От фейсбук профила на писателя Георги Бърдаров

Винаги съм обичал името си и празника. То е връзката ми с моя род и моето село Кулата, то е кръвта, която нося в себе си.

Кръстен съм на дядо Георги, който е имал е доста тежък живот, какъвто е бил живота на всички бежански семейства от моя край през първата половина на XX в.

Беше вече прехвърлил 80-те, когато един ден ми каза едно от най-мъдрите неща, които съм чувал: „Гоше, този живот мина толкова бързо, сякаш влезох през предната врата на къщата ни в Кулата и излязох през задната и въпреки всичко беше толкова хубав, като студена вода в летния зной!"

Най-хубавото и искрено нещо, което съм писал е именно разказа „Дядо“ - моят миг с него!

Честит Гергьовден и ценете всеки миг, защото няма да се повтори!