От фирмите производителки споделиха, че обявяването на горнооряховския суджук за защитено географско понятие е увеличило търсенето и продажбата му

Половин година след като беше обявен за първото българско защитено географско понятие, горнооряховският суджук превзе цяла Европа и през Босфора вече настъпва към Азия, показва проверка на в. "Монитор".

С решение на Европейската комисия от 11 януари 2012 г. само няколко фирми у нас от района на Горна Оряховица, обединени в сдружението „Раховец 2007”, имат правото да произвеждат колбасарски продукт с името „горнооряховски суджук”.

От фирмите производителки споделиха, че обявяването на горнооряховския суджук за защитено географско понятие е увеличило търсенето и продажбата му у нас и в чужбина. В момента в търговската верига на почти всички европейски страни има от този продукт.

Особено голям интерес има от Германия, Франция и Австрия. Освен това вкусното мезе се търси много в славянските страни от Средна Европа и в съседна Румъния. През последните години изключително голям интерес към родния деликатес има и от Турция

„Суджукът се произвежда само от говеждо месо и е подходящ за консумация и от хората в мюсюлманските страни, така че след години защо да не превземем и арабския свят с този вкусен продукт”, заканват се производителите. Те правят суджука по запазена стара рецепта само от месо и естествени подправки без вредните Е-та, без подобрители и овкусители.

Майсторите технолози обясняват и от чисто научна гледна точка особения вкус на горнооряховския суджук със специфичния  въздух. През проходите на Стара планина навлизат течения, които позволяват естественото му зреене през почти цялата година. Навремето мезето е било готово за консумация 28 дни след приготвянето му. В наши дни при съвременното промишлено производство периодът за зреене е съкратен на 20 дни 

Смята се, че деликатесът е готов за похапване, когато останат 45% водно съдържание в сухата консистенция. Съхранението на суджука се извършва при влажност на въздуха между 70 и 85% и температура 12-18 градуса. 

За съжаление обаче дори и този най-български продукт се прави в по-голямата си част от вносно месо. Причината е, че у нас просто няма достатъчно говеждо месо, което да покрие нуждите на производителите. От компаниите производители очакват да се възроди родното животновъдство, за да не се налага един толкова български хранителен продукт да се произвежда от замразени меса от чужбина.

Китайци и бразилци бързат да регистрират манджите си

В европейския регистър присъстват много продукти от Китай, Бразилия и други далечни страни. Списъкът е отворен за храни от трети страни, а интересът към регистрацията е много голям.

Най-активни държави в защитата на свои традиционни продукти са Испания, Португалия и Италия. Те са в основата на тази европейска политика, която са започнали да развиват още в началото на миналия век.

По последна информация от ЕК най-голям дял в списъка имат плодовете и зеленчуците, около 20% се падат на сирената, а месните продукти и пресните меса са 250, около 116 вида зехтин също са защитени, малка част се пада на различни сладкиши и хлябове. Медът също е сред популярните за регионална защита храни.

Оборотът надхвърля 14 млрд. евро

Повече от 14,2 млрд. евро е оборотът със земеделски продукти със защитени наименования. Това става ясно от последното европейско изследване в тази област. Сред сирената, които имат специална закрила, са Grana Padano, Comte, Questo Manchedo и Feta.

При месните продукти на голям интерес се радват предимно сухи солени специалитети като Prosciutto di Parma и Schwarzwalder Schinken. Бирите със защитено наименование правят 5% от европейската консумация на пиво. Най-важните страни по стойност на продукцията със защитено географско указание са Италия – 33% от общата стойност, Германия – 25%, Франция – 17% и Обединеното кралство с 8%.

Словакия и Чехия делят четири салама

Четири традиционни месни продукта с европейска защита си делят Словакия и Чехия. Преди да се разделят двете държави, те са се произвеждали в някогашна Чехословакия и досега са в производствената листа на много месокомбинати от двете страни на границата. Става дума за „Ловечки салам” - един вид кренвирши от областта Спиш, която е в Словакия, тук влизат и пекачки, което е по-скоро чешки традиционен продукт, който се произвежда в Словакия, и „Липтовски салам”.

За годините, през които членува в ЕС, Братислава е успяла да защити около 30 свои традиционни храни, в това число и няколко особено вкусни според местните хора сирена – „Словенска брънза”, „Словенски ощиепок”, „Словенска пареница” и др. Традицията е да се произвеждат от овче мляко. Освен това има записани и няколко алкохолни напитки - „Спишска боровичка”, „Демановска билинни ликьор”.

В Словакия също като у нас има дискусии около тези храни и често се чуват и критични мнения. Според някои експерти това, което днес се произвежда, е доста далеч от традиционните продукти. Защото ако се отчитат наистина традициите, трябва да се вземат предвид продукти от края на 19 и началото на 20 век.

Сред най-интересните словашки продукти е „Скалички трделник”. Той се приготвя като тесто и се навива на горещ цилиндър и за пет минути специалитетът е готов. Той се поръсва с пудра захар и канела. Словаците го обожават и се хвалят с него на всяко изложение за хранителна индустрия по света, когато участват.