Организацията настоява още и за случаен принцип при разпределението на магистрати в делата

За реформа в съдебната система настояват неправителствени организации.

Основната причина за това е все по-нарастващото недоверие от страна на обществеността към съдебните власти.

"И това трябва да стане много бързо, ако не искат да се разпадне системата или хората да излязат на улицата и заради съдебната система, заради дефицита за чувство за справедливост", заяви председателят на "Център на НПО - Разград" Георги Милков. Организацията е в Бургас за четвъртия по ред тренинг за гражданско наблюдение на съда, който организира в рамките на проекта "Правосъдие близо до хората: втора фаза".

От там настояват за редица промени свързани със съдебната система като част от тях е и случайният принцип за избор на магистрати при разглеждане на делата.

"Ние винаги сме настоявали процесът на случайно разпределение на съдебни дела да бъде публичен. Това е въведено в закона за съдебната власт от 2006 година. Случайното разпределение е ключова фаза в едно производство.

Делото се завежда, когато документите влязат в съда и когато му се сложи номер. Кой обаче слага номера и кой определя съдията. Драстични нарушения има в тази насока, особено в райони, които са близо до границата като Хасково, Видин. Контролът също не е добър в тази система, а случайното разпределение е много важно защото гарантира безпристрастност и гарантира обществения интерес.

Нашите магистрати много протестират срещу компютърното разпределение и показват за пример запада, но на запад съдиите са добросъвестни", заяви Милков. От центъра на НПО в Разград настояват още за прозрачност при разходването на средства и оптимизация на съдилища и прокуратури.

"В момента има над 330 органа на съдебната власт,  които се издържат с бюджет от около 400 млн лв. Това е много тромава система. В нея работят по последни данни към м. януари 4 300 магистрати, с около 9 000 служителя или към 15 000 души.

Трябва да е ясно кой колко работи и какъв резултат произвежда. Трябва да е ясно всяка единица колко струва на държавата, трябва да е ясно едно съдебно дело колко струва или една прокуроска преписка. Примерно аз ще попитам колко пари е изхарчила държавата за делото на Огнян Донев и на  г-н Павлов, за които казаха, че няма престъпления за купуването на двата вестника", обобщава Милков.

Към момента неговата организация е създала два доклада с препоръки към съдебните власти. И двата са изпратени до ВСС, който ги е приел за сведение.