Без Ферарио Спасов Литекс, ЦСКА и националният отбор нямаше да са същите, но той така и не пожела да застане под светлината на прожекторите

Той е различен. Извън рамката. По никакъв начин не се вписва в представите ни за български треньор по футбол. Не попада в стереотипи и не обича да е в центъра на вниманието. Не се изтъква. Не парадира. Но без него най-популярната игра у нас в последните години нямаше да е същата. Без него Ловеч нямаше да се гордее с 8:0 над ЦСКА, ЦСКА щеше със сигурност да има една титла по-малко и едва ли щеше да се стигне до гръмките победи над Леверкузен и Ливърпул. Благодарение и на неговата работа, днес Националният стадион "Васил Левски" отново се пълни, а трибуните скандират с гордост "Българи юнаци". И благодарение на него в Ловеч се радват на "бебетата на Ицо"... Да, но Гошо Миланов, брат му Илия, Страхил Попов, Сашо Цветков не са на Стоичков, те са "бебетата на Феро".

Да, за него става въпрос. За Ферарио Спасов. Настоящият треньор на Ботев Пловдив, който проектира първия голям Литекс, който нанесе на ЦСКА най-срамното унижение в историята, който селектира шампионския отбор на Миодраг Йешич, който се завърна в Ловеч и оглави Академията, за да даде най-големите таланти на България в последните години. Накрая прие предизвикателството “Пловдив”, но оранжевите поне още две години ще берат плодовете на труда му. Простият пример е роденият през 1996 година Чавдар Ивайлов, който наказа Испания. И той е от Литекс, и той е селектиран от Спасов. Феро обаче има един недостатък. Той не обича да бъде лансиран, да бъде хвален и издиган в култ.

За него е най-важно резултатите да говорят за работата му. Той не умее да се заиграва с феновете и да флитува с медиите. Точно затова не е звезда. Но и не иска да бъде такъв. Той е това, което е. Никога няма да го видите след победа в някой важен мач да кълчи снага на дансинга редом до подопечните си и да пляска в захлас под звуците на някое чалга парче. Той не е от тази порода. Тих, скромен, работлив. Той е винаги отдаден на работата си, а в свободното си време предпочита да релаксира с любимия хардрок и голямата си страст – риболова.

Никога няма да забравя онзи 23 юни на 2005-та година. Стадион "Локомотив" в столичния квартал "Надежда". Близо 15 хиляди се наслаждаваха на великите Блек Сабат и техния фронтмен Ози Озбърн. Усетих вибрацията на телефона си и на дисплея се изписа името на Феро. "Пусни ми ги само да ги послушам малко"... Звучеше като хлапе, което иска да се докосне до своя любимец. Направих го. На другия ден го потърсих с въпроса "Защо не беше на концерта?" А обяснението беше толкова просто, а същевременно и толкова сърдечно и силно. "Това са едни от идолите ми, но вече остаряха. Не искам да ги виждам така. Искам да ги запазя в съзнанието си не като рок-динозаври, а като рок-легенди".

В този миг вече бях убеден, че нито една дума за Феро и пристрастията му към този стил музика не е преувеличена. Той обожава Деф Лепард, Блек Сабат, Пърпъл, а от новата вълна се кефи на Рамщайн. Когато през зимата на 2004-а пое ЦСКА една от първите му работи бе да забрани в съблекалнята да звучи чалга. „Ако искате музика – пускайте рок“, беше заповедта към футболистите. Скоро те се убедиха, че бившият нападател на Осъм Ловеч не се шегува. И го приеха на сериозно. Но остана неразбран от феновете. Тези фенове, които никога не му простиха, че си свърши перфектно работата в Ловеч и с отхвърлените от Борисовата градина Стойчо Стоилов, Киро Николов и Росен Кирилов победи Димитър Пенев с 8:0. Вместо да му благодарят, че вдигна отбора след първата абдикация на Стойчо и уволнението на Сашо Станков, поставяйки началото на шампионския тим на Йешич, те го атакуваха с шутове на бензиностанция...

И го изпратиха така както го посрещнаха – с дюдюкания. Без да му дадат шанс. Ето го и примерът. 31 август 2007-ма... ЦСКА трепери до последно срещу кипърския Омония. Армейците губеха с 0:1, но успяха да стигнат до късен обрат и победа с 2:1. Те бяха в следващата фаза, а Стойчо Младенов бе изпратен като Бог. Какво се случи три години по-рано? 10 август 2004-та. "Армейците" отново приемаха Омония в реванш. Драма, продължения и червена победа с 3:1... Феро обаче не бе аплодиран. Запалянковците опитаха да го линчуват и се наложи полицията да го извежда от "Българска армия" през... портала на сектор Б... Коментарът е излишен. По тази тема не обича да говори и той. Спасов дойде в Борисовата градина да работи, а не да пее песни с привържениците. Те не го приеха, но и той не се промени. Не наруши своето "Аз", за да се хареса. Предпочете да си тръгне съпътстван с хули, без да удари по масата и да извади визитката си, а в нея пише: "2 шампионски титли, 1 път е сребърен медалист в първенството, една купа на страната, 2 пъти е финалист в турнира..." С две думи – при Феро почти няма празно.

И затова дойде офертата от Ботев (Пловдив). Те го поканиха, не защото очакваха от него словесни войни. Те очакваха работа и резултати. И ги получиха. Той прие офертата на Ботев и го направи с удоволствие, като сам призна, че треньорската професия му е лиспвала. В Академията на Литекс той свърши задачата си и в момента в отбора на Христо Стоичков има поне 7 момчета, които именно той е изградил като футболисти и личности. А отдолу напират още толкова. Ще споменем само Никола Колев, Кирил Десподов, Георги Минчев, Марин Орлинов, Чочо Ивайлов...

Скоро България ще говори за тях. Но не и за Феро. Той ще продължи да е в сянката. Както се случва сега в Пловдив. Жълто-черните са в тройката. Победиха там, където ЦСКА загуби. Всички говорят за головете на Иван Цветков, за качествата на Неделев, за привличането на Бамого... Но никой не се сеща да каже "Браво" на архитекта на този отбор. За него това не е важно. След няколко дни той се изправя срещу ЦСКА на Стойчо Младенов. И отново не иска да е в светлините на прожекторите. Предпочита след края на срещата бултрасите да си тръгнат щастливи. Тогава ще знае, че отново е свършил своята работа за "Отличен".