И тази седмица пенсионната реформа продължи да бълбука в блатото от нерешителност, цените растат, а първият сняг пак ни изненада. Държавата узакони агенция „Една жена каза”, финансовият министър сподели с нас, че има добър сън, но не разкри тайната му, а премиерското говорене надмина всички очаквания с мечтанията за пърхащи перки. Във Варна, поела към поредно признание за най-добър град, всички проблеми очевидно са решени, защото будната православна общественост пое на кръстоносен поход срещу дявола.

Репортер и шофьор на вестник „Галерия” тази седмица опознаха ареста отвътре. Макар да няма много фенове, изданието спечели съчувствие след обясненията на вътрешния министър, че дваматата са прибрани не за друго, а защото

едва не убили жена с колата си

Екипът се навъртал край луксозната вила на вицепремиера в село Шума, а бдителна съседка решила, че са крадци. Те пък се опитали да я сгазят, преди да избягат. Така поне твърди жертвоготовната дама, а високопоставеният й съсед очевидно й вярва безрезервно, защото не чухме други аргументи за ареста освен споделеното от агенция ЕЖК. В една от телевизионните си изяви съседката обаче пресоли манджата, като все натъртваше, че това, което искали да й сторят двамата с колата, било „член 123”, или иначе казано – причиняване на смърт поради „правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност”, както пише в Наказателния кодекс. Заснетата вила в Шума стана интересна, след като Яне Янев размаха въпросите си за имотното състояние на Цветанов и обеща свидетел за мътното финансово зачатие на ГЕРБ. Тази седмица свидетелят Асен Урманов се прибра, потвърди казаното от Янев, но не разкри никакви подробности. А след като лидерът на РЗС беше атакуван по сексуална линия, един от депутатите му се зае да докаже, че при съответните приятели на човек не му трябват врагове. Емил Василев описа в писмо как му посегнала Искра Фидосова, а от подробностите за напуканите плочки

би опадала мазилката и на селска тоалетна

Останалите българи през това време следяха друго по медиите и в джобовете си. През седмицата хлебарите предупредиха, че скоро хлябът им ще струва с три–четири стотинки повече, а потребителите имат шанс да не го усетят, ако търговците си намалят печалбата, вместо да вдигнат цените. Вече поскъпнаха плодове и зеленчуци, ако не броим лимоните, а на тях никой вече не гледа като на шанс да си направи лимонада. Защото и захарта поскъпва. Така цените доведоха до изчисленията на КНСБ, че едно семейство с две деца трябва да разполага с 2008 лева, за да има нормален живот. В определението влизат храната, тока и водата, дрехите и здравната помощ. Книгите, развлеченията и почивката очевидно са ненормална екстра. Излишна екстра  ще се окаже стандартът «Стара планина». След соевия скандал, завършил без наказания, дойде идеята да купим на някой подходящ човек лаборатория за количествен анализ. Месопреработвателите обаче отказаха да финансират начинанието, а шефът им Кирил

Вътев изригна, че му се повръща от стандарта,

по който и без друго никой вече не иска да работи. И да има ентусиасти, те пък ще се спънат в следващата идея – в „стандартните” салами да има само българско прясно месо, след като вносът отдавна е над 70 процента. Ресорният министър обаче явно вече има ново хоби, ако вярваме на официалното съобщение на пресцентъра му. Цитирам: „Под егидата на Министъра на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов с театрален спектакъл, посветен на българската гора, бе отбелязан новия Закон за горите, който влиза за разглеждане в Народното събрание. ... Зам.-министърът на земеделието и храните доц. Георги Костов подчерта важната роля, която в решителен момент като този, има обединяването ни около принципите, завещани от творци и общественици като класика на българското слово, защитника на българската гора, писателя, в същото време и лесовъд – акад. Николай Хайтов.» В същото време намаленото финансиране за защита от наводнения може да причини догодина

потоп върху милион и 600 хиляди декара ниви

в България. Премиерът Борисов беше над тези неща – след фикс идеята за магистралите, тази седмица той сподели, че има още една мечта – цялата държава да е покрита с вятърни перки и всичко да е като в приказките – със светещи червени лампички и «стотици хиляди въртящи се перки». Идилията, споделена пред студентите от софийския Технически университет, послужи за обосновка на тезата, че България пак ще има нужда от инженери. Бъдещите инженери бяха осведомени, че ремонт се прави, само ако жена ти даде пари, а също – че премиерът не се плаши от подскачащи студенти. А вицето му Симеон Дянков, само че в УНСС, даде ценни съвети, сред които и: «Не ви препоръчвам Софийския университет.» Преди двайсетина година студентите подскачаха наистина високо при такива откровения... Научихме и друго – социологията на премиера не включва никакви сложнотии, той просто ходи по улиците и слуша хората. Не е ясно какво чува, но според „Галъп интернешънъл" в момента

гласовете за ГЕРБ биха били 35 процента

Това не пречи на финансовия министър да спи спокойно. И да смята, че икономиката расте, при това без цифрите да идват от фиктивен износ. Дянков успя обаче да развали съня на доста граждани, като доразви идеята за данък «Лукс». Според него той ще се плаща само от живеещите в големите градове и в курортните селища. Варненци може би ще го плащаме двоен. Но пък така може да се сбъдне прогнозата на Бойко Борисов, че земеделието ще е водещ отрасъл у нас. Голямата тема за пенсионирането така и не получи решение. Вноските се вдигат, възрастта – явно също, единственото, което липсва, е истинската реформа. Поредното заседание на тристранния съвет върна разговорите в изходна точка, но в по-дълбока дупка, след като Симеон Дянков отново поиска условията за пенсиониране да се променят още догодина, работодателите го подкрепиха, а синдикатите обявиха

готовност за безсрочна стачка

Частично преосмислена беше и идеята за национализация на професионалните пенсионни фондове. Те все пак ще трябва да налеят сто милиона лева, като не е ясно къде точно – в общия фонд за пенсии или все пак в отделен. И друго не е ясно – според Дянков фондовете имат тези пари в брой, докато според директорката на едно от дружествата Даниела Петкова тези сто милиона ще ги извади НОИ за сметка на бъдещи постъпления. И докато ние още търпим да ни обясняват, че вдигането на осигуровките е всъщност «изрявняване», и изобщо за всичко са виновни предишните, "Трансперънси интернешънъл" излезе със смущаващи данни. В Европейския съюз само Гърция успява да ни бие по ниво на корупция. Най-прилично сме се държали през 2004-та и през 2007-ма. При Сакскобургготски и при Станишев. А в момента делим 73-то място с Вануату и Тринидад и Тобаго. Вероятно там е също толкова нормално, колкото и у нас, премиерът лично да прати правителствения самолет, ако се случи инцидент с човек, когото той харесва. Като искрено желаем на Христо Мутафчиев да се оправи и да се върне на сцената, не можем да подминем

непреодолимо усещане за цинизъм,

останало след полета на «Фалкона». Не защото един актьор не заслужава най-добрата медицинска помощ. А защото я заслужават, но няма да я получат, шофьорът, учителят, пенсионерът... Защото извън градовете единствената здравна помощ, достъпна на хората, са онези около четири хиляди фелдшери, които работят полулегално, без да ги има в закона. А здравният министър Константинов продължава да твърди, че е «голям фен на доплащането, но то трябва да е разумно». «Разумното» включва и разчетите на здравната каса, че един милион у нас няма да се осигуряват. Тази седмица умря и октоподът. Германският октопод Пол. Нашият си е жив и здрав. Тази седмица той стана причина за изострящи се диалози между президент и вътрешен министър, с намесата на Пешо Сумиста, който бил казал нещо пред някого, от което ставало ясно, че Сумистът ще е част от проекта на Първанов. Той пък пита кой пази гърба на «Октопода» и така цялата ситуация продължава плъзгането си на юг от гърба. Голямата точка заби премиерът, който, нервен от проекта „Първанов” или от нещо друго, прегази конституцията с огласеното в Брюксел настояване да не наричат Първанов „президент” пред него. Твърди се, че

новото политическо чудо на президента

щяло да се казва АБВ. Доста подходящо за държава, в която всеки управляващ мисли, че държавата започва с него. Във Варна, ако не броим идиотите, които взривиха кола до читалище, училище и детска площадка, кипежът е в рамките на умереното. Митрополит Кирил си намери нова мисия – да изгони дявола и дяволицата от чешмата до басейна. Кирил Йорданов си позволи да коментира, че дяволът е на друго място, но дискусия за градската среда пак не се получи. А в центъра на града мократа трудовашка мечта, кръстена Дочка, необезпокоявано плаши минувачите. Няма засега обсъждане и на проектозакона за сценичните изкуства, според който Варна може да се окаже съвсем без театър – само със сцена, на която да гостуват чужди трупи и спектакли. Прочелите законопроекта са в смут и от друга идея - спектакли, „насаждащи“ расова дискриминация, могат да бъдат спирани от МК. Министерството на културата. Или може би «Маккарти». С лепенки на вратите е вече музеят «Стара Варна». Държавата иска по пет хиляди лева месечен наем от общината, тя пък не ги плаща по една или друга причина и накрая музеят може да се превърне в спретната почивна станция. Общинските съветници пък поискаха най-сетне да се разчисти

неяснотата около финансирането на чистотата,

защото сега излиза, че имаме концесия за боклука и отделно финансираме дейности, които вече са платени на концесионера. Така неусетно за четири години сметката е станала от 7 на 17 милиона лева, а пък Варна определено не е по-чиста като за 10 милиона. Сравнително добра новина има за екипажа на «Лудогорец» - те най-сетне ще се върнат от злополучния последен рейс на кораба. Двама от екипажа не дочакаха края на сагата, а собственикът на кораба се крие, макар че освен медиите, никой друг не го търси. В Бургас предстои нещо поучително – търг на имуществото на Митьо Очите – от апартаменти до прах за пране. Нищо, че митничарските села си стоят, половината тузарски имоти се оказаха  с неплатени данъци, а луксозните яхти на братя Диневи, заедно с дълговете - собственост на поредния безработен бай Иван. На данъчните обаче тази седмица им било най-интересно откъде са парите на Митко Бербатов, та смятали да проверят. Въпреки всичко това най-любопитният диалог тия дни се проведе в София. Там започнаха да копаят за

канализация за баровските квартали

"Симеоново" и "Драгалевци", а някои баровци се възмутиха, че им пречат на движението. Йорданка Фандъкова се опита да обясни, че срамно не е затварянето на улицата, а фактът, че през 2010-та има цели квартали от малки дворци, които са на септични ями. Явно не е разбрала, че някои нямат нищо против - просто така им харесва.

Без цензура | 30-10-2010, 07:09 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

„Национализация” стана думата на тази седмица, през която почти ритуално се късаха договорки и споразумения, а вътрешният министър има вече четири версии откъде са парите за апартаментите му, като пестенето от закуски още не е споменавано.

Именно желанието на медиите да кажат кратко и ясно за какво им говорят държавните мъже реанимира термина „национализация”. Това пък накара министър председателя да се обиди и да заяви, че тези приказки са спекулации на определени политически и бизнес кръгове, „изнервени” от „безпрецедентната подкрепа”, оказвана на кабинета от чужбина. Очевидно прегледът на печата за премиера тия дни е правен без анализа на Ройтерс. Иначе той все щеше да забележи цитат като този: „Дясноцентристката партия ГЕРБ дойде на власт през юли 2009 година с обещание да реформира остарялата пенсионна и здравна система, но отстъпва, изправена и пред най-малкия протест. Тя

може да бъде наказана за бездействието

на изборите догодина.” Тази седмица кабинетът не направи нищо, за да опровергае Ройтерс, опозицията и редовите българи, които бъркат все по-надълбоко в джобовете си, без да виждат смисъл в това. И тази седмица не беше постигнато съгласие откога започва вдигането на осигурителния стаж и възрастта за категорийните работници. Договореното пък предвижда по-висока пенсионна вноска и диференцирани прагове за самоосигуряващите се. Професионалните частни фондове ще се влеят догодина в държавен фонд или, иначе казано, ще ги национализират. Някои икономисти го наричат дори кражба. Дали държавата е добър стопанин, по-добре да не питаме – точно тази седмица стана ясно, че тя не си е потърсила около 600 милиона лева дивиденти от държавни дружества. А и подобно сипване на личните пенсионни партиди в общата осигурителна каца

напомня на масовото влизане в ТКЗС

Извън емоциите са предупрежденията на икономисти, че тези фондове не държат пари под дюшека, а инвестират в акции и недвижимост и всеки подобен сигнал води до желание за оттърваване от проблемите, от което падат цените, а оттам и бъдещите пенсии. Всъщност, Българската фондова борса вече беше одържавена /или национализирана/, това е втори опит, и вероятно мнозина вече поглеждат към Калотина, защото им става някак деветосептемврийско. Синдикатите подкрепят идеята за национализация, но пък са недоволни от много други и под напора на това недоволство премиерът се закани да накъса публично споразумението със синдикатите. Борисов обаче беше изпреварен от лекарите. Ако помните, те твърдяха, че вярват на премиера, приеха присъствието му като гаранция за споразумението от шести септември и спряха протестите. Сега споразумението е на парчета, защото пари и реформи няма, протестите отново стават актуални, като лекарският съюз ще стачкува заедно с КНСБ и „Подкрепа”. Решението беше огласено малко след като главният им „любимец” Симеон Дянков определи заседанието на Тристранния съвет като „успех и напредък”. Не останаха много илюзии и за тези, които пуснаха бюлетината за ГЕРБ заради

обещанието за поносими данъци

Защото Европа го искала и защото било екологично, всички собственици на стари коли догодина ще плащат по-висок данък. Или пък защото дупките в хазната трябва да се кърпят. Вдигат се акцизите на тютюна, някои цигари и горивата, което означава пореден скок в цените на всичко останало. Туристическата такса става данък, който се плаща и при празни легла. Общините също получават по-голям дял от изтупаното от брашнения чувал, начерен „данъкоплатец”. От следващата година те ще могат да определят по-висок данък върху недвижимите имоти. Едва ли в месеците преди изборите някой кмет би постъпил като камикадзе, но изборите не са всяка година. Върна се и идеята за данък „Лукс”, макар и дефектно мутирала. Този път няма да се търсят яхти и бутикови крокодилски колани. Сега базата е средната данъчна оценка на общината и така всеки собственик на две-три стаи в сравнително централна част на града изведнъж ще се окаже горд обладател на луксозно жилище. Там, където има големи ромски махали или съставни села, границата за влизане в лукса пада съвсем, а там, където скъпите квартали са на края на града, за прогимназиите там ще се плаща по-малко, отколкото за панелките в града. Пак от следващата година данъци ще плащат и собствениците на паянтови селски къщи. Покрай тях

изгоряха и собствениците на стари автомобили,

които ще бъдат стимулирани да си напазаруват нови лъскави возила с помощта на по-високи данъци върху старите им коли. Аргуменът на премиера за данъка върху луксовете беше слисването му от хеликоптерните данъчни рейдове. Митничарските къщи обаче ще вземат да се окажат законни. И макар че "Дянков има шест месеца да се приберат данъците от всички тези и да видим колко е тотала от летенето с хеликоптера”, Дянков едва ли ще събере достатъчно, а адвокати вече съветват заснетите да завеждат дела срещу държавата. Така тоталът за нас ще се окаже умножен по три – платили сме за хвърковатата чета, за обезщетения за действията й и за слисването на премиера. Във Варна тъкмо в този момент уволниха финансиста на общината - трета ключова фигура, която си тръгва от там. Борислав Борисов поема за Брюксел, за да работи. Което е по-добър вариант от хасковския, в който заместник областният управител Румяна Въчева емигрира в Швеция. Съпругът й лекар е един от десетките, които бягат, преди да ги е застигнал поредният опит за здравна реформа, а дамата просто отива да поживее по-спокойно една година, докато тук й пазят работното място. Пак във Варна прокуристът на общинския градски транспорт откри в склада багер, който освен

да се дава под наем на ексцентрични абитуриенти,

едва ли би могъл да носи приходи по друг начин. Потвърди се и информацията, че дружеството е купувало дизела по цени на дребно. Впрочем, в подобно, а дори и по-сериозно прегрешение бяха изхващани и доста министерства, но някои и досега си мълчат. В икономическото може би са били заети да преглъщат новината, че така шумно рекламираният ръст на износа от 46 процента почти наполовина се дължи за фиктивни сделки за точене на ДДС. Както и да разпределят към пет и половина милиона за нова рекламна кампания за туризма – този път пред нас. В здравното министерство, където явно всичко вече е наред, започват работа по проект „Информирани и здрави”. Над четири и половина милиона лева от програма „Развитие на човешките ресурси” ще бъдат похарчени, за да научим, че цигарите са вредни, че трябва да се храним здравословно и да се пазим от травми на работа. Стандартите при храната тъкмо се появиха, и се оскандалиха. След министерскоро отнемане на лицензи заради соя в саламите „Стара планина”, хамбургска лаборатория не намери соя. А пък според вестник „Сега”

резервът за извънредни разходи свършил

И тъкмо да кажем: „не е европейско всичко това” и научаваме, че Брюксел иска да пълни общия бюджет с нов, единен ДДС, с такси върху връху всички банкови операции и каквото друга се сетите, а чиновниците не се посвениха да вдигнат вноските ни за догодина с почти шест процента, макар повечето страни да настояваха за 2,9 на сто увеличение. Съдът поне и тази седмица не ни разочарова. По дело за застраховката на колата на Максим Стависки, например, в една и съща папка са събрани искът на застрахователите към Стависки и на родителите на пострадалата Мануела към застрахователите. А съдът го отложи, за да бъдат добавени дълбоко свързаните със застраховката психиатрична екпертиза на момичето и документи по делото срещу баща й. Така че никой не се изненада, когато Върховният административен съд реши, че лидерът Ахмед Доган не е изпаднал в конфликт на интереси по казуса "Цанков камък". И отвори вратите пред политиците – консултанти. Сега чакаме резултатите от проверката на вътрешния министър. Оправданията му за сделките с апартаменти започнаха с това, че парите са от депозити, минаха през заплатата и заема, после се появиха консултантски договор и любяща тъща. Консултираният бил чужд инвеститор, заинтересуван от криминогенната обстановка. Любопитството му било задоволено от свободни източници. Иначе казано –

консултантът Цветанов е преписал от журналистите

А за апартаментите има още добър приятел, който ги продава за без пари и банка, която щедро финансира сто процента от сделката. Но пак, като се сравнят публичните декралации, подавани в Сметната палата, едни 124 хиляди 803 лева пак идват от нищото. Но пък разбрахме, че апартаментната щедрост се дължи на семейно приятелство - ”станах и кръстник на детето им наскоро", а приятелят Тодор Бояджиев за последните пет години е спечелил седемнадесет обществени поръчки да девет милиона лева. Пак през тази седмица министър Цветанов заяви: «Хубавото на демокрацията е, че всеки може да влезе в политиката.» Не разбрахме само за кого. Седмицата ще запомним и със «златната» атака на софийското летище. Не в банка, а точно в митническия склад там бяха златото, среброто и платината, конфискувани от «Леярите». Засега знаем, че вратите не са разбити, влезлите са имали ключове, а точно докато са влизали алармата, чийто код са имали стотина души, не е работела. Според разследването атаката «може би» е вътрешна работа, а според шефа на митниците

хората му са «частично виновни».

Най-любопитно прозвуча уточнението: «Смята се, че в склада е било проникнато във времето между петък вечерта и понеделник сутринта.” Някои хора си проверяват вратите на мазите по-често. И макар че тази седмица премиерът беше ту слисан, ту гневен, ние би трябвало да се притесним най-много от ужаса на Мариус Куркински. Докато един от актьорите му се правеше на крадец по време на „Балкански синдром”, зрител от публиката, в духа на най-добрите традиции от епохата на „Изгубена Станка”, скочи да го бие. Пропастта в културата, която подсказва подобно действие, би трябвало да накара всички ни да се облеем в студена пот и да помислим какво правим със себе си. Засега обаче само цъкаме с език, че българските младежи са най-мързеливите в Европа, че българските медии са точно толкова несвободни, колкото и бенинските. А за да е сигурно положението, обмисля се закон, според който всяко едно изречение дотук

може да бъде обявено за дискриминация

и повлече след себе си ефективна присъда. Но нас засега дори изблиците на произведената в бизнес дама Северина Чанева по адрес на премиера: “Той е съвременният Васил Левски” също не успяват да ни разтърсят.

Без цензура | 23-10-2010, 08:13 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Според астролозите на десети октомври сме преживели най-щастливия ден от началото на века. В Чили седмицата наистина беше щастлива – спасиха всички затрупани миньори. У нас особени поводи за щастие през последните седем дни няма – температурите падат, цените се вдигат, а зад ъгъла всичко е в мъгла.

Според поредните социологически данни една трета от българите смятат, че ситуацията на работното им място се влошава, а три четвърти не виждат нито края на кризата, нито дори фаровете на наближаващ влак. Управляващата партия продължава както да води в предпочитанията на електората, така и да губи от тези предпочитания. Властелинът на рейтингите Бойко Борисов отбеляза поредния личен рекорд, базиран, според социолозите, на успешните акции, строежа на магистрали и стандарта „Стара планина”. Процентът фира там обаче расте, а решаването на здравните и социални проблеми

наближава фазата на кататонния ступор.

В името на рейтинга се правят финтове, които могат да се сравнят само със запушването на една дупка в решетото, от което течът в останалите се увеличава. Изборите догодина са добро оправдание за популизма, макар опитът от седмицата да показва, че ако някой успее наистина да запуши всички дупки, макар и с цената на лишения, той печели изборите. Поне в Латвия се получи – вероятно заради видяната вече ефективност от запушване на дупките. У нас засега само ги броим. Хвърковатата чета продължава да облита баровските квартали и да дублира медийни разследвания с давност пет – десет години. Президентът Първанов подхвана идеята да се изкарат на светло богатствата на прехода. Премиерът Борисов отказа да приеме критиките за полицейщина и едноличен режим в управлението, като заяви за събарянето на ивайловградските имоти: „това е точно това, което хората искат”. И изненадата на двамата от палатите, и натискът за изясняване на ситуации, за които и двамата

би трябвало да имат информация от първа ръка,

е доста любопитна, но никой не очаква отговори на въпросите. Особено след уточнението, че в Ставри Димитрово чакат не булдозери, а джипове с добре облечени мъже и с празни куфарчета. Още повече, че в китното незаконно село живее поне един известен спонсор на управляващите, независимо кои са били те. На фона на митничарския разкош Варна разочарова данъчните, а къщата с езерото беше изненада само за тях. Така рейтинговата борба с незаконните богатства е застинала в очакване на Годо. Извинете, на булдозера. В друга знакова битка засега печели Тракторът. Алексей Петров вече е под домашен арест, а Апелативният съд в София така и не откри пет от осемте крака на „Октопода”, затова постанови, че организираната престъпна група е само от трима души. Някъде изчезна и държавната тайна, разгласена от Петров. Решението предизвика очакваната канонада по съда. Вътрешният министър направи поредното по принцип недопустимо изказване, че съдебната система е в услуга на организираната престъпност. Той отказа да коментира и обвиненията на Петров,

че го е ползвал за препиране на пари.

Самият Алексей Петров се зае със серия интервюта на подходящи места, а неуморният Яне Янев вече измисли и подходяща структура за политическото бъдеще на домашния арестант - „експерт по национална сигурност и нов конституционен ред”. На този фон Искра Фидосова прокара през Парламента идеята си за специализиран съд и успя да постигне малко политическо чудо – сини и червени да гласуват заедно. Имаше и една странна реакция – Джеймс Уорлик също изрази изненада от решението на съда и препоръча Петров да бъде „внимателно наблюдаван”. После поиска и „справедлив процес” за Ахмед Доган, защото бил „важна фигура в страната”. Явно славата на бившия френски посланик е изкушаваща, но Етиен дьо Понсен беше стъпил на едно проведено по правилата разследване с безспорни доказателства. Доказателства за образователния срив у нас привеждаха два дни лектори, поканени във Варна от опозицията. Професор Пантев застъпи тезата, че „българското образование все повече се свежда до ограмотяване”. Съгласни или не, през същата седмица всички научихме, че Софийският университет може да започне годината със заключени врати –

през януари няма да има лекции,

за да се пестят пари. С плакати под прозорците на управляващите минаха и български учени, но няма видими признаци, че някой ги е забелязал. Но пък от тази седмица имаме нов университет – Пернишкия. Той пък си има първия „доктор хонорис кауза” – Бойко Борисов. Засега университетът е бутиков – решените да усвояват тайните на науката срещу средно три хиляди евро на семестър са 63-ма, макар вратите да са широко отворени за всички желаещи. Но пък след повече от сериозното лобиране в полза на пернишката Политехника от страна на президента и премиера, последният обеща да закара метрото до студентите, така че до университета в Перник да се стига по-бързо, отколкото до Софийския. Ден след като България се сдоби с този мощен център на науката, записахме още едно постижение – избрахме първата „Мис Европейски съюз”. Или поне я избра самопровъзгласилият се елит, откликнал на евроидеята на най-големия чалга клуб у нас. Дванадесет неизвестни засега Златки се поразсъблякоха и разкършиха под звуците на мощна еврочалга, а накрая до титлата се добра 18-годишна ловешка блондинка. Амбицията й била да стане адвокат, а качеството, на което разчита за това, било красотата й. Може би е време за

правен факултет в Перник.

А премиерът, след като нахока държавните вузове, че чакат държавна подкрепа, а не вземат пример от пернишкия, се върна към любимата си тема – магистралите. На живеещите край „Люлин” Борисов обеща шумоизолация като „на Орлов мост в София ". Местна баба, която явно не стъпвала в София, обеща, ако това стане, ще почерпи премиера с мекици. „Хемус” пък беше рекламирана пред Доналд Туск с идеята Европейският съюз да ни отпусне пари за нея, когато Полша поеме председателството. Не е ясно как това се връзва с идеята, която лансира министър Плевнелиев – да се събира магистрална такса, което означава автоматично спиране на европарите за пътища и връщане на усвоеното. И друго каза премиерът Борисов в Евксиноград – „пускайки магистрала „Тракия" през 2012 година Бургас ще има голямо предимство пред Северна България". Определено в полза на Бургас за сметка на Варна беше и позицията на транспортното министерство за Общия ни устройствен план. Според министерството отказът да имаме нова самолетна писта и да изнесем пристанището от центъра на града е продиктуван от нарушения при съставянето на плана. А премиерът се ограничи с препоръката да си отстраним нарушенията. Според варненския кмет пък

това означава спиране на развитието на града.

Той, разбираемо, има подозрения за политически мотиви. Те биха могли да изчезнат след една година при изборите и тогава е възможно  експертното мнение да се завърти на 180 градуса. Инвеститорите и туристите обаче правят подобни завъртания много рязко при лош сигнал и изобщо не бързат да се връщат след това. Колкото до разговора в „Евксиноград”, не разбрахме дали премиерът Борисов се е оплакал и на полския си колега от ниските ни данъци. Широко рекламираното предизборно обещание на ГЕРБ за ниски данъци, редуцирано между другото до намаляване само на пенсионните вноски, изведнъж се превърна в срам за семейството. Докато финансовият министър Дянков бързаше да се похвали с високата оценка на Ангела Меркел за нашата финансова политика, премиерът Борисов се оплака от срама, който преживял, когато трябвало да каже на германския канцлер колко са ни ниски данъците. И как срамът бил същият при срещата с унгарския премиер. Финансовата политика на почти фалиралата Унгария едва ли е точното мерило, а и не е лошо сред съветниците на премиера да има поне един, който да знае това, с което са наясно и българските граждани – нашият ДДС далеч не е най-ниският в Европа, където освен това има редица стоки и услуги, при които данъкът е по-нисък от общия за страната, а понякога – и нулев. И здравната реформа

не можа да изплува от мъглата тази седмица.

При шест милиарда годишни плащания за здраве, по данни на Световната банка, ставащото в здравеопазването е повече от срамно. Вкарването на парите на здравната каса в общия бюджет с идеята, че това ще подобри обслужването ни, е идея, достойна за Четвърти километър. А в Разград Здравната каса състави акт за административно нарушение на доктор Карагьозова, защото преглеждала в извънработно време. Биха могли да я осъдят и на обществено полезен труд – да преглежда в извънработно време. Размерът на вдигането на осигуровките още не е ясен, разговорите в тристранния съвет се водят предимно на двойки, Симеон Дянков вече говори за 1.8 на сто увеличение, а условията на работодателите, за да се върнат в преговорите, станаха шест. Повечето засягат задълженията на държавата към тях, както и увеличаване на дела на работниците във вноската. КНСБ пък поискаха осигуровката в частните фондове също да вдигне с два процента. Икономическият министър се опита да намери икономическата логика в по-високите осигуровки и като не я откри, продължи да настоява за цялостна реформа, но единственият резултат вероятно ще бъде, че

пак ще настъпи политическата мотика.

Управляващите депутати не успяха да го улеснят – тази седмица достатъчно от тях не отидоха на обсъждането на поправките на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и в икономическата комисия, която трябваше да обсъди законите за акцизите, ДДС и облагането на доходите на фирмите. Извинението беше, че депутите били заети да се срещат с избирателите си. Които пък са заети да оцеляват все по-трудно и чакат законодателите им да ги оправят, но не точно по този начин. Голямата правителствена гордост – стандартът „Стара планина”, също се оказа с малък срок на годност. Първо стана ясно, че не е много ясно как точно се контролира стандартът. После разбрахме, че по-правилно би било стандъртът де се нарече „Аконкагуа” – в чест на аржентинското говеждо, или „Молдовану” – заради румънската сланина. А тази седмица някой намери и соя в българската саламена гордост. Първоначалните заплахи за отнемане на лиценз бързо бяха сменени обаче с обяснения, че май е станала грешка. След министерското избухване на тази тема пробите заминаха за Европа, защото ние тук

имаме стандарт, но не и лаборатория,

в която да си го проверим. Ако нещо може да мине за добра новина, то е, че властта отида вкупом на театър тази седмица, а накрая премиерът Борисов театрално обеща още десет милиона лева за българската култура – почти като подарък. После културният министър го покани и на опера. Може би ще има подаръци и за Фигаро.

Без цензура | 16-10-2010, 06:11 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Започваме с цитати. "Ако не ме харесвате, отивам си." А също: "Оставка". И още: "Осигуровките ще се вдигнат с три процента." "Правим всичко възможно да не вдигаме осигуровките." "Ако се вдигнат с два процента – заслугата е на министър Дянков." Както и:  "Готови сме да отидем на избори по всяко време, защото хората ще избират между направеното и обещаното."

Без цензура | 09-10-2010, 11:16 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Тази седмица разбрахме колко е ранима душата на премиера ни и как сме на прага на рая, в който ще се превърне България след някакви си десет години - според единия вицепремиер. Другият през това време обясняваше как са ни приели в Евросъюза по милост.

Без цензура | 02-10-2010, 08:30 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Тази седмица подхванахме сто и третата си година като независими. Една известна във Варна дама, която независимо се занимава с театър, къде на шега, къде наистина, предложи да поемем към независимостта си с помощта на антигравитацията. Тя обаче може да се окаже невероятно права за единствения сигурен начин да я постигнем. Не защото не можем да бъдем независими, а защото не винаги искаме. Защото законът за гравитацията остана единственият, в който още не сме намерили вратичка. Защото с фразата „не зависи от мен” оправдаваме много лична и обществена слепота и глухота, а после се чудим защо сме независими само в смисъла „нищо не зависи от нас”.

Независимият съд тази седмица се сблъска челно с необходимостта да разследва 238 смърти, които спокойно могат да бъдат наречени и убийства. След обща проверка на прокуратурата и на Българския хелзинкски комитет толкова – 238, се оказаха случаите, в които деца с увреждания са починали в домовете – гладни, болни, насилвани, изоставени. Опроверженията от домовете заваляха веднага, а жената, която е начело на институцията, призвана да се грижи за децата в риск - Надя Шабани, потвърди, че има нарушения, но „от друго естество, а не смъртни случаи”. Смъртните актове обаче са факт. А когато едно

12-годишно дете е тежало 8 килограма

в деня на смъртта си, липсата на аутопсия и обтекаемите заключения едва ли могат да скрият извода „гладна смърт”. В края на миналата седмица във варненската гимназия по сградостроене засегнат ученик си повика роднинска помощ, която без проблеми мина покрай пазача и прати в реанимация момче, което дори не било част от конфликта. От пазача явно нищо не зависи в критична ситуация, а етническата добавка в конфликта само даде допълнителен повод да се замажат проблемите, които „не зависят от нас”. И ако тази седмица ромите протестираха пред френското посолство в София заради продължаващите полети от Париж, то следващата точка на протеста може да се окаже Пазарджик. В едно там родителите отписаха децата си българчета, след като стана ясно, че ще учат с прекалено голям брой ромчета в първи клас. След тях напуснаха и две от учителките, които лично събирали деца за класа, а после директорът ги „изненадал” с новите ученици. Всички

дружно отричат да има етническа неприязън,

а и най-вероятно, когато проблемът е бил далеч от тях, са повтаряли мантрата, че интегрирането на малцинствата започва от образованието и от редовното ходене на училище. Очевидно – някъде другаде и далеч от нас. Което изобщо не означава, че родителите, отказали да поемат рискове за сметка на шестгодишните си деца, са расисти – те просто имат повече преки наблюдения за истинското лице на интеграцията. И сами признават, че нямат нищо против ромските права, но искат да знаят къде са техните – въпрос, който си задават не само в Пазарджик. А и при минаване край Максуда във Варна, край прословутия ямболски блок или край софийския паркинг, където правят оглед след убийството на тираджия от роми, които решили, че така най-лесно ще му откраднат товара от цветен метал. Отговорите на въпроса къде трябва да се срещнат правата на тези две страни стават все по-трудни с напредването на псевдоинтеграцията, а това само

ще умножава заградителните жълти ленти

Във Варна за пореден път като панацея срещу образователните проблеми беше посочено вероучението. Според митрополит Кирил отказът да се допусне изучаването на религия като задължителен предмет наред с математиката и българския език, е „спекулация” с термина светско образование. Той бил нужен просто да покаже, че държавата плаща за училищното обучение. „По принцип не може да се говори за отделяне на църквата от държавата или да се отделя вероучението от образованието в училищата”, каза още митрополит Кирил, с което породи небогоугодни асоциации за това как точно чете Конституцията, докато защитава любимата си идея. За реформи в образованието продължи да говори и ресорният министър. Сергей Игнатов оттегли проекта за промени във висшето образование, като в същото време обеща „разтърсваща академична реформа”, въвеждана на порции. А докато трусовете в родното образование наместят пластовете, заминаващите да учат навън стават все повече и все по-млади. В здравеопазването трусовете отдавна са хронични, но липсва идеята за реформа. Продължават обаче да се трупат смъртните случаи, всеки от които може да послужи като

паметник на намеренията за здравна реформа

Тази седмица, разхождан между три болници в три града, почина 50-годишният Славчо Николаев от Свищов. Той така и не дочака лекарите и администраторите да си решат административните проблеми и да се разберат кой трябва да се заеме със спасяването на живота му. А идеите, които здравната министърка изпуска, показват, че първо – това ще ни се случва все по-често, и второ – ще става съвсем законно, след като променят закона. Затова и тази седмица борбената Теодора Захариева посъветва пациентите да искат писмен аргумент, когато лекарите им кажат да дойдат „друг път”. Което едва ли ще помогне в случаи като този на починалия Славчо Николаев. Там са необходими ред и пари – които зависят, съответно - от здравната министърка и от бюджета за следващата година. Той засега изглежда хубав само на финансовия министър. Според неговия проект без промени остават заплати и пенсии, инфлацията ще е над три процента, а дефицитът – два и половина. Но пък финансовият резерв ще стигне ниво, което няма да позволи „заемане” на пари за текущи нужди, затова кабинетът планира

да изтегли заем за кръглата сума от един милиард евро

И да повиши приходите от приватизация – неясно на какво, кому и при какви условия. Нови акцизи ще вдигнат цената на бензина, дизела и тока, което неизбежно ще повлече всико останало след себе си. Финансовото настояще и бъдеще никак не попречиха на премиера Борисов да говори главно за успехи пред емигрантите от Ню Йорк. Жанрът „премиерски бисери зад граница” беше подобаващо допълнен от тази едноседмична визита, като особено изпъкнаха подчертаването на успешната битка с престъпността, спасяването на изпаднали в беда българи и вариантът „още утре може да стартира строежа на втората атомна електроцентрала”. Дотогава ние ще можем да въздишаме с облекчение, че парното няма да поскъпне този сезон след щедрите обещания в началото на лятото да му смъкнат цената. Да четем за поредното шумно започнало дело, което все не може да завърши подобаващо в съда. Или за Цвятко Илиев и съпругата му Снежа, които, измамени, че ще могат да работят в Прага, се прибраха оттам пеш – за 15 дни двамата изминаха над хиляда километра така, както

вероятно са го правели предците им през осемнайсти век

За тях „Фалкон” или „Спартан” нямаше, а и ако можеха да си поискат нещо, двамата едва ли щяха да помолят премиера за транспорт след злополучния гурбет. Те просто искат да имат работа тук, у дома, за да могат четирите им деца да живеят нормално и да продължат да ходят на училище. И Варна тази седмица опря до премиера. След като вече две години Общият устройствен план на града отлежава някъде в транспортното министерство, и кметът Йорданов стигна до набиращия скорост почин да се оплаче лично на Бойко Борисов. Който явно е забравил и обещанията си да ни прехвърли собствеността на Морската градина и на Аспаруховия парк. Силно независима се очерта и ситуацията с падащите клони и дървета в града. Тази седмица пострадаха само коли, а на разбора за пореден път стана ясно – дърветата ще ни изненадват все по-често, защото не всички са от подходящ за града вид, а пари за сеч или подмяна няма. Все така независимо се държат институциите и в едно емблематично дело - Надежда Точкова, която въоръжена с всички възможни решения за правото си на собственост, втора петилетка не може да си я получи на практика, не успя и тази седмица. Съответните органи, които в друго емблематично дело – за документните измами на адвокат Пламен Луков, се оказаха много бързи с въвеждането въпреки всички дела за подправени документи,

в случая „Точкова” просто обикалят

край заключените врати на имота. Вдигане на рамене засега предизвикват и питанията за заплатата на поредната кадрова находка на ГЕРБ – новият шеф на борда на общинската фирма „Пазари” Лилия Христова, която вече е и изпълнителен директор. Двойната заплата, която получава от общинската хазна, тя нарича «съизмерима на отговорността, а дори и на работното време”. Интересно е какво мисли Инспекцията по труда за нейния явно 16-часов работен ден. Други във Варна останаха изобщо без работа, след като и тази седмица продължи въвеждането на ред в институцията ТМПЦ. Бившият солист - тромпетист в оркестъра на операта Сашо Борисов публично възропта. И то не толкова срещу уволнението си, колкото срещу идеята да бъде заключен като провинил се ученик в стаята на „Личен състав” и държан вътре, докато не положи подпис под документа. Инициаторът на тези мероприятия засега не коментира, но явно е доста зает с тях, защото повереният му ТМПЦ посрещна деня на Независимостта

без националния флаг на фасадата

Извън варненските адреси на културната реформа започна поредната масова телевизионна просия на пари, маскирана като шоу и развлечение. Всъщност използването на хора с увреждания като индулгенция за компенсирането на държавните липси и помпането на рейтинг вече събира опозиция. Недоволни имаше и на конкурса "Малката Мис Видин", където момиченца на четири – пет години бяха изкарани пред публиката по бюстиета. Недоволството обаче не надминава медийното мърморене – защото „не ни засяга” или защото „така или иначе нищо не зависи от нас”. И все повече потвърждава правотата на Явор Гърдев, който напомни: „Културата е излишество”. А държавата, поне в европейското й разбиране, има за дълг да крепи и пази това излишество. У нас тя все по-отчетливо призовава творците му да се ориентират пазарно, без да си дава сметка, че следващият завой към пазара води

право в димитровградската силиконова долина

За последен бой се стегнаха тази седмица и феновете на „Спартак”, изпаднали в шизофренното състояниие да не знаят на кой отбор са фенове. Те дадоха на двете ръководства срок до края на месеца да се разберат, като, вероятно, са наясно, че целта им е непостижима. Още по-непостижими цели ще бъдат поставени пред новия треньор на националите. Успешният футболист, известен плейбой и доста провалил се треньор Лотар Матеус ще трябва да измъкне от блатото чалга-балетистите, облечени в национални фланелки, и да ги направи футболисти. Залаганията обаче са в полза на другия вариант – Матеус бързо да се впише в това, което минава за футбол у нас и да продължи списъка си с женски завоевания и треньорски провали. Още няколко фундаментални идеи от тази седмица не трябва да се пропускат. КАТ обмислят промоция на глобите, платени навреме. Вариантът работел. В Холандия, например. МВР пък иска, фирма, която не си е платила дълговете към държавата, да не получава противопожарно разрешително.

Сигурно и този вариант работи някъде

ъдето хората при подобен закон отиват и си плащат задълженията, а не си отварят обекта без разрешение. А пък Върховният административен съд  тия дни стигна до извода, че от 2002 насам птицевъдите у нас са си направили картел и са ни продавали пилешкото и яйцата по-скъпо. Заради което 24 предприятия ще бъдат глобени с 293 хиляди лева. Или по 12 208 лева и 33 стотинки на предприятие. И ако очаквате след това решение на съда нещо да поевтинее, замислете се пак – все някой трябва да плати глобата. Седмицата даде и добър пример – като повикаха достатъчно за неволята и не я дочакаха, жителите на Климентово – сред тях и седемнайсетгодишни младежи, и дядовците им на по осемдесет, и местни, и английски преселници – запретнаха ръкави, докараха си бетон, запълниха си уличните дупки и дажи си организираха тържествено откриване. Под плаката

„Финансирано по програма „Направи си сам”

Което е похвално – заради идеята, че нещо в живота им зависи от тях. И тъжно – заради усещането, че изливат бетона в кукувиче гнездо.

Без цензура | 24-09-2010, 21:15 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ

И тази седмица продължиха примерите, според които на министрите и чиновниците им са позволени много неща, за които нас ни удрят през пръстите, както и че лобизмът извън правилата не се изключва, но поне се наказва. Ако хванат лобиращите. С финансови и административни побутвания здравеопазването най-накрая беше докарано до днешния ден, в който лекарите обсъждат дали още да го лекуват, или да го пратят за аутопсия. Затова и през тази седмица поне веднъж дневно държавата изглеждаше като виц.

Без цензура | 18-09-2010, 06:00 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ

Тия дни по навик отбелязахме поредния национален празник като обикновен почивен ден. Като бонус го прескочиха и политиците, защото били сърдити един на друг. В началото на септември по навик откриха политическия сезон - поне тези, които през лятото не си измисляха поводи за перманентно медийно присъствие. Логично започна обсъждането на финансовата политика за следващата година. По навик дебатите следват познатата логика – да вземем пари, откъдето можем, вместо да направим така, че парите да станат повече, затова и за положението на „народа” обобщението отдавна е изпято от „Монти Пайтън”.

В деня на българското Съединение в пловдивската катедрала “Света Богородица” свещениците и журналистите надминаха по брой официалните лица и обикновените граждани. Така отпразнувахме датата, на която трябваше да сме горди, че от 125 години сме независима държава. Държавните мъже и жени

предпочетоха да се изритат по политическите кокалчета

под масата, вместо да погледнат над главите си и да установят, че съединението (би трябвало да) прави силата. Официозният вакуум обаче остави повече място за красноречието на пловдивския митрополит Николай. Първо той удостои с най-високото отличие „Свети апостол Ерм" - първа степен кмета на Пазарджик Тодор Попов и прокурора Стефан Янев, защото с една налудничаво написана наредба забраниха „публичната демонстрация на сексуална и друга ориентация на обществени места”. Интересно е да се знае, дали в Пазарджик е безопасно човек да демонстрира привързаност към баничка с боза, като ги консумира публично и с удоволствие. Навръх Шести септември митрополитът пък заклейми всички ни за пореден път: „не може единството да се крепи върху материализма, пошлостта, чалгата и престъпността”. Което е вярно, но ако решим да следваме принципа „не слушай какво говори попът, а го виж какво прави”, ще трябва да приемем също, че златните ролекси и тунингованите коли не се броят за материализъм, щом са за собствена митрополитска употреба, сипенето на огън и жупел връз главите на публиката на Мадона и

достойните за селска врачка прокоби

не са пошлост, сватбарското биене на повече камбани, отколкото на национален празник, не е чалга и нарушаването на конституционните норми за липса на дискриминация не е престъпно. Още съмнителна патетика чухме три дни по-късно. Все повече гласове започват да твърдят, че превратът на девети септември 1944-та си имал и хубавите страни. Вероятно за хубава страна се брои възможността за втори път да започнем да развиваме икономика и селско стопанство, след като през 30-те сме били за пример. И то само за да могат след 40 години наследниците на превратаджиите да ни върнат пак на изходната точка и да правим същото за трети път. Поне денят вече е работен. Което не може да се каже за предстоящия 15 септември – съвсем единодушно депутатите се съгласиха да почиват на първия учебен ден и да си го отработят. Друг път. Искането беше мотивирано с „липсата на достатъчно време” народните представители да се приберат навреме от избирателните си райони, където щели „да откриват учебната година”.  Простосмъртните родители на малки ученици на същия ден ще разчитат на съчувствието на началниците си или на ден отпуска, след като не са в състояние да променят работното време на предприятието си. Друга година – политическата, вече започна, дори и за тези, които си позволиха да не присъстват всеки ден в медиите. Главно за тях беше заявлението на вътрешния министър Цветан Цветанов, че

ГЕРБ вече са спечелили президентските избори

и сега работят да получат и половината кметски места в България. Варна, разбира се, е в началото на списъка, новият ни кмет също бил известен, но засега ни казаха само, че ще е „по-млад, по-енергичен и мениджър". БСП очевидно обаче не е легнала да издъхва във Варна, защото на девети септември пленарната зала на общината се препълни, а звездата на вечерта беше Борислав Гуцанов. Алтернативната сбирка на сините в града на същия ден мина без видимо присъствие на управляващите, които явно не смятат преврата за национална катастрофа. Все по-катастрофалната липса на пътища в региона понякога, оказа се, се дължи на разсеяност. Както откровено и без видим свян си призна във Варна шефът на Агенция „Пътна инфраструктура” Божидар Йотов: „Бяхме забравили, че коридор номер 8 продължава до Варна, а не свършва с магистрала "Тракия" в Бургас”. Някои варненци вече бяха изпаднали в едни конспиративни теории за властовите предпочитания на новия кабинет,

а то излязло обикновено безхаберие

Поне градът вече има прилично място за търговия с риба, до което може да се стигне не само с лека кола. Откриха Рибната борса – с нови павилиони и прилична хигиена, но и с 20 души, останали без работа, на които ще търсят място другаде. Както и с по-високи наеми, за които никой не призна, че ще вдигнат и цената на рибата, но за това варненци, предполагам, са се сетили и сами още в началото на ремонта. В София началото на сезона беше белязано с поредните закани за вот на недоверие към кабинета. БСП и ДПС обсъждаха насаме мотивите и засега са стигнали до обтекаемата фраза: “Има достатъчно провали в много сфери от управлението”. Като най-вероятни мотиви се очертават здравеопазването, антикризисните мерки и качеството на живот. В здравеопазването тази седмица се появи още една болежка - Европейската комисия започва предварително производство по жалбата срещу ограниченията за направления при специалисти. А проверка в здравната каса показа, че

почти милион и четвърт от парите за здраве

са отишли в джобовете на консултанти, съветвали чиновниците, които получават заплата, за да разбират от работата, която вършат. Не липсваха и други идеи – като тази още през септември да се обяви конкурс и в началото на следваща година личните ни карти да заиграят ролята и на здравносигурителни. Което вероятно означава да се наредим още веднъж с прясно изстраданите си по опашките карти, за да ни ги сменят или ъпгрейднат. Само да напомним, че и без перспективата за второ чакане на някои вече не им издържат нервите и имаме първата присъда за сбиване на паспортна опашка. Здравната тема обаче не беше водеща за премиера - тази седмица той предпочете да говори повече за данъци. Или по-скоро – да не говори, защото всичко било ясно. „Нямам желание да се обяснявам нито на синята, нито на червената, нито на която и да било коалиция. В момента

България е държавата с най-ниски данъци в Европа,

а ние управляваме вече цяла година, без да вдигнем данъците и без да намалим заплатите и пенсиите”, заяви Бойко Борисов. Подкрепи го министър Трайков с прогнозата, че икономически ръст от три и половина процента за тази година „не е невъзможен”, а финансистът Дянков премести края на кризата в началото на следваща година и обеща данъците да не се пипат до края на мандата. Кръстоносният поход беше срещу сивата икономика, но лайтмотивът – все пак данъците. Процентът им наистина не е променен в предложенията, с които управляващите влизат в пленарната зала, за да уточняват рамката на следващия бюджет. Финансовото министерство обаче публикува някои предложения, които като краен резултат ще изкарат повече пари от джобовете и на бизнеса, и на работниците. Една от идеите е да се намалят ставките за амортизация. Обяснението е, че бизнесът няма да плати повече пари като цяло, просто сега ще даде на държавата по-голямата част като данък печалба, а след три години ще плати по-малко. Само че фирмите се борят с кризата сега и ако не успеят, след три години може и да не ги вълнува

какво биха платили, ако не бяха фалирали

Доста популистки звучи идеята плащанията към офшорките да се обложат с десет процента данък, след като превърнахме един що-годе норманели икономически инструмент в поредната мръсна дума. Но пък така се губи част от логиката на конкуренцията, която, казват, движела нормалната икономика. Всъщност каква икономика развиваме, май не е много ясно, след като държавата все повече се опитва, вместо да установява правилата за бизнеса, сама да прави бизнес. Защото точно така звучат министрите и останалите държавни чиновници, които все по-активно се държат като рекламни агенти на стандарта „Стара планина”, например. Или пък като застъпници на една или друга транспортна фирма, в полза на която са в състояние да възсъздадат първичния хаос по междуградските шосега. Започнаха спорове и за осигуровките и минималната работна заплата. Социалният министър Тотю Младенов побърза да обяви увеличаването й до 270 лева, а шефката на НОИ Христина Митрева поиска вдигане на тавана на осигуровките от две на две хиляди и двеста лева. Самият Младенов пресметна, че с новата минимална заплата с хазната ще влязат двайсет милиона лева повече от осигурителни вноски, но пък бюджетните разходи

ще станат с двайсет и пет милиона повече

Традиционно, темата предизвика разнопосочно говорене от половината кабинет без ясни цифрови аргументи. Затова пък категорично беше казано, че за да се изчисти циреят на сивата икономика, плащанията над пет хиляди лева задължително минават по банков път, а за заплатите решението важи независимо от размера им. Работникът има невероятната свобода сам да избере на коя банка ще плаща излишни от негова гледна точка такси. Некабинетните експерти са скептични, че картовите плащания на заплатите ще преборят сивата икономика, ако няма промяна в лобистките и корупционни практики, точенето на държавни и европейски пари, безкрайните регулации и осигуровките, които изяждат около 30 на сто от доходите, без да осигуряват прилично здраве или пенсии. А и не е ясно какво ще пречи, както и досега, по карта да се превежда минималната заплата, а останалото пак да минава под масата. В рамките на избелването на икономиката пада и банковата тайна за кредитните ни досиета, в които данъчните вече могат да ровят на воля. При разговорите си с финансовия министър Асоциацията на банките в България не се опъва много на тази европейска практика за достъп, но

по въпроса за таксите рубежът изглежда непревземаем

Засега никой банкер не е склонен да намали каквито и да е такси – нито за плащания към бюджета, нито за теглене от банкомат, нито при превеждане на заплатите. Така че от първи януари направете още една графичка в разходите на семейния бюджет – за нови бонуси на банковите босове. Тя ще ви помага  евентуално да си спомняте, че обещанието за по-малко данъци ви изкуши да си изберете депутат и партия. Най-много засега са недоволните от предложението да се увеличи ДДС в туризма на 14 процента, като за индивидуалните туристи това означава намаляване на сегашната двайсетпроцентна ставка, но при организирания туризъм, който пълни хазната много повече, ще има двойно увеличение на данъка.  При вече обявени оферти и уредени записвания за следващия сезон браншът се опитва да постигне компромиси, но засега министър Дянков не желае да чува за отлагане или промяна на идеята, макар че тежката премиерска дума е за 9 процента данък от средата на следващата година. Според софийския съвет по туризъм, деветте процента ДДС означават около

пет на сто по-скъпи почивки през следващата година

И двете страни засега ползват повече прилагателни от допустимото, когато се говори за икономика, а точни разчети какво ще се случи с бюджета, поне на нас, никой не показва. Няма и яснота кого искаме да виждаме в курортите си. Във Варна Трайчо Трайков, например, подчерта, че брандингът е това, което ще привлече повече туристи. Засега обаче брандът е „Елате в страната на чудесата”, като чудесата са повече в стила на заешката дупка на Алиса. Симеон Дянков пък напоследък се ентусиазира да инвестираме в археологически разкопки и дори подяде археолозите, като обеща „голямо откритие” в Плиска. В очакване на поредната порция мощи, може би, не е лошо и двамата министири да почетат „Билд”, ако не им се разхожда инкогнито по курортите. Защото за германските туристи България означава достъпни красавици и евтино пиене. Или пък да поразровят руските страници в интернет – широко тиражираното писмо на Денис Г. е сред най-добре редактираните, но повечето отзиви на руснаци, почивали у нас, се свеждат до неговите – милото отношение на българите към „братушките” изобщо не коменсират

равнодушието и нежеланието да се обслужват туристите

Всъщност, старата соц-рубрика „Помощ, обслужват ни” направо си плаче за възстановяване. Не само в туризма. Защото не е нормално след двайсет години опити за нормална търговия, които нароиха какви ли не хипермаркети, в тях да има млади хора с табелки „консултант”, които се ограничават с репликата „ами нямаме го това, вижте другаде” или ви консултират, като ви предлагат да намерите щанда за мивки, например, и да си премерите сами дупката за кранчето, защото „за тях има стандарт, ама не знам колко е”. Макар че в туризма, поне за някои, тази седмица имаше повече от ВИП-обслужване. Лично московският кмет Лужков извика „Ура”, като се разходи из новия детски лагер в Камчия. Пак там премиерът Борисов изпревари съобщението на ДКЕВР за поевтиняване на газа с малко повече от един процент, като влезе в ролята на добрия вестител. Пак през тази седмица премиерът взе думата и на Външното министерство и БМФ, за да съобщи пръв, че моряците от „Панега” се прибират от сомалийски плен. Колкото до лагера в Камчия - строителството там ще продължи, въпреки признанието на Лужков, че това е „уникално в света природно кътче”. Част от пътя към него също е уникална, макар и не толкова, колкото

дупките между Баня и Карлово,

които дотолкова изумиха премиера Борисов, че още докато се подрусваше по тях, нареди незабавно асфалтиране. Което ни връща към туристическите неволи на Денис Г. от Русия – той признава, че повечето му проблеми се уреждали след „разговор с мениджъра на хотела”. Което пък е класически пример за лош мениджмънт, защото  въпросният мениджър просто не си разбира от работата, не си е подбрал хората и не си е организирал дейността както трябва, щом постоянно му се налага да гаси пожарите, предизвикани от подчинените.

Без цензура | 11-09-2010, 06:21 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ

Тия дни по навик отбелязахме поредния национален празник като обикновен почивен ден. Като бонус го прескочиха и политиците, защото били сърдити един на друг. В началото на септември по навик откриха политическия сезон - поне тези, които през лятото не си измисляха поводи за перманентно медийно присъствие. Логично започна обсъждането на финансовата политика за следващата година. По навик дебатите следват познатата логика – да вземем пари откъдето можем, вместо да направим така, че парите да станат повече, затова и за положението на „народа” обобщението отдавна е изпято от „Монти Пайтън”.

В деня на българското Съединение в пловдивската катедрала “Света Богородица” свещениците и журналистите надминаха по брой официалните лица и обикновените граждани. Така отпразнувахме датата, на която трябваше да сме горди, че от 125 години сме независима държава. Държавните мъже и жени

предпочетоха да се изритат по политическите кокалчета

под масата, вместо да погледнат над главите си и да установят, че съединението /би трябвало да/ прави силата. Официозният вакуум обаче остави повече място за красноречието на пловдивския митрополит Николай. Първо той удостои с най-високото отличие „Свети апостол Ерм"- първа степен кмета на Пазарджик Тодор Попов и прокурора Стефан Янев, защото с една налудничаво написана наредба забраниха „публичната демонстрация на сексуална и друга ориентация на обществени места”. Интересно е да се знае, дали в Пазарджик е безопасно човек да демонстрира привързаност към баничка с боза, като ги консумира публично и с удоволствие. Навръх Шести септември митрополитът пък заклейми всички ни за пореден път: „не може единството да се крепи върху материализма, пошлостта, чалгата и престъпността”. Което е вярно, но ако решим да следваме принципа „не слушай какво говори попът, а го виж какво прави”, ще трябва да приемем също, че златните ролекси и тунингованите коли не се броят за материализъм, щом са за собствена митрополитска употреба, сипенето на огън и жупел връз главите на публиката на Мадона и

достойните за селска врачка прокоби

не са пошлост, сватбарското биене на повече камбани, отколкото на национален празник, не е чалга и нарушаването на конституционните норми за липса на дискриминация не е престъпно. Още съмнителна патетика чухме три дни по-късно. Все повече гласове започват да твърдят, че превратът на девети септември 1944-та си имал и хубавите страни. Вероятно за хубава страна се брои възможността за втори път да започнем да развиваме икономика и селско стопанство, след като през 30-те сме били за пример. И то само за да могат след 40 години наследниците на превратаджиите да ни върнат пак на изходната точка и да правим същото за трети път. Поне денят вече е работен. Което не може да се каже за предстоящия 15 септември – съвсем единодушно депутатите се съгласиха да почиват на първия учебен ден и да си го отработят. Друг път. Искането беше мотивирано с „липсата на достатъчно време” народните представители да се приберат навреме от избирателните си райони, където щели „да откриват учебната година”.  Простосмъртните родители на малки ученици на същия ден ще разчитат на съчувствието на началниците си или на ден отпуска, след като не са в състояние да променят работното време на предприятието си. Друга година – политическата, вече започна, дори и за тези, които си позволиха да не присъстват всеки ден в медиите. Главно за тях беше заявлението на вътрешния министър Цветан Цветанов, че

ГЕРБ вече са спечелили президентските избори

и сега работят да получат и половината кметски места в България. Варна, разбира се, е в началото на списъка, новият ни кмет също бил известен, но засега ни казаха само, че ще е „по-млад, по-енергичен и мениджър". БСП очевидно обаче не е легнала да издъхва във Варна, защото на девети септември пленарната зала на общината се препълни, а звездата на вечерта беше Борислав Гуцанов. Алтернативната сбирка на сините в града на същия ден мина без видимо присъствие на управляващите, които явно не смятат преврата за национална катастрофа. Все по-катастрофалната липса на пътища в региона понякога, оказа се, се дължи на разсеяност. Както откровено и без видим свян си призна във Варна шефът на Агенция „Пътна инфраструктура” Божидар Йотов: „Бяхме забравили, че коридор номер 8 продължава до Варна, а не свършва с магистрала "Тракия" в Бургас”. Някои варненци вече бяха изпаднали в едни конспиративни теории за властовите предпочитания на новия кабинет,

а то излязло обикновено безхаберие.

Поне градът вече има прилично място за търговия с риба, до което може да се стигне не само с лека кола. Откриха Рибната борса – с нови павилиони и прилична хигиена, но и с 20 души, останали без работа, на които ще търсят място другаде. Както и с по-високи наеми, за които никой не призна, че ще вдигнат и цената на рибата, но за това варненци, предполагам, са се сетили и сами още в началото на ремонта. В София началото на сезона беше белязано с поредните закани за вот на недоверие към кабинета. БСП и ДПС обсъждаха насаме мотивите и засега са стигнали до обтекаемата фраза: “Има достатъчно провали в много сфери от управлението”. Като най-вероятни мотиви се очертават здравеопазването, антикризисните мерки и качеството на живот. В здравеопазването тази седмица се появи още една болежка - Европейската комисия започва предварително производство по жалбата срещу ограниченията за направления при специалисти. А проверка в здравната каса показа, че

почти милион и четвърт от парите за здраве

са отишли в джобовете на консултанти, съветвали чиновниците, които получават заплата, за да разбират от работата, която вършат. Не липсваха и други идеи – като тази още през септември да се обяви конкурс и в началото на следваща година личните ни карти да заиграят ролята и на здравносигурителни. Което вероятно означава да се наредим още веднъж с прясно изстраданите си по опашките карти, за да ни ги сменят или ъпгрейднат. Само да напомним, че и без перспективата за второ чакане на някои вече не им издържат нервите и имаме първата присъда за сбиване на паспортна опашка. Здравната тема обаче не беше водеща за премиера - тази седмица той предпочете да говори повече за данъци. Или по-скоро – да не говори, защото всичко било ясно. „Нямам желание да се обяснявам нито на синята, нито на червената, нито на която и да било коалиция. В момента

България е държавата с най-ниски данъци в Европа,

а ние управляваме вече цяла година, без да вдигнем данъците и без да намалим заплатите и пенсиите”, заяви Бойко Борисов. Подкрепи го министър Трайков с прогнозата, че икономически ръст от три и половина процента за тази година „не е невъзможен”, а финансистът Дянков премести края на кризата в началото на следваща година и обеща данъците да не се пипат до края на мандата. Кръстоносният поход беше срещу сивата икономика, но лайтмотивът – все пак данъците. Процентът им наистина не е променен в предложенията, с които управляващите влизат в пленарната зала, за да уточняват рамката на следващия бюджет. Финансовото министерство обаче публикува някои предложения, които като краен резултат ще изкарат повече пари от джобовете и на бизнеса, и на работниците. Една от идеите е да се намалят ставките за амортизация. Обяснението е, че бизнесът няма да плати повече пари като цяло, просто сега ще даде на държавата по-голямата част като данък печалба, а след три години ще плати по-малко. Само че фирмите се борят с кризата сега и ако не успеят, след три години може и да не ги вълнува

какво биха платили, ако не бяха фалирали.

Доста популистки звучи идеята плащанията към офшорките да се обложат с десет процента данък, след като превърнахме един що-годе норманели икономически инструмент в поредната мръсна дума. Но пък така се губи част от логиката на конкуренцията, която, казват, движела нормалната икономика. Всъщност каква икономика развиваме, май не е много ясно, след като държавата все повече се опитва, вместо да установява правилата за бизнеса, сама да прави бизнес. Защото точно така звучат министрите и останалите държавни чиновници, които все по-активно се държат като рекламни агенти на стандарта „Стара планина”, например. Или пък като застъпници на една или друга транспортна фирма, в полза на която са в състояние да възсъздадат първичния хаос по междуградските шосега. Започнаха спорове и за осигуровките и минималната работна заплата. Социалният министър Тотю Младенов побърза да обяви увеличаването й до 270 лева, а шефката на НОИ Христина Митрева поиска вдигане на тавана на осигуровките от две на две хиляди и двеста лева. Самият Младенов пресметна, че с новата минимална заплата с хазната ще влязат двайсет милиона лева повече от осигурителни вноски, но пък бюджетните разходи

ще станат с двайсет и пет милиона повече.

Традиционно, темата предизвика разнопосочно говорене от половината кабинет без ясни цифрови аргументи. Затова пък категорично беше казано, че за да се изчисти циреят на сивата икономика, плащанията над пет хиляди лева задължително минават по банков път, а за заплатите решението важи независимо от размера им. Работникът има невероятната свобода сам да избере на коя банка ще плаща излишни от негова гледна точка такси. Некабинетните експерти са скептични, че картовите плащания на заплатите ще преборят сивата икономика, ако няма промяна в лобистките и корупционни практики, точенето на държавни и европейски пари, безкрайните регулации и осигуровките, които изяждат около 30 на сто от доходите, без да осигуряват прилично здраве или пенсии. А и не е ясно какво ще пречи, както и досега, по карта да се превежда минималната заплата, а останалото пак да минава под масата. В рамките на избелването на икономиката пада и банковата тайна за кредитните ни досиета, в които данъчните вече могат да ровят на воля. При разговорите си с финансовия министър Асоциацията на банките в България не се опъва много на тази европейска практика за достъп, но

по въпроса за таксите рубежът изглежда непревземаем.

Засега никой банкер не е склонен да намали каквито и да е такси – нито за плащания към бюджета, нито за теглене от банкомат, нито при превеждане на заплатите. Така че от първи януари направете още една графичка в разходите на семейния бюджет – за нови бонуси на банковите босове. Тя ще ви помага  евентуално да си спомняте, че обещанието за по-малко данъци ви изкуши да си изберете депутат и партия. Най-много засега са недоволните от предложението да се увеличи ДДС в туризма на 14 процента, като за индивидуалните туристи това означава намаляване на сегашната двайсетпроцентна ставка, но при организирания туризъм, който пълни хазната много повече, ще има двойно увеличение на данъка.  При вече обявени оферти и уредени записвания за следващия сезон браншът се опитва да постигне компромиси, но засега министър Дянков не желае да чува за отлагане или промяна на идеята, макар че тежката премиерска дума е за 9 процента данък от средата на следващата година. Според софийския съвет по туризъм, деветте процента ДДС означават около

пет на сто по-скъпи почивки през следващата година.

И двете страни засега ползват повече прилагателни от допустимото, когато се говори за икономика, а точни разчети какво ще се случи с бюджета, поне на нас, никой не показва. Няма и яснота кого искаме да виждаме в курортите си. Във Варна Трайчо Трайков, например, подчерта, че брандингът е това, което ще привлече повече туристи. Засега обаче брандът е „Елате в страната на чудесата”, като чудесата са повече в стила на заешката дупка на Алиса. Симеон Дянков пък напоследък се ентусиазира да инвестираме в археологически разкопки и дори подяде археолозите, като обеща „голямо откритие” в Плиска. В очакване на поредната порция мощи, може би, не е лошо и двамата министири да почетат „Билд”, ако не им се разхожда инкогнито по курортите. Защото за германските туристи България означава достъпни красавици и евтино пиене. Или пък да поразровят руските страници в интернет – широко тиражираното писмо на Денис Г. е сред най-добре редактираните, но повечето отзиви на руснаци, почивали у нас, се свеждат до неговите – милото отношение на българите към „братушките” изобщо не коменсират

равнодушието и нежеланието да се обслужват туристите.

Всъщност, старата соц-рубрика „Помощ, обслужват ни” направо си плаче за възстановяване. Не само в туризма. Защото не е нормално след двайсет години опити за нормална търговия, които нароиха какви ли не хипермаркети, в тях да има млади хора с табелки „консултант”, които се ограничават с репликата „ами нямаме го това, вижте другаде” или ви консултират, като ви предлагат да намерите щанда за мивки, например, и да си премерите сами дупката за кранчето, защото „за тях има стандарт, ама не знам колко е”. Макар че в туризма, поне за някои, тази седмица имаше повече от ВИП-обслужване. Лично московският кмет Лужков извика „Ура”, като се разходи из новия детски лагер в Камчия. Пак там премиерът Борисов изпревари съобщението на ДКЕВР за поевтиняване на газа с малко повече от един процент, като влезе в ролята на добрия вестител. Пак през тази седмица премиерът взе думата и на Външното министерство и БМФ, за да съобщи пръв, че моряците от „Панега” се прибират от сомалийски плен. Колкото до лагера в Камчия - строителството там ще продължи, въпреки признанието на Лужков, че това е „уникално в света природно кътче”. Част от пътя към него също е уникална, макар и не толкова, колкото

дупките между Баня и Карлово,

които дотолкова изумиха премиера Борисов, че още докато се подрусваше по тях, нареди незабавно асфалтиране. Което ни връща към туристическите неволи на Денис Г. от Русия – той признава, че повечето му проблеми се уреждали след „разговор с мениджъра на хотела”. Което пък е класически пример за лош мениджмънт, защото  въпросният мениджър просто не си разбира от работата, не си е подбрал хората и не си е организирал дейността както трябва, щом постоянно му се налага да гаси пожарите, предизвикани от подчинените.

Без цензура | 10-09-2010, 14:51 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ

В държавата на липсващите магистрали

тази седмица един бивш вътрешен министър с детска мечта за бързи колички илюстрира вица за компютрите и компотите, като показа още веднъж как човек, като не знае как да стъпи на пистата, заминава по пързалката. Където ние сме се качили отдавна, а през последните седем дни усърдно ни побутваха надолу здравни обещания, болни проблеми и нови цени, пенсионни драми и министерски гротески.

В края на лятото България получи предложение, на което май няма да може да откаже. След като се разходи у нас по недовършени магистрали и ромски гета, президентът на Световната банка Робърт Зелик изпрати специално писмо на председателя на Европейската комисия Жозе Барозу. Той очевидно е овладял тънкостите на местната политика, защото писмото започва с персонални комплименти към премиера Борисов, към неговото правителство и чак после - към „впечатляващата” бързина на реформите. И завършва с декларирана

готовност на Световната банка да се „приспособи”

в заемната си програма за българската специфика, за да „подпомогне” България. Не е известна реакцията на Барозу, а и писмото е предназначено за четене повече у нас, отколкото в Брюксел. Реакцията не закъсня. „Подобни оценки ни амбицират да удвоим и утроим усилията си, защото те са шанс за подобряване на състоянието на държавата”, заяви Бойко Борисов. Тъй като другата амбиция е да ни дадат нови заеми, аргументация „за” ще е любопитна на фона на друго изказване на премиера от тази седмица. Във Варна той изрази недоволството си от факта, че пристанищата на съседите ни се развиват с пари по програми, а ние се опитваме да го правим със скъпи заеми. Ако писмото на Световната банка е правилно разчетено, това очевидно ще е водеща тема за новия политически сезон. Ваканционно настроените го обявиха официално с началото на парламентарната сесия, опозицията продължи с прогнозите си за провал на този кабинет, а шефът на кабинета просто не дойде, за да ги изслуша. Борисов пропусна първото заседание, за да покаже, че не е спирал да работи. След това реши

да разглежда парламентарните тоалетни

в компанията на Цецка Цачева и увлече опозиционерите след себе си, само за да ги изпревари на връщане в залата и да ги укори, че пак не работят. Най-много го отнесе бившата социална министърка. "Кажи, Масларова? Нещо дъвчеш и ми приказваш. Дъвчеш дъвка и не те разбирам", натърти от трибуната Бойко Борисов. И друг отсъстващ влезе в новините тази седмица – липсата на Ахмед Доган в пленарната зала едва ли вече впечатлява някого, но лидерът на ДПС пропусна да се яви и във Върховния административен съд, където започна делото за конфликт на интереси около проекта "Цанков камък". За да оправдае хонорара си от милион и половина лева, Доган ще трябва да представи документ за професионална квалификация, различен от дипломата му за философ. Съдът иска да види убедителни аргументи за познанията на консултанта в сфери като строителството, минното дело и хидрологията. Самият Доган запази мълчание, а Лютви Местан се зае да гради защита на принципа на нападението, като за пореден път размаха заплахата за етническия мир. “Няма да допуснем да поставите на изпитание толерантността на Парламентарната група на ДПС и на партията като цяло, най-вече на избирателите. Тя не е безгранична“, каза той, като на практика призова съда да замижа за лобистките напъни на лидера му. След като години наред аргументът действа, вероятно и сега

ще стане част от вълшебната смес,

с която замазват този тип скандали у нас. И след като изборите не помагат срещу подобни лобисти, вероятно трябва да се научим по-ефективно да се молим за чудо. Първата стъпка може да е въвеждането на вероучението в светското българско училище. Този път подкрепа заяви бившият конституционен съдия Любен Корнезов. Според него няма конституционни пречки пред вероучението. Може и да е прав - като няма съвременно образование, поне да учат децата на молитви, смирение и бедност. Така ще имат опорна точка, когато открият, че лозето не ще молитва, а мотика, а неволята учи най-добре. Защото време връстниците им по света отдавна получават практически умения и се учат как да си планират кариерата и живота. А моралните им устои няма да бъдат заплашвани от държавен рекет под формата на здравеопазване, административно обслужване и образование. По една благословия можем да кажем още сега за демографите от Националния статистически институт.

Дали с наука, дали с молитви,

те са успели да съставят въпросник за преброяването на населението, което може да избира, например, етноса си - българо-мохамедански,  македонски, американски, херцеговски и африкански... Този последният има право да избере африканския и в графата „майчин език”, което може да предизвика масов мор сред изследователите на хилядите езици, на които се говори в Африка. Няма ги обаче признатите за религия джедаи, както и поелите по пътя на регистрацията хеви метъли. Затова пък дъновизмът е включен в списъка. Етночудесата на статистиците обаче бледнеят пред станалото в Созопол. „Мощите на Свети Йоан Кръстител вършат чудеса. Говори се, че рускиня, оглушала и онемяла след чеченските атентати в Москва, дали в метрото, дали в театъра, проговорила след като се поклонила пред мощите.

Дали е вярно, не мога да го твърдя. Така се говори”.

Обясненията за малко половинчатото чудо, което явно не включва и нов слух за потърпевшата, не са на агенция „Една жена каза”, а на историка и министър Божидар Димитров. Той доразви патетичните описания на новия Йерусалим с мили спомени как Сталин е използвал религията за държавни цели по време на войната, след като преди това е разпоредил служителите на култа към Бога с желязна ръка да бъдат натикани в лагерния рай. Въпреки това словоизлиянията на министър Димитров няма да му струват поста – той самият е категоричен, че не дължи нито извинения, нито оставка. Макар че омекна дотам да иска прошка лично от Бойко Борисов, след като премиерът каза, че му е сърдит. Но не дотам, че да го санкционира. За да е последователен, премиерът тази седмица се застъпи и за доктор Владимир Атанасов. Шефът на спешното отделение в "Царица Йоанна", беше уволнен,  след като в репортаж за спешната помощ нарече министерските чиновници "олигофрени". Докторът, между другото, се извини. А за нас остава изводът, че ако критикуваш основателно държавната политика – уволняват те, като доктор Атанасов или шефката на Агенцията за българите в чужбина Райна Манджукова. Докато

псуването на народа очевидно е норма

И окрилява за нови подвизи. След като разбуни духовете в Македония със задоволството си, че в Скопие вече имало статуи на „български лъвове”, Божидар Димитров се „извини” с репликата: „Лъвът – български национален символ има детеродни органи и е силно потентен. Македонските – очевидно не”. Все пак ритането по националистическите кокалчета на българо-македонската граница е почти национален спорт. Докато лъжите на едро по адрес на арабски инвеститори вече са международен скандал. Румен Петков и Богдан Николов, известни с напъните си да окачат писта за „Формула 1” на инфраструктурно голия ни тумбак, тази седмица успяха да вбесят ръководството на Emirates Associated Business Group. Фирмата беше наречена държавна, директорът й - обявен за шейх, а писмото за намерение, подписано в министерството на Трайчо Трайков – за почти готов договор, след който
България веднага влиза в календара на ФИА
и болидите зафучават в Доброславци. После компотите смениха компютрите и арабите пратиха гневно писмо с искане за опровержение и закана да предупредят останалите инвеститори в региона, че тук играем мръсно. Богдан Николов даде обяснения от типа: "На премиера не съм му ги обяснявал тия работи, защото и аз много не ги знаех". А медиите сега щели развалят готовата работа, защото инвестиорите щели започнат да се избиват за възможността да построят пистата и да ни осигурят хляб и зрелища. Тоест хляб и „Формула 1”. Румен Петков пък настоява, че проектът все още е „реализуем”, като се прави на сляп и глух за изискванията на ФИА да има не просто писта, но и инфраструктура за екипите и публиката. Публиката сега би се сблъскала с поредната идея на транспортното министерство за нов начин за определяне на превозвачите. Практическият резултат за пътниците ще е е прехвърляне от един автобус на друг с все багажа, ако неблагоразумно решат да пътуват

от малък до голям град и обратно

За самите пътище пък вече е неприлично да се говори, при все че премиерът като един Батман проверява всички строителни обекти. „И в най-лошите ви сънища не сте мислили, че ще дойда аз като министър-председател”, каза той на строителите на „Люлин”, за да е по-въздействата заплахата, че ще изхвърли турската фирма - изпълнител от България, ако магистралата не е готова навреме. Гневен беше премиерът и при посещението си в „Пристанище Варна” заради изтърваните възможности. Все пак стана ясно, че преди идването не е имало време за „брифиране”, защото „товародържатели” и „товародатели” малко се поомесиха в премиерските обяснения, а времето за въпроси беше рязко съкратено, защото на премиера му предстоеше важна среща. Той се прибра в София, за да загуби мача си с Борис Бекер. И във Варна не липсваха спортни драми – мачът „Спартак” срещу „Спартак”, например. Но пък така влязохме в историята с

първия мач от "В" група, излъчван по телевизията

изобщо в България. Това обаче никак не компенсира липсата на един друг мач в ефир – на националите срещу Англия, който падна жертва на финансовата криза. В Бургас пък скочиха срещу  Spirit of Burgas. Докато фестивалът се бори за поредната си европейска музикална награда, певецът Георги Найденов-Гого го обвини, че това не било „неговият” бургаски дух, а общинският съветник Георги Манев направо поиска да му се спре подкрепата, защото събирал само наркомани като The Prodigy, вместо да кани стойностни изпълнители. При тази реакция срещу най-влиятелната група в електронната музика, вероятно стойностните изпълнители идват от силиконовата долина. Във Варна драмите бяха далеч по-земни. В „Максуда” местното население изгони с камъни екипите на Е.ОН, дошли да спрат /за пореден път/ тока на крадящите.

28-те в списъка дължат 81 хиляди лева

Полицията успя да изведе техниците, кражбата на ток в „Максуда” ще си продължи. Или там вече гледат на тока и на водата като на съвременната версия на манната небесна, а не като на незаконно потребяван ресурс. В центъра на Варна паяк, докато вдигаше неправилно паркирана кола, повлече незаконно инсталирани кабели и срути съвсем законна тераса. Десетки варненци, които си мислеха, че са горди данъкоплатци, се оказаха незаконни потребители на общински благинки. Сръчна чиновничка прибирала на ръка местните данъци и такси, давали бележки с подпис и печат и отчитала фалшиви банкови преводи. В едноличното й „данъчно” потънал около половин милион, а от общината й разрешили да напусне „по взаимно съгласие”. От което става ясно най-вече, че общината дава съгласие да ни крадат. От ГЕРБ пък имаше контролирано изпускане на информация – научихме, че Борислав Гуцанов давал по пет хиляди лева месечно от общинските пари на консултанти. Разбира се, пред гръмките обвинения за „Медузите” тези суми бледнеят, но все нещо трябва да занимава публиката,
докато във Варна има министерски десант –
седем министри разсъждават по темата „Устойчивото развитие през погледа на младите”, а срещата е организирана от комсомолците на ГЕРБ. Точно тези млади очевидно ще се вълнуват от петте хиляди на Гуцанов и няма да коментират защо разследването срещу Николай Цонев е частично прекратено, а позицията на добрия следовател става все по-неясна. Или защо страшните „Октоподи” – Дамбовците, си получиха задграничните паспорти на базата на                                   /не-/предоставените доказателства срещу тях. Или защо газът все пак ще поскъпне. Това поне стана ясно от обясненията на енергийния министър, от които и „Булгаргаз” се оказват сити, и правителството - цяло. Договорените в Евксиноград по-ниски цени са само за преференциалните количества, за останалите „Газпром” всига цените и общата сметка накрая не включва никъде термина „поевтиняване”. И изхранването ще ни струва все по-скъпо. След месния стандарт „Стара планина” вече се чуват призиви за нормиране на хляба и сиренето, като според доктор Павлина Параскова, директор на Института по консервна промишленост, станратитет трябва да са поне двайсет - за

основните храни, сред които и кетчупът

Можем само да се молим кръстниците в земеделското министерство да не продължат линията, която поеха с „Дупетата”. Всъщност, това, което стана ясно покрай стандартите и акциите, е просто - стандартите са доброволни, който е извън тях, не е непременно продавач на боклук, а пък който продава боклук – може да бъде наказван и по сегашните закони. Но пък така няма как да се мотивират по-високите цени. А и без стандарт всички чиновници вкупом твърдят, че няма никаква реална причина за покачване на цената на олиото или на хляба, обаче в магазина се оказва друго. И Бойко Борисов също може да ни сравнява с коли, които имат нужда от качествено гориво, обаче докато хубавите думички на проверяващи, контролиращи и наказващи не бъдат последвани от тихи, постоянни и резултатни действия, ние ще продължим да си бръмчим
като „Москвич”-и в мъглата на безкрайния преход.
Освен цената на насъщния, болна тема си остана и здравеопазването. Дотук имаме: едно премиерско обещание парите за здраве тази година да са колкото през миналата. Една липса на 205 милиона лева, за да се случи това. Едно твърдо намерение да не се пипа резервът. Една национална пациентска организация, която при тази сметка приема обещанието на премиера за вече свършена работа. И големият Х в уравнението – откъде ще дойдат парите. Засега никой не споделя, но пък имаме уверението, че на първи януари ще усетим здравната реформа. Тогава трябва да се появи електронната карта на пациента, но пък ако тя светне на червено като добре източена сметка още на следващия ден, усещането за реформа няма да е от хубавите. И докато чакаме новогодишния си здравен подарък, министърката на здравеопазването се закани, че който не си плаща осигуровките, ще работи като санитар в болниците. Не е ясно, ако виновен е работодателят,

колко века ще трябва да отработи

по болничните коридори, и как това ще помогне на прецаканите му работници. Пък в седмицата на обявените здравни очаквания вестникари от София качиха на стоп мъж, който отивал в столицата, за да му отрежат крака – стигнало се до гангрена, защото човекът нямал 250 лева за лекарства и го пратили да си ходи с инфекцията. А пък в Белоградчик медицинска сестра отряза поради небрежност пръстчето на едногодишно дете. През седмицата скочиха и българските певци. Заради изгорелия архив на концертната дирекция те остават без пенсии, заяви Данчо Караджов. Веднага последваха срещи с премиера, с министрите на културата и на социалните дейности. Бойко Борисов разпореди до понеделник проблемът да се изясни. Вежди Рашидов предложи да има финансово подплатен Орден за заслуги, като подплати идеята си с някои доста авангардни идеи как точно ще се мерят заслугите. А Христина Митрева от Националния осигурителен институт заяви, че един

нов закон за установяване на трудовия

и осигурителен стаж ще помогне на звездите да се пенсионират. Разбира се, на другото блюдо веднага бяха поставени чистата завист, възраженията, че от изгорелия архив не зависи толкова много, колкото от платените данъци в годините след това, че има изпълнители, които са скрили по един милион доходи. Факт е, че точно недоволните изпълнители са доказали какво могат. И все пак премиерското отсъждане: „Поне за тях всички знаем, че са работили. Те са ги заслужили, така че ще намерим пари", остави зад борда няколко хиляди също толкова заслужили българи, които дори без пожара и наводнението на Концертна дирекция пак не могат да си получат изработените левчета. По различни данни те са между десет и трийсет хиляди, давали са си парите на държавата срещу обещанието за пенсия, а сега същата тази държава ги размотава. Може би с надеждата, че проблемът ще се реши сам – по давност или по естествен път.

Архив Варна | 09-09-2010, 08:22 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ

В държавата на липсващите магистрали

тази седмица един бивш вътрешен министър с детска мечта за бързи колички илюстрира вица за компютрите и компотите, като показа още веднъж как човек, като не знае как да стъпи на пистата, заминава по пързалката. Където ние сме се качили отдавна, а през последните седем дни усърдно ни побутваха надолу здравни обещания, болни проблеми и нови цени, пенсионни драми и министерски гротески.

В края на лятото България получи предложение, на което май няма да може да откаже. След като се разходи у нас по недовършени магистрали и ромски гета, президентът на Световната банка Робърт Зелик изпрати специално писмо на председателя на Европейската комисия Жозе Барозу. Той очевидно е овладял тънкостите на местната политика, защото писмото започва с персонални комплименти към премиера Борисов, към неговото правителство и чак после - към „впечатляващата” бързина на реформите. И завършва с декларирана

готовност на Световната банка да се „приспособи”

в заемната си програма за българската специфика, за да „подпомогне” България. Не е известна реакцията на Барозу, а и писмото е предназначено за четене повече у нас, отколкото в Брюксел. Реакцията не закъсня. „Подобни оценки ни амбицират да удвоим и утроим усилията си, защото те са шанс за подобряване на състоянието на държавата”, заяви Бойко Борисов. Тъй като другата амбиция е да ни дадат нови заеми, аргументация „за” ще е любопитна на фона на друго изказване на премиера от тази седмица. Във Варна той изрази недоволството си от факта, че пристанищата на съседите ни се развиват с пари по програми, а ние се опитваме да го правим със скъпи заеми. Ако писмото на Световната банка е правилно разчетено, това очевидно ще е водеща тема за новия политически сезон. Ваканционно настроените го обявиха официално с началото на парламентарната сесия, опозицията продължи с прогнозите си за провал на този кабинет, а шефът на кабинета просто не дойде, за да ги изслуша. Борисов пропусна първото заседание, за да покаже, че не е спирал да работи. След това реши

да разглежда парламентарните тоалетни

в компанията на Цецка Цачева и увлече опозиционерите след себе си, само за да ги изпревари на връщане в залата и да ги укори, че пак не работят. Най-много го отнесе бившата социална министърка. "Кажи, Масларова? Нещо дъвчеш и ми приказваш. Дъвчеш дъвка и не те разбирам", натърти от трибуната Бойко Борисов. И друг отсъстващ влезе в новините тази седмица – липсата на Ахмед Доган в пленарната зала едва ли вече впечатлява някого, но лидерът на ДПС пропусна да се яви и във Върховния административен съд, където започна делото за конфликт на интереси около проекта "Цанков камък". За да оправдае хонорара си от милион и половина лева, Доган ще трябва да представи документ за професионална квалификация, различен от дипломата му за философ. Съдът иска да види убедителни аргументи за познанията на консултанта в сфери като строителството, минното дело и хидрологията. Самият Доган запази мълчание, а Лютви Местан се зае да гради защита на принципа на нападението, като за пореден път размаха заплахата за етническия мир. “Няма да допуснем да поставите на изпитание толерантността на Парламентарната група на ДПС и на партията като цяло, най-вече на избирателите. Тя не е безгранична“, каза той, като на практика призова съда да замижа за лобистките напъни на лидера му. След като години наред аргументът действа, вероятно и сега

ще стане част от вълшебната смес,

с която замазват този тип скандали у нас. И след като изборите не помагат срещу подобни лобисти, вероятно трябва да се научим по-ефективно да се молим за чудо. Първата стъпка може да е въвеждането на вероучението в светското българско училище. Този път подкрепа заяви бившият конституционен съдия Любен Корнезов. Според него няма конституционни пречки пред вероучението. Може и да е прав - като няма съвременно образование, поне да учат децата на молитви, смирение и бедност. Така ще имат опорна точка, когато открият, че лозето не ще молитва, а мотика, а неволята учи най-добре. Защото време връстниците им по света отдавна получават практически умения и се учат как да си планират кариерата и живота. А моралните им устои няма да бъдат заплашвани от държавен рекет под формата на здравеопазване, административно обслужване и образование. По една благословия можем да кажем още сега за демографите от Националния статистически институт.

Дали с наука, дали с молитви,

те са успели да съставят въпросник за преброяването на населението, което може да избира, например, етноса си - българо-мохамедански,  македонски, американски, херцеговски и африкански... Този последният има право да избере африканския и в графата „майчин език”, което може да предизвика масов мор сред изследователите на хилядите езици, на които се говори в Африка. Няма ги обаче признатите за религия джедаи, както и поелите по пътя на регистрацията хеви метъли. Затова пък дъновизмът е включен в списъка. Етночудесата на статистиците обаче бледнеят пред станалото в Созопол. „Мощите на Свети Йоан Кръстител вършат чудеса. Говори се, че рускиня, оглушала и онемяла след чеченските атентати в Москва, дали в метрото, дали в театъра, проговорила след като се поклонила пред мощите.

Дали е вярно, не мога да го твърдя. Така се говори”.

Обясненията за малко половинчатото чудо, което явно не включва и нов слух за потърпевшата, не са на агенция „Една жена каза”, а на историка и министър Божидар Димитров. Той доразви патетичните описания на новия Йерусалим с мили спомени как Сталин е използвал религията за държавни цели по време на войната, след като преди това е разпоредил служителите на култа към Бога с желязна ръка да бъдат натикани в лагерния рай. Въпреки това словоизлиянията на министър Димитров няма да му струват поста – той самият е категоричен, че не дължи нито извинения, нито оставка. Макар че омекна дотам да иска прошка лично от Бойко Борисов, след като премиерът каза, че му е сърдит. Но не дотам, че да го санкционира. За да е последователен, премиерът тази седмица се застъпи и за доктор Владимир Атанасов. Шефът на спешното отделение в "Царица Йоанна", беше уволнен,  след като в репортаж за спешната помощ нарече министерските чиновници "олигофрени". Докторът, между другото, се извини. А за нас остава изводът, че ако критикуваш основателно държавната политика – уволняват те, като доктор Атанасов или шефката на Агенцията за българите в чужбина Райна Манджукова. Докато

псуването на народа очевидно е норма

И окрилява за нови подвизи. След като разбуни духовете в Македония със задоволството си, че в Скопие вече имало статуи на „български лъвове”, Божидар Димитров се „извини” с репликата: „Лъвът – български национален символ има детеродни органи и е силно потентен. Македонските – очевидно не”. Все пак ритането по националистическите кокалчета на българо-македонската граница е почти национален спорт. Докато лъжите на едро по адрес на арабски инвеститори вече са международен скандал. Румен Петков и Богдан Николов, известни с напъните си да окачат писта за „Формула 1” на инфраструктурно голия ни тумбак, тази седмица успяха да вбесят ръководството на Emirates Associated Business Group. Фирмата беше наречена държавна, директорът й - обявен за шейх, а писмото за намерение, подписано в министерството на Трайчо Трайков – за почти готов договор, след който
България веднага влиза в календара на ФИА
и болидите зафучават в Доброславци. После компотите смениха компютрите и арабите пратиха гневно писмо с искане за опровержение и закана да предупредят останалите инвеститори в региона, че тук играем мръсно. Богдан Николов даде обяснения от типа: "На премиера не съм му ги обяснявал тия работи, защото и аз много не ги знаех". А медиите сега щели развалят готовата работа, защото инвестиорите щели започнат да се избиват за възможността да построят пистата и да ни осигурят хляб и зрелища. Тоест хляб и „Формула 1”. Румен Петков пък настоява, че проектът все още е „реализуем”, като се прави на сляп и глух за изискванията на ФИА да има не просто писта, но и инфраструктура за екипите и публиката. Публиката сега би се сблъскала с поредната идея на транспортното министерство за нов начин за определяне на превозвачите. Практическият резултат за пътниците ще е е прехвърляне от един автобус на друг с все багажа, ако неблагоразумно решат да пътуват

от малък до голям град и обратно

За самите пътище пък вече е неприлично да се говори, при все че премиерът като един Батман проверява всички строителни обекти. „И в най-лошите ви сънища не сте мислили, че ще дойда аз като министър-председател”, каза той на строителите на „Люлин”, за да е по-въздействата заплахата, че ще изхвърли турската фирма - изпълнител от България, ако магистралата не е готова навреме. Гневен беше премиерът и при посещението си в „Пристанище Варна” заради изтърваните възможности. Все пак стана ясно, че преди идването не е имало време за „брифиране”, защото „товародържатели” и „товародатели” малко се поомесиха в премиерските обяснения, а времето за въпроси беше рязко съкратено, защото на премиера му предстоеше важна среща. Той се прибра в София, за да загуби мача си с Борис Бекер. И във Варна не липсваха спортни драми – мачът „Спартак” срещу „Спартак”, например. Но пък така влязохме в историята с

първия мач от "В" група, излъчван по телевизията

изобщо в България. Това обаче никак не компенсира липсата на един друг мач в ефир – на националите срещу Англия, който падна жертва на финансовата криза. В Бургас пък скочиха срещу  Spirit of Burgas. Докато фестивалът се бори за поредната си европейска музикална награда, певецът Георги Найденов-Гого го обвини, че това не било „неговият” бургаски дух, а общинският съветник Георги Манев направо поиска да му се спре подкрепата, защото събирал само наркомани като The Prodigy, вместо да кани стойностни изпълнители. При тази реакция срещу най-влиятелната група в електронната музика, вероятно стойностните изпълнители идват от силиконовата долина. Във Варна драмите бяха далеч по-земни. В „Максуда” местното население изгони с камъни екипите на Е.ОН, дошли да спрат /за пореден път/ тока на крадящите.

28-те в списъка дължат 81 хиляди лева

Полицията успя да изведе техниците, кражбата на ток в „Максуда” ще си продължи. Или там вече гледат на тока и на водата като на съвременната версия на манната небесна, а не като на незаконно потребяван ресурс. В центъра на Варна паяк, докато вдигаше неправилно паркирана кола, повлече незаконно инсталирани кабели и срути съвсем законна тераса. Десетки варненци, които си мислеха, че са горди данъкоплатци, се оказаха незаконни потребители на общински благинки. Сръчна чиновничка прибирала на ръка местните данъци и такси, давали бележки с подпис и печат и отчитала фалшиви банкови преводи. В едноличното й „данъчно” потънал около половин милион, а от общината й разрешили да напусне „по взаимно съгласие”. От което става ясно най-вече, че общината дава съгласие да ни крадат. От ГЕРБ пък имаше контролирано изпускане на информация – научихме, че Борислав Гуцанов давал по пет хиляди лева месечно от общинските пари на консултанти. Разбира се, пред гръмките обвинения за „Медузите” тези суми бледнеят, но все нещо трябва да занимава публиката,
докато във Варна има министерски десант –
седем министри разсъждават по темата „Устойчивото развитие през погледа на младите”, а срещата е организирана от комсомолците на ГЕРБ. Точно тези млади очевидно ще се вълнуват от петте хиляди на Гуцанов и няма да коментират защо разследването срещу Николай Цонев е частично прекратено, а позицията на добрия следовател става все по-неясна. Или защо страшните „Октоподи” – Дамбовците, си получиха задграничните паспорти на базата на                                   /не-/предоставените доказателства срещу тях. Или защо газът все пак ще поскъпне. Това поне стана ясно от обясненията на енергийния министър, от които и „Булгаргаз” се оказват сити, и правителството - цяло. Договорените в Евксиноград по-ниски цени са само за преференциалните количества, за останалите „Газпром” всига цените и общата сметка накрая не включва никъде термина „поевтиняване”. И изхранването ще ни струва все по-скъпо. След месния стандарт „Стара планина” вече се чуват призиви за нормиране на хляба и сиренето, като според доктор Павлина Параскова, директор на Института по консервна промишленост, станратитет трябва да са поне двайсет - за

основните храни, сред които и кетчупът

Можем само да се молим кръстниците в земеделското министерство да не продължат линията, която поеха с „Дупетата”. Всъщност, това, което стана ясно покрай стандартите и акциите, е просто - стандартите са доброволни, който е извън тях, не е непременно продавач на боклук, а пък който продава боклук – може да бъде наказван и по сегашните закони. Но пък така няма как да се мотивират по-високите цени. А и без стандарт всички чиновници вкупом твърдят, че няма никаква реална причина за покачване на цената на олиото или на хляба, обаче в магазина се оказва друго. И Бойко Борисов също може да ни сравнява с коли, които имат нужда от качествено гориво, обаче докато хубавите думички на проверяващи, контролиращи и наказващи не бъдат последвани от тихи, постоянни и резултатни действия, ние ще продължим да си бръмчим
като „Москвич”-и в мъглата на безкрайния преход.
Освен цената на насъщния, болна тема си остана и здравеопазването. Дотук имаме: едно премиерско обещание парите за здраве тази година да са колкото през миналата. Една липса на 205 милиона лева, за да се случи това. Едно твърдо намерение да не се пипа резервът. Една национална пациентска организация, която при тази сметка приема обещанието на премиера за вече свършена работа. И големият Х в уравнението – откъде ще дойдат парите. Засега никой не споделя, но пък имаме уверението, че на първи януари ще усетим здравната реформа. Тогава трябва да се появи електронната карта на пациента, но пък ако тя светне на червено като добре източена сметка още на следващия ден, усещането за реформа няма да е от хубавите. И докато чакаме новогодишния си здравен подарък, министърката на здравеопазването се закани, че който не си плаща осигуровките, ще работи като санитар в болниците. Не е ясно, ако виновен е работодателят,

колко века ще трябва да отработи

по болничните коридори, и как това ще помогне на прецаканите му работници. Пък в седмицата на обявените здравни очаквания вестникари от София качиха на стоп мъж, който отивал в столицата, за да му отрежат крака – стигнало се до гангрена, защото човекът нямал 250 лева за лекарства и го пратили да си ходи с инфекцията. А пък в Белоградчик медицинска сестра отряза поради небрежност пръстчето на едногодишно дете. През седмицата скочиха и българските певци. Заради изгорелия архив на концертната дирекция те остават без пенсии, заяви Данчо Караджов. Веднага последваха срещи с премиера, с министрите на културата и на социалните дейности. Бойко Борисов разпореди до понеделник проблемът да се изясни. Вежди Рашидов предложи да има финансово подплатен Орден за заслуги, като подплати идеята си с някои доста авангардни идеи как точно ще се мерят заслугите. А Христина Митрева от Националния осигурителен институт заяви, че един

нов закон за установяване на трудовия

и осигурителен стаж ще помогне на звездите да се пенсионират. Разбира се, на другото блюдо веднага бяха поставени чистата завист, възраженията, че от изгорелия архив не зависи толкова много, колкото от платените данъци в годините след това, че има изпълнители, които са скрили по един милион доходи. Факт е, че точно недоволните изпълнители са доказали какво могат. И все пак премиерското отсъждане: „Поне за тях всички знаем, че са работили. Те са ги заслужили, така че ще намерим пари", остави зад борда няколко хиляди също толкова заслужили българи, които дори без пожара и наводнението на Концертна дирекция пак не могат да си получат изработените левчета. По различни данни те са между десет и трийсет хиляди, давали са си парите на държавата срещу обещанието за пенсия, а сега същата тази държава ги размотава. Може би с надеждата, че проблемът ще се реши сам – по давност или по естествен път.

Без цензура | 05-09-2010, 20:24 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ

В края на август именникът на българските спецоперации стигна до физиологията, туристите от цял свят събират сили, за да асимилират зашеметяващите реклами, които ще ги накарат от ранни зори да се редят за резервации така, както ние се редим за паспорти, политиците говорят за нови реформи с надежда, че жегите са изпарили спомена за обещаните преди ваканцията, като един се закани да ни превърне в страната на първите копки. А на летище „София” четири български момчета, стиснали медалите си от олимпиада по информатика в Канада, не разбирайки защо им се случва всичко това, чистосърдечно заявиха: „Не виждаме смисъл да оставаме в България”.

Без цензура | 28-08-2010, 08:25 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ

Тази седмица пак разделиха морала на такъв за депутати и за простосмъртни, поискаха да разделят плажовете за бедни и за богати, дадоха ни нов срок за излизане от кризата, от която вече излизахме няколко пъти, президентът и премиерът притоплиха пак  отношенията си, а военните се опитаха да се намесят в политиката.

Имаше и нещо хубаво през седмицата - в Бургас за трети път имаше Spirit of Burgas. Едни се щураха да търсят почиващия на Хавай Джони Деп, други – финансовия министър Дянков, а продавачите станаха жертва на явно неизбежната българска склонност да се умножават цените по 3.14 веднага, щом клиентите станат повече от трима. Тази година звездата беше Серж Танкиан. Извън музикалното удоволствие, музикантът с поглед на Лудия шапкар има навика да оставя след себе си и въпроси. Така и на плажа в Бургас след него остана една питанка – имаме ли демокрация? И дали тази, която имаме, не ни докарва до еретичната мисъл - по-добре

бананова диктатура вместо немислеща демокрация?

Серж Танкиан има навика да прави глобални обобщения, а и не познава България, за да търсим по-сериозни паралели в концертните му въпроси. Въпреки това през цялата седмица ми миришеше на прокиснали банани. През седмицата, в която Варна празнува своя ден, живеещите около спирка „Почивка” нямаха много време за концерти и илюминации, защото бяха заети да изпомпват вода от мазите си. Сигнал за аварията те подали доста преди за започне ремонтът на пътя там. Не е много ясно кой, как и защо е решил така, но аварията е оставена на изчакване, улицата – асфалтирана, а сега май пак ще я разбиват. Но там всички вече са свикнали – това ще е за четвърти път през последните четири години. Разбира се, автобусът с ВИП гости на 15 август отдалеч заобиколи нервните места. За държавните мъже и жени беше осигурен автобус с климатик, през който те да огледат

моторизираните фурни на градския транспорт

и МОЛ-паметниците, наводнявани при всеки дъжд. Премиерът Борисов най-сетне забеляза, че освен „Тракия”, у нас има и други пътища, насочи вниманието си на север и обеща повечко финансиране. Направо от празника на Варна той все пак засили финансовия си министър на юг, за да се оправи с тока там. Пътем Симеон Дянков се включи в данъчните проверки по варненските заведения. Има около две предположения защо е необходимо министърът да се прави на редови ревизор – или не вярва на никого и значи наистина сме я закъсали, или щабът му е решил, че изглежда хубавичко на снимка, но е забравил, че прекален пиар електорату не е драг. И ако ревизиите вдигнаха данъчните постъпления и на север, и на юг, волтажът по жиците на безобразните бетонни комплекси няма как да се вдигне от едната ревизия. Седмицата там мина под премигващите лампи и спорове има ли „режим” на тока или е само „ограничаване на потреблението”.

Мръсната дума от соцвремената

така и не бе официално спомената, а прехвърлянето на проблема между НЕК, EVN и собствениците по курортите завърши с присъдата на ДКЕВР: „Няма невинни в тази ситуация”. Регулаторът деликатно се дръпна настрани от виновните, но не е лошо и той да отговори кого и как е регулирал през последните години. Останалите на тъмно ресторантьори и хотелиери също опитаха да се преместят откъм обвиняващата страна, но не е лошо да се замислят колко маси и легла са декларирали и за колко захранване са си платили. Пак от юг, от областния управител на Бургас дойде и друга идея – да разделим плажовете на общи и частни и на частните – пред скъпите хотели, да ходи само който си е платил. Пред някои лъскави хотели това и сега е така, просто новата наредба ще го регламентира. От ДКЕВР напомниха и друга важна тема – цената на газа. Ангел Семерджиев продължи да настоява, че природният газ наесен може да поевтинее с до 15 процента. „Булгаргаз” на свой ред излезе с друга версия – поскъпване с не повече от 3 на сто. Без да сме наясно с дълбоката тайна на междудържавните споразумения, май е най-добре да си приготвим едни пари повече за газ и да се надяваме, че поскъпването няма да е повече от десет на сто. При хляба тази седмица

прогнозите и цените се разлетяха в  различни посоки.

Земеделският министър нарече поскъпването на хляба „спекулативно” и изрази надежда "хлебарите да бъдат честни". Те бяха достатъчно честни да пояснят, докато сменят етикетите, че и дума не може да става за спекула – всичко зависи от цените на международните борси. Което е добър аргумент. Но може би вече е време българските купувачи от борсите да излязат от онова прокълнато място, където цените само растат, и да отидат при останалите търговци. Все повече на икономически шаманизъм ни замирисва и от прогнозите кога ще излезем от кризата. След като трябваше да ни случи „през април”, сега имаме даже точна дата – 26 октомври. Оптимистичната прогноза за Димитровден е на Националния статистически институт. В Института за пазарна икономика са отложили оптимизма „за втората половина” на годината, анализаторите на „Дневник” говорят само, че сме спрели да потъваме, но за възстановяване и дума не може да става, а британецът Дейвид Оксли, специалист по нововъзникващи пазари, премести светлото ни бъдеще за „след няколко години”. Не че експертите, с техните цифри, проценти и диаграми биха могли да изразят

неподправената човешка мъка,

предизвикана от кризата, или да се конкурират с разтърсващата изповед за лишения и претоварване, която може да размекне дори сърцето на чичо Скрудж – в интервю за кризата Николай Банев изплака, че тя е продължила повече от очакваното и той отново трябвало да работи по 14 часа на ден и на всичкото отгоре да пътува не със самолета, а с „Майбаха”. Не е ясно към коя версия за кризата се придържа кабинетът, но очевидно там са по-скоро оптимисти, защото в деня на миньора социалният министър Тотю Младенов отказа да коментира предстоящите миньорски протести – бил дошъл за празника. Здравната му колежка тази седмица не успя да се разпише в новините, но нямаше и нужда – докато премиерът Борисов обясняваше как пари за здравеопазване има, трябва само да се разпределят правилно, един 65-годишен мъж за малко не се превърна в поредния мъченик на здравната ни система. Дишайки все по-трудно, Йордан Величков беше разкарван между болниците във Велико Търново и Горна Оряховица с аргументи от сорта „тук ще закриваме отделението” и „случаят е сложен, идете другаде”. Накрая в Габрово на човека му извадили един зъб, без да са особено сигурни, че това е причина за инфекцията, но явно са уцелили. Ако има нещо хубаво, то е, че разказът за преживяното го научихме

от първо лице, а не от смъртния акт.

Което, за съжаление, не може да се каже за двамата моряци от „Лудогорец”, които починаха, докато чакаха собственика да реши какво ще прави с тях и с кораба си. Фирмата-собственик, между другото, отдавна пълни новините с гафовете си. Засега - без да впечатли някоя от морските служби в София, които отговарят за лицензи и контрол. Не особено впечатлителен се оказа и Окръжният съд в Разград – той отмени първата у нас ефективна присъда срещу собственик на куче-убиец. Глутницата на Елена Банкова разкъса шестгодишната Кристияна, но според втората инстанция животът на момиченцето не струва повече от 1 година условна присъда. Любопитно ще бъде да видим колко ще получи 19-годишният внук на цар Киро, който е малък, но вече знае, че може да прави каквото си иска, щом дядо му се казва Кирил Рашков. Дали ще продължи да мисли така и след като натика телевизионен репортер в колата си и го заплаши с убийство, зависи от същия български съд, който оцени Кристияна на една година условно. Тази седмица на магистратите беше спестена поне премиерската реторика, но Цецка Цачева не ги пропусна. Като един очевидно много квалифициран юрист тя разкритикува колегите си от опозицията, че взели страна в спора между съда и изпълнителната власт по казуса „Килърите”, след което на свой ред избухна срещу решението на втората инстанция да бъдат пуснати същите „Килъри” – защото

не било „нормално” съдът да откаже арест,

щом полицията и прокуратурата го искат. Самият премиер тази седмица беше зает да коментира по телевизията друго – отношенията си с президента. Който пък му върна жеста с вестникарско интервю. Сумарно – тия дни премиерът е бял, а президентът – добър, отношенията между двамата „не са хладни” и ние имаме „опитен президент, който се старае много”. Взаимните комплименти засенчиха признанието на Първанов, че вече е „загърбил” атомния проект и се интересува повече от газ. Дали комплиментите няма да ни излязат скъпо, ще разберем, когато започне договарянето за „Белене”. Едно друго президентско решение – да не приеме предложението на военния министър за директор на военното разузнаване, роди пък декларацията на Съюза на офицерите от резерва "Атлантик” – с нея на практика военните за пръв път в новата ни история си позволяват организирана публична намеса и критика спрямо президента. Повече критика от обичайното отнесоха и паспортните служби. „Хората на опашките

не псуват “Сименс”, а псуват нас,

без да имаме вина” – така обобщи Бойко Борисов поредната издънка около новите ни лични документи. Но развали общото впечатление, като вместо да поиска неустойка или да нареди съдебно дирене срещу фирмата, заяви, че ще се оплаче на Ангела Меркел, когато тя дойде у нас. А поредната документна веселба е защото свършиха кориците за международни паспорти, или, както пишат от „Сименс” – „има установено забавяне в доставките на бланкодокументите”. Затова 9 хиляди души не могат да си получат новите документи. Същите документи, които за разлика от Европа сменяме на всеки пет години, явно – за да поддържаме неформалните си социални контакти по опашките и за да плащаме такси на избрани фирми и комисионни на избрани банки. И докато чакащите стават все по-гневни от липсата на сегашните корици, от МВР съобщиха, че преговарят за отпечатването на нови – с чипове. Поради което новият ми кошмар е за мига, в който някой бюрократичен гений ще получи прозрение и ще ни прати отново всички на опашките – за корици с чипове. След което да измислят странички с холограми,

говорещи надписи и танцуващи снимки.

Докато ние се занимавахме с подобни житейски прози, поредното политическо откритие на ГЕРБ записа нова светла страница в световната философия, етика и право. Натикана в ъгъла с въпроси за шуробаджанашкото си гласуване в комисията за нови доценти, депутатката Геновева Алексиева стигна до прозрението: "Над морала има закони. Моралът за едни хора е един, за други – друг, затова са създадени законите". Хубаво е все пак, че не всички са се придържали към тази напредничава мисъл във времената, в които законът е повелявал големи групи хора да бъдат качвани на кладата или правени на сапун, а са се намирали и такива, които са залагали на презрения морал и са спасявали, когото могат. Колкото до казуса на депутатката, той е далеч от подобен драматизъм - просто дамата е гласувала като член на Специализирания научен съвет по офталмология, за да може дъщеря й да стане доцент. Логичните въпроси за конфликт на интереси провокираха депутатката надълго и нашироко да се аргументира как законът едва ли не я задължава да гласува за дъщеря си. Тя дори на свой ред атакува медиите, че като оповестяват този факт, очернят нея като депутат и „се опитват да докажат, че

ГЕРБ е такава, каквито са били и другите партии,

и прави далаверки.” Въпреки че  Бойко Борисов в най-различни варианти много пъти ни обеща, че те няма да са „такива”, Геновева Алексиева все още живее с представата, че като е станала депутатка, моралът не важи за нея. Както и законът, защото юристите не са склонни да се съгласят с нейното майчино тълкувание за липсата на конфликт на интереси. Може би затова мирисът на прокиснали банани започва да става все по-отчетлив.

Без цензура | 21-08-2010, 05:52 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ

Тази седмица пак разделиха морала на такъв за депутати и за простосмъртни, поискаха да разделят плажовете за бедни и за богати, дадоха ни нов срок за излизане от кризата, от която вече излизахме няколко пъти, президентът и премиерът притоплиха пак  отношенията си, а военните се опитаха да се намесят в политиката.

Без цензура | 21-08-2010, 05:43 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ

За последните седем дни разбрахме, че здравето може и да не се купува с пари, но пък за лечението никой нищо не е обещавал.

Без цензура | 14-08-2010, 10:23 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ