БАН получи нова отговорна задача - да каже що е то дюна и има ли за нея пясък у нас

Десетилетия наред съм живял с илюзията, че пясъчната дюна, не само в Сахара, Намиб или Атакама, а и по българското крайбрежие, си е пясъчна дюна. Даже знам къде беше най-голямата от тях в България. Казвам беше, защото скоро не съм ходил да я нагледам и не знам дали е оцеляла, дали не е била заравнена и застроена или просто изкопана и превърната в бетон.

Пак десетилетия наред съм живял със заблуждението, че върху дюните виреят пясъчни лилии, разни сукуленти и други редки растения, които обикновено, най-често, са защитени видове. Както и самите дюни са защитени и принадлежат само на държавата. Тези дни разбирам окончателно, че заблуждението е било наистина много дълбоко.

В последната седмица цялата страна лудна покрай една сделка с парцел в Несебър. Колкото повече факти излизат около тази сделка, толкова повече хора от държавната администрация се опитват да я обясняват, да я оправдават, да се кълнат, че са невинни и ако има вина, тя е на предните управляващи. Колкото повече се опитват, толкова повече се оплитат и накрая лъсва простичкият факт, че години наред не са си вършили работата.

Или са я вършили в угода на себе си, на определени бизнесмени, на определени предизборни, изборни или следизборни цели.

Накрая цял един рояк от държавни чиновници се юрна по малкото оцелели несебърски пясъци начело с министъра на земеделието Мирослав Найденов. И роди най-отговорната задача, която Българската академия на науките (БАН) е получавала от началото на прехода насам - да проучи дюната дали е дюна, кога е дюна и кога не е, от какво е съставена, какви са формите на нейното проявление, има ли за нея пясък у нас и какви "съобщества" виреят и живеят върху нея.

На последната част от задачата е най-лесно да се отговори: Върху дюните живеят и понякога от тях се хранят различни видове държавни калинки* от големия род на държавните чиновници. Калинки върху пясъчен фон. А основното, което вирее там, вече са главно палми от различни видове - в саксии, върху бетонна основа. За другите части от въпроса - май вече е трудно да се намери истинска дюна у нас за сравнителен анализ.

Сделката за 29 декара в Несебър е до болка позната като схема.

Теренът се вади от горския фонд, записва се като урбанизирана територия, местните служби дават уверение, че зоната не е защитена. Следва заявяване на инвестиционен интерес, оценка, продажба, препродажба, издаване на строително разрешително... Кой участва в тази конкретна сделка в последните дни е описвано достатъчно. Как държавата получава за 29 декара около 580 хиляди лева, или милион и 140 хиляди с таксите, а само ден по-късно същите декари са изтъргувани за около 4 милиона лева - също. И едва ли щеше да се вдигне такъв шум, ако не бяха драстичните разминавания в оценките за стойността на парцела, ако чиновниците от земеделското министерство на всички нива не бяха проявили пълно безхаберие (умишлено или не), ако ден след ден не лъсваха очевидни противоречия и разминавания със законите, ако общината в Несебър не бе издала разрешение за строеж за отрицателно време и ако последният собственик не беше тръгнал точно в празничните дни спешно да заравнява терена и да го готви за строителство.

Дни наред земеделският министър Мирослав Найденов се кълнеше, че е действал само в рамките на закона. Че цялата вина е на предходното управление, когато въпросният терен е бил изключен от горския фонд. Че министерството е било длъжно да направи продажбата - макар формално да е подписала неговата заместничка Светлана Боянова, която пък каза, че подписала, щото й дали да подпише... Найденов обясни още, че вече не прави заменки, а към 3000 започнати от "предишните" преписки били стопирани, данъчните оценки били променени, а цените - сериозно увеличени.

Някъде около тези оплетени обяснения лъсна простичкият факт, че всъщност никакви сделки след заменки или промяна на предназначението на земи от горския фонд не са спирани и си продължават. Едва когато стана ясно, че земеделците яко са оплели конците, в ход тръгна и тежката артилерия.

Премиерът Борисов прати Найденов "на терен" в Несебър и се похвали, че спрял сделката. Неясно защо и как. Ако е законна, както се кълне Найденов, защо ще се спира?! И как така премиерът ще я спре, като тя е приключена и думата по въпроса евентуално вече има само съдът.

И кметът Николай Димитров, и главният архитект на Несебър Валентин Димов също се кълняха вчера, че са действали само в рамките на закона, че теренът не е в защитена зона, а дюните са някакъв мираж, който е видим само за природозащитниците. Часове по-късно строителният министър Лиляна Павлова обяви, че спира започналия строеж, защото разрешителното било незаконно, а общината ще бъде наказана, защото саботирала проверката. Тя обяви и кой е правил подробните устройствени планове на спорните терени в Несебър и на други спорни зони в Равда и Царево. Ирония на съдбата - казва се ЕТ "Калин Тихолов"...

Набързо, пак вчера, премиерът разпореди проверка на прокуратурата за спорните земи. По негово разпореждане щяла да се създаде комисия, която да предложи още другата седмица промени в основните закони, регулиращи защитените територии и строителството в тях. Тя щяла да направи преглед на Закона за околната среда, Закона за горите, Закона за Черноморското крайбрежие, Закона за биологичното разнообразие. Направиха се и три регионални комисии, които да проверяват сигнали - в Добрич, Варна, Бургас. Те ще нищят и всички досегашни сделки и строежи по морето. За строежи по планините засега не се казва - сигурно защото багерите в Банско още не са тръгнали...

Какво точно ще се преглежда на законите не е ясно. Дали нещо ще се променя в тях - ще видим. По-важно е да ни кажат защо не се изпълняват съществуващите закони.

От години по морето се строи в нарушение на всички нормативи. "Пробивите" в защитени територии и плъзването на бетона дори по плажовете е масово. Но бе съборен единствено скандалният комплекс "Златна перла" край Царево, и то чак след като местната община най-нахално и безпардонно се опита да свали статута на Странджа като защитена територия.

Конкретният случай в Несебър няма да приключи скоро, по-вероятно е да се намери начин строежът да продължи, след като интересът утихне. Но подобни казуси ще стават все повече. По-голяма част от урбанизираните "стари" територии по морето вече са презастроени. Останалите добри терени за бъдещо строителство най-често попадат или в защитени територии, или в зони по "Натура", или в зони, забранени за строителство.

В същото време, след застой от около 2-3 години, интересът към имоти по морето ни главно от страна на руснаци се засили. Вече има цели "руски" квартали и те се множат. По крайбрежието се сключват 85-90% от всички сделки с ваканционни имоти у нас. Това доведе до размразяване на доста от спрените строежи и до търсене на терени за нови. Печалбата е гарантирана. Но е важно не само да имаш проект и да търсиш клиенти "на зелено", не само разрешение за строеж, а и нещо започнато - дори само на основи или като малка част от бъдещ комплекс. Важно е и да го имаш, преди да започне "горещото" време, в което потенциалните клиенти тръгват по морето. Това би могло да обясни и бързината, с която в Несебър е издадено разрешителното за строеж на цели 60 000 квадрата разгъната застроена площ. Иначе, ако обикновен човек опита да си извади разрешително за едно остъкляване на балкона дори, не му мърдат месеци разтакаване. Но в тази сделка обикновени хора няма - има тъстове и кумци на неслучайни хора.

Скандалът в Несебър дойде да напомни, че Законът за устройство на Черноморското крайбрежие реално не работи. Ние все още нямаме подробна карта на всички дюни, крайморски езера, лагуни и плажове, които са изключителна държавна собственост. През миналата година в парламента не минаха и предложения за промени в Закона за устройство на територията, които да сложат още юзди на строителството по морето.

Сега и премиерът Борисов, и министър Найденов опитват да прехвърлят цялата вина на предходното управление. Но мълчат защо за три години и половина не са направили нищо, за да блокират всяка възможност за нерегламентирани практики - поне в строителството, поне в защитени територии, поне на държавни терени... А мълчат просто защото да не се променя нищо в наложения порочен ред е удобно и изгодно, много изгодно. Не само преди избори.

---------------------------------------------

PS* В България живеят червени калинки на черни точки и жълти калинки на черни точки. Каква е разликата им - премиерът да пита БАН. Е, може и Петър Берон...