Задават се страшни времена

Най-доброто от печата

03-11-2012, 07:03

Автор:

bulgariautre

Всичко от Автора

Т.нар. ГЕРБ-ери са доста противоречиви и неясни, те нямат физиономия.

- Г-н Данаилов, вие богат човек ли сте?

- Не съм беден, но не мога да кажа и че съм богат. Ако не бяха книгите ми, някои от които са издавани по 5-6 пъти, нямаше да е така. Богат е човекът, който си купи място до моята къща в Ковачевица плюс още няколко къщи в селото за няколко милиона лева.

- Комфортно ли ви е в милионерско обкръжение?

- За мое съжаление Ковачевица не е онова, което си мислехме, че може да стане. Появи се нова класа богати хора, които правят глупости. Бях в Министерството на културата, където занесох ето тези снимки на строеж в сърцето на Ковачевица. (На снимките се вижда новопостроена къща, която не се вписва в архитектурата на родопското село, б.р.) 

- Кой строи по този начин?

- Нека не казвам имена. Жалкото е, че не се знае какво ще стане с това село. Достатъчно възрастен съм, за да бъда оптимист. 

- Привърженик сте на старото СДС, от което нищо не остана. На изборите догодина коя е партията, която ще представлява симпатизантите на старата десница? За кого ще гласуват те?

- Този въпрос и аз си го задавам. Настоящето е безалтернативно. Съжалявам, но никога не бих подкрепил комунисти. Т.нар. ГЕРБ-ери са доста противоречиви и неясни, те нямат физиономия. Макар че лично за мен президентът Плевнелиев е полезен човек. Той може да върши работа, докато предишните президенти държаха речи. Сигурно има сред младите министри качествени хора, но човек като гледа министърката на здравеопазването - усмихната млада дама, си мисли всичко за нея, но не и че ще оправи здравеопазването. А Меглена Кунева е измишльотина.

- В смисъл?

- Познавам я лично и съм  разказвал за първите консултации, които се правеха за АЕЦ “Белене”. Всички учени бяха против строежа на Втора атомна. Но не искаха да ги чуят. Нито да видят какво е казал проф. Цветан Бончев, един от най-големите наши атомни физици, който замина да строи ядрена централа в Индия. Та, когато Кунева направи заседание в Министерството на външните работи по този въпрос, тя изобщо не взе предвид информацията, която  беше дадена. Сега аз нямам доверие на тази жена. 

- Вие “за” или “против” АЕЦ “Белене” сте?

- Категорично съм “против”. През 1977 г. след земетресението в Свищов отидох да видя какво е станало с дядовата ми къща. Тогава за пръв път видях да погребват двама души в един ковчег. Та Вранча е на 50 км, за какво говорим? Плюс това бъдещето не е на термоядрения синтез. Бъдещето е на възобновяемите източници за енергия. Освен слънчеви, вятърни и др. реактори има един метод, който представлява интерес. Това е т.нар. студен ядрен синтез, при който ядрената реакция се извършва при стайна температура. Как и защо - още се спори. Знам тези неща, защото имам публикации по ядрена физика. По образование съм химик и работех в катедрата по атомна физика.

- Този референдум ще бъде ли полезен? 

- Това, че ще се проведе референдум и това, че може и 100% да отговорят с “да”, съвсем не означава, че ще започнат да строят АЕЦ “Белене”. Освен това, аз се страхувам, че, ако един ден се построи тази централа, тя ще е старомодна и излязла от употреба.

- Не довършихте политическата си прогноза.

- След изборите догодина положението в парламента ще остане същото. ГЕРБ ще има малко повече гласове от останалите. Бойко Борисов може и да го псуват, обаче аз пътувам по пътищата на България и ми е приятно, че са направени. Помним какво беше преди. 

- По повод на последната ви книга твърдите, че в песимизма има нещо красиво. Българите обаче имаме нужда от инжекция оптимизъм. Защо лишавате читателя от нея ?

- Проблемът не е дали България ще оцелее. Проблемът е дали светът ще оцелее. В книгата си се позовавам на големия румънски философ - Емил Чоран, който живее и пише във Франция. Той казва следното: “Преди мислех, че човечеството загива. Сега мисля, че то трябва да загине.” 
Като тръгнем от Шопенхауер и Ницше, минем през Екзюпери и стигнем до Албер Камю - това са все огромни песимисти като мен. Не разбирайте, че се сравнявам с тях. В една от последните си книги съм превел и публикувал предсмъртното писмо на Екзюпери. Това, което пише авторът на “Малкият принц”, е потресаващо: “Мисля, че за човечеството се задават най-страшни времена”.

- Преди 20-ина години, в началото на промените, бяхте активен участник в политическите процеси. Какво стана та днес сте така черноглед? 

- Не разбрахте ли? Нищо не стана. Казват, че след 20 години българите ще станат 2 милиона. А аз искам да добавя , че ако те приличат на днешните българи, какво значение има, че ще се стопим. Това не го казвайте на Волен Сидеров, защото не звучи националистически. 

- Идвате в София рядко. Не я ли намирате по-европейска и привлекателна?

- Намирам я, разбира се, животът си върви...
Знаете ли кой е бил кореспондент на руски вестници по време на Балканската война? Лев Троцки. В писмата си от България той пише, че от гарата до центъра София представлява хубав европейски град. Оттам на запад започва беднотията и голотията.

- Това е преди 100 години.

- Точно така. А преди 20 г. с един французин вървяхме по бул. “Цар Освободител” и когато му показах царския дворец той се стъписа: “Дворец? На царя? Конярите във Франция имат по-хубави постройки от тази.”
Нашата участ зависи от участта на Европа и на целия свят. Ние не бихме могли да направим нищо самостоятелно. Тъй че ако светът оцелее, и ние ще оцелеем, макар и пак да бъдем последни.

- В рамките на ЕС това не е толкова отчайващо?

- Да. И не само заради ЕС. Това , че българите могат да пътуват е прекрасно. Аз не смятам, че заминаването на толкова много българи в чужбина, е нещо много лошо. Напротив, то до голяма степен е хубаво. Самият Цветан Радославов е учил в Лайпциг при проф. Вулд - основоположника на експерименталната психология. После се е върнал в България и е написал текста на химна ни “Горда Стара планина”. Автор е и на трактат върху емоционалния характер на мисленето и въпреки всичко до края на живота си е бил учител в Трета мъжка гимназия в София. 

- Днес виждате ли пламенни родолюбци, върнали се от чужбина и готови да се посветят на България?

- Аз познавах такъв човек, но той беше възрастен, когато се върна. Това е Дими Паница. По този повод ще ви разкажа следния случай. В края на ХIХ век български лекар завършва медицина в Австрия. Професорът забелязва, че той има талант и му казва: “Бихте ли желали да останете в Австрия, за да продължите да работите тук и да се усъвършенствате?” Българинът благодарил и казал: “Господин професоре, аз трябва да се върна в България, за да занеса там австрийската медицина и австрийската култура.” 
Професорът му отговорил: “Това е похвално. Вие австрийската медицина ще пренесете в България, но австрийската култура не можете, защото културата изисква векове.”

- Колко века ни трябват, за да догоним културните нации?

- Българската история е наситена с нещастия. Загинали са светли умове. Много са убитите интелектуалци. Някой път посетете гробищния парк и отидете да видите гроба на Яворов, където има великолепна женска фигура на скулптура Иван Лазаров. До Яворов е гробът на Лора , върху който няма никакъв знак. Ето я липсващата ни култура. Какво значение има за какво са се карали фамилиите. Върху гроба на Йордан Йовков - най-големия български белетрист няма друго, освен каменен кръст. А Йовков е и един от най-големите световни писатели, особено заради книгата му “Ако можеха да говорят”.
Докато не се научим да почитаме мъртвите, няма да почитаме и живите.

- Трябва ли човек да има пари, за да е духовно богат?

- Не. Все още, който иска може да слуша музика, да чете книги, да се опита да създаде нещо... Аз имам една слабост - кучетата. Преди повече от 10 години вместо хонорари, които трябваше да получа от Чехословакия, поисках едно санбернарско куче. Донесоха ми го със самолет. То живя 10 г. в Ковачевица и се казваше Бари. На името на прочутото санбернарско куче, което беше спасило 40 души от ледена смърт. Но 41-вият затрупан човек го убил от страх. Когато кучето го разравя и той вижда пред лицето си звяр, с пикела си му нанася удар в ребрата и кучето умира. В Париж има паметник на Бари. 
Сега пак имам санбернар. Също и котка, с която така се сприятелиха, че котката спи в скута на кучето. 

- Куче и котка ли са вашата компания?

- Задавате ми недискретен въпрос. Имал съм брак навремето, но моята съпруга се разболя тежко от рак на белия дроб и последните  години бяха мъчителна агония. Сега имам добра и много мила жена. Нямаме брак, но аз съм я споменал в завещанието си. Тя работи в София и не може да идва често в Ковачевица, така че съм голям самотник.

- Но общувате с местните хора?

- Да. Местен юнак често ми казва: “Гошо, нема вече ора у Ковачевица. Едно време к'ви ора имаше. Не ора, а зверове.” Днес са останали 40-50 души, главно баби. Има една две кръчми, които посещавам като абонамент.

- Малкият парламент?

- Свърши тази работа. Хората са достатъчно възрастни, за да се интересуват от политика. При нас 90 на сто са християни, докато в съседното село са предимно мюсюлмани.
Имам много приятели сред тях. В училище изучават моята книга “Деца играят вън” и ме канеха на среща. 

- Има ли опасност от фундаментализъм в този регион?

- Не, никаква. Само най-възрастните ходят в джамията. Те не са и толкова религиозни. Ние преекспонираме измислени конфликти. Не знам как ще ви прозвучи, но ако не бяха тия глупави религии, щяхме да си живеем като Симеончовци.

 

Визитка 

Георги Данаилов е роден  през 1936 г. в София.
Завършил е химия в Софийския университет, но се занимава с литература от студентските си години.
Автор е на сценариите на филмите “Деца играят вън”, “Хирурзи” и др. Съсценарист е на “Закъде пътувате” на Рангел Вълчанов, “Време разделно” на Людмил Стайков и др.
Неотдавна излезе от печат най-новата му книга “Цената на безсмислието”. 
Повече от 30 г. живее в родопското село Ковачевица.

- Г-н Данаилов, вие богат човек ли сте?

- Не съм беден, но не мога да кажа и че съм богат. Ако не бяха книгите ми, някои от които са издавани по 5-6 пъти, нямаше да е така. Богат е човекът, който си купи място до моята къща в Ковачевица плюс още няколко къщи в селото за няколко милиона лева.

- Комфортно ли ви е в милионерско обкръжение?

- За мое съжаление Ковачевица не е онова, което си мислехме, че може да стане. Появи се нова класа богати хора, които правят глупости. Бях в Министерството на културата, където занесох ето тези снимки на строеж в сърцето на Ковачевица. (На снимките се вижда новопостроена къща, която не се вписва в архитектурата на родопското село, б.р.) 

- Кой строи по този начин?

- Нека не казвам имена. Жалкото е, че не се знае какво ще стане с това село. Достатъчно възрастен съм, за да бъда оптимист. 

- Привърженик сте на старото СДС, от което нищо не остана. На изборите догодина коя е партията, която ще представлява симпатизантите на старата десница? За кого ще гласуват те?

- Този въпрос и аз си го задавам. Настоящето е безалтернативно. Съжалявам, но никога не бих подкрепил комунисти. Т.нар. ГЕРБ-ери са доста противоречиви и неясни, те нямат физиономия. Макар че лично за мен президентът Плевнелиев е полезен човек. Той може да върши работа, докато предишните президенти държаха речи. Сигурно има сред младите министри качествени хора, но човек като гледа министърката на здравеопазването - усмихната млада дама, си мисли всичко за нея, но не и че ще оправи здравеопазването. А Меглена Кунева е измишльотина.

- В смисъл?

- Познавам я лично и съм  разказвал за първите консултации, които се правеха за АЕЦ “Белене”. Всички учени бяха против строежа на Втора атомна. Но не искаха да ги чуят. Нито да видят какво е казал проф. Цветан Бончев, един от най-големите наши атомни физици, който замина да строи ядрена централа в Индия. Та, когато Кунева направи заседание в Министерството на външните работи по този въпрос, тя изобщо не взе предвид информацията, която  беше дадена. Сега аз нямам доверие на тази жена. 

- Вие “за” или “против” АЕЦ “Белене” сте?

- Категорично съм “против”. През 1977 г. след земетресението в Свищов отидох да видя какво е станало с дядовата ми къща. Тогава за пръв път видях да погребват двама души в един ковчег. Та Вранча е на 50 км, за какво говорим? Плюс това бъдещето не е на термоядрения синтез. Бъдещето е на възобновяемите източници за енергия. Освен слънчеви, вятърни и др. реактори има един метод, който представлява интерес. Това е т.нар. студен ядрен синтез, при който ядрената реакция се извършва при стайна температура. Как и защо - още се спори. Знам тези неща, защото имам публикации по ядрена физика. По образование съм химик и работех в катедрата по атомна физика.

- Този референдум ще бъде ли полезен? 

- Това, че ще се проведе референдум и това, че може и 100% да отговорят с “да”, съвсем не означава, че ще започнат да строят АЕЦ “Белене”. Освен това, аз се страхувам, че, ако един ден се построи тази централа, тя ще е старомодна и излязла от употреба.

- Не довършихте политическата си прогноза.

- След изборите догодина положението в парламента ще остане същото. ГЕРБ ще има малко повече гласове от останалите. Бойко Борисов може и да го псуват, обаче аз пътувам по пътищата на България и ми е приятно, че са направени. Помним какво беше преди. 

- По повод на последната ви книга твърдите, че в песимизма има нещо красиво. Българите обаче имаме нужда от инжекция оптимизъм. Защо лишавате читателя от нея ?

- Проблемът не е дали България ще оцелее. Проблемът е дали светът ще оцелее. В книгата си се позовавам на големия румънски философ - Емил Чоран, който живее и пише във Франция. Той казва следното: “Преди мислех, че човечеството загива. Сега мисля, че то трябва да загине.” 
Като тръгнем от Шопенхауер и Ницше, минем през Екзюпери и стигнем до Албер Камю - това са все огромни песимисти като мен. Не разбирайте, че се сравнявам с тях. В една от последните си книги съм превел и публикувал предсмъртното писмо на Екзюпери. Това, което пише авторът на “Малкият принц”, е потресаващо: “Мисля, че за човечеството се задават най-страшни времена”.

- Преди 20-ина години, в началото на промените, бяхте активен участник в политическите процеси. Какво стана та днес сте така черноглед? 

- Не разбрахте ли? Нищо не стана. Казват, че след 20 години българите ще станат 2 милиона. А аз искам да добавя , че ако те приличат на днешните българи, какво значение има, че ще се стопим. Това не го казвайте на Волен Сидеров, защото не звучи националистически. 

- Идвате в София рядко. Не я ли намирате по-европейска и привлекателна?

- Намирам я, разбира се, животът си върви...
Знаете ли кой е бил кореспондент на руски вестници по време на Балканската война? Лев Троцки. В писмата си от България той пише, че от гарата до центъра София представлява хубав европейски град. Оттам на запад започва беднотията и голотията.

- Това е преди 100 години.

- Точно така. А преди 20 г. с един французин вървяхме по бул. “Цар Освободител” и когато му показах царския дворец той се стъписа: “Дворец? На царя? Конярите във Франция имат по-хубави постройки от тази.”
Нашата участ зависи от участта на Европа и на целия свят. Ние не бихме могли да направим нищо самостоятелно. Тъй че ако светът оцелее, и ние ще оцелеем, макар и пак да бъдем последни.

- В рамките на ЕС това не е толкова отчайващо?

- Да. И не само заради ЕС. Това , че българите могат да пътуват е прекрасно. Аз не смятам, че заминаването на толкова много българи в чужбина, е нещо много лошо. Напротив, то до голяма степен е хубаво. Самият Цветан Радославов е учил в Лайпциг при проф. Вулд - основоположника на експерименталната психология. После се е върнал в България и е написал текста на химна ни “Горда Стара планина”. Автор е и на трактат върху емоционалния характер на мисленето и въпреки всичко до края на живота си е бил учител в Трета мъжка гимназия в София. 

- Днес виждате ли пламенни родолюбци, върнали се от чужбина и готови да се посветят на България?

- Аз познавах такъв човек, но той беше възрастен, когато се върна. Това е Дими Паница. По този повод ще ви разкажа следния случай. В края на ХIХ век български лекар завършва медицина в Австрия. Професорът забелязва, че той има талант и му казва: “Бихте ли желали да останете в Австрия, за да продължите да работите тук и да се усъвършенствате?” Българинът благодарил и казал: “Господин професоре, аз трябва да се върна в България, за да занеса там австрийската медицина и австрийската култура.” 
Професорът му отговорил: “Това е похвално. Вие австрийската медицина ще пренесете в България, но австрийската култура не можете, защото културата изисква векове.”

- Колко века ни трябват, за да догоним културните нации?

- Българската история е наситена с нещастия. Загинали са светли умове. Много са убитите интелектуалци. Някой път посетете гробищния парк и отидете да видите гроба на Яворов, където има великолепна женска фигура на скулптура Иван Лазаров. До Яворов е гробът на Лора , върху който няма никакъв знак. Ето я липсващата ни култура. Какво значение има за какво са се карали фамилиите. Върху гроба на Йордан Йовков - най-големия български белетрист няма друго, освен каменен кръст. А Йовков е и един от най-големите световни писатели, особено заради книгата му “Ако можеха да говорят”.
Докато не се научим да почитаме мъртвите, няма да почитаме и живите.

- Трябва ли човек да има пари, за да е духовно богат?

- Не. Все още, който иска може да слуша музика, да чете книги, да се опита да създаде нещо... Аз имам една слабост - кучетата. Преди повече от 10 години вместо хонорари, които трябваше да получа от Чехословакия, поисках едно санбернарско куче. Донесоха ми го със самолет. То живя 10 г. в Ковачевица и се казваше Бари. На името на прочутото санбернарско куче, което беше спасило 40 души от ледена смърт. Но 41-вият затрупан човек го убил от страх. Когато кучето го разравя и той вижда пред лицето си звяр, с пикела си му нанася удар в ребрата и кучето умира. В Париж има паметник на Бари. 
Сега пак имам санбернар. Също и котка, с която така се сприятелиха, че котката спи в скута на кучето. 

- Куче и котка ли са вашата компания?

- Задавате ми недискретен въпрос. Имал съм брак навремето, но моята съпруга се разболя тежко от рак на белия дроб и последните  години бяха мъчителна агония. Сега имам добра и много мила жена. Нямаме брак, но аз съм я споменал в завещанието си. Тя работи в София и не може да идва често в Ковачевица, така че съм голям самотник.

- Но общувате с местните хора?

- Да. Местен юнак често ми казва: “Гошо, нема вече ора у Ковачевица. Едно време к'ви ора имаше. Не ора, а зверове.” Днес са останали 40-50 души, главно баби. Има една две кръчми, които посещавам като абонамент.

- Малкият парламент?

- Свърши тази работа. Хората са достатъчно възрастни, за да се интересуват от политика. При нас 90 на сто са християни, докато в съседното село са предимно мюсюлмани.
Имам много приятели сред тях. В училище изучават моята книга “Деца играят вън” и ме канеха на среща. 

- Има ли опасност от фундаментализъм в този регион?

- Не, никаква. Само най-възрастните ходят в джамията. Те не са и толкова религиозни. Ние преекспонираме измислени конфликти. Не знам как ще ви прозвучи, но ако не бяха тия глупави религии, щяхме да си живеем като Симеончовци.

 

Визитка 

Георги Данаилов е роден  през 1936 г. в София.
Завършил е химия в Софийския университет, но се занимава с литература от студентските си години.
Автор е на сценариите на филмите “Деца играят вън”, “Хирурзи” и др. Съсценарист е на “Закъде пътувате” на Рангел Вълчанов, “Време разделно” на Людмил Стайков и др.
Неотдавна излезе от печат най-новата му книга “Цената на безсмислието”. 
Повече от 30 г. живее в родопското село Ковачевица.