Вижте между кои ще избира Светия синод за глава на БПЦ на 24 февруари

Светият синод избра Старозагорският митрополит Галактион, Русенският митрополит Неофит и Ловчанският митрополит Гавриил за тримата кандидати за патриаршеския престол.

Кои обаче са те?

Представяме Ви визитни картички на тримата избраници, един от които е бъдещият глава на Българската православна църква.

Старозагорски митрополит Галактион

Старозагорски митрополит Галактион е роден на 26 февруари 1949 г. в с. Ветрен, Пазарджишко със светско име Георги. През есента на 1963 г. постъпил в Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски" . На 12 юли 1969 г. приел монашеско пострижение в Мъглижкия манастир "Св. Николай". Изпратен е на едномесечно послушание в Бачковската света обител, където през  1969 г. бил ръкоположен в йеродяконски чин от своя духовен старец блаженопочиващия Браницки епископ Герасим. С решение на Св. Синод и благословение на митрополит Панкратий бил изпратен на едногодишно монашеско попълнение и послушание в Рилския манастир - от август 1969 г. до септември 1970 г.През  1970 г. бил ръкоположен в йеромонашески сан в Бачковската света обител от Браницки епископ Герасим, игумен на манастира. След 40-дневен клирически стаж в светата Бачковска обител митрополит Панкратий го назначил за ефимерий в Мъглижкия манастир "Св. Николай" (1 ноември 1970 г. - 30 юни 1976 г.). През този период той завършил Софийската духовна академия "Св. Климент Охридски".

След завършването на висшето си богословско образование бил назначен за протосингел на Врачанската митрополия (11976-1978 г.). Специализирал в Московската духовна академия "Св. преп. Сергей Родонежски" - Сергиев Посад, Русия. След двегодишна аспирантура защитил докторската си научна работа при катедра "Пастирско богословие".

След това отново продължил да служи като протосингел на Врачанска митрополия (1981 - 1981г.). По решение на Св. Синод бил изпратен на едногодишна богословска специализация в Източния църковен институт в гр. Регенсбург, Германия.

След завръщането му от Германия бил назначен за игумен на Рилската света обител (1982г. - 1985г.). 1985-1986 е игумен на Бачковската света обител. През 1986 г., Неделя на всички български светии и ден на св. преп. Сисой Велики, по решение на Св. Синод и искане на блаженопочившия Видински митрополит Филарет бил хиротонисан в епископски чин с титлата Велички. От  1986 г. до 1987 г. бил викарен епископ на Видинския митрополит Филарет, след чиято кончина става викарий на Врачанския митрополит Калиник за периода от 16 юни до 30 декември 1987 г.

 С благословение и искане на Старозагорски митрополит Панкратий станал негов викарий от 1988 г. до 1993 г.  Интересен факт е, че през 1993 г. и 1994 г. е бил депутат, народен представител от 27-и Старозагорски избирателен район от квотата на Съюза на демократичните сили - Царство България.

През 1995 г. по решение на Св. Синод бил назначен за председател на Църковното настоятелство при патриаршеската катедрала храм-паметник "Св. Александър Невски" - София.

Тази длъжност и това синодално послушание изпълнявал до избора му за Старозагорски митрополит през март 2000 г.

Ловчански митрополит Гавриил

Светското име на митрополит Гавриил е Цветан Методиев Динев. Той е роден е на 16. 07. 1950 г. в гр. София. От 1953 г. до 1966 г. семейството му живее в Чехословакия, където той завършва и основното си образование.

След завръщането си в България и завършване на гимназия, през есента на 1969 г. е приет за студент във Висшия инженерно-строителен институт в София. По време на своето следване там той се запознава и контактува с блаженопочиналия Левкийски епископ Партений, който става и негов изповедник.

Едновременно с това от 1972 г. редовно посещава клисурския манастир "Св. Петка" край гр. Банкя, където се привързва духовно към изтъкнатата руска подвижница на благочестието монахиня Мария, която впоследствие става и негова духовна наставница. През 1973 г. се премества да живее постоянно в манастира, където изпълнява различни послушания в помощ на монахините. Там през 1979 г. е постриган в монашество с името Гавриил от Левкийския епископ Партений - викарий на Софийския митрополит, който на "Възнесение Христово", 1980 г. го ръкополага и в йеродяконски чин. На празника "Свети Дух" същата година е ръкоположен за йеромонах и е назначен за игумен на манастира "Св. Петка".

През 1984 г. завършва задочно Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София. От есента на същата година до 1986 г. той е на богословска специализация в Московската духовна академия, където работи под научното ръководство на Волоколамския и Юриевски митрополит проф. Питирим. С благословението на Св. Синод на 24 май 1986 г. в Българското църковно подворие "Св. св. Кирил и Методий" в Москва той е възведен в архимандритско достойнство от Минския и Белоруски митрополит Филарет. Завършва специализацията си през 1986г, за която получава научното звание - Доктор на Богословието.

От м. септември 1986 г. архимандрит Гавриил е назначен за предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия, какъвто остава до 1991 г. През този период е извършен ремонт на подворието, построени са нова сграда и параклис, реставрирани са всички храмови икони. Награждаван е два пъти с църковни отличия от приснопаметния Московски и на цяла Русия патриарх Пимен. По време на неговия престой в подворието е извършена и официалната визита на Българския патриарх Максим в Москва по повод 1000-годишнината от покръстването на руския народ и 45-годишнината от откриването на Българското църковно подворие в Москва.

След завръщането си в България, от 1991 г. до м. октомври 1998 г. архим. Гавриил е протосингел на Софийска митрополия, а заедно с това от 1994 г. изпълнява и длъжността игумен на клисурския манастир "Св. Петка" край гр. Банкя. През време на служението си в София като архимандрит и епископ той се изявява като ревностен защитник на каузата на каноничната Българска православна църква - против разколническите действия на т. нар. "алтернативен синод".

През 1998 г. в Рилската св. обител е хиротонисан в епископски сан с титлата "Макариополски" и е назначен за викарий на Софийския митрополит. На 21. 01. и 28. 01. 2001 г. е съответно избран и канонически утвърден за Ловчански митрополит.

Русенски митрополит Неофит

Светското име на митрополит Неофит е Симеон Николов Димитров. Роден е на 15.10.1945 г. в гр. София. След завършване на основното си образование, през есента на 1959 г. е приет за ученик в Софийската духовна семинария при гара Черепиш, курсa на която завършва през 1965 г. От м. септември 1967 г. е студент в Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София, която завършва през 1971 г. От есента на 1971 г. до 1973 г. той е на богословска специализация в катедрата по "Църковно пение" при Московската духовна академия.

От 1973 г. е назначен за преподавател по източно-църковно пение и диригент на студентския хор при Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София. През 1975 г. в Троянската св. обител е постриган в монашество с името Неофит от Българския патриарх Максим, под духовното старчество на тогавашния игумен архимандрит Геласий (Ню-Йоркски митрополит).  Същата година  патриарх Максим го ръкополага в йеродяконски чин, а на следващата в столичния катедрален храм "Св. Неделя" и за йеромонах. 

През 1975 г. той е диригент на Софийския свещенически хор, а от 1977 г. е и старши преподавател по източно-църковно пение и богослужебна практика в Духовната академия в София, какъвто остава до края на 1980 г. По време на това негово служение,  през 1977 г. в столичния катедрален храм "Св. Неделя" е възведен в архимандритско достойнство от Българския патриарх Максим.

От 1981 г. до 1985 г. архимандрит Неофит е протосингел на Софийската митрополия. Като такъв през 1985 в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" е хиротонисан в епископски сан с титлата "Левкийски" и е назначен за втори викарий на Софийския митрополит. 

През 1989 г. епископ Неофит е ректор на Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София, а през 1991 г. е избран и за пръв декан на възстановения от 01.07. с. г. Богословски факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски". Този пост той заема до м. януари 1992 г. От тогава е назначен за главен секретар на Св. Синод и председател на Църковното настоятелство при ПКСХП "Св. Александър Невски". През март 1994 г. е избран, а на 03.04. с. г. е и канонически утвърден за Доростолски и Червенски митрополит.

През 2001 по решение на Петия църковно-народен събор Доростоло-Червенска епархия е разделена на Русенска и Доростолска епархии, а той се титулува Русенски митрополит и наместник на възстановения Доростолски митрополитски престол.

Към момента Негово Високопреосвещенство Русенски Митрополит Неофит е и председателстващ заседанията на Св. Синод на БПЦ, а също е избран за председател на синодалната Просветна комисия.