Противоречията, диетите и модата ни правят неуверени

Във времената на пропагандата на здравословно хранене и манекенските размери, загубихме индивидуалността си. Не е ли време да определим сами кое е красиво?

Забелязвате ли колко бързо се променя светът? Модерното днес не е модерно утре.

Технологиите, модата, поколенията, всичко се изменя толкова бързо, че често не можем да му се насладим. В същото време, ако не съумеем да се впишем във възприетото за правилно от обществото, значи сме „странни“. Къде отиде индивидуалността, изразяването на нашата гледна точка? Дали не се загуби между тълпата по забързания булевард или се скри в навалицата около светофара на кръстовището?

Сигурно сте виждали момичета, въздишащи по страниците на модни списания, комплексиращи се от телата на моделите или пък мъже, постоянно ровичкащи в сайтовете за спорт и фитнес, интересуващи се от хранителни добавки, интензивни тренировки и качване на мускулна маса, за „да тичат мацките по тях“. 

Всичко това е разбираемо. Медиите постоянно ни демонстрират 45-килограмови манекенки или мускулести мъжаги с бицепси до небесата. В същото време ни заливат с реклами за това колко е вкусен новият бургер, как шоколадът сближава хората и как новите „диетични“ вафли не съдържат ГМО. 

Пропагандата на здравословния начин на живот и красивите тела върви ръка за ръка с тази за джънк фууда и бирата. Това прави хората несигурни. Кое е правилно? Да ям само колкото да не припадна, понеже видя ли краката на Жизел? Или да си хапна, да си пийна бира, пък като чукна 100 кг. ще му мисля. 

Ще ви запозная с историята на две момичета, пожелали да останат анонимни.

К. е на 23 години, студентка последна година в София, обожава модата и иска да носи всичко ново и модерно, без да се притеснява дали ще й стане или ще й стои добре. Като тийнейджър  била пълна. Майка й я насърчавала да яде по-малко, съучениците й шушукали зад гърба, а някои по-злобнички направо й казвали „да вземеш да отслабнеш, че приличаш на кюфте!“.

Така хората уж за добро, вменяват комплекс  на К., който после я преследва цял живот. Тя започва да пази диети, записва се да спортува, но след поредния ударен хранителен режим тялото й е изтощено, няма сили за нищо и отново се връща към храната.

К. прекарва по цели дни затворена и обляна в сълзи, докато околните продължават да твърдят, че е „пълничка“, без да усещат как я нараняват и без да оценяват нейните усилия.

Наред с кандидат-студентските изпити, матурите и цялата подготовка за абитуринтския бал, К. минава само на зеленчуци, яйца и изтощителни тренировки. След десет дни косата й започва да капе, ръцете й постоянно треперят, трудно се съсредоточава, но до бала успява да свали осем килограма.

„Истината беше, че аз се харесвах и като по-пълна, на мен не ми пречеше това. Но обществото осъжда тези, които се харесват и се чувстват добре в кожата си, щом идеалът им за красиво не отговаря на общоприетия. Тогава не бях толкова уверена в себе си и се поддадох да ме смачкат.“, разказва К.

След няколко месеца тя се мести в София, за да продължи образованието си. Тялото й вече е в идеални пропорции, тя влиза в размер „S“, всичките й приятели се възхищават на постигнатото от нея, тя също се харесва, но продължава да гладува.

„Страх ме беше да не си върна килограмите. Така продължих да ям само сутрин нещо малко, а за вечеря хапвах по една ябълка. Постепенно организмът ми привикна към този режим, цикълът ми спря, започнах да свалям още и още, но мисълта да се храня ми се струваше абсурдна. Не исках да се превърна пак в онова кюфте, което бях. Ако хапнех една солета след 18 ч., се чувствах гузна, плачех и ме беше страх да се кача на кантара на следващата сутрин.“

К. постепенно разбрала, че играе със здравето си и че проблемът от здравословен минава в психически. Тя мислела постоянно за това как да НЕ яде, как иска да свали поне още две кила, наслаждава се на храната само като я гледа. Постепенно обаче тялото й губело сили, станала прекалено кльощава, едва успявала да си намери дънки.

„Позволих на хората да ми повлияят, което едва не погуби здравето ми, но знам, че повече никога няма да го позволя. Животът си е мой, аз решавам какво да правя с него и как да изглеждам. Никой няма право да съди другия, заради собствената му индивидуалност“, категорична е сега К.

Х. пък е човекът в другата крайност. Тя е на 34 г., има семейство, работи, но е пристрастена към храната.

„Навсякъде ни атакуват с реклами за вкусна храна и промоции  - вземи една, получаваш втора безплатно. Как да не купиш? Като дете бях кльощава, всяка вечер майка ми правеше вкусни десерти, за обяд винаги имаше нещо мазно. Така се научих да ям всичко, не се притеснявах, че ще напълнея, понеже бях само кожа и кости. Хората около мен – роднини, съученици, приятели постоянно ми натякваха да ям.

Но след години забременях, родих, нещо стана с хормоните ми, останах си пълна, дори по-пълна отколкото бях през бременността. Ала вече си бях създала хранителните навици да ям всичко, особено когато съм нервна, а тогава имах и проблеми, шоколадите и пиците бяха моят отдушник.

Дори сега, толкова години по-късно, отново, когато съм нервна посягам към храната с тази разлика, че преди нищо не ми се лепеше. Но понеже слушах хората, хранех се без да съм гладна, само за да кача и да не съм „грозно слаба“, каквато казваха, че съм“.

Противоречията на днешното време ни правят неуверени, справка – разказите на двете момичета. Не трябва обаче да позволяваме на околните или пък на медиите да определят кое е правилно и кое не. Във времената на пропагандата на здравословно хранене и манекенските размери, загубихме индивидуалността си. Не е ли време да определим сами кое е красиво?

Вярвайте в себе си и създадем собствен стил, харесвайте се. Бъдете силни, здрави и доволни от това, което виждате сутрин в огледалото и ако смятате, че се нуждаете от промени – направете ги само заради вас, а не заради другите. На никой не му пука дали сте слаб или дебел, дали сте грозен или красив. Просто хората обичат да изказват мнения, често, без да ги питат и да нараняват, често, без да има нужда. Игнорирайте ги!

Бъдете самоуверени, следвайте собствените си цели, успявайте, живейте така, както смятате за добре, светът е ваш. Направете го такъв, какъвто искате да бъде. Правете това, което ви харесва. Бъдете щастливи всеки ден! Не позволявайте на околните да диктуват правилата на играта. Създадете си ги вие – сами.