За да оцелеят и през следващата стопанска година, голяма част от земеделците ще свият обемите, ще засеят по-малко, ще купуват по-малко техника, ще наемат по-малко земя за обработване и по-малко работници.

"Заплаха пред новата реколта – къде ще я приберем, как ще я реализираме. Със сигурност, дори пазарните нива да мръднат нагоре, дори да се случи нещо геополитически или макроикономическо в световен мащаб и в Черноморския басейн, е ясно, че ще продаваме под себестойност", коментира пред БНР дългогодишният зърнопроизводител от Разградско Мариела Йорданова. 

Земеделците са общност от заклети оптимисти. Вярват, че следващата година ще е по-добра, пазарите – по-благосклонни, а политиците – по-неблагонадеждни, изтъква тя, но същевременно прогнозира:

"Ще има фалити, ще има преструктуриране. Икономически издържано е свиване на обеми, отказване на скъпа земя, събиране на по-големите производители и собственици в собствената земя. Тези, които ще останат стабилни и ще защитят инвестициите, са тези, които са придобили през годините и запазили собственост – земя, дълготрайни активи, техника, и тези, които са смели, предприемчиви и започнат да прилагат нови технологии.

Зърнопроизводителят предвижда, че на първо време ще има задържане на рентите и по-гъвкави условия на заплащане.

"Земята е фактор. Всеки един нов нает декар означава още техника, още инвестиции, още човешки ресурс. Хора за работа няма. Многогодишното отчуждаване от земята и големите дефицити в образованието създават тежкия дефицит на работна ръка. Фактор е също порочната социална политика – младите искат лесни пари в Европа. Няма контрол на черните пари, които влизат в България от гастарбайтери, които работят на черно, без трудови договори. Те са тежката нелоялна конкуренция. Като има един човек от фамилия, който да плаща 1000 евро от Европа, фамилията не намира смисъл, след като си плати комуналните разходи, да работи за същите пари при някой от нас."

Изключително трудно е да се наемат временни сезонни работници, отбелязва  още Йорданова.