Жителите на Тибет могат успешно да оцеляват на много голяма височина, където човек от равнината може сериозно да заболее от недостига на кислород.

Причина за това са  две генетични мутации, които задържат ниско нивото на хемоглобина в кръвта. Това твърди изследване, публикувано в списание Science.

Авторите на изследването - Татум Симонсон от университета в Юта  и колегите му от САЩ и Китай, отбелязват, че жителите на Тибет, заселили се в тази планинска страна примерно  преди 5-7  хиляди години, са  придобили редица физиологични особености, позволяващи им  да  понасят по-ниското съдържание на кислород, което при „гостите” в региона  може да  провокира  планинска болест (непоносимост към височините)  и дори опасни възпалителни заболявания на мозъка и сърцето.

В частност, поради недостиг на кислород тибетците не развиват полицитемия - повишено ниво в  организма на червени кръвни телца – еритроцити, няма отоци на мозъка и белите дробове, не се повишава налягането в белодробните артерии.

„Очевидно е, че тези особености са резултат от адаптацията към средата, но тяхната генетична база остава неизвестна”,- отбелязват учените.
За да изяснят какви именно генетични особености позволяват на тибетците без проблеми да живеят на височина  над 4 хиляди метра, авторите на изследването са проучили около 70 генома на жители от тибетско село, разположено на 4,5 хиляди метра. Учените съпоставили получените данни с генома на живеещи в равнинния Китай и Япония, взети от базата данни на проекта HapMap.

Групата на Симонсон установила мутации, често срещащи се при тибетците и никога при жителите от равнините.  В резултат  на   изследването от 247 избрани  гени-кандидати учените  отделили 10, обуславящи височинната устойчивост на жителите на Тибет. Сред тях се оказали гените EGLN1 и PPARA, които, според учените, „са отговорни” за ниското ниво на хемоглобина при тибетците.

Авторите на статията подчертават, че тяхното изследване ще помогне да бъдат разбрани реакциите на човешкия организъм към недостига на кислород и ще допринесе за лечението и профилактиката на височинната (планинската) болест, при кислородната недостатъчност и отоците на белите дробове и мозъка, както и при други заболявания.