Мини поли и HD гърди, но с димитровградски пари

Ще ни стане ли някак си по-културно без евроПайнер?

След новината, че шефът на Пайнер се е отказал от евросубсидията държавата сякаш не е същата. Тъй като сме цъфнали и вързали, политици и анализатори обичат да ни баламосват с нещо по-маловажно, за да не им лъснат насраните гащи. И намерихме отдушник да излеем негативизма към чалгата, един стил музика с всичките му кусури, жартиери и силикон.

Ликуй, народе! Пак ще си излъчват Галена, Преслава и Анелия, но гледката и звука някак си няма да са евро. Ще им гледаме късите поли и пищните гърди HD, но с димитровградски пари. Прецакахме го инженера, ще вади здраво от собствения си джоб. Може би не го осъзнаваме, но се очертава в бъдеще да станеме не Швейцария, а Културата на Балканите.

Не усещате ли и вие, че от днес е по-културно?

Гюбеците заглъхват под натиска на общественото мнение в някакви долнопробни кръчми, а ние вече така гласим семейния бюджет, че вместо да харчим за салфетки ще се редим на опашка пред опери, театри, галерии.

Остава да се ощипат и другите, които се облажиха с евросредства, за да може тотално простотията да остане в прехода. Карбовски да не ни занимава с Николета и Азис, комиците да спрат с копелдашкия хумор. Графа да не се ослушва и той, защото неговото "Дим да ме няма" си е чиста поп чалга. Надявам се и "Килата, бейби" да не се сети да напише някой проект, че току-виж припее някъде из Европа "Клати го, клати го, клати за бати, клати за мама, после клати за тати, клати го здраво, щото клатих сестра ти".

Сега, когато Пайнера не е на евросцената е време да излязат всички, които погребаха българската култура преди няколко седмици и да възвисят народа. Видяхме, че могат да критикуват, крайно време е да видим действия.

Защото и те носят голяма вина за последните 20 години, че чалгата се лее отвсякъде. В София и няколко по-големи града е лесно, хората имат избор и могат да избират от над 300 събития седмично. Но какво да кажат тези, за които думата спектакъл е умряла заедно с хлопването на вратите на местния театър или читалище? Какво да кажат хората, за които галерия е нещо, което го дават по телевизора? Или пък тези, за които операта се състои от няколко стари плочи във фонотеката?

Защо културтрегерите не помислят за тези хора, при които за съжаление ходят само фолкпевици и да речем от година насам крисковци, кила и сие. Което си е почти едно и също. Защото дали ще пее Преслава за утеха придружена с водка или 100 Кила, че го боли оная работа за тебе, тебе и тебе - духовното ни извисяване няма как да се осъществи. И макар критиците да не виждат нищо културно, именно тези хора стават пример за младите, защото са се превърнали в някакъв отдушник. И най-вече заради факта, че могат да ги докоснат.

Другият начин за възпитаване на вкус, там където развлечението е вечер да пийнеш една ракия в компанията на някой местен оркестър, са медиите. Но да си кажем честно, те са най-големият проводник на чалгата. Не като музика, а като начин на живот.

По телевизията едни и същи хора ни зомбират постоянно, новините са толкова черни, че се чудиш жив ли си или живееш в някакъв омагьосан свят. Когато прибавим изказването и на някой европолитик, който ни бомбардира с изказвания колко сме зле, как оцеляваме въпреки всичко и т.н., най-честата реакция е да щракаш с дистанционното. Но не си мислете, че ще попаднете на някое предаване за култура - те почти липсват. Ако не е турска сапунка или остарял американски екшън ще е някакво риалити, което иска да ни покаже, че не само сме бедни, но и тъпи.

А родината ни си е хубава. Има ли друга държава, в която хората да харчат два-три пъти повече отколкото получават? Има ли друга държава, в която народ и администрация са си стиснали ръцете за корупция и дребни далавери? Хулим политиците си, но ако ние сме на тяхното място и ние първо ще осигурим родата до девето коляно.

Не, чалгата не ни е виновна. Виновни сме си самите ние, че така си постиламе. Че ни пука за нещо единствено във Facebook, а когато трябва да устояваме мнението си се събираме 100 човека. И вместо да плюем Митко Пайнера е хубаво да си видим собствена паничка. Да я напълним като неговата и тогава наистина ще ни бъде по-добре, и със сигурност по-културно. Ех, мечти...