През 2012 се простихме с куп велики българи, оставили богатството си на нас, простосмъртните

2012 година е печална за българската култура. Напуснаха ни изключителни таланти в сферата на изкуството, хора, които са творили и радвали през целия си живот.
Родните кино, театър и музика осиротяха и вече никога няма да бъдат същите.
Годината започна тъжно. През януари ни напусна големият актьор Коста Цонев.
Бохем по душа и ценител на женската красота, той се сдобива с популярност заради ролята си на българския таен агент Емил Боев по книгите на Богомил Райнов.
Цонев има зад гърба си редица емблематични роли.
Прави невероятно участие в "Сватбите на Йоан-Асен", довършвайки започнатата от Апостол Карамитев роля, след като той умира по време на снимките. Сред най-популярните му превъплъщения в киното е ролята във филма "Баща ми бояджията".

На театралната сцена се е превъплъщавал като Дон Жуан и Крал Ричард. Ролята на живота му обаче е тази на Дон Кихот. Актьорът признава, че близки и приятели редовно са му подарявали статуетка на Рицаря на печалния образ.

Печален беше и февруари, когато от този свят си отиде Наум Шопов.

Актьорът е закърмен на сцената, в буквален и преносен смисъл. Майка му, артистка в Старозагорския театър, често кърмела малкия Наум, обръщайки се с гръб към публиката. Там той прави и първите си роли като стажант-актьор. Не е приет във ВИТИЗ като политически неблагонадежден, но изключителният му талант се проявява и без диплома.

Дълбок и чувствен, към Шопов никой не може да остане безразличен.
В пиесата „Тайната вечеря на дякона Левски”, той играел толкова силно, че „загледана в него си забравях репликите”, признава партньорката му там, Виолета Гиндева.

В киното незабравими ще останат превъплъщенията му във филми като „Вилна зона” и „Топло”, "Инспекторът и нощта” и най-вече като Борис ІІІ в „Цар и генерал”.

Дал е на света и още двама артисти - децата му, Христо и Лиза, също са с професията на баща си.

В същия месец си отиде и Георги Черкелов, сдобил се с популярност най-вече с ролята си на Богдан Велински от сериала "На всеки километър". Там той играе събирателен образ на Никола Гешев - шеф на отделение "Борба с комунизма" в страната до 1944. За половин век Черкелов е създал над 100 роли в театъра и около 70 роли в киното. Той държи и своеобразен рекорд - пресъздал е най-много централни герои в Шекспирови пиеси.

Режисьор е на постановката "Спасителят в ръжта" от Селинджър на плевенска сцена.

През февруари почина и Ангел Георгиев - Ачо. Драматичният актьор е изпълнил над 100 роли на театрална сцена. Участва в пиеси на Станислав Стратиев, Сава Доброплодни, Стефан Цанев, Едуард Олби, Уилям Шекспир и много други.

Освен в театъра, има роли и в киното: над 20 в български филми, 4 в италиански, 3 във френски и американски кинопродукции. Сред българските филми, по-известни са: "Не си отивай!", "Петимата от РМС" и "Дунав мост". Последната му роля е в хитовия сериал "Седем часа разлика", където изигра генерал от ДС.

В далечна Бразилия през юни почина едно от големите имена в родното кино - Свобода Бъчварова. Сценарист, редактор и писател, в ученическите си години тя споделя левите възгледи на баща си, заради което е арестувана. След 9 септември 1944 г. заминава да следва естетика в Ленинград, където разбира, че представата ѝ за съветската страна няма общо с действителността.

Прз 50-те години тя се завръща в България и започва работа като журналист. Заедно с режисьора Георги Дюлгеров и Руси Чанев правят филма "Мера според мера" по неин сценарий, основаващ се на романа й "Литургия за Илинден".

Голяма част от класическите ленти в родното кино също са свързани с името ѝ или като сценарист, или автор на книгите, на които се основават. Сред тях са "Жребият", "Опасен чар", "Фильо и Макензен", "Бой последен", "На всеки километър" и т.н.

На 13 май си отиде естрадната певица Катя Филипова. Изпълнителката, която изпя "Налей ми вино в чаша тънкостенна", почина навръх рождения си ден. Изпълнението ѝ на песента "Незабрава" остана в съкровищницата на българското музикално изкуство.

"Второ такова няма, няма и да има! Тя беше неповторима", каза през сълзи големият композитор Тончо Русев.

През юли ни напусна певецът Боян Иванов. Песента му "Зеленоокото момиче" е първият български хит. През 90-те години, заедно с приятелите си Борис Гуджунов и Борислав Грънчаров, Иванов създава певческото трио "Бо Бо Бо", което изпълнява популярни забавни шлагери с лек хумористичен текст.

В горещия август се простихме и с актьора Петър Петров. През дългата си кариера той е работил в Бургаския театър. Години наред играе и на сцената Младежкия театър в София.
В професионалната му биография има над 100 театрални роли. Петров се е снимал в много игрални и телевизионни филми, беше и преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство.

През октомври си отиде и Младен Киселов. Режисьорът, който прекара последните 20 години от живота си в САЩ, където преподава, нашумя през 80-те с постановки по пиеси на Йордан Радичков и Иван Радоев, които го превърнаха в театрална легенда.

Спектаклите му по "Сако от велур" на Станислав Стратиев, "Лазарица", "Опит за летене" и "Образ и подобие" на Радичков, "Дон Жуан" на Молиер, "Бресткият мир" на Шатров и "Сън" на Иван Радоев дълги години дълги години пълнеха салоните и бяха истинска наслада за публиката.

От театралните афиши дълго време не слизаха и неговите постановки по "Човекоядката", "Театър, любов моя", "Животът - това са две жени", "И най-мъдрият си е малко прост".

През декември угасна великият Георги Калоянчев, когото всички с любов наричаха Калата.
Изключителният актьор остави огромна празнина в българските кино и театър, която никой никога не би могъл да запълни.

Първият му филм е от 1951 г. - "Утро над родината", където играе циганчето Сали.
Няколко години след това Калоянчев преминава в трупата на новосъздадения Сатиричен театър.

За повече от половин век на сцената той изиграва много незабравими роли и си спечелва искрената обич на поколения българи.
В киното има близо 70 филма, като запомнящи се роли прави в "Специалист по всичко", "Инспекторът и нощта", "Езоп". Върховото му превъплъщение е на Бай Ганьо в едноименната лента.
Любителите на театъра никога няма да забравят емблематичната му игра в постановки като "Сако от велур", "Големанов", "Старчето и стрелата".

С Калата си отиде цяла епоха в българското изкуство, а усмивката на България помръкна.

Поклон пред таланта им. Поклон!