Кабинетът Борисов: 4 вота на недоверие, 1 на доверие и куп рокади

Политика

20-02-2013, 11:35

Снимка:

БГНЕС

Автор:

Красимир Ангелов

Всичко от Автора

Още по Темата:

Бойко хвърли оставка

Министри мълчат, единствен Цветанов: Бойко е държавник!

Да си припомним съдбата на кабинета в последните 3 години и половина

Изненадващата оставка на премиера Бойко Борисов след 10 дни на протести изправи България на нов политически кръстопът. Правителството си тръгва броени месеци преди да завърши мандата си и по този начин става първия кабинет след този на Жан Виденов, който не изкара пълния си мандат.

Правителството на премиера Бойко Борисов положи клетва на 27 юли 2009 година. За тези три години и половина кабинета преживя четири вота на недоверие, един вот на доверие, а редица министри бяха сменени.

На 18 януари 2011 година Бойко Борисов стана едва втория министър-председател в новата история на България, поискал вот на доверие след Филип Димитров. Премиерът поиска и получи одобрителния вот за цялостната политика на правителството. Това стана 2 дни по-късно, когато от гласувалите 214 народни представители 140 подкрепиха правителството, 60 бяха против, а 14 се въздържаха.

За последно правителството бе атакувано в пленарната зала в края на юли 2012 година, когато вотът на недоверие, поискан от БСП и ДПС заради провал в областта на правосъдието и вътрешните работи, не успя. Вотът беше отхвърлен с гласовете на 136 депутати, 72-ма гласуваха "за", двама се въздържаха.

Иначе първият вот на недоверие бе през октомври 2010 г., по инициатива на БСП и ДПС, заради политиката в сферата на здравеопазването. Вторият, също неуспешен, беше заради неуспеха на антикризисната политика. Той беше през юни 2011 г. и отново внесен от Коалиция за България и ДПС.

Месец след това - през юли същата година, беше иницииран и третият негативен вот, заради "провал на политиката по вътрешна сигурност и обществен ред, провалено членство в Шенген, полицейщина и нарушаване на основни човешки права".

В началото на април 2012 година Коалиция за България и "Атака" внесоха искане за вот на недоверие към правителството заради спиране на проекта за АЕЦ"Белене" и провалената енергийна политика на България. По-късно съвносителите от "Атака" оттеглиха подписите си и така подписката беше анулирана, а вотът не се състоя.

За всичкото това време постовете си напуснаха 11 министри, някои от тях поеха нови назначения, а други подадоха оставки. Първият напуснал бе само месец след като кабинета положи клетва. Образователният министър Йорданка Фандъкова стана кандидат за кмет на София от ГЕРБ, като в последствие седна на овакантения от самия Борисов кметски стол. На нейно място министър стана Сергей Игнатов.

Самият Игнатов пък си тръгна в края на януари 2013 година, след големия скандал във Фонд "Научни изследвания". На 30 януари на заседание на Министерски съвет за министър на образованието беше назначен академик Стефан Воденичаров.


На 19 януари 2010 г. министърът на външните работи Румяна Желева подаде оставка, след като се провали на изпита за еврокомисар. Борисов прие оставката й и като кандидат за еврокомисар, и като външен министър. На нейно място Министерство на външните работи пое Николай Младенов, дотогава министър на отбраната, а военен министър на негово място стана Аню Ангелов.

По време на кабинета Борисов най-много изгоряха здравните министри. Първият здравен министър д-р Божидар Нанев подаде оставка на 30 март 2010 г., като поводът беше обвинение от прокуратурата за сключени неизгодни сделки, нанесли щети за около 2,5 милиона лева. В крайна сметка обаче съдът оправда Нанев.

На негово място на 21 април 2010 г. беше назначена проф. Анна-Мария Борисова, която премиерът Борисов се пошегува, че я е срещнал на един пътен разклон. Борисова обаче подаде оставка няколко месеца по-късно - на 29 септември, след като на сайта на МЗ беше публикуван проект за здравна реформа, който предвиждаше доплащане от страна на пациентите. Премиерът Борисов обяви, че Анна-Мария Борисова не е съгласувала проекта за здравна реформа и заради това трябва да си замине, а предвижданото 20 % доплащане в болничната помощ от Нова година няма да се осъществи.

На нейно място от септември месец бе назначен д-р Стефан Константинов, който остана на поста си до март 2012 г., когато бе сменен с Десислава Атанасова след скандал за цените на лекарствата.

В средата на декември 2010 г. министърът без портфейл Божидар Димитров подаде оставка след като няколко пъти бе предупреден от премиера за различни провинения. На негово място не бе назначаван никой, а ресорът на българите зад граница беше поет от вицепремиера Симеон Дянков.

През май 2011 г. от поста си се оттегли и министърът на транспорта Александър Цветков, който бе заменен от заместника си Ивайло Московски. След шумен скандал и "катарска връзка" на 15 март 2012 г. министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков подаде оставка заради проваления бизнес форум в Катар. На негово място бе назначен заместник-министър Делян Добрев.

Още двама министри от кабинета Борисов си заминаха, защото бяха избрани съответно за президент и вицепрезидент на България. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев бе заменен като министър от заместничката му Лиляна Павлова. След избирането си за вицепрезидент Маргарита Попова пък беше сменена като министър на правосъдието от Диана Ковачева.

Последните промени в кабинета бяха обявени на 18 февруари и трябваше да станат факт днес. Според тях трябваше Симеон Дянков да бъде освободен като заместник-министър председател и министър на финансите, като неговите функции трябваше да бъдат заети от министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, която да стане вицепремиер, и от Томислав Дончев, който да бъде избран за министър на финансите и управление на средствата от ЕС.