С блокада на ключовото за столицата кръстовище на площад “Орлов мост” и синдикална акция в парк “Борисова градина” Конфедерацията на независимите синдикати в България и нейните основни членове отбелязаха днешния 1 май – Ден на труда и Международната работническа солидарност.

Акцията “За правото на сдружаване и достойни заплати!” насочи вниманието към проблемите на трудещите се българи и се фокусира върху решенията на конфедерацията за вдигане на възнагражденията на заетите в обществения сектор. “Днешната проява е призив за чуваемост към проблемите на хората. Както знаете, те са свързани с техните доходи и с цените, които продължават да растат и все по-трудно хората свързват двата края. Това трябва да чуят политиците, а не да обясняват на хората с едни милиардни числа как няма пари в държавата и ще фалираме, нещо което не е вярно”, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Точно в 10 часа за половин час членовете на конфедерацията блокираха движението в района на “Орлов мост” и го обградиха с българския трибагреник. В центъра на кръстовището бе поставена символична синдикална кутия с решенията, които КНСБ предлага по бюджета за тази година. Главният икономист на конфедерацията и директор на ИССИО Любослав Костов посочи какви са те:

“На първо място смятаме, че брутният вътрешен продукт ще бъде по-голям, което в комбинация с повишените данъчни приходи, ще доведе до допълнителни 2 млрд. лв. в бюджета, които да намалят дефицита. Това е обективно според статистиката така, както е вървяла през последните години.

На следващо място настояваме за данък печалба в размер на 15%. Така или иначе ще стане от следващата година по линия на регламент на ЕС, настояваме да се въведе 6 месеца по-рано за всички компании, тъй като средният данък печалба в ЕС е 22%, а в България – 10 на сто. Това ще доведе до минимум 2 млрд. допълнителни приходи в бюджета.

След това – 15% данък върху доходите с необлагаем минимум, равен на МРЗ. Когато намалим данъчната основа, ще останат допълнителни средства у всеки работещ с доход до 2800 лева, или общо 1,5 млрд. допълнително у всички работещи за потребление, за допълнителна покупателна способност, компенсираща инфлацията и също за изравняване на неравенствата, които са рекордни в България спрямо всички останали държави.

Предлагаме още да се възстановят ставките на ДДС на 20% за ресторантите, за хляба и брашното, тъй като се доказа, че тази мярка не работи и няма ефект върху крайната цена, а потребителите също подпомагат бизнеса. Той трябва да се подпомага през разходите. Това ще даде 480 млн. лв. допънителни приходи, които биха намалили също дефицита и биха осигурили фискално пространство за финансиране на ръст на доходите на всички работещи в обществения сектор.

Предлагаме и въвеждане на дигитален данък. Такъв има в много страни в Европа – в общо 12. Той е резултат от технологичната революция и от това, че за компаниите в тази сфера все още няма законодателство, което да регламентира тяхната дейност. Този данък ще доведе до допълнителни 400 млн. лв. в хазната.

Предлагаме и въвеждане на данък върху финансовите трансакции. Печалбата на банковия сектор е рекордна всяка година. Това би довело до 900 млн. лв. допълнителни приходи в бюджета. Такъв данък има в много страни, незнайно защо България се е отказала да го въведе, при това още преди 3-4 години.

Това, което предлагаме днес, е едно меню – депутатите могат да си изберат две-три нещо от него и пак да осигурят фискално пространство за ръст на доходите. Това, което е задължитено, е да се намали капиталовата програма минимум с 3-4 млрд. лв., тъй като тя е нереалистично завишена. Планира се да се изхарчат 10 млрд. за 6 месеца. Инвестиционни проекти на такава стойност няма и не е имало никога в България. Миналата година са похарчени 5 млрд., а са планирани 8 млрд. Нито една година в последните 10 приходите не са били толкова, колкото се планират. Те се подценяват. Разходите се надценяват и дефицитът не е толкова, колкото се планира първоначално. По тази линия е налице фискално пространство да се намерят 800 млн. лв. за ръст на заплатите в обществения сектор. Тъй като дъжавата е най-големият работодател.”

Вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов посочи, че всички тези предложения ще бъдат обсъдени на форум, на който ще бъдат поканени депутати и експерти. Капитанов обясни още, че и 136 г. след първите протести за 8-часов работен ден, тръгнали от САЩ, в България работещите са принудени отново да се борят за това право. “Настояваме сумираното изчисляване на работното време да се спазва и прилага само в предприятия с непрекъсваем режим на работа по съответната процедуа, а не с фалшиви графици, които се правят по места. КНСБ има подписка от над 100 хил. работещи, внесена в МСТП, която скоро безпрецедентно в Европа, а може би и в света, ще бъде изтеглена”, каза още Капитанов. Тя е за регламентация на сумираното изчисляване на работното време и на извънредния труд. Вицепрезидентът обърна внимание още, че има поголовни нарушения и на правото на сдружаване. “Подобни действия са ежедневие. Ето защо държим в Наказателния кодекс да бъде записано , че всеки, който нарушава правото на сдружение, отива в затвора”, категоричен бе Капитанов.

Д-р Пламен Радославов, зам.-председател на Федерацията на синдикатите в здравеопазването настоя да се приеме бюджет и в него да се предвидят още 62 млн. лв. допълнително за увеличаване на възнагражденията на работещите в РЗИ, Спешната помощ, държавните психиатрични болници, работещите в училищно и детско здравеопазване. “Искаме нови достойни правила за определяне на възнагражданията на работещите в лечебните заведения. Не може да има медицинска сестра в болница със заплата от 1000 лева. Не може и не бива!”, категоричен бе Радославов.

Лидерът на Синдиката на българските учители д.ик. н. Янка Такева честити празника на трудова България и се обърна към политиците: Слушайте какво искат синдикатите в България, какво иска СБУ, слушайте какво иска младото поколение на България. А те искат добри условия на труд в училища и детски градини, искат достойни заплати на помощник-възпитателите, на учителите и на ръководните кадри в училище. Искаме добро финансиране и изграждане на програма за добра техническа база. Днес сме тук, но утре, ако не ни чуете, ще бъдем около парламента. Престанете да унижавате българския народ. Трябва да има правителство, което да поеме своите отговорности, с което да седнат синдикатите, за да договаряме това, което е необходимо за трудовите хора.”

Засегнат бе и проблемът с предвиденото орязване на бюджета за култура с 36 млн. лв. Борис Начев, председател на федерация “Култура”, бе категоричен: Няма да го позволим!

Красимир Пащрапански, председател на Синдикат “Бира, храни и напитки” пък даде пример за антисиндикални действия, като разказа за случай с уволнен през миналия месец синдикален председател в месокомбинат в Ловеч.

Днес решихме да сме 500, следващият път ще бъдем умножени по хиляди, ако това, което казваме днес и на масата на преговорите, не се чува, предупреди и президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той посочи, че хората искат пари, за да бъдат компенсирани доходите им заради инфлацията през последните две години. “Държавата се държи по-лошо от частния работодател. Това рядко се е случвало в България, става през последната година, година и половина. Поне с 30% трябва да се компенсират доходите за миналите периоди и поне още 10% за тази година. Това иска КНСБ и това ще постигнем. 800 млн. лв. търсим за заплатите на бюджетните сектори, кито не стигат. Имаме рецепта и го казахме – не с орязване на заплатите и от пенсиите, а от различни други пера”, каза Димитров и посочи още: 8-часовият работен ден в България е химера. В 2/3 от българските предприятия няма такъв, има извънреден труд, сумирано изчисляване. Така че освен за заплатите ние се борим и за промяна на законовата рамка в Кодекса на труда. Борим се и за правото на сдружаване. Не може в 21 век в частни фирми да продължават да казват, че при тях синдикати не може да има. Който казва това, ще влезе в затвора. Ние сме най-силната организация, ние сме гласът на трудовите хора”.

След блокадата на “Орлов мост” в Борисовата градина бе организирано отбелязване на празника. На синдикалните шатри посетителите на парка имаха възможност да направят безплатни трудови консултации с експертите на конфедерацията.