По принцип следродилната депресия е слабо изследван феномен, по тежест се нарежда като междинно звено между "родилната тъга" и постнаталната психоза. Психолозите много спорят дали тя е заболяване или не. 

Може ли да има нещо по-извратено от това да убиеш бебето си? Защо една жена убива рожбата, която носи в утробата си 9 месеца? Непростимо престъпление, но не и необяснимо. Като изключим чисто личните причини, в повечето случаи говорим за депресията. Следродилната депресия, която в България никой не взема на сериозно!

Майка уби новороденото си бебе в частна пловдивска болница!

Бебето е било само на четири дни. Според медиците то е душено докато издъхне. Момченцето е трето за 32-годишната жена от Сопот. По информация на пловдивския вестник "Марица" раждането било чрез секцио. То започнало на 14-и юни. Веднага след като дарила новия живот, мамата изпаднала във видима депресия, като не показвала никакъв интерес към новороденото. От прокуратурата обявиха, че се касае за престъпление по чл. 120 от Наказателния кодекс - убийство на току що родена рожба от майката. Наказанието по този член е до 3 години лишаване от свобода.

До тук с фактите. Знаете ли, че този член от НК, както и този след него са предвидени още в първия Наказателен закон на Княжество България. И тогава е имало смекчаващо вината обстоятелство, че след раждането в резултат на претърпяната болка и шока, майката не може да разсъждава трезво и да взима правилни решения. По принцип следродилната депресия е слабо изследван феномен, по тежест се нарежда като междинно звено между "родилната тъга" и постнаталната психоза. Психолозите много спорят дали тя е заболяване или не. Най-тежката и форма се проявява между 3 и 10 ден след раждането и се сравнява с шизофрения. Проблемът става сериозен и най-често децата биват убивани именно в този период.

В България обаче това не е проблем за никого. Ако преди години акушерките вършеха ролята на психолози и срещу 6 литра мляко от това на комшийката Пена, и 2 бутилки ракия ставаха много близки с родилката, то днес съвсем не е така. И агне да им занесеш те дори не ти бършат з….ка. Докато са на работа могат и да сменят памперса на бебето ти, след това си тръгват. Дори да дадеш агне и на другата акушерка, тя пак няма да проследи какво е състоянието ти. А за консултация с психолог да сте чували? Аз – не! Коя родилка е консултирана преди или след раждането с психолог? Защо да го правят, то по-големи психолози от нас си нема, нали?

Не оправдавам убийците на деца и съм далече от тази мисъл. Но то се случва по цял свят. Ето една история от САЩ:



Детеубийството не е престъпление от вчера. Въпросът е докога ще се отнасят към родилките в България като към труженички? Докога следродилната депресия ще се приема като женски каприз и към нея лекарите ще подхождат със снизхождение?

Тези въпроси осъзнава всяка жена, в момента, в който й се наложи да се сблъска с родилните отделения в България.

И с мен беше така.

Не че ще ви разказвам за най-личното и най-вълшебно преживяване в живота ми. Не. Просто се питам: защо като родиш и всички си мислят, че ти вече нямаш значение, че си достатъчно пораснал, за да се справиш? Не всички, но лекарите със сигурност. И тук няма значение дали клиниката е частна или си избрал държавна болница. Все едно и също е. Персоналът никъде не стига. Буквално ти изхвърлят детето в ръцете, без дори да питат как си? И да питат не чуват.

Е, питам се аз как тези доктори в тази пловдивска болница са забелязали, че жената е в депресия и не обръща внимание на момченцето, и нищо не са направили? Що за безотговорно поведение е това!

Заради тази небрежност обаче няма да има наказан нито един медицински работник. Наказаната ще е майката, другите и две деца, бащата и всички роднини. Тези, които ще трябва да живеят с мисълта, че сред тях живее детеубийца.