По 8448 евро на ден глоба за всяко нарушение иска Брюксел. Управляващите се чудят защо ще ги санкционират

24 януари се оказа черен ден за България - Европейската комисия обяви, че праща страната ни на съд по 3 наказателни процедури наведнъж. Нарушенията са в две области - енергетика и комуникации. В трета сфера пък - околна среда, София получи последно предупреждение.

Най-общо казано, обвиненията на ЕК срещу държавата са за това, че българите са принудени да дишат отровен въздух и гинат рано от болести, лишени са от правото да избират доставчик на ток и на природен газ, газопреносната мрежа е монополизирана от държавата, а конкурсите за цифровизация на ефира чрез изграждането на т.нар. мултиплекси са опорочени и не създават достатъчна конкуренция.

Дотук се стигна след серия предупредителни писма от Брюксел и обяснения от София. Размяната на кореспонденция продължи с години, но очевидно българското правителство не е успяло да убеди Европейската комисия, че взима адекватни мерки. В резултат страната ни е заплашена от колосални глоби - по 8448 евро за всеки ден нарушение в енергийната област. Управляващите вчера реагираха на четворния шамар от Брюксел по познатия начин - с оправдания за лошото наследство от тройната коалиция и прехвърляне на отговорности между ведомства.

Пред "Сега" Марлене Холцнер, говорителка на комисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер, обясни, че България е дадена на съда в Люксембург, защото не е създала важна законова гаранция за защита на потребителите на ток и природен газ. Според европравилата всеки гражданин на ЕС би трябвало да може в срок до 3 седмици и съвсем безплатно да смени своя доставчик на ток и газ, ако не е доволен от предлаганите услуги. "Пазарът трябва да е отворен както за местни, така и за чуждестранни доставчици. Това в България формално е изпълнено, но въпросът е да се изпълнява и на практика. Ако националната компания се договаря с "Газпром" да бъде единствен доставчик и не се допускат други желаещи фирми да използват газопроводите, като си плащат таксите, се ощетяват потребителите. Потребителите трябва да имат реална възможност за избор, а първата предпоставка е да се гарантира чрез закон равнопоставеност на пазара", обясни Марлене Холцнер.

Страните от ЕС имаха срок до март 2011 г. да разделят управлението на преносните мрежи от разпределителните. У нас все още се правят анализи как точно да се разделят НЕК - Националната електрическа компания, и нейното дъщерно дружество ЕСО - Електроенергийният системен оператор. В България все още е почти мираж потребителите да избират от кой доставчик да купуват ток.

Ресорният министър Делян Добрев вчера обвини в несвършена работа енергийния регулатор. Той подчерта, че ДКЕВР, която е независим орган, е трябвало да изготви наредби, отговарящи на евронормативите. Добрев се оплака, че "в последните три месеца са правени безброй срещи с ДКЕВР, но наредбите още не са готови". Той обясни, че до самото започване на съдебната процедура има още 1-2 месеца и че се надява ДКЕВР да е готова дотогава, защото, ако не е, ще трябва да отговаря пред цялото общество. Шефът на комисията Ангел Семерджиев не бе открит за коментар.

България отива на съд и заради непрозрачните конкурси за избор на предприятията, които ще разпространяват цифрови телевизии - мултиплексите. Според ЕК порочните процедури са ограничили броя на участниците. Вчера ресорният министър Ивайло Московски се показа изненадан от решението на Брюксел. "Дефектът най-вероятно е бил в закона за електронните съобщения, приет през март 2009 г., а конкурсите за избор на операторите са провеждани при тройната коалиция", обясни Московски. Той твърди, че България вече била предприела мерки за повече конкуренция и ще обжалва решението на ЕК.

Председателят на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) дори смята, че има някакво недоразумение. "Всички препоръки за преодоляване на нелоялната конкуренция и наличие на монопол са преодолени. Спечелилите оператори в конкурсите за първите три мултиплекса са законни. Българското правителство предложи да бъде организиран още един конкурс, този процес тече и ще бъдат допуснати всички оператори", обясни Божков.

Според ЕК обаче първите два конкурса отпреди 3 години, при които бяха лицензирани 5 мултиплекса за частни телевизии и един за програмите на държавните медии БНТ и БНР, са били ограничаващи и са били елиминирани оператори на тв канали и на мрежи за радиоразпръскване, включително и действащи извън България. Едва наскоро стана ясно, че КРС ще обяви конкурс за седми мултиплекс. Първият конкурс бе спечелен от словашката "Тауърком". Тя после бе купена от "НУРТС България", в която участие има собственикът на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев. Останалите мултиплекси взе латвийската "Хану про", също свързвана с Василев. Компанията фактически държи една трета от българския тв ефир при цифровизация, тъй като по-късно взе лиценз и за изграждането на мрежата на държавните медии.

ЕК смята и че с насрочването на нов конкурс за още един мултиплекс положението няма да се подобри, тъй като той ще приключи, след като телевизиите вече ще са избрали мултиплекс. И операторите, които ще навлязат на пазара по-късно, няма да имат никаква икономическа изгода от това.

Облаците над България се сгъстяват и в областта околна среда. България вчера получи последно предупреждение и има 2-месечен срок да вземе спешни мерки за намаляване на праха, азотния оксид и серния двуокис във въздуха, ако иска да избегне още една съдебна процедура. Коварният ситен прах, за който у нас са особено виновни градският транспорт и тецовете, мори българите, като причинява тежки дихателни проблеми и рак на белите дробове. Подобни предупреждения вчера получиха Латвия и Словения.

 ...................................

УТЕХА

Глоби все още няма да се начисляват, обясниха от Брюксел. Санкциите се налагат, ако съдът в Люксембург потвърди обвиненията на ЕК. По повод на нарушенията в енергетиката говорителката Холцнер обясни, че съдът в Люксембург "ще разгледа случая за една година, а може и за повече". Така България все пак ще има време да приведе законите и практиката си в съответствие с европейските правила. "Ако решението на съда бъде изпреварено от българските законодатели, санкции няма да има. Практиката показва, че в 90% от случаите става точно така и държавата избягва глобите", добави Холцнер пред "Сега". Това означава, че положението не е чак толкова безнадеждно, и ако не това, то поне следващото правителство има шанс да поправи злините - и в енергетиката, и в другите сфери.