В интервю специално за Burgasutre вокалистът на бандата Христо Красимиров и китаристът Кольо Желязков вдигнаха завесата и разказаха за новостите около бандата

Бургаската паган метъл банда Vrani Volosa се качва отново на сцена след цяла година затишие. Момчетата обаче здраво са поработили през последните месеци. Участие в трибют албума на пионерите в блек метъла Bathory, DVD с акустик концерт и клип на емблематичното парче "Крушение" и трескава подготовка за трети албум. Определено има какво да разкажат. Разговаряме с вокалиста на бандата Христо Красимиров и китариста Кольо Желязков за последните новини около Vrani Volosa.

Това е първото ви участие от година насам в Бургас. Какво да очакват феновете от концерта?

Христо: Това е едно завръщане след много дълъг период без да свирим тук, защото като цяло нещата на сцената в Бургас леко се промениха през годините, преди свирихме по-често, но тогава имаше по-голямо предлагане откъм заведения, а и публиката беше по-различна. Много хора се преместиха да живеят в София и става все по-трудно да се правят концерти тук, така че ние вътрешно си бяхме решили веднъж в годината да правим участие, докато нещо не се промени и това се промени с отварянето на новия бар "Алайв" срещу бившeто кино "Септември".

Понеже не сме свирили много време в Бургас решихме, че ще направим този концерт по-специален и продължителен, ще изсвирим всички парчета, които изпълняваме на живо по принцип.

Текстовете ви имат доста мрачни елементи, как започнахте да свирите паган метъл? 

Христо: Този стил не е избран с цел. Музиката е нещо, което идва от само себе си, тя не е планирана да бъде в определен стил. В по-старите неща лично аз съм се доверявал на това чувство, което идва отвътре. В началото на Vrani, когато бях сам исках да правя неща, които на мен ми харесват. Вече сме на прага на третия албум и вече сме повече хора в групата. Аз ги познавам много добре - кой какво харесва и може да свири и това са неща, които влияят по друг начин на музиката. Доверяваме се на това, което идва отвътре, а не на някакви тенденции.

За новия албум си говорихме да пробваме неща, които са различни и които не сме правили досега. Това е единственото планирано нещо, да правим нови неща, иначе вдъхновението е винаги на базата на някакви реални събития и случки, които са се отразили вътрешно на някой от нас. Същото важи и за текстовете. Всичките са базирани на реални събития в моя живот, защото аз пиша текстовете, но аз не исках хората да знаят за това директно и затова ги облякох в история.

Има много символика в самите думички, които би трябвало да насочват хората към по-скрити послания, но това оставям на тях да си ги открият. Иначе източници на вдъхновение намираме във всичко, в историята, в ежедневието.

Ние нарекохме нашата музика паган метъл, езически метъл, не толкова заради доста популярния жанр напоследък, а по-скоро заради това, че ние се чувстваме като едни модерни езичници. Хора, които не се впечатляват от системата, животът ни е една система, ние вътрешно се съпротивляваме към този стереотип и за мен това е езичеството, не толкова религиозния аспект. Модерният живот предлага прекалено много стереотипи и предразсъдъци и ние се съпротивляваме на това и чрез тази музика и текстовете ни ние изразяваме себе си. Всички от групата сме извън този стереотип.

Ние вкарваме етно елемент в музиката си, но решихме, че не искаме прекалено много да се заиграваме с него. Нашата музика е базирана на рок и хеви метъл и това е основното при нас и етното е едно украшение в музиката и в текстовете. Когато пиша текстове съм доста повлиян от структурата в народните песни.

В послендия албум само "Слънце” е на български, а в началото на текста цитирате Яворов.

Христо: Историята идва от моето детство, когато аз бях много малък и не можех да чета, моят дядо ми цитираше "Заточеници” и аз до ден днешен го знам наизуст, заради него. Не планираме дали текстът ще е на български или на английски. Основната идея в текста всъщност е подготовката за битка, тя не е спокойна песен, в която описваме пейзаж, това е героична песен и на мен много ми хареса връзката със "Заточеници”. Решихме да го използваме и за нас е чест, че имаме възможност да ползваме български поет и наистина много добре се допълни с нашата идея. Аз лично много харесвам Яворов, от нашите автори мога да посоча като много любим Светослав Минков наред с Вазов, Ботев.

Каква е вашата позиция относно безплатното разпространение на мп3-ки и цели албуми в интернет?

Христо: Аз съм фен и като такъв харча много пари за оригинални продукти, дори и по-специални издания, които са малко по-скъпи, основно компактдискове си купувам все още. В момента, в който имам възможност и плочи ще започна да си купувам. Това е въпрос на избор. Не мога да влияя на хората, които теглят мп3-ки. На първо място е качеството музика, ако имаш хубава уредба, оригиналният продукт дава най-доброто качество. Второ е арт уърка-обложка, рисунка, дизайн, това е нещо, което е незаменимо докато слушаш музиката. Моята гледна точка, е че за мен е по-приятно това.

Кольо: Когато обичаш една група обикновено ти е много по-готино да отидеш и да си купиш. Преди няколко дни бях на концерт на Tankard в София и посленият им албум, който излезе лятото си го бях поръчал още като излезе. Много хубаво е направен, с DVD-то, бонуса, направно е като книга, много готин дизайн. След концерта отидох при тях за автограф, много се зарадваха, защото на мърчъндайз щанда го нямаше. Аз си го носех от Бургас да ми го разпишат. Вярно, че не можем да си го позволим, за хората там не е кой знае какво, а тук е 4-5 пъти по-скъпо. За българска група особено, когато издаде нещо готино веднага си го купувам. 

Христо: При Vrani Volosa продуктите, които са излезли са безупречни на външен вид. Не си спомням да съм виждал A5 диджипак български, мисля, че това е първото такова нещо в България - А5. Нашият издател много държеше да направим този формат. Това беше изцяло индиректно обръщение към феновете ни "Ето, ние правим нещо интересно, опитайте го". В тази насока мисля, че сме били доста актуални откъм дизайн. Може би по-нататък ще има и от нас и плочи. Не са много групите, които се стараят и откъм тази част на дизайна, мисля че в това отношение не сме предали хората и сме предложили вариант да възприемат албума по един различен начин. За мен да слушаш един албум е не просто да го пуснеш, да отвориш една папка, а самият процес на отваряне на опаковката, отварянето на книжката, да разгледаш обложката.

Кольо: Придава завършеност.

Фестивалният сезон 2013 идва, планирате ли турне? Ще имате ли участия в някои от фестивалите?

Имаме покани, все още не можем да кажем, защото не е постигната договореност.

Какво става напоследък на музикалната сцена в Бургас. Има ли групи, които подкрепяте?

Христо: Този град има аурата на рок и метълски град. Въпреки кризата и периоди, в които е било малко по-слабо, Бургас е предлагал интересни банди, винаги. Няма как да не споменем Revenge Project. Те успяха да задържат вниманието към нашата сцена в един период на затишие, докато нямаше много други групи оттук.

Кольо: Една много важна група The Outer Limits. Може би е най-добрата траш група в България. В момента има един инкубатор на метъл групи в Бургас, това е Uberkool Studios. Там правим много интересни репетиции, гасим осветлението и свирим на свещи. Много готина атмосфера се създава. 

Христо: Това доближава концертната обстановка. Иначе Бургас има този дух на рок музика и Spirit of Burgas се появи много на място, защото изчезна дет феста. Но да подскажем, че догодина той ще се завърне на Летиния театър и това е най-голямата надежда, че сцената ще се възроди отново.

Очаквайте скоро втора част от интервюто, в което момчетата ще разкажат за дългоочаквания трети албум на бандата, предстощящото DVD, което ще включва и клип на култовата "Крушение".