В момента следствието не разполага с улики, че "Хизбула" стои зад атентата в Бургас. Напротив, всичко събрано е в друга посока. Но тези аргументи са отхвърлени, защото както и в случая с Харири, и тук се търсят не просто следи, а следи към "Хизбула"

Ясна е самоличността на един от виновните за атентата в Бургас. Загиналият терорист не е самоубиец. След като отишъл до автобуса на израелците, се обърнал и вероятно е искал да си тръгне, когато е бил взривен. Очите му не са сини, а пъстри. На мястото на атентата е намерена мароканска симкарта.

Всичко това  бе съобщено в първите дни на януари от следователката Станелия Караджова в интервю за “24 часа”, заради което тя веднага бе отстранена от поста.

Сред всички коментари в страната и чужбина, които тази публикация предизвика, един анализ в авторитетното издание Israel Defence е особено любопитен. В него акцентът пада върху картата за предплатени разговори. Там израелските експерти добавят някои подробности, които следовател Караджова въобще не е споменавала. Казват, че картата е на “Марок Телеком” - компания, която оперира в част от страните на Северна Африка, Мали и Мавритания. И освен това добавят, че тя е принадлежала на атентатора. Това е много важна карта, пише Israel Defence, защото чрез нея могат да бъдат идентифицирани замесените и така те да бъдат свързани с нападението. И веднага допълва: "Както това се случи при разследването на убийството на бившия ливански премиер Рафик Харири, когато именно симкарти отведоха към хората, планирали и извършили нападението."

Да се прави паралел между атентата в Бургас миналото лято и атентата срещу Харири от февруари 2005 г., е странно. Но само на пръв поглед. Всъщност това е една особено интересна идея. Израелското издание не казва нищо повече по въпроса, затова "24 часа" потърси различни експертни мнения, за да установи има ли нещо общо и къде може да се търси връзката между двата казуса.Оказа се, че сходствата се набиват на очи. И в двата случая имаме мистериозен извършител. И на двете места отговорността е поета от организация, която се представя за "Ал Кайда". После и там, и тук тези сигнали са отхвърлени като фалшива следа. И на двете места от Израел е имало предхождащо предупреждение за готвен атентат. Както и в двата случая, следва обвинение към "Хизбула" още на десетата минута след атаката. Четирима заподозрени тук, четирима заподозрени там. Но това последното вероятно е съвсем случайно съвпадение.

Ако трябва да се влезе в детайлите точка по точка, на първо място трябва да се обърне внимание на факта с мистериозния извършител. Това, че терористът от Бургас все още не е разпознат половин година след взрива, явно не би трябвало да изглежда голям проблем, след като в Бейрут тази енигма съществува вече осма година. Мистерията всъщност е другаде. И в двата случая "Ал Кайда" поема отговорност, но никой не вярва, че е "Ал Кайда". В Бейрут групировката "Ал Нусра уал-джихад фи биляди шам" заявява, че е убила Харири като отмъщение за екзекуцията на 13 нейни членове и привърженици, както и като отмъщение срещу режима в Саудитска Арабия, който подкрепя Харири. Обявеният извършител е Ахмад Абу Адас. Негово видео се появява веднага след атентата. Западните експерти и представителите на американските и израелските служби обаче отхвърлят това като фалшив сигнал. Вероятно, защото целта е шиитската организация "Хизбула", а версията за джихадисти-сунити не се връзва с този сценарий.

ДНК анализ на един от труповете все пак доказва, че останките наистина са на Ахмад Абу Адас - палестинец, за когото преди това има информация, че е бил свързан с Абу Мухджин и групировката "Асбат ал Ансар", подвизаваща се в палестинския бежански лагер "Айн ал Хелуе" в Южен Ливан. Тезата е коригирана, но само леко. Остава твърдението, че джихадистът не е извършителят на атентата, просто тялото му е било на мястото на взрива.

Ако при Харири имаме мистерия с подхвърлен труп, то в нашия случайимаме мистерия с останки на човек, който явно не е искал да умира. Човекът със сините очи (които междувременно се оказаха пъстри) и с най-многото противоречащи си фотороботи може и никога да не бъде идентифициран. Може и да бъде, както в ливанския случай, но това едва ли ще промени основната линия на разследването. Възможно е терористът, когото в началото наричахме камикадзе, да не е знаел даже какво точно носи в раницата. Това, разбира се, е спорно твърдение, но още от първия ден всички са съгласни, че този човек не отговаря на профила на типичния ислямист самоубиец. Дали наистина е понечил да си тръгне и е бил с гръб към автобуса, когато е избухнал, това ще се установи при следствен експеримент. За него разказа пак следовател Караджова, като уточни, че се чакат по-топли дни, за да има сходни метеорологични условия. Търси се и летище с подходяща настилка. При атентата на Харири също е направен следствен експеримент. И досега никой не знае какво е установено, освен че този тест е бил извършен във Франция и е струвал страшно скъпо.

Както и при Харири, единствената отговорност за атаката в Бургас бе поета от "Ал Кайда". В случая формулировката бе "Кайдат ал джихад" (придобила гражданственост у нас с грубоватия си превод "База на джихад") - официалното название на световната джихадистка мрежа. Това стана чрез един ливански вестник и поради тази причина сигналът бе отхвърлен като фалшив. Версията за участието на бившия затворник от Гуантанамо Махди Газали даде нова насока на мистерията. Един салафитски шейх от Ливан, близък до екстремистите от лагера "Айн ал Хелуе" (откъдето е и атентаторът на Харири), заяви, че е разпознал в кадрите от Бургас своя ученик Газали. След това никой не е виждал доказателства, че Газали е жив, но версията, че е бил у нас, бе отхвърлена от службите. Със сигурност в Швеция, където би трябвало да е Газали, има нещо интересно около нашия случай, но засега то продължава да е тайна.

Тук идва интересният момент с мароканската симкарта. По принцип карта на "Марок Телеком" с покритие в Северна Африка, Мавританияи Мали би трябвало да бъде сигурна следа, водеща към "Ал Кайда в Ислямския Магреб" (АКИМ). Първо, защото този географски ареал е точно зоната на оперативно действие на въпросния бранш на "Ал Кайда".

Освен това АКИМ има симпатизанти и поддръжници не само в Африка, но и в Европа. По-специално във Франция и Швеция. Две страни, които неведнъж бяха споменавани, когато се говореше за евентуалния произход или връзки на атентатора от Бургас.

Възможно ли е следователката Караджова да е отстранена, защото със споменаването за тази карта е отклонила вниманието в неподходящата посока? Или точно така е трябвало да стане? При положение че има такава карта и за нея службите знаят отдавна, как може досега да няма получена от Мароко разпечатка за разговорите? Официалното обяснение е, че арабското кралство не дава информация. Странно. Мароко е най-близката страна на САЩ и Израел в Северна Африка и това едва ли някой може да оспори. Затова мароканските служби със сигурност биха дали каквато информация любезно им поискат точно тези две страни. Друг е въпросът, че ако от тази карта е имало разговори на наша територия, те би трябвало да са засечени и от национален оператор.

Във всеки случай има нещо много съмнително около тази карта. Възможно е тя да се окаже и подхвърлена фалшива следа. Нарочен сценарий. Защото телефонни разговори и разпечатки могат да се манипулират лесно. Точно това показва и делото "Харири".

При атентата в Бейрут доказателствата срещу четиримата заподозрени са само на базата на телефонни разговори. Факт, който Israel Defence услужливо ни припомня в анализа си.

Темата с телефоните, разговорите и разпечатките е наистина много подходяща за парелел. При случая "Харири" в крайна сметка следите от разговорите стигат до "Хизбула". Но ливанците правят свое контраразследване. В публична демонстрация пред журналисти бе показано как може да бъде проведен разговор от даден телефон, без дори собственикът му да подозира за това. Последваха арести на високопоставени служители от ливанския мобилен оператор и обвинения за в шпионаж в полза на Израел. Защото от разследването излезе, че израелците не само могат да подслушват спокойно всички мобилни телефони в Ливан, но и да манипулират разговорите.

Възможно ли е у нас разследването да стигне до обвинение само на базата на телефонни разговори? Защото в делото "Харири" това е факт. При нас също не е изключено, но на по-късен етап, смятат наблюдаващите хода на разследването. Вече има сигнали за разработването на такъв сценарий. Американски и израелски сайтове преди време обявиха, че месец преди атентата е имало засечено увеличение на телефонни разговори от Ливан към България. Кой го е засякъл и как - не бе съобщено. Публикациите не цитираха източник на информацията, нито някакво съпътстващо доказателство. По същото време обаче от сканирания ефир и мобилни телефонни клетки в Бургас излезе, че точно в минутата на взрива има само един есемес към израелски номер от израелски номер. Което, разбира се, нищо не доказва.

Сравнявайки не само фактологията, но и развоя на казуса "Харири" биха могли да се очертаят възможните тенденции и по нашия случай.

След атентата в Бейрут през 2005 г. бе наложено разбирането, че ливанските следователи и магистрати нямат капацитета и силите да се справят с положението и затова случаят трябва да бъде поет от специален международен трибунал. Тази идея бе подкрепена от американците и това, разбира се, се случи. Ще се случи ли и при нас? Според експерти не е изключено делото за атентата в Бургас да сигне до международен съд. След завръщането си от САЩ вътрешният министър Цветан Цветанов заяви, че американските власти са доволни от нашите служби, но не и от съдилищата в България. В Държавния департамент били обезпокоени от леките мерки по знакови дела. "Концентрираме усилията си върху партньорството за предаване на Международния съд на арестувани при международни разследвания", каза Цветанов.

Официално българските власти работят безпроблемно с всички чужди партньори. Неофициално обаче от средите на българските служби и следствието има други сигнали. На съвет посигурността при премиера бяха поставени някои остри въпроси. Например това, че израелските експерти са иззели нещата в свои ръце, а чаканото от България разрешение за разпит на израелските туристи, очевидци на атентата, все не идва и не идва. От Израел пък дойдоха критики към работата на българските следствени и специални служби. Рефренът "Ние ви предупредихме, но вие нищо не направихте" от време на време се пуска в обращение.

Ако трябва да се върнем на сравнението между казусите "Бургас" и "Харири", то и при двата наистина има предварително предупреждение от Израел. В нашия случай израелски сайтове пуснаха информация половин година преди това, че в автобус с израелски туристи за България може да има бомба. При атентата срещу Харири има също такова предварително предупреждение. То идва от човек на име Ахмад Насрала, който твърди, че по поръка на израелските власти е информирал ливанския премиер, че срещу него се готви покушение. И накрая последната прилика. И при двата атентата още на 10-ата минута от Израел посочват вероятния извършител. Далеч преди да са започнали каквито и да било следствени действия.

Цялото сравнение на двата казуса води до извода, че и у нас рано или късно ще се стигне до официално обвинение към "Хизбула". Всичко води натам и някои експерти очакват София да направи тази стъпка скоро. Според някои наблюдатели дори е възможно българските власти да са сключили договорка с американските си партньори, според която София ще обяви "Хизбула" за отговорна за атентата в Бургас в замяна на облекчаване на визовия режим за български граждани, пътуващи в САЩ. Махането на американските визи звучи като добра сделка за правителството в София и ако в подобна спекулация може да има някаква истина, то тя трябва да се очаква да излезе още това лято преди изборите. България трябва само да обяви, че държи "Хизбула" отговорна за атентата. Или дори само да го намекне, за да даде старт на дълго подготвян процес.

Обикновено по въпроса за визите във Вашингтон се казва, че това е технология, която не зависи от Белия дом, а от Конгреса. Но след като Конгресът вече излезе с резолюция вследствие на атентата в България, както и с решение за "Хизбула" (и то на 1 януари), защо да не може да прокара и политическо решение за визите? Въпрос на договорка.

В момента следствието не разполага с улики, че "Хизбула" стои зад атентата в Бургас. Напротив, всичко събрано е в друга посока. Но тези аргументи са отхвърлени, защото както и в случая с Харири, и тук се търсят не просто следи, а следи към "Хизбула".

От всички известни международни дела, в които правораздаването е било смесвано с политическа целесъобразност, е ясно, че преките доказателства не са толкова важни. Случаят "Локърби" и съпътстващият го процес срещу българските медици в Либия са особено подходящ примерот недалечната ни история.

И по делото "Харири" всички доказателства бяха косвени. Разследването и процесът съответно бяха силно политизирани, поради което стигнаха до задънена улица. Възможно е точно такава съдба да очаква и казуса "Бургас".