Местната администрация върна проекта на стойност 8,5 млн. лв. заради бурното несъгласие на жителите в комплекса. 

Социалният блок в комплекс „Меден рудник”, който предизвика огромно недоволство сред местните жители, няма да бъде построен.

Това обяви днес кметът Димитър Николов, след снощните бурни скандали по време на общественото обсъждане в училище „Константин Петканов”.

„Социален блок няма да има. Уважавам мнението на моите съграждани от „Меден рудник”, въпреки че не съм съгласен с него. Не съм от тези политици, които използват етническата карта за извличане на дивиденти и няма да допусна такъв тип напрежение”, заяви градоначалникът.

Той отбеляза, че в последните години местната администрация е направила доста за развитието на квартала. "Съжалявам за тази пропусната възможност да увеличим общинския жилищен фонд с европейски средства. Искам предварително да се извиня на десетките семейства, които идват в приемния ми ден с молба за настаняване в общинско жилище, че не успяхме да осигурим за тях тази допълнителна възможност", допълни кметът.

Проектът на стойност 8,5 млн. лв. бе спечелен от местната администрация в съревнование с 30 други общини. Кооперацията до училището щеше да съдържа 52 жилища, в които да се настаняват хора в неравностойно и уязвимо положение.

Местните обаче скочиха срещу идеята от страх, че в блока ще бъдат настанявани само роми и той ще се превърне в гето. На общественото обсъждане вчера жителите на комплекса се заканиха, че ще протестират.

"Идеята беше апартаментите да се ползват от млади семейства без собствен дом, чакащи от години настаняване в общинско жилище, от хора с увреждания и многодетни майки, от самотни пенсионери. Никъде в проекта не беше заложен етническият принцип за настаняване", обясниха от общината.

По техни данни 4 млн. от отпуснатата субсидия била предвидена за строителството на модерната жилищна сграда, а останалите – за обучения, социални асистенти, професионална квалификация.

Никой не пожела да чуе аргументите в подкрепа на проекта, че в момента общинският жилищен фонд е изцяло запълнен, кризата не позволява на общината да строи със собствени средства нови жилищни кооперации, а много млади семейства чакат това.

Настаняването в социалния блок щеше да става по специални критерии. Щяха да бъдат одобрени хора, на които да се даде шанс да „стъпят на крака“, а не такива, които не проявяват никаква активност и отговорност към живота си.

Избраното място беше в близост до училище и детска градина, защото едно от условията за настаняване щеше да е децата на съответните семейства да бъдат добри ученици и да ходят редовно на училище.

За разлика от останалите блокове в района, в които апартаментите са частна собственост и при конфликти между съседи е невъзможно общината да се меси, в този кметската администрация щеше да има възможност да контролира и наказва безсъвестните стопани.

Апартаментите в социалния блок щяха да бъдат оборотни.