Убиецът от Сарафово плаши полицай с разстрел

Процесът мина на 4 март т.г. по съкратената процудера, заплахата срещу свидетеля Влаев обаче е отправена на 13 март

"Следващият път няма да засече", изсъскал 32-годишният Тодор Иванов, който застреля жена си на рождения й ден, срещу граничния полицай Иван Влаев. Младият мъж е свидетел по делото за убийството на Виолета Иванова от Сарафово, за което Тодор бе осъден на първа инстанция на 23 години затвор, пише в. "24 часа".
Процесът мина на 4 март т.г. по съкратената процудера, заплахата срещу свидетеля Влаев обаче е отправена на 13 март, когато е поредното заседание по бракоразводното дело на Тодор Иванов и мъртвата му съпруга Виолета.
Вместо да бъде прекратено след нейната смърт, бракоразводното дело продължава по настояване на нейните наследници, уточниха магистрати. Почернените роднини на жертвата искат разводът да бъде финализиран, а убиецът да няма никакви права върху имотите на фамилията на Виолета в Сарафово. Както и да прекъснат всякакви връзки с убиеца на младата жена, застреляна с четири куршума на връх 30-я си рожден ден. Отделно ще водят и дело за отнемане на родителските му права върху невръстните си двама сина на 4 и 5 г.

"На излизане от съдебната зала Тодор ме погледна и ми каза: "Следващия път няма да засече". Аз вдигнах ръка и извиках: "Чухте ли, той ме заплаши. Подавам жалба, това е заплаха за живота ми, имам достатъчно свидетели", оплака се пред "24 часа" граничният полицай Иван Влаев. От приятел на осъдения Тодор, той се превръща в потенциална негова жертва. 
Репликата "следващият път няма да засече" не е случайна. След като на 22 юли м.г. през нощта Тодор изстрелва четири куршума в тялото на жена си, насочва оръжието и към по-малкия й брат Камен. Натиска спусъка, но оръжието засича с вклинен под ъгъл патрон.  
При един от разпитите в полицията, Тодор Иванов заявява, че именно граничният полицай Влаев го е снабдил с пистолета - стар Браунинг патент и 4 бойни патрона към него. При друг разпит твърди, че го е намерил в междублоково пространство в к-с "Меден рудник".
Влаев обаче категорично отрича да е снабдявал убиеца с оръжие.

"Дал съм показания в полицията. Малко преди да стане убийството, може би през май м.г., Тодор ми се обади по телефона и каза, че трябва да говори с мен. Като се видяхме поиска да му продам 4 бойни патрона. Попитах го на шега какво ще ги прави. Каза ми, че иска да сплаши жена си. Предупредих го, че може да влезе в затвора за такова нещо, а той ми отвърна, че е проверил законите и наказанието е не повече от 4-5 години. Не го приех насериозно, но на следващия ден видях жена му и споделих за патроните. Като чуха тя и майка й веднага подадоха жалба в полицията. Едва тогава разбрах, че те са подавали много жалби и че всъщност отношенията между Тодор и Виолета са обтегнати", разказва Иван Влаев.
Точно той е човекът, който прави опит да задържи Тодор часове преди убийството, виждайки го с колата на жена му, обявена от нея за издирване.
"Знаех, че предната седмица Тодор се е промъкнал в къщата на жена си и е откраднал ключовете за автомобила. Затова като го видях с колата, започнах да му се карам какво е направил. Трябваше обаче да се видя за малко с мой приятел и тръгнах към него. Помолих Тодор да ме изчака. В дома на приятеля си веднага се обадих на наш общ познат, който да каже на Виолета, че съм спрял мъжа й с колата и да позвъни в полицията. Тодор обаче ме е проследил и е чул разговора.

Хвърли ми ключовете и избяга. След малко Виолета дойде да си вземе колата, беше весела. Дойдоха и оперативните работници, огледаха автомобила.
В този момент Тодор позвъни на Виолета по мобилния телефон. Заканил й се, че ще я оправи и че тя не подозира какво я очаква. Ние обаче не го взехме на сериозно. Аз го подцених най-много и се чувствам виновен за това", споделя граничният полицай. 
Разбрал за убийството на следващия ден от новините по радиото, докато пътувал в автомобила на свой колега към Бургас. Не съобщили имена, но като чул, че убитата жена от Сарафово е застреляна на връх рождения й ден, го побили ледени тръпки.
"После разбрах, че когато полицаите са извеждали Тодор той е питал с усмивка :"Убих ли я?", възмущава се бившият му авер.  
Спомняйки си за срещите с Тодор през годините, си дава сметка, че на няколко пъти той бил доста агресивен, сякаш дрогиран. Самият Тодор обаче отрича да е вземал наркотици и дори няколко пъти сам се подлагал на изследвания, за да докаже на жена си, че е чист.
Оплаквал се, че заради работата си в Австрия като гледачка на възрастни хора, Виолета често отсъствала от България и му пращала малко пари. Бил затънал в кредити, а според роднини на жертвата, често крадял и техни пари от фамилната къща в Сарафово. Бил пристрастен към залаганията в Еврофутбол.
Решението на съда по бракоразводното дело се чака до месец. Адвокатите на майката на жертвата и на децата й - синове на 4 и 5 ., вече са подали възивна жалба, с която атакуват присъдата, наложена на Тодор Иванов от окръжния съд в Бургас. Адв.Пламен Найденов и колежката му Димитринка Радева ще настояват за доживотен затвор и за първоначално поисканите обезщетения  - по 180 000 лв. за двете деца на убитата Виолета, 160 000 лв. за почернената й майка и 30 000 лв. за брат й Камен.
На първа инстанция магистратите редуцираха исковете, като определиха по 140 000 лв. за децата, 80 000 лв. за майката и 20 000 лв. за брата.
"Няма баланс между смекчаващи и утежняващи вината обстоятелства, не е вярно това, че Тодор е съдействал на разследването. Той дава обяснения едва на 12 ноември м.г., когато му е било предявено разследването - т. е. когато вече е разбрал с какво разполага полицията. И тогава той лансира защитна теза", коментира адв.Радева.
"Съжалявам, убих човека, когото най-много обичам", заяви в съда Тодор, и поиска от магистратите справедлива присъда. Като основен мотив за действията си той изтъкна желанието на съпругата му да изведе двамата им сина в Австрия.  Той обаче не бил съгласен и искал децата да останат в България, за да ги вижда.