1.6 млн. неосигурени са големият проблем на болниците, защото не могат да бъдат връщани

- Д-р Димитров, вие освен изпълнителен директор на УМБАЛ „Св. Анна” сте и председател на Асоциацията на работодателите в болничното здравеопазване. Какво е финансовото състояние на болниците към момента?
- Що се отнася до „Св. Анна”, независимо от трудната финансова година не успяхме да натрупаме задължения. Приключваме с близо половин милион лева печалба и без неизплатени фактури към фирмите доставчици. Анализите, които направихме, съпоставяйки цифрите с две години назад, показаха, че средната цена на една клинична пътека, по която е работила болницата през 2010-а, е била 957 лв., броят на пътеките е бил 210. През 2011 г. цената е 900 лева, а за деветте месеца на тази тя се е вдигнала на 903.50 лева. Независимо от тежката година се справихме добре, увеличихме разходите за заплати. Месечните възнаграждения средно от 985 лв. за миналата година вече са 1000 лева. Това се дължи както на стриктното спазване на колективния трудов договор, който подписахме с Министерството на труда и социалната политика, така и на увеличението на клиничните пътеки.
За останалите болници все още няма окончателни резултати, тъй като не е приключило приключването на тримесечието, но се очертава задължение за над 300 млн. лева. От тях просрочените бяха 70 млн. лв., които вече са намалени на 60 млн. лева. Те обаче няма да могат да бъдат стопени за една година. Големите задължения, всъщност, са на големите болници, което предвид на огромната им дейност и добри кадри е напълно нормално и логично.
- На какво се дължи постоянното генериране на дългове от болниците?
- На постоянното поскъпване на медицинските услуги като цяло и значително по-малкото увеличение на цените на клиничните пътеки.
От следващата година се предвижда една от най-тежките специалности – реанимация и анестезиология, да премине към Националната здравноосигурителна каса. Към момента тя се плаща от Министерството на здравеопазването. Притеснително е, че за разплащания по нея с болниците са предвидени около 40 млн. лева. Тези пари обаче са крайно недостатъчни. Затова ние, от асоциацията, ще поискаме скоро среща с ръководството на НЗОК и здравния министър Десислава Атанасова, тъй като става дума за изключително сериозен въпрос. Тази година, когато реанимацията и анестезиологията се финансираше от държавата чрез МЗ, само УМБАЛ „Св. Анна” разполагаше за тези дейности с 2 млн. 150 хил. лева. След промяната възниква изключително сложният въпрос: Ще плаща ли касата реанимацията и анестезиологията на здравнонеосигурените пациенти? Според Закона за лечебните заведения и Закона за здравето спешните състояния се поемат, дори човек да не си е плащал здравните осигуровки. Пределно ясно е, че в немалко случаи приетите по спешност се нуждаят и от анестезиология и реанимация. При преминаване на тези дейности към касата логично е тя да плаща и за тези хора.
- Означава ли това, че пациентите в спешни състояния, например пострадали при катастрофи, няма да бъдат приемани, ако са здравнонеосигурени?
- Няма лекар, който да откаже помощ на такива хора, а и нормативната база в България ни задължава да го правим. Проблем обаче е, че болниците ще изразходват финансов ресурс за такива, които нямат принос към здравноосигурителната система.
Здравнонеосигурените по едни изчисления са 1.6 мл. души, а по други са 2 млн. Те са един от големите проблеми на болниците, защото не могат да бъдат връщани. Загубите от тяхното лечение са огромни. Те са или хора, попаднали в произшествие и нуждаещи се от спешни и сложни операции и последващ скъп възстановителен период в клиника, или с обострено състояние, което обаче е само едно от многобройни запуснати и нелекувани диагнози.
Затова е крайно наложително да се реши въпросът НЗОК ще плаща ли и за реанимацията и анестезиологията и на здравнонеосигурените.
Не по-малко важен въпрос е какви са критериите за сключване на договори – кои лечебни заведения и на какво трябва да отговарят, за да подпишат с касата, и най-вече по какъв начин тя ще им плаща.
Важно е да се изясни и заплащането в реанимационната реанимация при особено тежките операции.
 - Че каква болница може да бъде тази, която няма сключен договор с касата за спешна помощ, за анестезиология и реанимация?
- Напълно логичен въпрос, на него също трябва да отговори касата, защото не може никое лечебно заведение да няма договор за тези неща, тъй като до анестезиология и реанимация стига всеки в спешно състояние. Като се има предвид, че за реанимация и анестезиология НЗОК е предвидила за 2013 г. 40 млн. лева, мога смело да заявя, че те са крайно недостатъчни. За да могат болниците да си вършат работа спокойно и без риск за пациентите, за тези клинични пътеки трябва да се предвидят поне още 40 млн. лева, т.е. да имаме общо 80 млн. лева. Този въпрос трябва да се реши на национално ниво, не само от касата, но и от Министерството на здравеопазването и Министерството на финансите.
- Впрочем, има ли достатъчно реаниматори и анестезиолози в страната?
- Не, това са едни от дефицитните специалности. Реаниматорите и анестезиолозите у нас останаха едва 405 човека. Крайно належащо е държавата да вземе мерки, за да привлече повече млади хора към тези много тежки и отговорни специалности.
Държавата вече осигури 16 млн. лв. за стипендии в размер на 580 лева на специализантите по медицина. Това стана по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Според вас ще даде ли това очакваните резултати?
Това вече е нещо, с което си струва Министерството на здравеопазването да се похвали. Видно е, че този негов управленски екип успя да направи много добри неща за здравеопазването, едното от тях са именно тези 16 млн. лева, с които ще бъдат привлечени повече млади лекари към специализации по специалности, от които страната ни има остра нужда. В последните няколко години имахме 4 нулеви за прием, което допълнително утежни въпроса с липсващите лекари. Неясно защо никой не си даваше труд досега да осъвремени съответната наредба. Твърдо съм убеден, че програмата за привличане на специализанти чрез стипендии трябва да продължи. Те обаче трябва да бъдат задължени с договори да работят определени години в държавни здравни заведения след завършването си, след като държавата е давала пари за тяхното обучение.
Освен това дефицитът на лекари от определени специалности може да бъде преодолян, като се съкрати процедурата за зачисляване на специализантите по медицина. Това може да стане, като се направи своеобразен медицински магазин. Стоката в него ще са завършващите медицина, за които по време на стажа им съответната болница, където те са го отработвали, има съответния поглед. Напълно нормално е да се въведе практика лечебното заведение, в което те са били на стажове и практики, да им предостави възможност за зачисляване направо за специализанти срещу договори. По този начин всяко лечебно заведение ще може да си подбере тези от тях, които са се представили добре и ще им предложи места за специалисти, от каквито има нужда, като ги и издържа в продължение на тяхната специализация. Сега такава възможност не съществува. Стига се до парадокса дипломиран млад човек да иска да продължи в дадена клиника, но да не може, тъй като специалността, по която иска да се обучава, да е с място за съвършено друго лечебно заведение. Всяка университетска болница има капацитет да обучава такива хора по дадената специалност, като същевременно те работят в нея и получават заплата, за да се издържат. Такава е масовата практика в Европа, у нас тази възможност не се използва. Впрочем, платеното обучение на специализанти е „патент” само за България. Никъде другаде няма такова недоразумение – човек да работи, да специализира, че и да си плаща сам. Така здравната ни система ще си осигури двоен байпас – от една страна, лекарите ще имат добри условия и достъп до специализации по специалности по желание, а от друга ­ болничната система и населението няма да страдат от липса на специалисти.
Кой проблем в сферата на здравеопазването ви боде най-остро очите?
Много се дразня от факта, че от бюджета на здравната каса 3.5 млн. лв. са предвидени за трансфери към Националната агенция за приходите за това, че агенцията се грижи за събиране на средствата от здравноосигурените граждани и ги привежда като вноски. Недоумявам, защо от нашите пари за здраве трябва да се плаща на служителите на НАП за нещо, което е част от задълженията им, т.е. плащаме им, за да си вършат работата, независимо че са държавни служители на трудови договори.
Визитка
Роден е през 1959 г. в София
Завършва Медицинския университет в София през 1982 г.,
Специализира лицевочелюстна хирургия
От 2004 г. има и магистратура по "Обществено здраве и здравен мениджмънт"
Председател е на Асоциацията на работодателите в болничното здравеопазване