Всичко от СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море:

Тази седмица съдът узакони политическата чалга,

като постанови, че няма нищо незаконно философи да дават хидромелиоративни съвети за по един милион. На нас това ни струва и 300 лева за съдебните разходи. Един бивш митничар обвини управляващите, че са продали някои държавни интереси за 4 милиона лева, управляващият се обиди на журналистите. А в Института за пазарна икономика изчислиха, че ръководствата на държавата през последните десет години, вкупом са отговорни за неефективното похарчване на 24 милиарда лева.
През това време не само читателите на жълто-черна преса смилаха новини като тази за жена, пребита и удушена от две 16-годишни момчета „с цел грабеж”. И за 18-годишен джигит, парализирал с електрошок шофьора на наетото такси, „защото му се карала кола”. И за полиция от Пазарджик, който пребил седмокласник – съученик на дъщеря му. Момчето прибирало пияната девойка у тях, без дори да има нещо общо с пиенето, но таткото се оказал привърженик на принципа „първо стреля, после пита”.

Полицията достойно защити честта на пагона

и не издаде името му.

Битовите ужаси все повече губят шоковия си ефект обаче и отстъпват пред борсовите цени. Не на златото, а на олиото. И на всичко останало, което за поредна седмица поскъпна и на едро, и на дребно. Социалната лява партия БСП влезе в роля и даде на правителството срок до първи март да вдигне доходите на населението или да се приготви за социални протести. Управляващите, като не могат да вдигнат нашите доходи, предложиха утешение – замразиха своите до края на годината. Гласуването не мина без обвинения и сцени, които без малко да завършат с нападение на Волен Сидеров над Румен Овчаров. Парламентарната шефка обаче ни лиши от възможността, като даде почивка. През почивката ние имахме възможност да поплачем и над нейните думи. Обвинена, че преди популисткото си предложение за заплатите на колегите, тя е посетила Израел с правителствения «Фалкон», Цачева изтъкна, че луксозният полет бил едва ли не по настояване на домакините, тя самата била готова да стигне до Анталия с плуване. Изказването е извинимо, ако вече сте запознати с логиката на дамата – по-рано тя заяви, че дядо й е убит от БКП, тя е била член на същата БКП още като студентка, но това не било срамно – партията била държавата тогава, а тя от малка си била такава – държавността й била кауза.

Може би за да не прегреем от подобни логически казуси, депутатите и тази седмица имаха грижата шефката им да работи по-малко, като пак събираха кворума бавно и мъчително. Съпартиецът й Красимир Велчев обеща да има

«родителска среща» заради неизвинените отсъствия,

които Цачева се опита да извини с кишата, сушата и международното положение, или, в случая - с «командировките, кръглата маса в Благоевград и заледяването по пътищата».

Ако се върнем при парите – безмилостната статистика показа, че и през миналата година гастърбайтерите и еврофондовете са вкарали в хазната повече пари, отколкото преките инвестиции.

В туризма се очаква метеоритен поток

– заради новия данък собствениците на хотели ще започнат да намаляват звездите си или ще избягат в сивия сектор, а селските къщи дори може да фалират според прогнозата на Института за анализи и оценка на туризма. Ресорният замминистърът Иво Маринов само помоли да почакаме, за да видим дали ще стане точно така, което си добра илюстрация за държавната идея за туризъм. При нея на голо поле без правила оставяме да поникне бизнес. При първите конфликти започва говорене колко е важно да има правила. През това време най-малко уважаващите правилата забогатяват за сметка на конкуренцията и потребителите, съсипвайки голяма част от полето. По-разумните все пак започват да налагат някакви правила. Държавата веднага се намесва със свои варианти. Въпреки това на полето започва да расте и нормален бизнес, който няма за цел да натрупа милиони за един сезон. Държавата идва под формата на закони, данъци и такси, след първото плащане бизнесът увяхва, за да натори полето и всичко започва отначало. Изглежда като вечен двигател за пълнене на държавната хазна или страничните й джобове, но ентропията, под формата на укрити данъци и емиграция, неизбежно взема своето. През това време държавата се изненадва, че един от собствените й сайтове за реклама на прекрасната туристическа дестинация България, кани гостите й да видят моста на Колю Фичето в Бяла, Варненско, като поканата е гарнирана с уточнението, че там 18 души са загинали наведнъж в ужасяваща катастрофа. След медийния интерес линкът беше премахнат.

Във Варна също сме на път да произведем туристически забележителности от порядъка на моста, след като съветниците от архитектурната комисия освободиха от строителна забрана още два имота в местността Свети Никола. Същата, в която свалчището вече събаря постройки. Поне туристите ще има откъде да си купуват сувенири. След като кметът обърна диаметрално позицията си спрямо търговците в центъра, остава и пазарът да заприлича на нещо, от което искаш да си купиш спомени. Макар че, ако се изпълни желанието на таксиметровите шофьори за тарифа от 2 и 50 на километър, туристите могат да си останат само с касовите бележки.

Трогателна новина произведе Виенският бал. От светските сводки разбрахме, че това е било събитието на годината, доколкото става ясно - защото никой не се е осмелил да пренебрегне правилата за обличане и да се яви по анцунг, а благотворителна томбола сред каймака на обществото събрала «невиждан досега приход от 5 045 лева». За простосмъртните започна подреждането на политическия предзиборен цирк. След Алексей Петров президенската си кандидатура обяви Волен Сидеров, а Васил Иванов-Лучано реши да издигне Иван Славков – Батето. Защото бил известен по света. Бившият син лидер Пламен Юруков пък си направи нова партия –  “Воля, отговорност, толерантност - консерватори”. В БСП трябваше да преглътнат разследването на австрийския "Курир" за лобистка дейност на бивши австрийски политици, срод които Ернст Щрасер, съветвал правителството на Станишев. Знае се, разбира се, че старите грехове има дълги сенки, според социолозите обаче и те не са достатъчни, за да покрият сегашните властови избухвания.

Според проучването на АФИС

управляващите продължават да губят от народното доверие

и ако изборите бяха тези дни, ГЕРБ щеше да води на БСП само с 9 процента. Затова пък се вдига рейтинга на непризнатия от съда главен мюфтия. Алиш Хаджи получи приветствия и от президента, и от премиера, а американският посланик му отиде на крака, за да даде наставления за реда в общността и в държавата. По същото време колегата му в Турция си четеше предупреждението, получено от домакините. Посланикът там защити арестувани репортери, а правителството просто му каза да не им се меси във вътрешните работи. Съдът също огласи някои свои идеи за нашите пари. Макар че преди две години съдебните такси бяха повишени, Висшият съдебен съвет май смята че не са ни достатъчно скъпи и заговори за ново вдигане на цените. Само дето преди 12 години издръжката на съдебната власт е била 57 милиона лева, сега е около 500 милиона, а глобите за лошо правосъдие от Европа не спират да се увеличават.

Премеждия имаше отново и премиерският кортеж. Пострадалите твърдят, че спецавтомобилът просто изскочил срещу тях в насрещното, охранителите, естествено, твърдят обратното, а кой ще получи фиша накрая, е ясно. Но пък покрай поредната катастрофа разбрахме, че премиерът, освен всичко друго, е развил и свръхсетивни способности, защото още сутринта преди катастрофата имал «предчувствие». Все пак, поне пешеходците можем да сме спокойни –

Борисов заяви, че лично е наредил на охраната си да спира на пешеходна пътека

Разбрахме и за други нареждания. Или «молби». Борисов съобщи тази седмица, че съветникът му Румен Миланов става шеф на Центъра за борба с корупцията и организираната престъпност в България, а неговият шеф вече го е помолил да назначи в БОРКОР Елеонора Николова и Петко Сертов. Същият Сертов, за когото и премиерът, и вицето му Цветанов повече от една година обясняват, че ни излага пред Европа и пред НАТО. Същият, който беше заменен като шеф на ДАНС покрай скандала «Трактора». Назначението на Сертов, гарнирано с обвинения, че ДАНС «генерира проблеми със сигурността, а не спокойствие», доведоха до оставка – сегашният директор Цветлин Йовчев напусна още същия ден. Останаха само въпросите за генераторите на големите проблеми. Ако пожелае, Йовчев би могъл да им отговори, подобно на бившия заместник директор на митниците Антоний Странджев. Той директно обвини висш държавен служител – със сигурност от ГЕРБ, може би министър, може би на вътрешното ведомство – че е взел 4 милиона лева подкуп, за да покровителства хора от акцизния сектор. Дни преди това премиерът Борисов бе обявил Цветанов за «3 в 1» - министър до последния предзиборен момент, председател на предизборния щаб и вероятен кандидат за президент. Затова след митничарската бомба не му остана нищо друго, освен да се разсърди на журналистите, които му зададоха въпрос за 4 милиона лева, и да напусне обиден пресконференцията, свикана за да оповести кой ще ръководи борбата с корупцията. Тази новина почти надмина по отразяване шевовете по премиерското чело, получени във футболна среща. Този път поне в извънработно време. Софийски театрали дори изпаднаха в умиление, че въпреки раната, премиерът не пропуснал да изгледа «Големанов» и да си поговори с артистите. Други театрали по това време се радваха на успеха на Георги Господинов, който получи реален шанс да се пребори за бродуейско представление с пиесата “Апокалипсисът идва в 6 вечерта”. Ако и това не ви утешава, не се предавайте – учени, този път не британските, а от Илиноис и Торонто, са установили, че патриотите са по-здрави. Та мислете поне за здравето си.











Без цензура | 19-02-2011, 11:32 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Тази седмица труп на отвлечен и бомба в чест на еврокомисарско посещение ни върнаха години назад, докато цените ни се изстрелват все по-напред в бъдещето.

Предстои ни да си платим и за стандарт на хляба, а монополистът Е.ОН докара до протест и свой сънародник, имал лошия късмет да им бъде клиент в България.

Тази седмица Константин Тренчев плака, когато му се наложи пак да оглави синдиката – изненадващо за нашите ширини на конгреса на “Подкрепа” нямаше навалица от желаещи да работят “началник”. Подопечните на синдиката плакахме по-рано, когато експертът им Мика Зайкова облече в цифри усещането ни за опразващи се джобове. Според нея реалните ни доходи вече са намалели с около една трета спрямо началото на 2010 година. А всеки, който може да брои до три, вероятно веднага след това е пресметнал, че ако продължаваме така,

фалитът ни ще изпревари тазгодишната Коледа

През същата седмица научихме, че години наред са ни хранили с най-лошия хляб в Европа, вместо тази пшеница да храни прасетата. Което обаче обяснява някои специфики в живота и облика на част от обществените животни. След като огласи откритието за хляба, земеделският министър Найденов прибягна до вече пробвана рецепта “въвеждане на стандарт”. И до предупреждението: “Със сигурност този хляб ще бъде по-скъп. Колко ще струва - не знам, но нека не се изненадват хората, качеството струва пари”. В икономиката е така, в политиката обаче май е обратното – колкото по-качествен е политикът, толкова по-евтино излиза на избирателите си. Но ние явно се чувстваме достатъчно богати, за да не търсим качествена стока. Хлебопроизводители вече заплашиха министъра със съд заради клевета, ние обаче се вълнуваме от друго. Веригата “внезапно откриване на проблема – лечение чрез стандарти – скандал заради стандартите” вече взе да ни омръзва, особено след като единственият

сигурен резултат са по-високите цени

Електоразпределителните дружества също ще добавят още към сметките за пренос, превоз, червен вятър и зелена енергия. Прогнозата на регулатора е, че токът ни ще поскъпне с процент и половина от първи юли. По стара българска традиция това поскъпване, вероятно закръглено до две на сто, ще бъде добавено във всички останали цени веднъж преди първи юли и още веднъж след това. А политиците ще ни утешават с басните за най-евтиния ток в Европа. Срещу варненският монополист Е.ОН тази седмица имаше доста показателен протест. Недоволният е германски гражданин, който от шест години живее в България и още не е разбрал как така у нас фирмата може да си позволи да работи по този начин. От Сдружението на общинските болници също се чудеха тази седмица как ще работят по новите правила, след като те на практика забраняват на лекарите от по-малките болници да вършат част от това, което всъщност им е работата. И за друго предупредиха лекарите – че ще започне едно

возене на пациенти от болница в болница,

което може и да не свърши добре. В Сандански са вече наясно – жена със сърдечен проблем почина, докато я претоварваха в болничния двор от една на друга линейка, за да спазят новите разпоредби коя болница докъде може да вози. И, дори и да е вярно, едва ли близките й ще приемат, че краят и без друго щял да бъде същият. Тези дребни житейски драми очевидно са далеч от “Дондуков”. Премиерът ни призова да стискаме зъби и тази година, защото догодина вече ще потекат проекти, масло и мед. Ако решите да следвате съвета на премиера, имайте обаче едно наум за цените на зъболечението. Не скърцайте със зъби и ако имате съпротива срещу идеята на премиера, че преди 22 години тогавашната власт е планирала нещата така, че сегашната да има проблеми. Вероятно най-много вярват на тази идея в Белослав. Там кмет няма, а избраният от общинския съвет заместник не се харесва на варненския областен управител, та градът беше

оставен да виси във финансова неизвестност

Проблемите на малкия Белослав обаче не бяха интересни извън региона. Далеч по-забавно беше да се пише за тълпите американци, които ще си хвърлят паспортите и ще се наредят на опашка за българско гражданство, за да си спестят данъците. Така поне твърдеше тази седмица швейцарският финансов всекидневник “Ажефи”. Та вече няма нужда да стигаме американците, те сами идвали. Българските политици пък бяха горди да обявят, че вече сме почти в Шенген, като вицепремиерът Цветанов дори посочи 14 март като датата, на която ще сме готови технически. Вероятно това означава, че ще сме измазали всички гранични пунктове и ще чакаме Европа да замижа за това, което честичко се случва вътре в тях. Поне пътуващите в страната вече са по-спокойни, след като на третия път пътната агенция успя да реши как изглежда “законната” винетка за годината. Тези светли новини не смекчиха сърцата на опозицията, която поиска

незабавната оставка на вътрешния министър,

а след тях към главата, или поне към креслото, на Цветанов посегнаха и от Синята коалиция. Тази седмица сложи край и на един от най-често повтаряните аргументи от защитата на министъра – спрените отвличания. Намерен беше трупа на изчезналия, очевидно отвлечен, измъчван и убит бизнесмен от Павликени Петър Бялков. В парламента обаче атаките срещу Цветанов продължиха да са на вълна “подслушване”, а Димитър Дъбов излезе в защита на ДАНС, като заяви, че не техен човек е в дъното на скандала. Дъбов говореше за техническа специфика, но пък, ако са верни новините от Ботевград, може да става въпрос и за съвсем друго неможене. Поне според РЗС, в града обикаляли агенти на ДАНС и разпитвали всички Цветановци с надеждата да открият кой от тях стои зад подписката за референдум. След драматичните подавания на оставки и неделни заседания, Яне Янев пак си е председател на партията, а седмицата му даде възможност да прибегне до великата фраза “аз нали ви предупредих”, или, в случая, “аз нали ви казвах, че

тези флашки могат да взривят държавата”

След като размахваха флашки по вестници, а дори не бяха си отворили дюнерджийница на входа, от вестник “Галерия” осъмнаха с по-малко врати и прозорци. Същото важи и за невинните им съседи, които при това са лишени от щедри спонсори, но за тях политическо съчувствие не остана. Още преди да бъдат изметени стъклата, започна замерянето с версии и контраверсии кому е изгодно да се гърми в ден, в който започва посещението на четирима еврокомисари, един от които - по сигурността. И понеже пострадалата редакторка се оплакваше с прекалено широка усмивка, а поставеният в уж неизгодна позиция премиер си позволява да поздравява бомбаджиите за професионализма, “кому е изгодно” си остава въпрос с прекалено много отговори. И ако спасяването чрез дюнери си е още в кръга на шегата, то далеч по-сериозно трябва да се отговори на друго – при толкова слушане

как бяха изтървани уговорките за фойерверки

на “Цариградско шосе”. Или премиерът наистина е бил наясно, но, както каза, не би искал опонентите му да приемат пращането на охрана като натиск. А основната фигура, около която се въртят конспиративните теории, вече е почти свободен. Малко преди да направи една година в килията и под домашен арест без присъда, Алексей Петров вече е с мярка “подписка”. За да ознаменува събитието, той обеща да заведе над десет дела срещу медии и политици “в следващите дни”, а “след три седмици” - да ни каже това, което не знаем, от биографията на Бойко Борисов. Премиерът беше атакуван отново и от президента. Георги Първанов съобщи, че след обвиненията на Борисов за президенско участие в скандала със записите, вече е сезирал прокуратурата и само чака резултатите, за да реши точно за какво да съди премиера. С което ще успеем да бием дори Италия по

степен на забавност на вътрешнополитическия живот

Сценаристите на сапунки пък могат вече да четат стенограмите от парламента, вместо да плащат за идеи. В края на тази седмица най-големият въпрос, останал неизяснен между бившия и настощия премиер се оказа битието на бившите им съжителки. Неясно защо сегашният министър-председател стигна до идеята да разбере кой е платил на Елена Йончева за риска да отиде при сомалийските пирати, макар че така наречената “спонсорска заставка” отговаря явно и публично на въпроса още преди началото на филмите й. Засегнатият Станишев остави защитата на съпартийците си, които също нямаха проблем да размахат финансовите възможности на Цветелина Бориславова, а парламентарните питания останаха за друг път.

Във Варна хванаха общински служител с подкуп

Огласиха обаче името на друг. Последици засега няма. От Спортна зала с половин уста пък потвърдиха, че една от възможностите за инвестиции предполага повече от една трета от площта на Двореца да бъде заета от хотел, а “част от настоящите зали да бъдат преместени”. Засега не е известно името на щедрия кандидат за публично-частно партньорство. Известно е обаче, че скандалът около така наречената Картофена къща дотук  завършва в полза на фирмата, която събори сградата – паметник на културата. Случайно или не, името на фирмата изплува и от списъците на дарители на ГЕРБ. А един от управителите й заяви за “Народно дело” тази седмица: “На мястото ще правим каквото решим, може и надгробен паметник да построим”. Всъщност, идеята не е лоша – на плочата можем да поставим

надпис в памет на всичките си политически илюзии

Тези дребни неволи и недоразумения обаче бледнеят пред събитието на седмицата. След като очевидно изчерпа обичайния си кръг медии, премиерът Борисов застана лице в лице с един яростен критик на управлението си – професор Вучков. След първите 30 секунди феновете на водещия вече питаха: “Кой си ти и какво направи с Вучков”, защото човекът в студиото не само повтори всички налични комплименти към премиера, но със сигурност изобрети и няколко нови. Феновете на премиера също питаха: “Кой си ти и какво направи с Борисов”, защото гостът в студиото рядко успяваше да вземе думата и се примири с ролята на изчакващ. А

ако Рип ван Уинкъл се беше събудил в този ден,

той щеше да добие следните впечатления за страната. Телевизионният официоз е на нивото на Виетнам веднага след изтеглянето на американците, премиерът е един неразговорлив човек, който ходи по медиите, за да го поучават, а основният проблем на обществото е естетиката в облеклото на политиците.

Без цензура | 12-02-2011, 11:46 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Тази седмица на публична лекция професор Алфред Приц ни обясни как сами да разберем дали страдаме от депресия

Ако подценяваме себе си, ако другите около нас ни се струват недостъпни и ако сме загубили усещане за времето, диагнозата е ясна. Според нея ние всенародно трябва да сме най-депресираните на света. Защото дори и да не искаме да се подценяваме, все сме на опашката на евросъюза, където не ни приемат твърде охотно, а темпоралната ни дезориентация не се дължи само на рециклираните вицове за милиционери.

Тази седмица "Файненшъл таймс" отдели място на

българските несполуки с Шенген,

като нарече отлагането ни „несправедливо, но правилно”. През това време премиерът Борисов назидателно поучаваше австрийска репортерка, дошла в София, без да се ограмоти за местния етикет. Но покрай недоволството, че се споменава българската корупция, научихме, че от влизането в Шенген всъщност ни дели само измазването на една сграда. Не разбрахме твърде къде е сградата, обаче е сигурно, че измазването ще е качествено. С микробетон. А пък австрийската репортерка си отиде да размишлява къде точно е била, след премиерът на държавата официално заявява: "И ние,
ако решим, нашите медии също биха задавали доста въпроси, свързани с недобра работа на австрийски компании или подобни, където да намерят проблеми". Докато правителството жалеше за «несправедливото, но правилно» шенгенско вето, за вътрешна употреба получихме едно «разумно тълкуване» на закона, според което вътрешният министър не е нарушил никакви закони, изкарвайки разговорите на лекарите от Горна Оряховица пред парламента. Разяснението дойде от главния прокурор, след като съдът разумно отказа да образува наказателно производство срещу Цветанов, а ние останахме да се чудим -

ако законът беше тълкуван не толкова разумно, дали нямаше да е по-законно

Макар че едва ли е от значение – по време на парламентарния контрол в края на седмицата министър Цветанов добре натърти, че дори и да се намерят виновни в този случай, наказаните ще са по ниските етажи, а министърът ще си остане с поемането на политическата отговорност. Пак по темата «подслушване» тази седмица излезе докладът на  парламентарната подкомисия. Депутатите, с изключение на този от ГЕРБ, са се подписали под заключението, че подслушването може да започне без достатъчно основания, информацията от него е
почти като изнесена на площада,
а крайната цел – политическа. Изводът е, че контролът трябва да се затегне, а решението – да се сформира работна група. Която евентуално да сложи над вратата си безсмъртния закон на Мърфи  „Искаш ли една работа да не бъде свършена, създай комисия”. Почти е създаден вече спецсъдът, който ще се бори с мафията. Уточнени са броят на съдиите, сградата и заплатите им. Началото е фиксирано ясно – когато се намерят пари. Макар че по-усърдно от финансирането трябва да се издирва

поне един български Джовани Фалконе

Засега си имаме Кушлев. Председателят на комисията „Антимафия” тази седмица се изправи пред въпроса как осем негови роднини са му станали и подчинени. Докато семейство Кушлеви търсят благопристоен синоним на звучния термин „шуробаджанащина”, в ДНСК търсят изгубената логика. Като провериха големите язовири у нас, от строителния контрол намериха 1 400 постройки. По закон всички те са извън всякакви закони. На практика обаче 722 от тях имали „различни видове легитимиращи документи” и въпросните
индулгенции спирали багерите и съда.
Съдът се оказа некомпетентен да се заеме и с фирми, които не плащат заплати на работниците си. Главната инспекция по труда прати имената на 11 такива работодатели в Софийската районна прокуратура. Оттам обаче заявиха, че в неизплащането на заплати месеци наред „няма престъпление по смисъла на Наказателния кодекс” и върнаха папката на инспекторите. Законотворците също се заеха да въвеждат ред при работещи и пенсионери. Нов закон предвижда доказването на трудов стаж за пенсиониране да става още по-трудно. Като независимо от написаното в документите, за доказания в съда стаж ще се плаща минимална пенсия. Социалният министър пък продължи да настоява, че «след първото полугодие», иначе казано – месец преди изборите, може и да има увеличение на пенсиите. За хляба поне трябва да сме спокойни. За пореден път земеделският министър ни обясни, че

няма нито зърнена криза, нито картелно споразумение между производителите

Нямало и възможност държавата да сложи таван на цените в защита на потребителите, защото това
било в разрез с пазарната икономика.
През това време от Брюксел се заеха с борсовите спекулации, които вдигат изкуствено цените и разрешиха поставянето на пределни цени за основните хранителни стоки. Науката, или поне БАН, постигнаха оттегляне на спорния закон, заради който бяха окачили на сградата си табела "Not for sale". Министърът обаче имаше грижи с друга част от ресора си. Сергей Игнатов обяви, че за 48 процента от първолаците у нас българският език не е майчин. И ако тази цифра може да бъде оспорвана заради статистиката, според която 85 на сто от хората у нас се смятат за българи, то друга една цифра, ако се огледате около себе си, трудно ще оспорите –

41 пpоцента от учениците в България са в някаква степен неграмотни

А 73 на сто от отпадналите изобщо не са се опитвали да търсят работа. Нито веднъж. За отличниците обаче винаги има подаръци. Особено ако са на подходящото работно място. Тази седмица закъснели коледни подаръци получиха министрите и депутатите от ГЕРБ – всеки се сдоби с нов таблет компютър. Подаръците са купени с пари от бюджетната субсидия на партията, оправданието е, че така се слага началото на електронното правителство, а реално новите компютри ще улеснят четенето на вестници. И на флашки. Макар че водещото издателство се опита да обяви фалит. Първо беше огласена кражбата на колата на Яне Янев. С нея бяха обявени за изгубени и флашки с нови разкрития.
Последва смълчаване на агнетата,
имаше намеци за задгранично оттегляне, шумно искане на оставка и накрая Яне Янев се озова вън от партийния си кабинет. А Алексей Петров все по-интензивно ни залива с информация как точно ще участва в президентските избори. С домашни абсурди се занимавахме и във Варна. Свлачището в квартал „Бриз”, което все по-категорично напомня за себе си, може да удави местността, защото ако свличането спука магистралния водопровод, водата ще тече поне три дни. Защо свлачищната зона е извадена от строителната забрана е въпрос, който вероятно има отговор с много нули след първата цифра. Тази година за пръв път в календара ни имаше и Ден за почит към жертвите на комунизма. На първи февруари тези, които разбраха за новия празник, бяха единици. Повечето – сред неуморната блогърска общност, откъдето веднага попитаха кога ще отдадем почит и на репресираните от демокрацията. Всъщност, за такъв ден ще трябва да почакаме, докато си направим демокрация. Но пък има повече от достатъчно дни, през които да почитаме травмите на потърпевшите от прехода. Около 365.







Без цензура | 05-02-2011, 10:28 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Тази седмица разбрахме, че всеки четвърти българин вече е под линията на бедността.

Премиерът ни научи как казват японците на батковците. А светът би трябвало да е изпаднал в шок заради простото, но неоткрито досега безотказно антитерористично средство – дюнера.

Светът обаче, или поне европейската му част, невъзпитано се интересува не от външнополитическите прозрения на премиера ни, а от вътрешноведомствените скандали. Които се зачеват от

смешението на политиката с технологията

и периодично дават нови реколти флашки. Докато министри и митничари брояха писуканията по записите, редовият българин продължи да си брои стотинките, които му стигат за все по-малко. И докато ги брои пред щанда с хляба, хвърля по едно око и на вестниците в съседството. От едното заглавие научава, че през следващия месец ще брои около 30 стотинки отгоре за хляба. От другото обаче не кой да е, а земеделският министър го уверява, че криза за зърно у нас няма. А от съседния щанд дочува мърморенето на съседката, че децата й в Европа си купуват пържолите и доматите с по два лева по-евтино от нея тук. Синдикатите вече пресметнаха, че нейното чудене се равнява на малко повече от осем процента – с толкова са поскъпнали у нас основните хранителни продукти за една година. Затова нормалият живот на един българин вече струва 511 лева,

а за да бъде просто беден му трябват 191

На толкова слага линията на бедност КНСБ, като изчислява, че 27 процента от домакинствата вече са останали под нея. А вестникарското откритие на седмицата е, че масово сме започнали за по-евтино да си купуваме лекарства от ветеринарните аптеки. През това време премиерът ни щедро обещаваше в Токио да кръстоса митичното българско трудолюбие с японските технологии и да ни превърне в глобален склад за храна и вода. Засега японските идеи за проволствените Нови Васюки не са ясни, но пък има готовност за участие в друга глобална българска идея – енергийната, като предложението за производство на екоток е още по-скъпо от наличните. От Япония премиерът се завърна със самурайско снаряжение, като не е известно дали сред него не е скътал и от сувенирните чашки за саке, от които поискал да вземе ”за Цецо и Дянков”. Един друг министър – Найденов, остана без едно копче, а за домакините останаха прекрасните спомени за един

премиер, който прилага хватки на подчинените си

и рекламира сънародничките си доста двусмислено. В медийните доклади, предавани пряко от Япония, властваше духът на средновековните хроникьори. Благодарение на желанието да не бъде пропусната нито една премиерска стъпка и ние научихме, че премиерското сако е пострадало от саке и риба тон, че премиерският дядо е бил много сръчен с разфасоването на прасето, а премиерският речник се е обогатил с японската версия на „бате Бойко”. И докато „аники Бойко” смайваше Япония, неговата германска приятелка Ангела Меркел обяви мотото на новата правителствена кампания - "Елате да работите в Германия". Което означава, че българският й колега просто ще трябва да открие Терминал 3. Между другото, от японските хроники на премиерското посещение научихме, че класическата лимузина за високи гости е твърде „простосмъртна” по нашите мерки – без буркан и без тъмни стъкла. Докато премиерът я ползваше в Япония, у нас кортежът му успя да покаже, че настигането на японците не е само въпрос на преминаването на океана. Гардове на НСО станаха причина за лека катастрофа, а „обикновената” участничка в нея се оплака, че не само са я избутали от пътя, но са й оставили следи от юмруци по тавана на колата. Коментар засега няма. Има само глоба. За студентката. Няма и особени коментари в „Пирогов”. Там заради „техническа грешка при приема”

оперираха лявата вместо дясната ръка

на едно момиченце. А лекарката дори се чудеше защо бащата вдига толкова шум. По-малко шум от очакваното се вдигна покрай друго изявление на българия премиер. Или преводачите на арабски са били във ваканция, или никой вече не приема сериозно външнополитическите коментари на Бойко Борисов. Едва ли на друг министър председател би се разминало изявление от типа – „всички араби са дребни търговци” или „ние храним бедните ви роднини, вие недейте да ни слагате бомби”. Защото приблизително до това се свежда гарнитурата към съболезнованията за жертвите на „Домодедово” – „Арабският свят прави бизнес с България. На всеки ъгъл има дюнер. Надяваме се в това отношение да го отчетат хората, които вземат тези решения за подобни актове.” Така изведнъж
дюнерът стана опора на националната сигурност,
а малкият бизнес на предимно турските търговци изведнъж се превърна в арабска инвестиция. И не е ясно кой вариант е по-лош – този, в който подобни думи са искрени, или другият, в който те просто трябва да затиснат прокисващата бира на текущия скандал. Тежкият й дъх не можа да бъде изгонен нито от четирите години, присъдени на бившата данъчна шефка Мария Мургина, нито присъдата от девет години за Александър Томов. Най-малкото, защото обжалванията предстоят, а те обикновено променят резултата. През седмицата продължиха и законодателните стъпки напред-назад, с преобладаващо заден ход. Докато депутатите си преосмисляха политическите възгледи и недоволстваха, че не са картофи, та да ги местят всеки път, като си сменят парламентарната група, те успяха пак да отложат забраната за пушене на обществени места, върнаха стария брой аптеки, позволени на едно лице, а отпуските пак могат да се отлагат. Не е ясно какво става и с едни пари по проекти на САПАРД, които общините губят заради указанията и решенията на едни министерски чиновници. На пръв поглед идеята на евроминистъра Томислав Дончев за плащане от бюджета изглежда справедлива – общините все пак са изпълнили това, което са им поискали разсеяните чиновници. И щеше да бъде, ако в същото време

чиновниците си плащаха глобата

за разсейването. Министърът обаче авансово каза, че на практика това няма как да се случи. Което си е чиста покана към следващите, които още се чудят да се „разсеят” ли или да спазват правилата. За правила настояваха тази седмица в Бяла. Там си имат истинска великанска дядова ръкавичка – в една изоставена къща живеят 353-ма души. Или поне толкова имат право да гласуват с тази адресна регистрация. За град с две хиляди жители това си е сериозен процент, а местните избори предстоят. Нищо общо с изборите няма лансираната от социалния министър идея, че през „втората половина на годината” пенсиите „могат да бъдат увеличени”. Или поне Тотю Младенов твърди така. Вероятно и в Пловдив няма връзка между изборите и щедростта, с която кметът реши да извади 580 хиляди от бюджета и да направи детските градини напълно безплатни.

Комунизмът обаче не можа да настъпи

за футболните клубове, от които кметът искаше да купи билети за мачове, пак с общински пари. Идеята беше с билетите да зарадва бедните, а клубовете да му обещаят да харчат парите само за младежките си школи. Във Варна детските градини си остават все така болна тема, а към нея тази седмица добавихме новите групи от петгодишни, които трябваше да бъдат разкрити към училищата. Оказа се, че пари за тях в делегираните бюджети няма и всеки директор ще търси как да си ги издържа. След кратко затишие и Е.ОН си върна вниманието на публиката. Оказва се, че както и да ни наричат в прословутите си „Общи условия”, за електроразпределителното дружество ние сме потенциални крадци, виновни и след доказване на противното. От нас се очаква тази година да откраднем много ток, а Е.ОН да успее да разкрие кражбата на поне 60 гигавата. Като за тези пари май не се плащат и данъци, както са забелязали от ГНОМКА. Не че не се краде ток. Обаче и в Е.ОН, както и в цялата държава, принципът е – който е плащал досега,

да плаща и занапред и за тарикатите

Иначе някои определени махали нямаше да светят като дискотеки. В София пък забелязаха друго – загубили сме около един милиард от сделката със замяна на външния дълг, рекламирана преди девет години като чудесен вариант за страната. За сумата, разбира се, никога не сме били сигурни, но че вариантът все за някого е бил чудесен, винаги сме били наясно. А от това, че ни го напомнят преди избори, хазната не се пълни. И от пъпкуването на флашки не ни става по-весело. Нищо забавно няма, че в Европарламента вече поискаха обяснение от вътрешния ни министър. Ако обяснението пред определената комисия не им хареса, ще има и дискусия в пленарната зала, а както вече знаем покрай обясненията за фирми и съпрузи, това,

което минава у нас, в Европарламента не се котира

Едва ли е съвсем без връзка решението на групата за Шенген – техническите доклади за Румъния бяха приети, за разлика от тези за България, които ще се разглеждат следващия път. Междувременно опитите да се постави знак за равенство между презапис и фалшификация продължават, от новите флашки изтече нов герой - "едно момче, къде рита топка” с премиера, а безгрешният Танов ни просълзи с историята как се опитал да позвъни на ЕГН-то на въпросното „момче”. Мина и изслушването му пред парламентарната комисия. Самият Танов не коментира, но участниците в комисията бяха по-словоохотливи. Най-колоритен се оказа Петър Курумбашев, според когото Танов потвърдил, че всички разговори са „идентични”. Може би

нещо средно между „истински” и „автентични”

Бившият сътрудник на ДАНС Росен Миленов също получи своята доза внимание, след като заяви, че разговорите са истински. Премиерът продължава да настоява, че управлението му е атакувано напълно безпочвено. Според него „не може да ме направите гузен, че за едно момче, назначено много преди мен, съм се обадил да питам защо точно него са го махнали".

Най–показателно е, че министър-председателят все по-категорично прокарва връзката „Алексей Петров – Георги Първанов”. Гарнирана с дежурното повтаряне за важността на „магистрали, зали и метро” и „джентълменски” признания за могъществото на един домашен затворник. Така обаче строителните напъни губят тежест - заради въпроса кой на кого сваля шапка и кой на кого дърпа конците.

Без цензура | 29-01-2011, 16:09 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

След кратко объркване по празниците цените на основните храни пак поеха нагоре, НЕК поиска по-скъп ток, а срс-та ни дебнат отвсякъде. Правителството лансира поредните си екстравагантни финансови идеи, а ние повече от всякога се чудим, ако има пилот в държавния самолет, дали не се ориентира по писъците на пътниците.

Тази седмица научихме, че кабинетът „Борисов” бил отличник – министрите приемали през миналата година по един нормативен акт на всеки две минути. Което обяснява качеството, но не утешава потърпевшите. Свършеното от изпълнителната власт обаче остана незабелязано заради казаното от някои нейни представители. Или пък неказано. Въпросите около

множащите се телефонни разговори

остават без отговор. Поне вътре в държавата. След като Европейската комисия чу за скандала със срс-тата, от Брюксел поискаха да разберат от правосъдното министерство единствено дали подслушването е законно. Те получиха отговор, макар и от главния прокурор, което вероятно е объркало малко европейските им представи. Но, казват, в този отговор е обещан „пакет от мерки”, произтичащи от разговорите, уловени със срс-та. За вътрешна консумация обаче имаше само клетви и вот на доверие, очевидно разглеждан като индулгенция. За външна консумация остана констатацията на "Ди Велт" за действията на премиера ни, „близки до методите на мафията”, както и изследването на „Галъп” за 14-те процента българи, които вече не подкрепят Бойко Борисов като резултат от скандала. За вътрешна употреба бяха данните на МБМД, които откриха "стабилизиращ ефект” в разговорите за бира, митници и влияние. Това, което не чухме, беше простото и кратко изявление на някоя от страните - „това е лъжа”, а не „това е монтаж” или „това е манипулация”. Пращането на записите за анализ

в структура на пряко подчинение на Цветанов

подхрани съмненията за крайния резултат. Макар че некатегоричните изказвания, които идват дори оттам, са доста показателни. Цецка Цачева компенсира – „Изводите са категорични, че това не са оригинални записи на СРС-та, а презаписи. Резултатът от проверката е обективен. Предлагам да не се чете конкретно експертизата», заяви тя тази седмица. Откъм парламентарната й група демонстрираха и къса памет, като изразиха съжаление, че нямало механизъм за контрол на срс-та. Могат, например, да погледнат в архива си и да проверят на коя точно дата закриха комисията, наречена «за контрол на СРС». Единственият потърпевш засега е Сашо Пенов – президентът го освободи от поста председател на правния съвет, след като стана ясно, че е защитавал интересите на

бирата, от която втаса политическият живот

тия дни. От митниците повечко думи каза само бившият заместник шеф Антоний Странджев, като потвърди, че разговорът с негово участие е истина. Премиерът бързо намери обяснение за това – в "учебниците" на КГБ, където пишело, че противникът трябва да се удря с всичко, включително и с „добре подбрани истини”. Тук ще трябва да приемем казаното на доверие – не всички сме чели букварите на чекистите. В началото на седмицата Бойко Борисов все още обясняваше за спорните разговори, че „независимо от всичко не е настъпило никакво вредно събитие” и наблягаше, че “ако имаме и втори мандат, ще направим и тунела под Шипка.” Вицето Цветанов пък разшири кръга на заподозрените, като вкара в него и мобилните оператори, а после съобщи, че атаката била предизвестена, само че подранила заради големите успехи на кабинета в борбата с организираната престъпност. Само между другото, Антоний Странджев, освен че потвърди участието си в публикуваните разговори, каза

и друго – „контрабандата расте”

Цветанов понесе още един удар – веднага след отстраняването му като председател на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов обвини вътрешния министър, че това е отмъщение заради неизпълнена поръчка. Колкото до борбата с престъпността, тя е буквално безмилостна. В следствения арест в центъра на София почина Иво Андреев – председател на съюза на зайцевъдите, обвинен, че е част от престъпна група. И който би трябвало да има права като задържан без доказана вина. Колкото до срс-тата, те отекнаха и в медиите. Защитникът на продуцентски права Георги Лозанов тази седмица развесели публиката, като заяви, че не би било лошо да има спецкодекс, който да пречи на медиите да нарушават човешките права, като публикуват подслушани телефонни разговори. Защото страната щяла да се превърне в „Биг брадър”.

Като извадени от „1984”

бяха и идеите на КРС за борба с престъпността, която продължава да ползва предплатени сим карти. След като регистрацията нарои собственици на по 200-300 карти, а юрист от МВР ни озадачи с изказването, че „не може да се поставят нормативни бариери пред престъпниците“, регулаторната комисия просто реши, че най-лесно ще е да имаме право на по една карта от оператор. А ние останахме да се чудим за кого ли са нормативните бариери. През това време премиерът ни успокояваше, че сам ще си иде, ако усети, че е зависим от някого. Намери и добра дума за бившия си колега Алексей Петров, за когото откри, че е „много, много силен”. Петров му върна топката с пожеланието да махне Цветанов. „Силният човек” не остана без внимание и от страна на американския посланик – Уорлик поиска „активно прокурорско разследване” по неговия случай. Едно време съветските посланици инструктираха „на килимчето”, сега

американските го правят по телевизора

Съвети раздаде и появилият се отново Константин Мишев – да се иска веднага вот на доверие. Разбира се, редно беше при скандал от такъв характер първо да завърши проверката, а после да се гласува доверието, а не да се иска индулгенция от депутатите, сред които питащият държи мнозинството. А може би е имало опасения и от полазването на гербаджийски мравки, ако процесът се забави. За по-сигурно беше поискан и имунитетът на смутителя Яне Янев, който продължава да вади записи и договори. А за останалите спешно беше одобрен Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим на първи февруари. За народонаселението беше написана специална декларация, че «правителството на европейското развитие на България прие предизвикателството чрез непопулярни мерки и със силна воля да промени управлението на страната». На опозицията беше допълнително натъртено, че изпреварващият ход е предприет, за да не участва ГЕРБ в

обсъждането на техния вот на недоверие

От ДПС веднага изчислиха, че акцията «вот на доверие» вдига акциите на «Атака», макар че вероятно са били благодарни за отвличането на вниманието от Касим Дал. Синята коалиция извади темите за енергийната независимост, финансовата стабилност и изгонването на ДС от властта като база за преговори за подкрепа, а Костов сподели личен опит, че е добре да се свали напрежението или, иначе казано, да се отстрани Цветанов. Затова, след като по време на дебатите БСП се развихри, а Станишев нарече премиера «гьонсурат», на финала Борисов благодари на опозицията за водения «европейски дебат» и обвини Синята коалиция, че го е подвела. Целият кабинет се събра в залата, а министрите един след друг говориха за стабилност, развитие и светли бъднини. Докато ни накараха да се чудим ние къде живеем. Като цяло вотът мина по вода, като

водата може би беше малко повече от необходимото

Все пак мнозинството получи малък подарък – още двама се отцепиха от РЗС и попълниха столовете на така наречените «независими», след като имаше зрелищни опити за поливане в стил «Жириновски». «Нападателят» Емил Василев дори съжали, че са отминали времената, когато мъжете на честта решавали проблемите си с шпага в ръка. Липсваше само хорът, който да запее: „на Курубаглар, на Курубаглар””. Василев, разбира се, беше отстранен от залата, както и социалистът Драгомир Стойнев, който пък отиде на говори на премиера на ухо. И докато поетичните опити на червения Димчо Михалевски не пожънаха голям успех, то патетиката на гербаджийката Снежана Дукова и възклицанията й

"Бог да ви благослови в името на България",

успяха да накарат премиера да се намръщи. Оживление предизвика и Симеон Дянков с поредната порция финансова екзотика. Ако за идеите да има граници за дефицита и за парите, които държавата да преразпределя, има някакви разумни аргументи, то референдумът за определяне на данъците е нещо, което не би трябвало да излиза извън страниците на „Стръшел”. След няколкото часа на шеги и закачки депутатите съвсем очаквано обявиха, че вярват на правителството както никога досега. Два пъти за по-сигурно. След като денят започна с предложение за тайно гласуване, на финала народните избраници

стояха диван чапраз на кабинета

Гласуването беше явно, поименно и със ставане на крака. И понеже нещата се пообъркаха при първото прилагане на гласоподавателния авангардизъм, наложи се да повторят. А премирът дори не остана да види предизвестения край. Вотът обаче едва ли ще накара Европа да гледа по-мило на нас. Дори без сравнителния анализ на „Ди Велт” двете основни сили – Германия и Франция, тази седмица за пореден път заявиха, че България и Румъния няма да влязат в Шенген през март. На което премиерът отвърна с хвалби за състоянието на границите ни и прогноза, че ако си оправим съдебната система до есента, септември ще бъде март. Май. През това време НЕК поиска да получи една стотинка от повишението на крайната цена на тока. Според шефа й при така планираните инвестиции компанията щяла да има големи разходи и въпросната стотинка щяла да гарантира

„добър финансов уют” на фирмата

А на нас ни стана много уютничко още сега, като си представихме колко хубаво ще се гушим под юргана, за да спестим от стотинките за ток. Пиенето на по една студена вода също ще трябва да се преосмисли, след като регулаторната комисия взе да гледа все по-благосклонно на идеята да има такса „водомер”. Поне откъм мобилните оператори има относително добри вести. След като вече се опасявахме, че предстои въвеждането и на право на първа брачна нощ с договора за мобилен телефон, стана ясно, че заробващата клауза за автоматично подновяване на договора ще отпадне. А най-вълнуващите новини дойдоха от модните ревюта. Елитните шивачи обявиха, че тази година ще се носи минижуп. А принципът бил „къса пола – богата година”. Отивам за ножицата.

Без цензура | 22-01-2011, 07:59 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

По държавата тази седмица плъзна шап, а по медиите – записи от СРС-та и вицове за тях, като двата жанра не винаги са ясно различими. Но пък сериозните проблеми на държавата са съвсем уредени, след като депутатите, когато не са заети с лобизъм, се занимават с клюките, езика и психичното си здраве.

В Бургаско тази седмица се наложи да пратят дори полиция – стопаните на животните в района, засегнат от шап, не бяха склонни да повярват на обещанията за бъдещи компенсации срещу убиването на поминъка им сега. Наложи се Симеон Дянков лично да отиде до Кости и да направи това, което е най-неприсъщо за всеки финансов министър – да дава пари. Триста лева обаче едва ли са достатъчна сума и макар българският премиер щедро да обещава пълно възмездяване с европейски пари, от Брюксел са сложили летвата на 60 процента и не я вдигат. Народните избраници обаче бяха на вълната не на плачещите от Кости, а на баба Пена от Бусманци. Която, оказва се, не разбирала вече българския език, който се говори. Очевидно депутатите от ГЕРБ са твърдо убедени, че внуците на баба Пена така или иначе

няма да живеят под вещото им управление

тук, та затова са се заели да удовлетворят баба им, като поемат работата на „синодалните старци” от БАН или по-скоро като викат духа на Балан. Инициаторът Емил Караниколов излезе с железния аргумент, че много държави имали такъв закон. Като Франция, например, където мерилото е почти толкова авторитетно, колкото баба Пена от Бусманци - Академията в Париж. В езиковите дебати се включи и премиерът Борисов, който самостоятелно достигна до христоматийния пример с липсата на запетайка в животоспасяващата телеграма «Да се помилва не да се обеси». Единствената разлика е, че на премиера му се губи една точка – в подслушания телефонен разговор за умствените способности на вътрешния му министър. Публикуваната версия гласи „Бойко е умен, за разлика от Цецо", а според премиера би трябвало да е „Бойко е умен. Точка. За разлика от Цецо той разбира нещата". Макар че

точката не променя кой знае колко смисъла

Изобщо, смисълът на понятията тази седмица се плъзгаше на премиера. Така разбрахме, че у нас демокрацията „вече толкова над нормалното се е развила”, че е време за ограничителни мерки. Съща така разбрахме, че ако ГЕРБ падне от власт сега, чака ни анархия. В това поне има доза истина, но тя не прави българите по-щастливи. За една година още девет процента са оттеглили доверието си от управляващите, половината смятат, че през следващите месеци нищо няма да се промени, а оптимистите са се стопили до 15 на сто. Вероятно и на тях им минава все по-бързо. Въпреки „липсата на обективни причини” цените на основните храни малко по малко вървят нагоре, а производителите на олио извадиха направо голямата брадва и прогнозираха пет лева за литър в средата на годината. Вече се говори и за стандарт на хляба. Според него етикетът „хляб” изключва избелителите, оцветителите и консервантите. Освен ако няма "технологична необходимост". Което на практика означава още малко текст върху етикета и никаква промяна под него. Стандарт за депутатите пък поиска неуморният Красимир Велчев. След като лансира идеята за спецзакон за клеветата, тази седмица гербаджийският депутат поиска

психотестове за хората на изборни длъжности

Аргументът му е поведението на опозицията, а единственият недостатък – че не е чел достатъчно вестници, за да знае, че повечето подобни - удобни за управляващите – идеи, докато се приемат, идва време да заработят срещу авторите си. Началото на годината, съчетано с наближаващите избори и остърганата хазна, води и до все по-изобретателни начини за пълнене на бюджета. След като удобно забрави, че вината за хаоса с личните документи не е на гражданите, а на администрацията, държавата зарадва изнервените от опашки с глоби. Не само заради несменените карти и паспорти, но и заради невърнатите. Защо трябва да връщаме един така или иначе невалиден документ не е много ясно. Защото аргументът, че би могъл да се изполва за фалшификат, отдавна не върви на фона на домашните печатници. Следващата идея е да се въведе данък „въздух” върху колите. С тези пари ще се опазва чистотата на въздуха. Вероятно по същия начин, по който с парите от винетки се поддържат пътищата. Може би си струва, преди властта да извади

данъчните регистри на Османската империя

и да върне и данъка върху търкането на зъбите си, да се огледа за други възможности. Една сравнително нова фейсбук група, например, предлага акциз върху чалгата. За разлика от емоционалните изблици досега, те са стъпили на здрава икономическа основа – Адам Смит, който вярва, че мотивът за въвеждането на акциз трябва да е „стремежът да се ограничи потреблението на вредни за здравето и морала стоки и услуги». Ако пък бъдещият акциз обхване не само базовата версия на чалгата, а и общественополитическите й прояви, хазната направо ще прелее. Тази седмица депутатите окончателно зачеркнаха опитите да се обсъди какво всъщност се е случило във фонд «Земеделие» покрай Калина Илиева, като отказаха да сформират анкетна комисия. Снежана Дукова от ГЕРБ обвини опозицията, че пренася «лична вина на политическо ниво”. Което продължава линията на аргументиране в ГЕРБ, силно напомняща някои алтернативни задокеански

структури, където «всичко е лично»

По-скоро на шамански Сибир напомняха други действия на премиера. След неудържимото протичане на подслушани разговори по всички медии, премиерът драматично се прекръсти, и като се закле в децата си, каза, че в партийната каса не е влязъл и лев от контрабанда. От нас се очаква само да повярваме, като оглушеем за потока разкрития. Той започна с огласените опити на две видни ГЕРБ-дами – Искра Фидосова и Менда Стоянова, да прокарат свои хора в митниците. Разбира се, репликата на Менда Стоянова към Ваньо Танов, че ако не прояви разбиране, тя ще отиде при премиера, веднага беше наречена монтаж. Както и отговорът на митническия шеф, че за да прояви разбиране, трябва да получи личния подпис на премиера върху една от явно специалните му визитки. И докато властта говореше за монтажи и се кълнеше, течът от СРС-та заля и премиера с тиражираната реплика: "Поех ангажимент

да не го закачам Мишо Бирата..."

„Бирата” е шефът на бирена фабрика Михаил Михов и нареждането за изтегляне на митничарите от нея поражда някои въпроси за подписани картички. Особено след казаното от Бойко Борисов, че само той може да влияе върху Ваньо Танов. Но едва ли някой ще заложи срещу вероятността и този запис да бъде обявен за „манипулиран”, а към въпроса: „Какво толкова е попитала Искра Фидосова?” ще добавим и: „Какво толкова е обещал премиерът?”. Все пак след първите записи той вече попита съвсем не риторично какво точно очакваме от депутатите, след като „са избрани от няколко хиляди”. Така любопитната част от света и тази седмица четеше предимно Уикилийкс, а ние – СРС-та. Европейските коментатори се забавляваха добре за наша сметка, а ние можем само си припомняме Радой Ралин с неговото

„Под небосклона осем милиона микрофона...”

Всъщност микрофоните вече са по-малко, но то е само заради демографската криза. Досиетата вече дори не са тема – въпреки гласуваното оттегляне на посланиците с картончета, на което опозицията отвърна с разкритието, че вътрешният министър Цветан Цветанов също е започнал кариерата си в Държавна сигурност. Далеч повече любопитство предизвика друга новина – за оттеглянето на Касим Дал от ръководството на ДПС. Въпреки изявленията, че целта му не е да създава нова партия, Дал си тръгва с обвинения срещу Доган, който с действията и бездействията си е довел партията до колапс и е превърнал съпратийците си в «мъжки секретарки». А те, известно е, поне в тази партия, свършват зле. Във Варна тази седмица бюджетът, напук на кризата, се увеличи с два милиона лева. Лошото е, че парите идват от увеличение на банковия кредит, който ще тегли общината, за да строи пътища. Имаше и поредна серия протести – ръководствата на таксиметровите фирми, притиснати от конкуренцията и кризата, решиха да свалят цените, шофьорите им не харесаха идеята, а взаимните обвинения в криене на доходи най-вероятно

ще доведат до контролно-финансов Армагедон

В общинския съвет окончателно се върна, поне на хартия, Иван Славков, който трета година е затвора. След митарствата си съветникът-арестант поиска да гласува, ако трябва – дори с белезници, и пожела на колегите си да минат през затвора поне за месец, за да си направят някои изводи за живота. В края на седмицата морето пред Варна стана червено. Сега можем да започнем да го чакаме да раздели, за да тръгнем най-сетне на  катарзисното си скитане в пустинята.

Без цензура | 15-01-2011, 09:02 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

В последната седмица на 2010-та пак останаха въпроси без отговори, гърмежите, с които уж гоним злите сили, плашат единствено нас, а усещането за хаос, с което живяхме цяла година, накара един кмет да забучи държавната чест на върха на копието и да върне държавата 780 години назад. Жалко, че няма как да върнем и Иван Асен Втори.

За новата година държавата ни подари порeдната идея на финансовия министър, с която се слага лимит на пациентите, които могат да бъдат лекувани с пари от Здравната каса. Надвиши ли болницата лимита си, пациентите, останали под чертата, ще си плащат. Другите варианти са да обикалят страната, докато си намерят болница със свободни пари или да се приберат вкъщи и

да оставят нещата в Божиите ръце

Плащането на здравни вноски няма никаква връзка с оставането ви под чертата – резултат е от това, че в здравеопазването, освен полицията, се намеси и счетоводителят Дянков. Който едва ли би приел благодушно ситуация, в която той стои на вратата на болницата с пострадалото си дете на ръце, а докторите водят пазарлък с него за изчерпания си лимит. Друг любопитен казус се очертава с ВИП пациентите, докарани с правителствения самолет, например. Какво би се случило с тях, ако са вече под чертата? За останалите е ясно – то им се случваше и през тази година. Всъщност, светлият опит на фонда за трансплантации в чужбина показа, че дори и наличието на пари не означава шанс за лечение – при пет милиона бюджет за тази година, тази седмица стана ясно, че фондът е дал 300 хиляди лева за петима пациенти. Чакащите са над сто. Финансово недоволство за пореден път изразиха и полицаите – шефът на синдиката им поиска

50 процента увеличение на заплатите на полицаите,

като заяви, че пари има – стига да съкратят излишната администрация. Ние си знаехме, че не всички във ведомството на Цветанов са си на мястото, но синдикалната сметка, ако е дори наполовина вярна, прави картината съвсем страшна. Надежда за бъдещето би трябвало да са децата ни – особено около Коледа и Нова година го чуваме непрекъснато. Трудно ни е обаче да продължим да сме обнадеждени, когато и тази Коледа първото бебе в Лом, например, беше с 15-годишна майка и 18-годишен баща – безработни и неучещи. И не само там. Друга традиционна фраза в края на годината е да си довършим работата, за да започне новата на чисто. Законотворците ни не успяха – след като пет месеца не беше ясно какво се случва с отпуските ни, в края на тази година социалното министерство успя да ни обърка окончателно, а новата година ще започне с ремонт на току що гласувания Кодекс на труда. След като цяла година ни разиграваха и с личните документи, в края на годината опашките пак се извиха пред полицейските управления заради неясноти кой ще плаща глоби и кой – не. Във Варна съветниците ни също довършваха по спешност работата за годината – за да спасят онкоцентъра, те проведоха извънредно заседание. Има обаче една възможност решенията на градския парламент от последните две години да бъдат оспорени - Върховният административен съд

върна Иван Славков в редиците на съвета,

макар че той продължава да е в ареста. Местните новини обаче оглави пловдивският кмет. След 20 писма до държавата за бартера «софийски боклук срещу пловдивска инфраструктура» и нито един получен лев, Славчо Атанасов набоде решението на кабинета на копие в знак на протест, че държавата не изпълнява собствените си решения. Жестът повтаря съдбата на мирния договор, подписан от Теодор Комнин през 1230 година, Славчо Атанасов обаче не е Иван Асен Втори, уви. Жестът му е само един от много скандали, свързани с управленското танго „една напред, две назад”. Според социолога Цветозар Томов скандалното изобилие било на добро – така обществото научавало какво се случва по високото във властта. За Огнян Минчев това обаче е просто знак, че живеем в безправова държава. Избирателите все повече клонят към второто мнение, ако вярваме на последното проучване на МБМД. Макар че кандидатът на ГЕРБ, който и да е той, печели президентските избори според проучаването, оптимистите са се стопили наполовина от началото на годината, а песимистите са станали 41 процента. Недоверието към ГЕРБ расте и сред симпатизантите му, пада одобрението и към премиер, и към президент, и към опозиция, а депутатите уверено водят със 77 на сто отрицателни оценки. Шамари раздадоха и приятелите от чужбина. След нежеланието на Франция и Германия да виждат в Шенген,

от Ватикана върнаха обратно плочата,

шумно  и показно занесена за българската църква "Св. Винченцо и Анастасий" в Рим. Оказа се, че не е питана нито една от институциите, които разрешават поставянето на каквото и да е върху историческите паметници на Вечния град, а към незачитането на закона се добавили изумлението от размера, златния кич и претенциите той да бъде окачен на централната фасада. Кич ни заля в края на годината и от сцената на голямото президентско събитие – „Българската Коледа”. Силиконовият жанр получи шанса си да стане част от институционална проява, а по-циничните веднага пресметнаха, че догодина президентският проект ще се радва на масово посетени музикални предизборни прояви. На същата светла дата в София се събраха най-добрите български рокаджии и разцепиха залата, но това не беше новина. Музикалната класация обаче убедително печелят НАПаджиите от Сопот. Те мобилизираха

бившия мъжки хор на военните заводи

в града и го пратиха да пее патриотични песни под прозорците на длъжниците. В града вече наричат хора „Черните ангели”, но приходите се повишили. Може би заради мисълта какво друго може да мобилизира НАП от заводите. Такава беше седмицата, с която изпращаме 2010-та. Това беше годината, през която видяхме изящния поет

Валери Петров да участва в площаден протест

Година, през която стачкуваха полицаите, лекарите, учениците, студентите, пенсионерите, театралите, кинаджиите и учените от БАН. Доволни бяха само в Перник, където откриха нов университет. А Цецка Цачева се почувства като Фердинанд – и нея я освиркаха студенти. През годината не ни се размина без актуализация на бюджета, а най-голям смях в Парламента падна при гласуването на новия. И при изясняването на това кой депутат кого искал да бие и кой кого – да изнасилва. Антикризисни мерки у нас обсъдихме и гласувахме чак в средата на годината, като така и не разбрахме как се е отразило уволнението на министерските шофьори и секретарки на дефицита. Всъщност тях уволниха ли ги? Така и не разбрахме и

каква е ролята на ДДС за борба с кризата

- първо щяха да го понижават, после – да го повишават, накрая не му се случи нищо, но финансовият министър отсега започна да ни обещава намаление. Евентуално. Може би през 2012. Още през февруари уж се отпушиха еврофондовете, после постепенно взехме да научаваме накъде са се отклонили част от тях. Например, за пътя до веселото село до язовир Ивайловград – напълно незаконно, но процъфтяващо. Веселото село беше едно от разкритията на хвърковатата вертолетна чета на НАП, която с изненада откри замъчета, показвани по медиите още на етап строеж. Чухме и покъртителни разкази за фамилни имоти, в които има по 120 години трудов стаж. Без малко да се сдобием с писта за Формула 1 край Доброславци, а магистралите се множиха цяла година. „Магистрала” беше една от думите на годината – засега покрай километрите трикольор, нарязан по първите копки, някои не дотам добри финансови практики и с  един министър,

намерен на разклона за Велико Търново

Другите двама, доведени по-традиционно, също не успяха дотук да направят кой знае какво за ресора си. И ако усмихващата се Анна Мария не успя да причини кой знае какви поразии, други дами в политиката оставиха незабравими спомени – като Румяна Желева, която еврокомисарите нарекоха „булката на мафията”, като Калина Илиева, която направо стана нарицателно за женския вариант на Пинокио и като Мишел Бонев, която на фона на конкуренцията вече изглежда мило с напористите си амбиции. Воаяжите за нейна сметка свалиха някои глави, но в Италия. У нас пострада един зам-министър, но министърът и 40-те му придружители останаха встрани от скандала, като Вежди Рашидов директно заяви, че би повторил, ако го поканят пак. Той успя тази година да направи и първата копка на българския Лувър, и да си запази стола. Колегата му Божидар Димитров имаше по-малко късмет – спаси се с последно предупреждение заради скандала с компенсациите от Турция, за псувните на народ му направиха забележка, а за това, че ни превърна в най-мощната държава с света, като намери несметно количество свети кости, даже го похвалиха. Късото съединение стана, когато

дойде ред на папките с досиетата

и разчистването на сметките с президента и бушонът гръмна. Под ниво министър обаче, оказа се, принадлежността към ДС не е недостатък, а дори предимство, така че чистката спря доста нависоко. За главния герой на медийната година – премиера, годината беше пълна със събития. Оцениха главата му - евтино според него. Направи и поредния ядрено-газов шлем, след като „Белене” мутира от гьол до приоритет. След като през лятото жегата и безхаберието стопиха и електропроводите, и туристите, той се закани да изгони монополистите от електроразпределителните дружества, а след това им разреши да въведат такса мощност. Шумно прибираните Крокодили, Маргини, Нагли, Медузи и прочие създания на полицейския пи-ар кротко излязоха от арестите, а един от Октоподите даже се закани да ни стане президент. Дори „абсолютният престъпник” Николай Цонев, проснат по очи по пълна прокурорска програма, не е осъден. С обвинения се сдобиха още Станишев и Масларова, и те прибягнаха до един основен аргумент – точно аз ли съм най-големият грешник, а рефренът на годината

„Виновна е тройната коалиция”,

до голяма степен изяде ефекта от обвиненията. През годината се сдобихме със специализиран съд и менте „Държавен вестник”, с бедни магистрати, които имат един Черничък приятел и много имоти край морето, а консултанският бизнес направи милионери няколко политици. Депутатите, и особено Лъчезар Иванов и Геновева Алексиева, имаха неоценим принос към теорията на медийното общуване, морала, конкурсите и мобилната комуникация. Любов и омраза кипяха и на „Дондуков” – президент и премиер ту се уважаваха, ту не си говореха, ту си разменяха един финансов министър, който докара искане за импийчмънт на Първанов. Накрая президентът каза „АБВ”, но продължението не е никак ясно. Скандали имаше покрай новите ни паспорти, покрай продадените матури, покрай стандартите за месо и ордени – все „Стара планина”. Пак имаше деца по домовете, умрели ог глад и студ

и пак няма виновни за това

В края на годината се вторачихме в едно изследване, което ни обяви за най-нещастните на света, та бързо забравихме, че според друго изследване 15-годишните ни деца са неграмотни. И ако не се впечатлим достатъчно бързо от това, след още 15 години може би няма да има нито БАН, нито протести, нито нов Валери Петров, който да застане на площада като мълчалива въпросителна.

Без цензура | 02-01-2011, 09:49 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Божият син се роди. И тази година. Яслите отдавна са окичени с лампички, дошли от незнайна китайска комуна, вътре младенецът е заменен с ваучери за пазаруване, а над над тях бдят съвременните врачки – от социолозите до астролозите, за да ни пророкуват каква ще е 2011-тата година след Раждането му. Докато политиците пак връщат разговора до Стария завет и все повтарят изконния ни грях, че ние не сме извървели своите 40 години през пустинята, като някак не забелязват, че нашият Мойсей 20 години никакъв го няма. И все пак Божият син се роди. За тези, които имат сетива да го усетят.
За коледно чудо тази седмица можем да броим внесените в парламента 700 хиляди подписа на обикновени българи. Всички те протестират срещу произвола на монополите, а папките влизат в историята не само защото са първата гражданска акция след като влезе в сила законът за пряко участие на гражданите в управлението, а и защото

гневът срещу монополистите

стана най-масово подкрепената обществена кауза у нас. Монополистите не са особено стреснати, защото и тази седмица те търсеха начин да си пробият собствена дупчица в чувала на Дядо Коледа, като продължават да настояват за така наречената „такса мощност”. На парното я отказаха - поне засега, при тока мина, а и водните дружества май се нареждат на опашката с жалбите си колко скъпо им излизаме. Коледният парадокс го написаха в института „Отворено общество”. Макар че и софийската топлофикация се постара – с обясненията как при пролетното време през последния месец са подали повече топлина, отколкото през миналата година, и как при падналата цена на газа догодина сметките ще са по-високи. Колкото до изследователите от „Отворено общество”, обзети от светъл дух, те обявиха, че домакинствата у нас вече усещат по-малко икономическата криза. В същото време обаче се е увеличила безработицата сред хората с висше образование, а „спестяване” означава за всяко трето семейство да не си купува основни хранителни продукти, а за всяко пето –
да се лиши от лекарства.
Земеделският министър продължи с активността си, като тръгна на пазар, откри, че по празниците търговците надуват цените, колкото се сетят, и взе да говори за „респектиране” чрез проверки. От което явно никой не се е притеснил, защото индексът на цените по борсите скочи рязко тази седмица и постави рекорд за годината. Предишният е бил по Великден, следващият вероятно ще е в седмицата на новогодишните тържества. Регулация обаче не се постига с показни рейдове. Далеч по-отрезвяващо действат невъзможността или отказът на купувачите да платят надутите цени, а тази година българите ще похарчат за празниците 20 процента по-малко пари, отколкото през миналата. Не и в пловдивската община – там, за да платят бюджетните заплати, теглили вътрешен заем, но въпреки всичко раздали коледни премии. По министерствата раздаваха предимно отчети. Във финансовото Симеон Дянков обеща

здравната реформа да тръгне от третия път,

а на пенсионерите - да компенсира липсващите сега коледни добавки с евентуални повишения на пенсиите през лятото. И с обсъждане дали да не намалят ДДС. Още по-голям оптимист беше енергийният министър. Трайчо Трайков прогнозира един милиард евро чужди инвестиции през следващата година, и то в производствени дейности. „Уикилийкс” обаче окачи на министерската елха големи топки-въпросителни за любимия проект „Белене”, извадени от дипломатическата кореспонденция по темата „България – енергиен център на Балканите”. По елхата на главния прокурор пък налазиха бръмбарчета и накрая на годината той стигна до общия ни извод – много се подслушва в тая държава. Борис Велчев откри и друго – при подслушването „ефективността продължава да е ниска”. А ефектът – предимно медиен. И медицински. След многословието на вътрешния министър по темата „аборт или бебе” в Горна Оряховица, последваха доста дълго мълчание след написването на експертизата и ново министерско избухване на здравна тема. Очевидно у нас

вече е част от етикета на вътрешния министър

той да съобщава на експертите какво трябва да пишат и да ги представя за непрофесионалисти, ако все пак не му го напишат. Така, вместо да накъса на ситно въпросното заключение и да си посипе главата с него също толкова публично, колкото нарече едни лекари „убийци”, министър Цветанов отказа да приеме експертизата и като преседя безмълвен в пленарната зала няколко часа, беше спасен от депутатските питания заради прословутата липса на кворум. Която иначе не пречи на гласуването на закони – на избирателния, например, през тази седмица. Във Варна се вслушаха повече в гласовете. Белославският кмет вече е в ареста и не е кмет. Подкупът, заради който му се случи това, е за искане от преди седем години – да се построи терминал за газ, разрешение за който дава Общинският съвет. Така че основният въпрос е
дали не гледаме филма „Гуцанов 2”.
Доста повече въпроси би трябвало да имат „органите” по друга местна тема – депото за отпадъци във варненска област. Него го няма, няма ги обаче и 800 хиляди евро, отишли за консултанти и проучване на терени, за които е било ясно, че не стават. Не става и гордостта на консултанта Доган – язовирът „Цанков камък”. След всички пари, заровени в него, сега ще плащаме още за дига, която да предпазва шосето. И за празните обеми, защото някой консултант не е предупредил, че ако се напълни догоре, язовирът ще залее Девин. На други фронтове обаче законът печели – падна и последната крепост на незоконното строителство - на аспаруховския плаж събориха и последната тоалетна, построена там още през 60-те. А концесионерът на плажа твърди, че постройката има строителен билет, което тогава си е било чисто строително разрешително. Макар и с всички разрешителни налице, тази седмица софийският

булевард „Брюксел” беше истинско Шосе 666.

Върволица коли блокира движението за часове, като катастрофите станаха заради лоша поддръжка, въпреки почина снежинките да се ловят във въздуха. Временните неудачи като тази не попречиха на премиера да отчете добра година, през която трите най-важни неща, постигнати от кабинета, са сигурността, финансовата стабилност и инфраструктурните проекти. Тази седмица научихме, че мултифункционалният Цветан Цветанов е фаворитът и за президентския пост, защото държавата не може да си позволи неминуемите сътресения, ако премиерът отстъпи пред логиката и се кандидатира сам. Кабинетът преживя и поредните ремонти – заместникът на Цветанов – Павлин Димитров, и безпротфейлният министър Божидар Димитров си тръгнаха заради агентурно минало. Добре известно и при назнчаването им, но пък тогава не бяха изтупани от праха досиетата на посланиците. Сега времето им дойде и

назначените за бушони гръмнаха

С уговорката, че прочистването е само за външна употреба и областните управители няма да се пипат. Но все пак с обещанието, дадено от варненския координатор на ГЕРБ Павел Димитров – няма да се издигат хора с досиета за кметове. Всичко това има и цена – президентът да отзове дипломатите – грешници. Кипежът около досиетата не успя да разсее премиера дотолкова, че хем да ни се оплаче, че ще изкара празниците по летищата, хем да се похвали, че е единственият европейски политик, удостоен с покана за церемонията по встъпване в длъжност на Дилма Русеф. И тъкмо да заподозрем бразилския протокол в неуважение, президентът Първанов спаси честта на тамошните служби. Покана имало и до него, но вътрешното ни министерство решило да я спести. Не това президентско изявление обаче накара Бойко Борисов да се бори със самолетни разписания и мъгли, за да се върне и да отговори на предколедните откровения на президента. Първанов го удари по най-скъпото, като го нарече „слаб премиер”, обвини партията му в липса на управленски капацитет и заключи, че "България

няма нужда от шериф,

а от добър стопанин". Тук обаче не е познал. Иначе защо главният архитект на София ще обявява, че "данните от проверките на незаконното строителство в чашата на язовир "Искър" ще бъдат предадени на премиера Бойко Борисов и от него ще се очаква решение на този проблем". И докато администрацията гледа на премиера като на вълшебна пръчица, обикновените избиратели все повече премислят и след поредицата гафове, скандали и издънки, социолозите отчитат спад във всенародната любов. За пръв път проучването на „Алфа рисърч” показва повече отрицателни оценки за правителството, отколкото положителни. И макар че под елхата на кабинета все пак има кутия с надпис „довършен мандат”, другата – много по-голяма и лъскава кутия за  членството ни в Шенген, може и да остане празна. Така поне с официално писмо до Европейската комисия поискаха

Франция и Германия - посегнаха на големия подарък,

поръчан от министрите, предизвиквайки съвсем неколедни мисли у тях. Но ние поне тази седмица можем да изключим лампичките и пророците и да върнем Младенеца в яслите, за да има смисъл Рождеството.


Без цензура | 26-12-2010, 07:52 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

За последните седем дни две новини блеснаха с това, че не можаха да станат официални. Иначе възпитаната публика на ФСБ изгони от сцената премиерския човек Митко Тодоров, а посланията от световната научна общност до българския кабинет заминаха директно в „кръглата папка”.

Тази седмица и най-коравосърдечните родители се предадоха и получиха писмата за Дядо Коледа. Българското правителство - дали криво се моли, или криво го разбраха, но му напълниха пощенската кутия с писма в подкрепа на науката. След еничарския поход към учените без оглед на възраст, занятие и научен институт, до премиера и до председателя на Парламента писаха техни колеги от цял свят – като се почне от Харвард, мине се през Принстън и се стигне до институти в Бразилия и Австралия, като

зад пет от имената стои по един Нобел

Никой във властта не се похвали с небивалия интерес, може би защото от българските фамилии в подписките може да се състави карта къде липсата на перспектива е пръснала вече българските умове и къде ще ги търсим и в бъдеще. Това обаче не стана новината на седмицата. Не се пребори за първото място и новата заявка за присъствие на Големия брат в живота ни. Макар че лично министър председателят публично заяви, че „всички длъжностни лица трябва да са под стрес и да знаят, че са наблюдавани». Иначе казано – ние подслушваме всички, за да можем да хванем тези, които ще се издънят. А презумпцията за невинност и прокурорските разрешения са за филмите. Най-много време и обществена енергия бяха похабени за спора – 20 години след като му беше времето - дали да има лустрация. По темата получихме обещание за жертвоприношение – премиерът Борисов бил готов да се раздели с приятеля си Божидар Димитров, за да приключела темата за агентите на Държавна сигурност във властта. И стига президентът да върне жеста, като отзове дипломатите, които са били част от списъците на ДС. Защото тази седмица май

премиерът беше единственият изненадан,

че почти половината ни посланици били ченгета. Можем да забравим, че преди броени дни пак премиерът ни попита кое му било лошото на Тодор Живков, макар че президентът не пропусна да се осведоми кое тогава им е лошото на живковите посланици. Не можем обаче да не забележим, че дребните доносници, които тровиха живота на съседите си, като правило пак са на завет, а на светло пак са хора, повечето от които са работили за нещо, което се нарича национална сигурност и на руски, и на английски. Забавления през седмицата ни осигуриха и депутатите. Шефката им ги похвали, че са на "интензивно работно време" и ще се борят със законите до 22 декември всеки ден, а ако трябва – и всяка нощ. Нищо че след всяко нощно бдение събирането на кворума на следващия ден трае поне до обяд, а качеството на приетите закони може да задръсти Конституционния съд до края на мандата му. Тази седмица на стахановски напън беше подложен избирателния закон. Районните кметове вече паднаха жертва и ще ни ги назначават. Но дори и изтощението от нощния труд не подведе управляващите да се съгласят за анкетна комисия, която да провери деянията на хиперактивната Калина Илиева. Може би защото ги устройват

басните за местната версия на Дони Браско

и лошите земеделски чиновници. Не че на някого му е останало време да чете подобна ненаучна фантастика тази седмица. Електорът се снабди с по една малка медицинска енциклопедия и започна да се ограмотява, защото според последната обсъждана версия на критериите на здравното министерство от следващата година ние сами ще трябва да решаваме дали здравословният ни проблем е животозастрашаващ или неотложен. И сами да преценяваме накъде да поемем – към спешния кабинет или към дежурните лични лекари. Или да нарамваме белия чаршаф и с бавна стъпка да поемаме накъдето трябва, след като бюджетите на спешните центрове бяха намалени наполовина, а нощни джи-пита така и няма. Синята коалиция откри тази седмица, че докато в спешната помощ, например, ножицата е играла здраво, на други места Дядо Коледа е минавал редовно с премии и бонуси в торбичката. Първият сигнал дойде за многострадалната Пътна агенция. Там, според сините, имало служители с по девет хиляди лева премии на месец. Според ресорния министър Плевнелиев не било вярно - нямало как някой да получи повече от шест. През това време от оперативна програма «Транспорт» минаха на проверка по  магистрала “Тракия” и като добавка към закъсненията и липсата на договори

откриха, че по трасето вече расте трева

Съдът също даде, каквото може, през седмицата – зачестиха случаите, в които гражданите са питали инситуциите за някои безобразия, а като ги повикат, вместо отговор по закон, получават призовка за разследване. Но пък Петър Стоянов - Сумиста го оправдаха по делото за притежание на оръжие и укриване на краден автомобил. Поне към ареста пое милозливият следствен шеф, който му помагал да вдига кръвното, когато трябва. Работещите за по една заплата и най-вече пенсионерите обаче никак не се интересуваха дали и тази фабрика за медиен шум ще затвори. Те бяха заети да осмислят, че за Коледа няма да видят и една стотинка отгоре. Не защото е криза, не защото в министерствата също пестят. А защото премиерът, от когото мнозина от тях очакваха чудеса, е решил да им подари инфраструктура. От оная, дето й прораства тревата още преди да дойдат проверяващите от Европа. После стана ясно, че ще има пари и за луксозен туристическо-поклонически манастир в световноизвестното село Гигинци и дори за нов чисто футболен стадион, на който манекените в национални фланелки да падат от когото дойде. И за метро до там.

Рок музиката обаче ще е табу,

след като един софийски зам. кмет така и не разбра кой какво е чистил след големите имена, които видяхме в София и зачеркна всички следващи идеи за подобни събития. За силиконовите сбирки не чухме нищо. Може би тяхната публика премита след себе си. Бъдещите пенсионери сигурно също имат какво да кажат тази седмица, след като Парламентът узакони прехвърлянето на индивидуалните им вноски в държавния бюджет, а синдикатите не намериха какво друго да коментират, освен, че „това се прави и по сега действащия кодекс за социално осигуряване». И затова няма смисъл да се оспорва. Бушон гръмна другаде – в културното министерство. След кинаджийските протести изстина столът на замминистъра Димитър Дерелиев. Работата му беше прехвърлена на другия зам - Митко Тодоров. Който определено имаше лоша седмица, след като му се падна да прекъсне голямото завръщане на ФСБ, за да им прочете напътствията и пожеланията на премиера, който дори не беше в залата. Вероятно е трудно да преглътнеш, че някой получава повече народна любов, но когато народът вече е

свикнал да те вижда до рамото на Цеца Ражнятович,

не трябва да се изненадваш, че започва да вика «у» в такава ситуация. И да ти пее «Обичам те дотук». И да подарява на културния ти министър «кутия, пълна с достойнство», защото не иска да живее „по възможност". Някои не получават дори възможност – дават им домашна ракия срещу студа и на осем години ги убиват в домашна свада. Освен убитото, още четири деца растат по този начин. Майката, бременна с шестото, искрено разказваше, че то си «станало инцидент», тя не била сбъркала за нищо. После обаче обърна плочата и взе да се разкайва – може би защото разбра, че искреността й увеличава заплахата да приберат източника на доходи в детски дом. Един от тези, заради които непрекъснато провокират чувството ни за благотворителност по време на шоу програми с бюджет за два такива дома. И ни хвалят, че бедните давали повече от богатите. Което е логично, защото бедните у нас са повече от достатъчно – само Румъния и Латвия ни бият по този непрестижен показател, ако вярваме на националната статистика. Според нея всеки втори безработен българин живее под прага на бедността. Има и надежда обаче. Тя идва от селото, поне ако вярваме на новия фермерски календар. Местната версия на германския оригинал, пълен с оригинални фермерки, си е една

аграрна силиконова порнография

обаче, в която Златките се вписват по обичайния си начин – зле. Дори без да брои Златките, тази седмица «Икономист» ни нарече най-тъжното място на света. До съмнителната слава се добрахме, след като изданието се зае да докаже, че няма пряка връзка между парите и щастието. Въпреки желанието на изследователите накрая и те стигнаха до небрежото прозрение на Елизабет Тейлър – „И богатите също плачат, но аз предпочитам да плача в кадилак.” А на нас пак ни се е паднало да ридаем в градския автобус, докато обмисляме кой ще е следващият, който няма да изпълни коледните ни и електорални пожелания.

Без цензура | 18-12-2010, 08:04 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Коледният дух вече ни е завладял. Не говорим за ерзац-старците, които от ноември се опитват да ни продават какво ли не, а телевизионните им версии вече са като в Лас Вегас и никой нищо не може да направи срещу това, освен да повтаря до пресипване „Да, Виржиния, има Дядо Коледа”, макар че Виржиния май отдавна си е харесала ролята на силиконова Снежанка. Говорим за всеобхватния дух на всеопростителство и позитивизъм, завладял държавата. Опрощават се алчни, лъжливи, горделиви, министър председателят разнася стъкларии с телесни течности, а над всички ни се носи  „Полска чучулига”, фарширована със СРС-та. А взеха да стават и чудеса.

След епичната италианска разходка на министъра и 40-те делегати и сексистките усукванията около темата „конфликт на интереси” по време на традиционно скучния парламентарен контрол доживяхме

да видим премиера си да наведе глава

и да каже: „Грешката е от моя страна”. Макар че сега сме и притеснени, защото грешката е, че командировката била за един, подписаните от премиера командировъчни – за 40, а докато бъде забелязана дребната разлика, минаха доста дни от 25 август. Поемането на вината обаче не никакво чудо, в сравнение с данните от официалната статистика, която ни пробла в колко невероятни неща можем да повярваме преди закуска. По данни на самата статистика индустрията ни се свива, потреблението пада, инвестициите намаляват, но брутният вътрешен продукт расте. Ние четем и се дивим. След десетина години вероятно няма да има кой да се диви, защото няма да има и кой да чете и да разбира. Една четвърт от учещите българчета намират четенето за „загуба на време” и това обяснява защо в поредното проучване на Програмата за международното оценяване на учениците от 65 възможни места,

ние сме на 46-то заедно с Тринидад и Тобаго

Също в една четвърт от домовете на препитаните има по-малко от сто книги. Както и по време на кандидатстуденските кампании, възрастните злобничко се позабавляваха за сметка на неуките млади, които „не са като едно време”, като забравиха да си спомнят кога за последно са чели нещо различно от субтитри на американски екшън. И при бившата земеделска шефка с доказано фалшива диплома, стана ясно, че освен с писането, тя май се е оправяла доста самобитно и със смятането, защото за една година е похачрила пари за 800 тона бензин, а за кафе и сметана всеки месец е броила по хилядарка. Сега обаче сръчната дама се появява в ново амплоа – на свидетел за търговия с влияние срещу министъра си, та дребните й грехове в писането и смятането може и да се забравят, ако играчите се пренаредят. Поне през тази седмица Мирослав Найденов не изглеждаше притеснен от възможността Калина да го „изпържи”, и дори излезе на Никулден да пържи риба пред министерството си. Премиерът запълни седмицата с разнасяне на поредните свети мощи, надзираване на пещерни спасителни операции и пращане на другарче за Йорго, който вече се казва Бафи. Дано само в руските форуми

да не прекръстят сега Янтра на Вампир

По текущия скандал с фалшивата диплома Бойко Борисов не намери друго за казване, освен да обвини опозицията, че са забравили собствените си поразии при атентата в „Света Неделя”. Очевидно впечатлен от историческите му познания, безпротфейлният му министър Божидар Димитров побърза да го сравни със Стефан Стамболов и „други велики българи” заради строенете но магистрали. В седмицата, през която смел столичанин подкара кану по премиерската гордост, предназначена за автомобили, друг би се въздържал, но историците явно са над дребните житейски неволи. Заради Калина Илиева обаче България незаслужено не научи достатъчно за друга героиня, която най-вероятно тепърва ще показва какво може. Новият областен управител на Ямбол е Таня Димитрова. За своите 40 години тя е успяла, според собственоръчно написаната автобиография –

да завърши пет висши образования

– теология, журналистика, право, специализация „Счетоводство на предприятието” и докторат по фолклор към Българската академия на науките. А също така да усвои освен руски и английски, цели четири мъртви езика - църковнославянски, латински, библейски старогръцки и библейски еврейски. При това – докато работи като медицинска сестра, а после - във водещи, скромно неспоменати фирми, ръководи вестник и неправителствена организация. Така става ясно, че критиките към резервната скамейка на ГЕРБ са били напълно неоснователни и няма опасност от оголване на фронта, дори оттам да изпадне парламентарната група на „телефонистите”. Не че те са заплашени от това – 16 наивници дори не се явиха на изслушването пред Комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика. Всъщност, единственото внушително нещо в комисията е името й, защото по наличните разпоредби наказания тя не може да наложи, а новият етичен кодекс е дълбоко във фризера. Та при това положение и след като партийният им шеф каза, че са толкова наказани от журналистическите шамари, че няма да им иска дори извинение, депутатите кротко обещаха по половин заплата за благотворителност и се спотаиха. Така поне

разбрахме по колко върви гласът ни,

заради който така усърдно ни ухажват преди избори – половин депутатска заплата. Май не е много. Но пък обяснява защо два часа след показното на транспортния министър срещу „копърките” на летището, те са си пак там и дори се изтъкват като представители на европейския принцип на здравата конкуренция. И защо е възможно на крайпътната мантинела да появят панти – както в бургаско, между Банево и Изворище някой си е направил пряк излаз от вилата до магистралата. Не е ясно дали МВР са ги видели чрез най-новата си придобивка – сладкопойната „Полска чучулига” - безпилотен малък самолет, снабден с всякаква шпионска техника. Или са я пуснали да прелита край някоя болница, за да открие

лекари, които закусват с пациентите си

И код „оранжево” имаше тази седмица. Разтревожени роднини започнаха да проверяват варненските си сродници дали не ги отвял вятърът, първокласният международен път Е 79 беше измит и падна в Струма, а софийският околовръстен път стана плавателен канал малко след тържественото си откриване. След дъжд от 47 литра на квадрат, паднали за 17 часа. Бойко Борисов, който направи като кмет първата копка, а като премиер преряза лентата, отсече, че „няма по-хубаво шосе от Южната дъга” на околовръстното и остави вината на стихиите. Развихри се и друга стихия тази седмица и помете „яхтеното пристанище” в „Русалка”. Всъщност багерът нарина в морето продължението на брегозащитната буна, докато в същото време собственикът Николай Банев получаваше поздравителна телеграма от премиера за рождения си ден. През това време застаналите на ръба на пенсионирането за последен път пресмятаха кое им е по-малко неизгодно, след като условията за пенсиониране се променят от следващата година и точковата система отпада. А тези, които са имали неблагоразумието да губят време за висше образование вече ще могат да си отчетат като стаж, само ако платят всички осигуровки накуп. Дори и най-бедните тази година

няма да получат нищо за Коледа,

зарадва ги финансовият министър. Но пък обещаха на всички ни още по-нова концепция за по-добро здравеопазване, която запазва старото положение на монопол на Здравната каса, а въвеждането й щяло да струва 3 милиона лева. Разбира се, имаше и други коледни чудеса тази седмица – ФСБ се върнаха на сцената, и то тъкмо във Варна, а децата от музикалното училище сами организираха концерт за болната си приятелка Патриция. Само дето калинките така лазят по коледната елха, че са път да загасят всички малки свещици на истинкото чудо.

Без цензура | 11-12-2010, 06:37 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Тази седмица коледните разпродажби изненадващо започнаха от Народното събрание, премиерът не спря да се срамува, а по темата „Белене” видяхме толкова пируети за единица време, че и в „Цирка на Слънцето” са позеленели от завист.
Мнозина министри си заслужиха черните точки, но май икономическият е този, който си рита трудовата книжка – Трайчо Трайков не само получава оценката „адекватен” от различни посоки, но си позволи да каже, че няма да се случи нищо страшно, ако не построим „Белене”, а на американския посланик препоръча да разбере

защо трябва да се спазват българските закони,

колкото и да му е скъп шистовия газ. Макар че, ако трябва да сме откровени, трудно бихме обяснили точно тази седмица на посланика защо той трябва да спазва нещо, което всички останали заобикалят – кой както може. Самият Уорлик даде приноса си, като оповести, че бившият ни вътрешен министър Румен Петков е останал без американска виза заради текущо криминално разследване, но като не съобщи подробности, вписа се в балканския начин на образуване на скандали. С което предизвика Петков още на следващия ден да го нарече „лъжец” в прав текст, при това за факти, които подлежат на проверка. На никого другиго обаче не бяха му останали сили за реакция. Вече бяхме разбрали, че прословутото митничарско село е напълно незаконно, но заместник окръжният прокурор на Хасково не може да намери „основания спрямо конкретно лице, което да подведе под наказателна отговорност”. В Девня намериха - поредния данъчен отличник – магазинер, успявал да скрие сто процента от оборота си. В Горна Оряховица пък прибраха половин отделение гинеколози с обвинението, че

тикнали живо бебе във фризера,

после ги пуснаха, защото съдебните им колеги откриха във въпросния фризер само останки от аборт. Завъртяха се подслушани телефонни разговори и опити за изземане на телефони без прокурорско нареждане. А записаните разговори бяха представени в съда само на хартия. Има и поредните обещания за големи разкрития, но както каза самият вътрешен министър – „в процеса на няколко дни”. Усещането за поредно повторение на шумни словесни фойерверки в началото, изчезващи обвинения и тих оправдателен финал вече не ни прави оптимисти, че ще разберем какво точно е е случило. Защото отдавна вече не смеем да кажем: „Е, това вече не може да бъде”. А и щеше да е по-добре, независимо от поведението на лекарите, министър Цветанов да коментира поведението на един от служителите си, който нахлул при лекарите с викове „Кои сте вие, бе” и с готови присъди от по 10 – 20 години. Мъничката справедливост на седмицата беше, че

началникът на този полицай все пак не стана мъж на годината

и титлата отиде при Матей Казийски. Е, можеше за разнообразие поне в номинациите да има и някой писател с награда или някой учен с признание, но явно при този материал – толкова. Поредните защитници на потребителските ни права, усвояващи евросредства, ни ощастливиха тази седмица с разкритието, че от 15 проверени от тях банки, 9 не ни обслужват както трябва. Кои са така и не ни казаха, може би за да не се почувстваме прекалено защитени и да се отпуснем. Православната църква, поради липса на паради и концерти, реши за Никулден да произведе всинца ни в грешници, като нареди в църковното си календарче, че на Никулден риба могат да ядат само именниците и бургазлии, защото имат храмов празник. За капак ни обещаха силно начало и на следващата година – навръх Нова година Алексей Петров щял да обяви кандидатурата си за президент. На държавните служители и на пенсионерите им казаха да не чакат пари за Коледа, докато магистратите вече си резервираха парче от бюджета за премиите. Но пък

депутатите се погрижиха да ни забавляват от сърце

Като ограничиха не само личните, но и междуфирмените разплащания до 5 хиляди лева в брой, избраниците ни изведнъж решиха, че заплати и пенсии няма задължително да се плащат по банков път. На избързалите – честито, както и на собствениците на китни селски къщи, които не струват и 2 хиляди лева. От следващата година и те ще плащат данъка, наречен в тяхна чест „колиба”. Управляващите обявиха, че го правят, защото всички граждани трябва да бъдат равни пред държавата, а и "българското население няма да обеднее, ако плаща данък от лев-два". В името на същото равенство по-рано падна идеята за данък „Лукс”. А постъпленията от „колибите”, поне според опозицията, щели да са цели 40 хиляди лева. След това мощно закърпване на бюджета, който според Менда Стоянова в момента бил „на ръба”, депутатите положиха и нощен труд, за да довършат второто четене на това, което все още се нарича „най-важният документ в държавата”. Във вторник срещу сряда обаче четенето на бюджета се превърна във

водевил за партизански отряд и картечарка,

завършил с призива на Евгений Желев „като лекар” да прекратят заседанието. А накрая милиард и половина от здравните ни вноски, които щяха вече да се ползват само за здраве, ще отидат по други пера. Местните данъци и такси имаха още по-малък късмет. Част от избраните се изнизаха от залата, за да откликнат на изключително важната покана да открият бутик „Клаус Барби”, срещу което да получат луксозен телефон. Експериментално пратените около 40 покани пожънаха голям успех – 16 от избраните, почти всичките – със служебни коли, се явиха, само за да разберат, че на място ги чакат журналисти. Така ние научихме, че поне част от депутатите ни са направо евтини – обещаните телефони тръгват от 6 хиляди лева. Никой не се сети да пита друго – знаят ли кой е Клаус Барби или са го броили брат на Барби. След бърза мозъчна атака на място Лъчезар Иванов се опита да приложи максимата „нападението е най-добрата защита”, обвинявайки журналистите в нарушаването на „много закони”. Парламентарната шефка, която е сред неприелите поканата, нарече държането на колегите си „недопустимо”, но наказани явно няма да има. Според нея това било „въпрос на морална преценка и

вътрешно решение на всеки един от народните представители”

А премиерът се ограничи в реакциите си до един стар виц – като заяви, че се срамува от поведението на изкушените депутати, побърза да добави, че все пак в групата на ГЕРБ дисциплината била по-добра, отколкото в другите. Явно не може да брои, защото точно половината от „телефонистите” са от „носителите на новия морал”. И най-речовитият от тях тропа с мръсни крака върху въпросния морал за поне четвърти път. Няма да има наказани и от венецианската културна делегация, макар че всичките 40, начело с министър Вежди Рашидов са нарушили етичния кодекс, като са приели чужда фирма да им плати разходите, за да почетат премиерата на Мишел Бонев. Според премиера Борисов „може би външният вид на госпожа Бонев го е направила

с по-притъпени чувства за съхранения”

Освен това министърът обещал вече да не прави така. Не е ясно дали обещанието засяга и разпределянето на парите за кино, защото филмът, предизвикал скандал у нас и в Италия, струва на българския бюджет 330 хиляди лева, а още не е ясно дали дамата ще благоволи да го покаже изобщо у нас. Разбира се, италианците имат повече основания за недоволство, защото са дали три пъти повече пари. Както твърдят шефовете на РАИ – под натиск от София. Истински филмов сюжет на тема „превратностите на съдбата” се разигра и на енегрийната среща в София. Като започна с виденията за България като ядрен лидер в региона, шефът на "Росатом" Сергей Кириенко обяви поскъпване на проекта „Белене” с 64 процента спрямо договорената преди четири години цена, поиска блокиращия пакет акции и завърши с размахването на неустойките при отказ. Срещу това нашият премиер изправи искането Русия да си признае, че предишният кабинет е сбъркал в сметките и натърти, че бюджетни пари за „Белене” няма да даваме. Накрая, след като произнесе сакралната дума „грешка”, Кириенко си тръгна от България с меморандуми, според които две чужди фирми влизат символично с по един процент в проекта, а последната дума на практика ще е на руски. Но не само с руския имаше проблеми премиерът тази седмица. Наложи му се да чете и

германски дипломи, правени у нас,

след като детето-чудо на земеделския фонд се оказа рецидивист в лъжите. Дипломата на Калина Илиева се оказа точно толкова фалшива, колкото и болничните й листи. Земеделският министър Найденов веднага запуши амбразурата с обяснението, че премиерът не познавал лично дамата, преди да я назначат на поста. И може би вече е разбрал дали подчинената му го е правила „на маймуна”, защото през първите дни дори в това не беше сигурен. Сега обаче е наясно, че половин година е бил на кукичката на ДАНС, след като хиперактивната дама е подала сигнал срещу него и, според непотвърдена информация, ходела на срещите им, окичена с целия арсенал на Джеймс Бонд. И ако това може да се брои за пикантна подробност, то заради сигналите на Илиева срещу големи фирми са спрени близо 200 милиона евро. Мнозина от ощетените вече водят дела срещу фонд „Земеделие”, а ако спечелят след като изтече срокът за усвояване на европарите, ще се наложи да ги компенсираме със средства от националния бюджет. Любопитно би било и друго – колко премии е получила Калина Илиева, защото, ако не знаете –

ОЛАФ получава 10 процента от сумите,

които успее да отреже от парите на страните-членки, като не пропуска да възнагради служителите си. Самият Борисов заяви, че се чувствал измамен от Илиева, но и компенсиран свише, защото докато Калина ни оскандаляваше пред Европа, Кристалина Георгиева стана и „Комисар на годината", и „Европеец на годината". Което, разбира се, няма да попречи на еврокомисията да ни прати проверка, макар че ни се размина най-големият кошмар – да признаят за невалиден подписа на менте директорката. Защото по нейно време са платени над 700 милиона лева по проекти. Срещу пробивната дама вече има образувано дело, като за подобно деяние законът предвижда до осем години затвор. Решението на казуса ще е добър показател има ли държава на територията ни, защото през последната седмица и най-безхаберните оптимисти взеха да се питат. Без да се вълнуват, поне засега, от дипломите си, учениците методично си искаха единия ден ваканция. Психологът  Христо Монов вече обяви недоволството им за събитието на десетилетието. Защото, макар и с години закъснение,

младите у нас са застанали срещу статуквото

Засега образователният министър държи на спорния учебен ден, а побърза и да си постави оценка 4,50 за свършеното дотук. Не е лошо да помни обаче, че следващите оценки ще му ги пишат точно протестиращите. Повечето от тях, въпреки пиратките и огънатите ламарини, имат какво да кажат. Нещо трябваше да бъде казано и на първи декември, когато светът си спомня, че битката със СПИН още не е спечелена. Българската версия, решено в стилистиката на жанра „чалгата среща порното” успя да напомни само, че понятието „криейтив” добива друг смисъл, като мине Калотина. Авторите заявиха, че голямата цел била да се провокира интерес и щом има дискусия, значи клипът е изпълнил мисията си. Провокативен в отвъдкалотинския смисъл на думата може да бъде актов постер с гигантски скорпион в леглото.

Нарязаните снимки на задни части са просто тъпи

Поне ако дискусията беше за отношението ни към СПИНа, инфектираните и презервативите, авторите щяха да са прави. Доколкото обаче дискусиите се въртяха около задните части на произведението им, не е съвсем така. Вторият им аргумент обаче е железен – таргет групата го е харесала. И защо не, след като е харесала и всичко останало от седмицата. Какво ли още може.

Без цензура | 04-12-2010, 08:50 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Тази седмица Оксфордският речник, който е институция в английския език, обяви новите думи, които включва в следващото си издание. Както и фразата на годината. Като неин автор се записа премиерът Дейвид Камерън с обяснението си за „широкото общество”. Под това той разбира прехвърляне на голяма част от отговорностите по управлението върху местните общности и доброволците. Вероятно британският модел предполага, че  островната версия на широкото общество си е чиста проба разширено местно самоуправление. А ние можем да си вдигнем самочувствието, че още преди Оксфорд да признае термина, ние сме си живяли в една изключително широка демокрация. Поне по отношение на отговорностите.

Само в широката демокрация е възможно държавният регулатор първо да глоби електроразпределителните монополисти, после да ги заплаши с изгонване, а накрая да им разреши да ни вдигнат цената на тока. Разбира се, обяснението е, че с въвеждането на „такса електромер”

цената на тока няма да се вдигне

Между другото, и това е възможно – под натиска на пазара обаче. Както най-вероятно ще се случи с цените на туристическите услуги с качването на ДДС и въвеждането на туристическа такса. Там, понеже всичко вече е обявено и продадено предварително, крайният клиент няма да усети промяната директно в джоба си, макар че за качеството на това, което ще получи, не е сигурно. Колкото до тока, можете вече да преизчислявате семейния бюджет от юли догодина, защото ЕРП-тата едва ли ще намалят цената на тока, за да ни компенсират за електромерната такса. И спрямо тях е напълно неприложима банковата революция, за която призова ексцентричният Ерик Кантона. Бившият футболист, без да има претенции за икономически Нобел, начерта пътя за лишаване на банките от тяхната арогантност – просто всички отиваме и си изтегляме парите. Всъщност, в най-широкия период на демокрацията ние си предизвикахме точно такава пирамидална революция. Не е лошо

Кантона да ни погостува и да види

резултатите от нея днес. Пак от зората на широката демокрация върви традицията който може, да си строи където каквото поиска, а държавата да мижа. Периодичното проглеждане обикновено е целево и възстановяването на справедливостта не е точка първа в мотивите. След несебърския позор с опушената вековна история и напъните да се зачеркнем сами от културната карта на света, държавата пусна багера и обяви, че той ще мине пред хиляда и шестотин незаконни обекта в цялата страна. Всъщност багерът засега върви само в интервютата на регионалния министър Плевнелиев, а на нас във Варна за фон допълнително ни се причува пукотът от падането на плажни тоалетни, зад които необезпокоявано върху пясъка си стоят малки китни замъчета. На този фон и под съпровода на падащи къщи върху събудилото се свлачище в местността „Свети Никола” тази седмица в Общинския съвет във Варна обсъждаха

отпадането на строителната забрана

от 97-ма година за шест имота в различни свлачищни райони. Всъщност искането е до регионалното министерство, но оттам са прехвърлили папките на съветниците във Варна - вероятно, за да може след това в двете посоки да потече същият диалог, който министерството и местната власт водят за Алея Първа. Строително-съдебният шедьовър на тази седмица се роди обаче във Велико Търново – там съдът постанови, че една вече построена жилищна кооперация има шанс да бъде узаконена, само трябва да я преместят с два и шейсет встрани. Екзотичните снимачни площадки на западните телевизии у нас не са заплашени от загуба на колорита. Ромските махали отново ще бъдат заобиколени от строителния контрол. Препоръката направи лично шефката на дирекцията Милка Гечева, като удари още един печат под одобрението, с което държавата на широката демокрация редовно разрешава на част от своите граждани

да живеят на гърба на останалите,

за да се гарантират заветните бюлетинки, с които демокрацията става още по-широка. Колкото до Варна, както ни обещаха от София, имаме одобрение за Общ устройствен план. Както ние си знаехме, в него няма нито нов контейнерен терминал, нито нова писта на летището. Но пък сме на път да се сдобием със собствеността върху мастодонта, наречен Паметник на българо-съветската дружба. За него вече има големи планове - за превръщането му в център на еврокултурното ни домакинство след девет години. Остава ни и надеждата, че Варна няма да се сдобие и с мегаДочка. И докато ние бяхме на културна вълна, откъм Плевен държавата пак започна да става черничка. Поредният лобист в съдебната система, съчетавал кариера в адвокатурата и в престъпния свят, излезе на светло – Диян Мичев. Народните избраници обаче се вълнуваха от друго – шумно обещаваният още от преди изборите нов избирателен закон осигури на партиите

четири пъти повече пари за харчене,

при това с мотива, че те и досега харчели много повече, отколкото им е разрешено. Но след като вкараха заплатите на всички в банките, за да имат още едни такси за прибиране, сега депутатите се оказаха странно щедри към сумата, която самите те могат да получават на ръка. А иначе широката ни демокрация точно тук беше резната сериозно. Над хиляда и петстотин населени места в държавата и над милион и половина граждани от трите най-големи града няма да си избират кметове на села и райони, а ще им ги назначават. Мотивът пак беше широко демократичен – те и сега не правели нищо друго, освен да харчат това, което им отпускат отгоре. Вариантът за разширяване на местното самоуправление с преразпределяне на парите преди това явно не е хрумнал на никого. И законът за Сметната палата падна жертва на предизборни сметки и на езиковата фриволност, заради която скоро май ще започнат да слагат

червена точка на парламентарните репортажи

Според новите текстове палатата ще има само председател и двама заместници, и тримата назначавани от парламента. Опозицията обвини управляващите, че така си гарантират избирателното проверяване на политическите противници за следващите избори, а от ГЕРБ ги посъветваха да си намерят член, който да ги задоволи. Докато обсъждаха точно какви законови и анатомични идеи са имали, народните избраници пропуснаха доста новини. Като тази от Димитровград, където Иван Станчев заложи новата си пералня, за да може да си покрие курса за преквалификация по оперативна програма. Защото той изкарал курса, обаче така и не си получил стипендията за това време, а двете му деца искали да ядат всеки ден. Пак тази седмица Европа за пореден път показа липса на разбиране на местния широк вариант на демокрацията и

поиска да ни вземе още от европарите

Този път не сме се справили с усвояването на средства по ИСПА и за Шенген и сега тези условно наши пари отиват другаде, където знаят какво да правят с тях. Новината не успя да премине океана, защото през това време финансовият министър Дянков обясняваше в интервю за CNN, че Еврозоната има нужда тъкмо от стабилни държави като нашата. А в самата стабилна държава на улицата излязоха и учениците. Те си искаха единия ден коледна ваканция, което позволи на възрастните веднага да ги обвинят в мързел и нежелание да учат, като не пропуснаха да се обидят и на плаката „Сега определяте ваканциите ни, след време ние – пенсиите ви!”. Фейсбук поколението може би усвоява бързо принципите на широката демокрация, но пък заради младостта си искрено вярва, че щом е в Европа,

трябва всичко да му е европейско –

„Европейски цени, европейски ваканции”. И неприлично откровено се интересува колко преди тях и колко след тях ще си почиват депутатите. „Протестът на учениците заради кратката коледна ваканция е опит демокрацията да се превърне в анархия”, отсече премиерът Борисов и приключи темата, без да се досети, че тези, на които той сега определя ваканциите, само след няколко години ще му определят рейтинга. И той, и ресорните министри, някак остана слепи за други питания – дали случайно и протестите на учени, полицаи и пенсионери също са извращение и анархия. Както и за другия ученически протест. В колоритния Световен ден на тоалетната децата се наредиха в специфична поза, за да протестират срещу състоянието на училищните тоалетни. Често те са точно като тези на прословутия Давид Черни. Само дето не са измити. Като цветно петно в новините остана и постъпката на японския министър на правосъдието Минору Янагида. Той подаде оставка, защото имал неблагоразумието да заяви пред избирателите си, че всъщност

работата му не е кой знае колко сложна,

след като си имал две дежурни фрази за измъкване. Явно там демокрацията не я разбират достатъчно широко като нас. Ние безропотно преглъщаме всякакви такива обяснения – и колко е лесно да си премиер, и колко е лесно да си кмет, вероятно ще преглътнем и колко е лесно да си президент. Преглъщаме и да ни разказват как големият проблем на млада управляваща депутатка е липсата на време да си учи папагала да говори. През това време абсурдите на широката демокрация в Русе стигнаха дотам, че поредният МОЛ го отвориха като мавзолея – напълно празен, с изключение на мумията на големите илюзии.

А на вратите на поредните евтини магазини българите се блъскат, за да стигнат по-бързо до бананите.

Без цензура | 28-11-2010, 11:12 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Тази седмица общините се вълнуваха кой ще победи в надпреварата за най-обичан град. Само в Несебър страстите, толкова горещи, че опушиха вековната крепост, бяха в друга посока – да имат табела „Град – идиот”. Лекарският съюз предложи да закрият здравната каса, а едно кутре успя да измести газовата тема, дори без да залае.

През седмицата, докато Бургас празнуваше титлата „Най-добър град за живеене в България”, в Несебър обърнаха трикольора като за война, запалиха гумите до историческата крепост и започнаха да събират подписи градът им да не бъде повече част от световното културно наследство. Спорът е стар, обещанията за доброволно премахване на незаконните пристройки – умишлено протакан до зимата, а обясненията – не съвсем логични. Бунтът на пострадалите в Несебър докара премиера

до прозрението на мнозина българи – „Няма държава”

След подобно откровение нормалните държави вероятно наистина затварят. Но пък в нормалните държави премиерите не констатират липсата на това, което управляват, под аплодисментите на (не)управляваните. А и не е съвсем без основание питането на засегнатите – защо заминава нашият таван, а прогимназиите на плажа все се оказват законни. Държавата не даде отговор. Но пък вдигна единната ставка за туризма на 9 процента, като отказа за пореден път да облекчи данъка за лекарства и учебници. В същото време поредната пациентска организация вдигна шум за поредния проблем с лекарства, който се решава със скъпи екскурзии до чужбина – този път заради липсата на медикаменти за рак на кожата и левкемия. Причината е брилянтно чиновническа – някой е забавил търга за лекарствата, явно с идеята, че и болестите се забавят, за да ги изчакат. Пак през седмицата лекарският съюз предложи представителите на касата да ги посетят по време на протеста

и на площада да подпишат рамковия договор

за следващата година. Касата имаше други намерения – договорът да се подпише на 19 ноември. Обаснението беше „неотложни служебни задължения на председателя на Надзорния съвет на касата Владислав Горанов”. В голямото бързане явно са пропуснали, че по закон договорът се подписва след като бюджетът влезе в Народното събрание, а това стана три дни по-късно. Накрая от Лекарския съюз поискаха касата просто да бъде закрита, а здравният министър излезе с предложение да се премахнат клиничните пътеки. По витрините тия дни се напълни със сняг, еленчета и дебели старци в червено, но минаващите краяй тях тръпнат в края на годината от не дотам радостни очаквания. За бъдещите пенсионери отпада точковата система и около десет хиляди души без достатъчно стаж, но с достатъчно възраст трябва много бързо да изберат – да се пенсионират с минимална пенсия,

да си купят стаж за по 900 лева на година

или да работят поне до 70. Сайтът Bulgaria News стресна и държавните служители с информация за секретно писмо, според което те ще си получат заплатите за ноември и декември чак догодина. Икономисти побързаха да обяснят, че подобна врътка намалява статистически дефицита, но след като гръцките ни съседи я прилагаха прекалено често, сега Евросъюзът я отчита. Държавата не коментира и този слух, макар че за други теми не беше така пестелива. Не минахме обаче без културни новини. След като успешно даде начало на машината за пари „български Лувър”, министър Рашидов оповести, че ще се сдобием и с музей на тоталитаризма и ни сподели мечтата си: „Три музея искам да оставя на България и една реформа в театъра, пък нека ме псуват.” Не че в идеята да осмислим близкото си минало има нещо лошо. Но докато 58 процента от българите, поне според НЦИОМ, са против бившите ченгета да получават държавни награди, потокът медали в тази посока не секва, а премиерът Борисов и политическият му партньор Сидеров се надпреварваха да обясняват, че

Тодор Живков е направил много за нас

Още по-назад във времето ни прати бившата социална министърка Емилия Масларова, която си получи обвинителния акт за присвоени 11 милиона лева. „Колкото аз съм ги присвоила, толкова и Георги Димитров е запалил Райхстага”, заяви Масларова и предизвика тежки съмнения в историческите ни познания. Естествено, битката за 11-те милиона едва започва, а примерите от седмицата не ни правят оптимисти. Софийският градски съд оправда бившия министър на отбраната Николай Цонев. Обвинението отиде да обжалва, но в същото време Софийският апелативен съд оневини бившия изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” Асен Друмев. А справка на Висшия съдебен съвет показа пак тия дни, че постоянно се увеличават

обезщетенията, които плаща съдебната власт

- предимно за бавно и некачествено правосъдие. Тръгнаха и критиките срещу новия изборен кодекс, като основната е, че оставя малките и новите играчи практически без шанс да влязат в играта, а старите са порязани с назначаването на кметове в селата под 500 дешу и в районите на големите градове. 20-те процента за пренареждане на листата пък ясно показват какво мисли управляващата партия за електоралните желания. Предстои също да ни броят по-рано, по-бързо и под заплахата от по-големи глоби – такива са промените в закона за преброяването. Вносителите от ГЕРБ отричат, че бързането е заради идеята да има ново административно делене на страната преди изборите, поне засега. Голямата новина на седмицата трябваше да са газовите споразумения между България и Русия. След разговорите научихме, че след сделката за „Южен поток” цената на газа ще пада, но няма да говорим за това, защото и другите държави ще чуят и ще искат и те.

Без малко да научим и колко ще ни струва АЕЦ „Белене”

Досега българската страна не казваше, защото руската не давала, а сега Путин прехвърли топката в българската градина. Не стана ясно какво точно ще се случва край Белене, как ще работим и по двата конкурентни проекта „Южен поток” и „Набуко”, даваме ли старите тръби за новия проект и губим ли такси от това. Ясно е обаче, че България не успя да защити правото си на контролен пакет в проекта и ясния статут на земята под тръбите. И друго е ясно – договорът ще трябва да се ревизира според европейските правила, защото в противен случай Еврокомисията ще продължи кореспонденцията по темата с известие за глоба. Но най-ефикасното размиващо средство се оказа една пухкава жива топка. От умилителните снимки до злостните коментари на руски автори за приликите между българския премиер и кутрето от развъдника му – всички се вторачиха в Йорго и уверението, че ще бъде винаги добре нахранен при новия си стопанин Путин, се оказа по-цитирано от питанията за газа. През седмицата българските политици и българският бизнес се срещнаха и поговориха.

Все по-активната у нас Кристалина Георгиева

сравни при тази среща кризата с мъгла, в която България трябва да се лепне за фаровете на предната кола и да разчита на нейната видимост. Еврокомисарят ни препоръча шведските фарове, след което соченият за нейно протеже Симеон Дянков изригна: „Имаме най-добрата данъчна политика в Европейския съюз и Швеция има много какво да се поучи от нас.” Това очевидно не е попречило на избуяващия рейтинг на Георгиева. За последния месец в проучванията на социолозите тя е изместила от първото място Борисов и Цветанов. Интересно е да се знае само едно – колко от феновете им биха могли да обяснят къде точно работи дамата. Или какво. При Цецка Цачева няма такива проблеми – тази седмица тя сама ни съобщи, че работи „парламентаризма в България”, след като нахока ректора на Софийския университет заради студентите, които я освиркаха. Все пак има и добра новина – този път университета не са го затворили. Макар че ако се вярва на опасенията на студентите, няма да е задълго. Разбира се, това бяха детски закачки на фона на

сблъсъка на титаните Филчев и Цветанов

Вицепремиерът така и не успява да излезе от обяснителния режим, в който явно може да го вкара всеки с по-голямо желание. Този път обаче ситуацията кара Бекет да изглежда като суров реалист. Защото един бивш главен прокурор обвинява сегашния вътрешен министър в нарушаване на закона. Закононарушението се изразява в това, че министърът споделя съмнения, че бившият прокурор е твърде съпричастен към две убийства – на адвокатка и прокурор. За един ден Никола Филчев излезе от плод-зеленчука и даде толкова интервюта, колкото не беше давал никога досега, Цветан Цветанов се оправда с Юрген Рот, с когото не били се разбрали, а премиерът Борисов самоотвержено защити министъра си с простичкото обяснение: „Да мачкаш Цветанов, е все едно с голо дупе таралеж да мачкаш”. Не стана ясно само в чии гащи е таралежът.

Без цензура | 20-11-2010, 08:17 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

В необясненото отсъствие на изпълнителната власт и на президента, зает с политическото си бъдеще, България се сдоби тази седмица с бюджет за следващата година. От него зависи накъде ще поемем след кризата – към Терминал 1, към Терминал 2 или към българското си бъдеще.

Симеон Дянков, който еднолично защитаваше правителствените сметки, заяви, че е горд от бюджета, в който имало много пари за инфраструктура, а перото за здравеопазване било най-голямото в историята ни. Поне кафето на софийското летище поевтиня – само на автоматите, разбира се, не и в лъскавите кафета, които се оказаха собственост на група клошари. Иначе финансовият министър нарича приетото „бюджет на стабилността” и вероятно е прав – документът за 2011-та се е стабилизирал на нивото на 2010-та. Която обаче едва ли е най-добрата в историята ни. Според финансиста Дянков, въпреки външните и вътрешни експертни мнения, догодина ще има ръст от 3,6 на брутния вътрешен продукт. Увеличението щяло да дойде от износ и вътрешно потребление. Как точно, след като не се вдигат нито производството, нито доходите, е

задача, в която неизвестното е в отговора

Останалите финансови идеи на ГЕРБ доведоха до обвинения в олевяване от страна на Синята коалиция, като Иван Костов директно сравни отношението на премиера Борисов към депутатите с това на Тодор Живков. Дори от „Атака” не пропуснаха да отбележат, че ако те бяха писали бюджета, в него щеше да има по-малко пари за омбудсмана и новините на турски по БНТ, макар че точно от Парламента зависи съществуването на тези новини.  А също – че биха дали повече пари за АЕЦ „Белене”, което прозвуча малко като намек към разпределящите руските пари. Най-остри, естествено бяха от БСП, които обвиниха ГЕРБ в убийството на реалната икономика, възцаряването на контрабандата и пълна амнезия за предизборните обещания. В защитата на бюджета Менда Стоянова заяви, че секторите, които стимулират икономическия растеж, са приоритетни. Което означава, че управляващите

чакат ръст в икономиката от полицията

и от подслушващите служби. Петър Курумбашев обобщи в стил „Дянков” – Бюджет 2011 е геврек, от който обикновените хора ще получат дупката. Не че „приоритетите” са доволни – полицаите протестираха и тази седмица, като оставиха пред вратата на ресорния си министър чифт скъсани кубинки, които държавата, след обществена поръчка, им купува за по 90 лева, докато на пазара са към 60. От министерството отговориха, че всеки има право на протест, но исканията му трябвало да са „реалистични”. Същото каза и Конституционният съд за правителственото искане всички вкупом да излезем в отпуска. Съдът реши, че „изгарянето” на почивките в края на годината е незаконно. По друга тема правителството самостоятелно направи типичната си крачка назад, като се отказа от въвеждането на данък „Лукс”. Обяснението е, че постъпленията ще са прекалено малко, но то оставя отворени поне два въпроса – нямаше ли кой да направи тази сметка предварително и от тези „малко” постъпления колко щяха да дойдат от хора, които е опасно да бъдат дразнени. Разбира се, хубавата идея няма да бъде изоставена – според Менда Стоянова просто може

да се разшири диапазонът на лукса,

като едноврменно с това горещият картоф за окончателното решение се прехвърли на общините. И други авангардни идеи се родиха тази седмица – президентът предложи да изнасяме тока от непостроената „Белене” за Сирия, а премиерът – да построим магистрала Виена – София – Дамаск. И ако това беше в чест на Башар ал Асад, какво ли ще ни донесе визитата на Путин. Защото преди приятелското бъбрене по телефона, поне според руското издание „Время новостей”, е имало не дотам приятелски натиск за съгласието ни с „Южен поток”, като в „пресата” по руска молба се е включил и Силвио Берлускони. Но дори и това не не най-важното, ако словесното мъжкарство на премиера ни се превърне в договор, който запазва транзитните такси и не разрешава ползването на старите тръби за новия газопровод, от което ще загубим пари. Пак тази седмица научихме, че се придвижваме

към светлото бъдеще със скорост 600 метра в година

Толкова трикольорна лента реже на откриванията на всякакви обекти премиерът. Друг сериозен потребител на национална символика били стачните комитети. Любопитно обяснение за недоволството и кризата предложи икономическият министър Трайков. „Никой не харесва политиците, но също така никой не харесва сервитьорите, защото лъжат с грамажа, нито таксиметърджиите, защото не връщат рестото, или фолк-звездите, защото имат силикон и пеят чалга, или индустриалците, защото не плащат заплати, или синдикалните лидери, защото се грижат само за себе си, или журналистите, защото лъжат. И явно това се дължи на продължилото 500 години турско робство.” Което обаче не обяснява нито защо чалгата е навсякъде, нито защо народи, освободили се от колониален гнет преди 50 години, упорито ни изпреварват икономически. Но удобно размива изначалната отговорност на политиците за условията, в които живеят останалите. Като последен залп срещу политикономическите несгоди беше изваден за пореден път

и сценарият „убиват премиера”

Дори с ценоразпис – 400 хиляди евро, които самият Борисов скромно нарече „много малко”. А вътрешният му министър демонстрира изненада, че секретна информация лъснала на първа страница. Загрижените за премиера обаче си отдъхнаха почти веднага. Ясновидката Даниела Ефтимова провъзгласи премиера за свой брат близнак, обяви, че над главата му са всичките ангели и архангели и обвини „простите хора”, че не долавят тая висша защита. И си получи мястото в новините, което никак не е без значение. Според статистиката към 12 хиляди българи претендират за пряка линия към отвъдното като ясновидци, магове и лечители, а паролата „Борисов” дава шанс поне за 5 минути слава. Макар че ако вярваме на данъчните, „истинските” са само 18 – толкова са си платили данъците. Не се е чуло за акция „Магия” обаче, може би заради румънския опит. Там врачките заплашиха с проклятия депутатите, ако гласуват данък върху дейността им. У нас неплащането на данъци роди истински културен шок. Млад и вероятно перспективен

варненски експерт остана на улицата,

след като чуждестранните му работодатели разбрали, че не си е платил дължимото към държавата. За едни взети от държавата пари шестима души начело с бившата министърка Емилия Масларова си получиха обвинителните актове. Дали обаче държавата ще е докрай безкомпромисна с тях като чуждите работодатели с българския експерт? Не само нарушителите индивидуалисти бяха на мушката тази седмица. Сините алармираха, че ОЛАФ - Европейската служба за борба с измамите, започва поредна проверка в държавния фонд «Земеделие» за конфликт на интереси, която пък може да доведе до спирането на още пари за България. Европейският антикорупционен орган – ГРЕКО, също не е особено мил към нас в доклада си. Там се говори за спешната нужда от ясни правила за финансиране на партиите. А най-дълбоко забива ножа онлайн-изданието на „Ню Йорк Таймс”, като разказва за безплодните дела срещу „добре облечени бизнесмени” и

обяснява какво означава „галевизация”

В Дупница изненадани от оправдаването на двамата бизнесмени няма, а прогнозите са, че сега Галевите няма да имат проблеми да си спечелят и местните избори догодина. Към вота, но президентския, гледа друг знаков клиент на правосъдието. Алексей Петров втрещи РЗС, като обяви, че е готов да се кандидатира, особено ако ще може да играе срещу Бойко Борисов. И без Петров изборите се очертават като свирен мач – промените в изборния закон увеличават над три пъти броя жители, които могат да избират кмет, а районните кметове отново ще бъдат назначавани. И нов играч се появи на пазара тази седмица. Президентът Първанов свика форума „България - на другия ден”, където беше анонсиран проектът АБВ. Критиките са от всички страни, като основното питане е – ако президентът ще е алтернатива оттук нататък, какво да мислим за последните осем години от политическото му битие. И ако всички, които смятат да започнат от АБ-то, много държат да са само граждански проект, но и политическа алтернатива на сегашното управление, то

къде остава гражданското

Затова въпреки обясненията, че няма да има учредяване на нова партия, Волен Сидеров поиска импийчмънт на президента, като го обвини в „политическо бракониерство”. А Бойко Борисов иронизира, че ГЕРБ вече са минали фазата на АБВ и вече преразказват. Премиерът май не усети, че така влезе в стилистиката на седмицата, през която по-упорито от всякога го сравняваха с Тодор Живков и го обвиняваха, че преразказва неговото време. Но премиерът може да си позволи подобни стъпвания накриво – президенският проект е един от най-големите подаръци за ГЕРБ в чувала на политическия дядо Мраз, защото показа отново, че каквато и да е реалността, по-добри алтернативи няма. Това вероятно обяснява данните, получени от НЦИОМ – готовите да продадат гласа си на изборите за три години са се увеличили от 3 на 17 процента, две трети смятат, че изборните резултати могат да се манипулират, а една трета се съмняват в тайната на гласуването. Близо една пета от електоралните единици вече са стигнали до идеята, че си е чиста загуба на време в почивния ден да ходят да гласуват. А може би са се досетили за малката мръсна тайна на местната демокрация – че правото на глас не винаги дава право на избор.

Без цензура | 13-11-2010, 09:01 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Вече сме конкуренция на „Газпром”, весело провъзгласи премиерът Борисов, докато развърташе кранчето на каварненския газ.

Рем Вяхирев вероятно си е загубил съня, а Виктор Черномирдин почина тази седмица, та не можахме да чуем още един от специфичните му коментари. Ще компенсираме със стари цитати, защото звучат неприятно актуално. Като този: „Време е да приключваме с данъчния сюрреализъм.”

Обичайният за това време на годината дебат се проведе тази седмица – ако не сме заспал народ, защо имаме нужда от будители и защо младите все ги влече към тиквените фенери, а не към свещицата на просвещението. И в двата случая разделянето на бяло и тиквено, далеч не отразява шаренията на живота. Ако не броим съвсем еднозначния студентски опит „за събуждане на мозъчна дейност в тиква”, провокиран от бюджета за образование и наука и от все по-пернишкото отношение към умните у нас. Толкова пернишко, та успя да изкара Валери Петров на площаден протест. Но както е казал Черномирдин:

„Нека това да е естествен подбор. Но ускорено и внимателно направляван”

Ако тиквите не ги стреснаха, може пък проучването от началото на учебната година да е поразтревожило министрите – по данни на „Джи консултинг” доверие в политиците имат седем процента от редовните студенти. Които би трябвало да бъдат ухажвани далеч по-сериозно, ако не за друго, то поне заради данните от друго проучване. От стопанската камар са установили, че над трудовия ни пазар са надвиснали три угрози - масова неграмотност, ниска квалификация и висока смъртност сред хората в най-активна възраст. Преговорите за пенсионната реформа приключиха тази седмица в мир и любов между тримата партньори. На финала премиерът Борисов пое отговорност да докретаме с нея до 2035-та, а после да му мисли следващият министър председател. След второто четене на реформата – от експерти, присъдата е, че всичко друго е там, само реформа няма. Скоростта на промяната драстично изостава от скоростта на застаряване, привилегиите остават, дупките се запушват с увеличение на възрастта, стажа и вноските, което означава известен ефект за около година, така че „двете черти”, с които Борисов илюстрира успеха на пенсионното реформиране, си остават сюрреалистични. Никой не е стигнал до идеята

„За пръв път видяхме човека тук, в бюджета.”

Най-лощото в експертните оценки е прогнозата, че тези екстензивни реформи могат да бъдат поддържани само с още много от същото, докато не свършат парите и тези, които нямат шанс да избягат от плащането им. Обаче както е разбрал Черномирдин: „Учителите и лекарите искат да ядат практически всеки ден.” Както и останалите, на които тази седмица им вдигнаха линията на бедността до 211 лева. Излезе и поредното наблюдение на борсите и тържищата, според което за една година олиото е поскъпнало с 40 на сто, брашното - с една четвърт, а чесънът – със 110 процента. Новината е особено лоша, защото грипът и краят на месеца идват, а лекарите предупредиха, че трябва да боледуваме  само до двадесето число на месеца – дотам стигат направленията. Иначе казано – придържаме се към черномирдинския принцип

„Продължаваме това, което вече оплескахме”

За пореден път стана ясно, че „Брикел” ще продължи да произвежда отрови. Заканите на екоминистъра да затвори фабриката с полиция отзвучаха, глобите за плащане обаче остават. Излизат от общия ни джоб, както и  парите за невинните Галеви и за делата около незаконните строежи. Както призна новият шеф на строителния надзор Милка Гечева, те траят поне две години. Затова разните перли върху буните стоят, а въоръжени полицаи рутят рибарски колиби. Регистрирахме и поредната изгодна покупка на земи. Нотариус Нели Русева е платила по 14 стотинки за квадрат в Еленския балкан, макар че цените там са около десет евро. Въпреки финансовото бинго дамата вероятно щеше да остане анонимна, ако не беше съпруга на бъдещия председател на Върховния административен съд Георги Колев. Изборът предстои, но пък под предложението за Колев стоят точно 17 подписа – колкото са нужни за избора на председател на органа, който се произнася за законността на всички държавни решения. Може би там са чели Черномирдин:

„Никой не ни пречи да преизпълним собствените си закони”

И докато за Георги Колев обясненията предстоят, евентуално, то сагата на семейство Цветанови и фамилните им богатства е в апогея си. Ако се вярва на данъчните декларации на вътрешния министър и съпругата му, те са открили тайната на йогите и цели две години са харчили повече, отколкото са получавали, при това за сериозни инвестиции, които не са им оставили никакви пари за храна. Най-доброто, което министър Цветанов можа да направи срещу цифрите, беше да нарече опозицията „говорител на организираната престъпност” и да пророкува, че той ще бъде „най-чистият” кандидат за президент догодина. Поведението на колегите му се свежда до откровението на Черномирдин:

„Изобщо, успехите са малко. Главното е, че има правителство.”

Варна тази седмица записа една театрална стачка – сценичните работници провалиха „Фауст” заради неплатени заплати. На път към провала е поела и новината на Варна за миналата година – правителството търси начин да се оттърве от заема на Японската банка за местене на пристанището, а местните интереси към порта вече добиват гласност. Споровете откъде духа вятърът са на път да провалят строителството на нова самолетна писта, а творческия подход на някои общински съветници накара кандидата да строи етажен паркинг до общината да избяга с писъци. Кметът очерта проблема, без да изпада в подробности. Може би защото подходящият цитат щеше да е:

„Ако ви казвах всичко, с което разполагам, щяхте да ридаете”

Имаше и депутатска активност във Варна тия дни. От Димитър Атанасов научихме, че ако искаме да имаме магистрала до София, трябва да търсим европейски пари, защото държавата гледа по на юг и няма да отпусне бюджетни средства. А и било по-добре отсега да мислим за обикновен първокласен път, вместо да си мечтаем за магистрали. Външното ни министерство зачеркна пък илюзиите на корабособствениците у нас, че българският флаг на корабите им има някаква стойност. Всичко, което индийските власти си позволиха с български граждани на борда на „Лудогорец”, беше вкарано в графата „частен търговски спор”, за да не се товарят чиновниците със защита на парчето българска територия. Спорове за сигурност пък избухнаха заедно с пакетите в Гърция, един от тях – пред нашето посолство. Имаше и добра новина – туристическият сайт lonelyplanet.com ни постави сред десетте страни, които си заслужават посещението догодина, при това без да спомене и дума за евтино пиене и освободени жени. Тъкмо щяхме да се зарадваме и на успеха на Дилма Русев в Бразилия, но македонците си я взеха с железния аргумент, че

„татко й на Дилма е роден в Габрово, Пиринска Македония”

Премиерът Борисов, въпреки краткото газово отклонение, и тази седмица беше верен на любимата си магистрална тема и оповести, че мощната инфраструктура е най-добрата антикризисна мярка, че без него нямаше да има южна дъга на софийското околовръстно, и най-важното - че се е „разбрал за събота и неделя да е 25 градуса”, за да не излиза строителството на „Люлин” извън графика. Метеорологичните заложби на българския премиер не впечатлиха „Ройтерс”. Там и тази седмица остават скептични: „Отлаганите реформи и растящата несигурност за икономическата политика ерозират подкрепата за правителството на малцинството на премиера Бойко Борисов”, пише агенцията от София, като продължава да твърди, че основните ни проблеми са корупцията и организираната престъпност. На което министър председателят отвърна с икономическото проникновение, че увеличаването на приходите е една от първостепенните задачи на... ГДБОП. Явно и той е чел Черномирдин: „Кой казва, че правителството седи върху чувал с пари?

Ние сме мъже и знаем върху какво сме седнали”

И „качулките” обаче не могат да се преборят с некомфортните условия за бизнес, които предлагаме. И дори не можем да се оплачем, защото изследването Doing business  е на Световната банка, а сред „бащите” на критериите му е Симеон Дянков. И тази година, както и през миналата, България е на 51 място, след като през 2008 беше стигнала до 46. Като български успехи банката е посочила намаления капитал за регистрация на ООД и свалянето на пенсионните осигуровки. Те обаче междувременно се върнаха на старите си нива. А на евросъюзния бюджет ще връщаме 2 милиона 220 хиляди евро от парите за селско стопанство заради нарушение. Иначе казано:

„Каквато и организация да почнем - все КПСС се получава”

Проблеми като този едва ли ще присъстват в най-новия български вестник. Не къде да е, а в Брюксел беше тържественото представяне на „Europost”, който ще се списва в евростолицата. От розовичките му страници срещу някакви си две евро всеки ще може да научава как Ирена Кръстева вижда българската действителност. Инересно ще е обяснението как „гьолът” Белене спечели „сърдечната подкрепа” на премиера, но не и положителна оценка от енергийния министър, държавна гаранция от финансовия и благосклонност от чуждите инвеститори. Тези липси в навечерието на визитата на Владимир Путин обаче не накърниха чувствата на премиера към министрите му. Той призна, че си ги обича всичките, защото му били като деца и никой не протестира срещу снизходителния му патернализъм. Явно премиерът знае: „Посоката ни е една – правилна.” Освен че потупа министрите по главичките, премиерът Борисов ни призна, че през последния месец е бил унил само защото не е имал противници. Но сега вече е радостен - отново има кого да бие, след като президентът Първанов огласи проекта си АБВ. Борисов вече го прекръсти на ЮЯ. Ние пък предлагаме Ь, защото ако Любо Малковски се съгласи, девизът им е готов:

„Ти своя кокал дръж!”

Политическите удари тази седмица бяха в две посоки – бъдещият президентски проект и миналите отношения с Меглена Кунева. Премиерът обвини бившия ни еврокомисар, че е ходила в Банкя да проси подкрепа за поста си, макар че ГЕРБ искал да заложи на нови лица. Самата Кунева възпитано не спомена името на „новото лице” Румяна Желева. Но все пак напомни, че всичките й ходове тогава са били публични. И че не всички българки в политиката обичат да са                      дами-спомагателно. Ако прибегнем не до българската мъдрост, а отново до Черномирдин, ще се успокоим, че проблемът не е само наш: „При нас бедата не е, че не се обединяваме, а в това кой да е шефът.” Година преди двойните избори у нас тази „беда” продължава да виси над главите ни. И едноминутното ставане на крака в памет на Петър Дертлиев в българския парламент няма повече стойност от упражнение за раздвижване, щом за повечето му днешни колеги идеята да жертват партийния интерес в името на държавния е някаква динозавърска политекзотика. На този фон тъжно ироничната констатация на Черномирдин:

„Искахме да стане по-добре, а се получи както обикновено”

днес звучи направо оптимистично. Защото обикновено ни се получава по-зле.

Без цензура | 06-11-2010, 08:46 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море