Най-многозагуби ще има в Южна България

Румяна Христова, председател на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите в интервю за Bulgariautre 

Как се отразява продължителната зима на зърнените култури?

Със сигурност ще има негативни последици върху посевите. В случая наводненията са  сериозни и много площи са под вода. Какви ще са пораженията, ще има ли пропаднали площи и колко ще са те, ще знаем след месец, когато водата се отдръпне. Тогава ще направим обследване, което да установи до каква степен са засегнати посевите с пшеница, ечемик и рапица. Истината е, че поради тежката климатична обстановка от миналата година има много незасети декари с есенници. Но България произвежда много пшеница и това не би рефлектирало върху вътрешното потребление. Проблемите с незасетите площи и негативното влияние на наводненията върху реколтата няма да са фатални за потребителите, те ще са фатални за земеделските производители. 

Тоест до криза няма да се стигне? Зърно и хляб ще има.

Ние произвеждаме около пет милиона тона пешница, консумацията  ни е около 1,8 до 2 млн. тона. Така че в никакъв случай не може да се каже, че ще има криза. Проблемът ще остане за производителите. Това, че не са успели да засеят, че ще има много пропаднали площи – всичко това ще е загуба за земеделските прозводители.

В кои райони на страната очаквате най-сериозни поражения върху добивите?

Почти в цяла България има проблемни райони. В Северозападна България има много незасети площи от миналата година. В момента Южна България е под вода. Много площи под вода има и в Северна България. Но най-пострадала ще е Южна България.

В Добруджа каква е картината?

За момента няма сигнали, които да са тревожни и не се очаква там да има пропаднали площи. Но въпреки това времето не е благоприятно за всички посеви.

Как ще се отразят неблагоприятните климатични условия на световния зърнен пазар като цяло и на износа на България конкретно?

Разбира се, че износът ни ще пострада. Като произведем по-малко пшеница, износът ще е по-малко и това ще се отрази на външно-търговското ни салдо. Що се отнася до другите държави, навсякъде се очаква редуциране на добивите. Виждаме, че навсякъде има климатични аномалии. Но предстои да разберем колко по-слаба ще е реколтата, и нашата, и на другите държави. Но пак казвам, че до зърнена криза и проблем с изхранването на населението няма да се стигне.

Можем ли да очакваме движение в цените на зърното, което да рефлектира и върху цената на хляба?

На този етап не мога да прогнозирам. Знаете, че цените се регулират от световните пазари. Факторите, които определят цените са много. Да се надяваме, че ще има поне малко повишение на цената на зърното. Но не мисля, че то ще се отрази съществено на цената на хляба.

Ще търсят ли зърнопроизводителите помощ от държавата заради влошената реколта?

Разбира се. Ние имаме нотифицирана помощ за 100% пропаднали площи. Обследването тепърва предстои.  Всички зърнопроизводители ще се възползват от тази помощ, въпреки, че тя е малко.

Казахте, че най-вече зърнопроизводителите ще са потърпевши от неблагоприятните метеорологични условия. Какви алтернативи имат те?

Възможностите пред зърнопроизводителите са минимални. Зависи и оттук нататък времето какво ще е. Виждаме, че валежите от сняг и дъжд продължават. Не знаем дали ще успеят да разорят и да засеят поне с пролетници, за да може загубата да се компенсира. Целият процес на пролетната сеитба също се забавя. Обикновено на 15 март, а дори и преди това започва пролетната кампания, а сега местата, където се извършват обработки са изключиелно малко. Общо взето почти навсякъде пролетната сеитба закъснява. И не се знае дали в скоро време стопаните ще могат да влязат в нивите да започнат да обработват и засяват.