упражнили законно правото си на глас, пише на станицата си във Фейсбук Александър Сиди, съпредседател на ВМРО.

"4,5 % гласове „Не подкрепям никого“ са извадени от графата „действителни“ и направиха възможно влизането на ИТН в 49-ото НС", отбелязва политикът.

По думите му 34 години след прехода в България все още има „бивши хора“.

"Това е тъжната равносметка, която ние от ВМРО можем да направим след преглед на резултатите от изборите на 2 април, публикувани на официалния сайт на Централната избирателна комисия. Този израз е бил използван от комунистическата власт за хора, заличени от системата. Днес аз съм ЗАЛИЧЕН. Няма ме. Мен, моите приятели, както и още 108 000.(…) На последните парламентарни избори, аз в изпълнение на Изборния кодекс, по който гласуването в България е задължително, изпълних задължението си и гласувах. Гласувах с „не подкрепям никого“. Като мен направиха още 108 000 души. Валиден избор. Действителен. Точно както за глас за която и да е политическа партия. Че гласът ми е действителен изрично е записано в чл.109, ал.1 т.9 от ИК", пояснява своята позиция, публикувана във Фейсбук съпредседателят на ВМРО Александър Сиди. Той уточнява, че това е служебно заличаване, което реално обезсмисля изборния процес.

Ето и пълният текст на позицията на съпредседателя на ВМРО Александър Сиди:

„Бившите хора”. Заличени. Хора, които държавната машина на комунистическата власт е изтривала от лицето на замята. Избивала. И заличавала всякакъв спомен за тяхното съществуване. Наричала ги е „бившите хора”. Този израз използва в едно свое изказване и министъра на МВР от промяната Рашков. Явно не е случайно. Днес в България още има „бивши хора”. Заличени.

Днес аз съм ЗАЛИЧЕН. Няма ме. Мен, моите приятели, както и още 108 000. Сто и осем хиляди души сме заличени.

На последните парламентарни избори, аз в изпълнение на Изборния кодекс, по който гласуването в България е задължително, изпълних задължението си и гласувах. Гласувах с „не подкрепям никого”. Като мен направиха още 108 000 души. Валиден избор. Действителен. Точно както за глас, за която и да е политическа партия, че гласът ми е действителен изрично е записано в чл.109, ал.1 т.9 от ИК….

Следвайки тази логика, подавайки действителен глас, то той трябва да бъде отчетен в изборния резултат, нали?

Но! В България много го обичаме това НО. В методическите указания в края на кодекса е записано, че всъщност моят глас, действителен по смисъла на закона, се изважда от броя на действителните гласове. Няма го. Заличава се. Аз не съществувам като съвестен избирател. Като гражданин, изпълнил задължението си да гласувам.

Обаче моят глас, както и гласа на 108 хиляди души прави разлика. Огромна. Ето пример:

"Всички действителни гласове на изборите на 2 април са 2 633 469. 4 процента от тях са точно 105 339 гласа. Това е бариерата за влизане в Народното събрание. Последната политическа партия класирала се за влизане в парламента има точно 103 965 гласа. Или 1373 гласа под бариерата. Но! Както казах, винаги има едно НО… Заличавайки моя действителен глас, както и на още 108 хиляди души, бариерата вече е 100 980 гласа и последната партия я прескача спокойно с три хиляди гласа.

И тук не става въпрос за ИТН. Такива са методическите указания. По същия начин на последните европейски избори беше свалена бариерата и Радан Кънев се промуши в Европейския парламент. Отново премахвайки гласовете “не подкрепям никого”…

Това според мен е безумие. Гласуването е задължително. Законът ти позволява да гласуваш с „не подкрепям никого”. Отиваш до урната, гласуваш. Изпълняваш дълга си. И след това служебно те … заличават!

Говорим как избирателната активност е ниска, но в същото време заличава гласовете на 4,5 процента от гласувалите! Следващият път не ни призовавайте до урните, няма смисъл. Направо обявете резултатите!"