По-тежките условия за пенсиониране няма да спасят пенсионната система

Най-доброто от печата

14-02-2013, 07:02

Снимка:

Архив "Сега"

Автор:

Bulgariautre

Всичко от Автора

Най-осезателният ефект от увеличението на възрастта за излизане от пазара на труда е ръстът на инвалидните пенсии

Експериментите с пенсионната система със сигурност не са приключили и в случая дори не говорим за обичая всяко правителство да я прекроява. Колкото и да се затяга достъпът до пенсия у нас, размерът на парите за старост ще става все по-мизерен, на работещите ще им се налага да издържат все повече пенсионери, а общественото осигуряване все така ще зависи от държавния бюджет. Ще дойде време, когато и пенсионерите ще получават четирицифрена сума, но уви, твърде късно. Тогава, както и сега, тя трудно ще им гарантира дори минималното за нормален живот.

Тези отчайващи данни от актюерския разчет на НОИ за 2012-2060 г. само потвърждават това, за което експерти отдавна говорят - че предприетите от ГЕРБ мерки, свързани единствено с ограничения достъп до пенсия, няма да спасят пенсионната система у нас въпреки уверенията, че те ще позволят на хората спокойно да си правят планове за бъдещето.

Прогнозата, която се прави за пръв път от 2004 г. насам, сочи, че в най-добрата година за пенсионната система - 2030 г., системата ще остане недофинансирана. Бюджетът ще трябва да доплати дефицит от над 720 млн. лв. (0.40% от БВП). Отделно се запазва и ангажиментът на държавата да внася 12% върху целия осигурителен доход като трети осигурител. Като цяло зависимостта на системата от бюджета няма да падне под 43% (през 2030 г.), а по принцип ще варира между 45 и 54%. В момента е малко под 54%, което ще рече, че повече от половината разходи на НОИ не са от осигурителни вноски, а от трансфер от хазната. Сметките са правени при допускания, че повече пенсионни промени няма да има, осигурителните вноски ще замръзнат, а индексирането на пенсиите ще си е по закон - само с инфлацията.

Практиката показва, че пенсионната система не е вързана с разчетите, а с политическата ситуация. Всяко правителство е

 

използвало общественото осигуряване за политически цели,

 

особено в изборни години. В доклада например е отбелязано, че никога досега не е имало индексиране в чист вид по т.нар. швейцарско правило, което беше отменено от 2012 г. Вместо това са правени предизборни индексации по неясни формули, преизчисляване на парите за старост заради новите икономически условия и ръста на осигурителния доход и т.н.

В доклада специално е отбелязано, че разходите нарастват, защото пенсиите са се увеличавали не само с регламентираната ежегодна индексация на размерите им, но и заради извънредните допълнителни мероприятия за преизчисляването им, както и заради неколкократното удължаване на периода, през който НОИ продължава да плаща ранни пенсии, вместо те да се поемат от професионалните фондове. Миньори и металурзи пък вече пишат писма до институциите да продължат да получават ранни пенсии от НОИ и след 2014 г., тъй като по партидите им няма достатъчно натрупани средства. Вероятността това да се случи е огромна предвид силните синдикати в тези икономически дейности и способността на работещите тежък труд да се организират за масови стачки и протести.

Разчетите показват сравнително добър средносрочен ефект от последните пенсионни промени, които трябва да увеличат пенсионната възраст от 63 до 65 г. за мъжете и от 60 до 63 г. за жените, а осигурителния стаж - съответно от 37 г. до 40 г. и от 34 г. до 37 г. Това обаче се отразява сериозно единствено в намалението на броя на пенсионерите. Очаква се до 2015 г. например пенсионерите с пенсия за осигурителен стаж и възраст да намалеят от 1.65 млн. души до около 1.55 млн. А до 2030 г. броят им пада до 1.33 млн., или с още над 200 000. В същото време обаче от осигурителния институт залагат

 

постоянен ръст на инвалидните пенсии,

 

като през 2014 г. те вероятно ще надхвърлят 400 000 при 379 300 през 2012 г., а през 2030 г. дори ще стигнат 450 000.

"Това явление може да се смята за нормално въпреки стремежа към повишаване на контрола и намаляване на възможностите за достъп до инвалидни пенсии предвид и факта, че кохортите, приближаващи пенсионна възраст, стават все по-многочислени. По-късното придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и увеличената заболеваемост с напредването на възрастта са сред основните причини за увеличението в броя на пенсиите за инвалидност", се твърди в доклада. Това обаче означава не само натиск върху пенсионната система, а и изправяне пред сериозни проблеми с работната сила и здравното й състояние.

В най-добрата година на пенсионната система от бюджетна гледна точка - 2030 г., картината за хората не е много по-различна от сегашната. Тогава осигурените ще са 2.6 млн. души, пенсионерите - 1.97 млн., т.е. 100 осигурени ще изхранват около 76 пенсионери. За 2012 г. този показател е 100 към 78 при 2.76 млн. осигурени и 2.15 млн. пенсионери. Заради затегнатите условия за пенсиониране в следващите години пенсионерите постоянно ще намаляват и от 2.14 млн. през 2013 г. ще стигнат до 2.07 млн. през 2020 г. През този период няма драматично движение в броя на осигурените, които варират между 2.77 млн. и 2.78 млн. души. Постоянно намалява и коефициентът на зависимост, т.е. броят на осигурените спрямо броя на пенсионерите, който стига от 77.4 до 74.6%.

След 2020 г. обаче заради все по-тежката демографска криза

 

структурата на населението драматично се обръща

 

и ако тогава хората над 65 г. ще са 37% от населението между 20 и 64 г., което основно формира работната сила, то през 2060 г. вече ще са 69% от него. Затова и съотношението между осигурени и пенсионери започва да се влошава и от 74.6% през 2020 г. и 76% през 2030 г. стига до 91.4% през 2060 г.

В същото време адекватността на пенсиите започва да пада след 2014 г., когато ще спре да влияе индексацията от 2013 г. с малко над 9%. През 2012 г. средната пенсия от 276 лв. е била 45% от средния осигурителен доход. През 2013 г. тя ще бъде 297 лв., което е 46.3% от средния доход, а през 2014 г. - 314 лв., или 47% от средния доход. След това обаче започва големият срив, който се обяснява с факта, че от пазара на труда излизат все повече хора, родени след 1959 г. Част от тяхната вноска се отклонява за втора пенсия, което намалява парите им от НОИ. Така средната пенсия от 369 лв. през 2020 г. ще бъде под 41% от средния осигурителен доход, а през 2030 г. парите за старост средно ще минат 500 лв., но пък те ще са под 36% от средния доход. През 2060 г. очакваната средна пенсия от над 1600 лв. ще бъде едва 35.6% от дохода.

Точно за годините с най-силен натиск на демографската криза беше създаден т.нар. Сребърен фонд, с който трябваше да се покрива дефицитът на общественото осигуряване, когато работещите почти се изравнят с пенсионерите. Идеята беше фондът да се пълни с излишъците от бюджета, от приватизацията и чрез инвестиране на парите. В момента обаче в него има едва около 2 млрд. лв., колкото е планираният дефицит на НОИ. А финансовият министър Симеон Дянков промени законите така, че повечето пари от приватизация да не отиват във фонда, което го остави почти без постъпления в кризата. Освен това в държавата остават все по-малко обекти за приватизиране. На камък удариха идеите му за промени, които да разширят възможностите за инвестиране на парите. Те срещнаха отпор на експерти и социални партньори, понеже били прекалено рискови.

Така по време на най-силната демографска криза е малко вероятно държавата да има достатъчно натрупани пари, за да се справи с проблемите на общественото осигуряване и вариантът отново ще бъде натиск върху хората. И те най-вероятно ще трябва да преживеят поредната си пенсионна реформа.



Снимка на Деня

Кадетите на ТСК – Русе със злато от Държавното отборно първенство в Хасково