Португалската актриса в специално интервю за Plovdivutre.bg

Португалската актриса Ана Морейра успя да потопи пловдивчани в спомените на цяло поколение свои сънародници във времето, когато част от португалците са прекарвали хубави години в африканската им бивша колония Ангола. Младата актриса представи нестандартната черно-бяла лента „Табу“. Филмът е модерна продукция, наподобяваща нямото кино, и бе част от програмата на София Филм Фест. С прожекцията му в неделя стартираха Дните на Европейския парламент в Пловдив. Именно ЕП класира филма сред трите финалисти на своята награда за кино — ЛУКС 2012 — и го разпространява безплатно в Европа. Награди присъжда и фестивалът „Берлинале“.

Филмът, разделен в две части — „Изгубеният рай“ и „Раят“, не само връща към традициите на нямото кино, но говори с изразните средства на седмото изкуство от онзи период и е предизвикателство за гледане. Той разказва за спомените, преживени на друго място в друго време, за любовта и за самотата. Ана е естествена, със скромно излъчване и със страст към традиционните португалски бижута. Актрисата призна, че веднага била завладяна от Стария град в Пловдив и от вкусната храна у нас. Защо, обаче, е убедена, че ще се върне в България и че съдбата не я е пратила случайно тук, разберете от интервюто ѝ специално за Plovdivutre.bg.

 Ана, в целия филма прави впечатление присъствието на крокодила — домашният любимец нa героинята ти Аурора. Странно решение.

Той е древно животно, символ на мъдростта. Живее от хиляди години тук, знае много за живота, смъртта, любовта, копнежите на хората. Това е причината режисьорът Мигел Гомеш да го избере.

Защо филмът е наречен „Табу“ и за забрани ли всъщност става дума?

Първо трябваше да е „Аурора“ — по името на главната героиня. Посветен е на стари режисьори, снимащи класически филми. Но после режисьорът реши да смени първоначалното заглавие с „Табу“, както се е казвал стар ням филм. Всъщност не знам коя е конкретната причина да промени решението си. Може би му е звучало по поетично. „Табу“ е картина на време, когато от жената се е очаквало да се държи по определен начин. А у главната героиня Аурора има нещо диво, непокоримо. Тя се ръководи от собствени желания и цели, които са различни от това да бъде просто една домакиня.

На кастинг ли се явихте за ролята?

Познавахме се с режисьора Гомеш, но не бяхме приятели. Вече имах доста роли зад гърба си. Един ден случайно се срещнахме, и той ми призна, че пише роля за мен. Казах му: „Когато видя договора, тогава ще повярвам.“ Действително, след няколко години започнахме работа по „Табу“, и се радвам, че се сработихме така леко и приятно. Мисля, че бяхме добър екип.

Има ли нещо общо личната Ви съдба с тази на Аурора? Чувствате ли се свързана с Африка?

Майка ми и баща ми са се срещнали и влюбили в Луанда, когато е била част от португалските колонии в Африка. След време е трябвало да избягат оттам в Лисабон, защото са започнали първите размирици. В страната ни пък режимът е бил стегнат и репресивен. Всички поколения, които са се върнали от Африка, никога не са забравили качеството си на живот, което са имали. По някакъв начин със съзнанието си те все още са там, макар че от години живеят в Португалия.

Говори се за проблеми в киното в страната Ви. Какво доведе до кризата на седмото изкуство там?

След като пристигнахме от „Берлинале“ с наградите, бяхме с приповдигнат дух, но се върнахме в една друга реалност. Бяха орязали бюджета за кино със 100%! Миналата година не започна да се снима дори и един нов филм. Единствено се довършваха стари проекти, стартирали от преди това. Много е тежко за хората, които от 20 и 30 години изкарват хляба си с кино — режисьори, оператори, звукови техници. Налага им се или да се преместят или да се ориентират към друга професия. Но е тежко е да започнеш нещо ново след толкова години. Нямаме министър на културата, а само секретар. Нещата са объркани. Приема се един закон, не се ратифицира, после се отменя. Надяваме се, че нещата ще вървят към по-добро, но ще отнеме време.

Какво видяхте от Пловдив?

Старият град е магичен. Може да видиш пластове от историята, когато се разхождаш. Знам, че е бил търговски център. А българската кухня е страхотна. В Пловдив хапнах пилешка супа с картофи. Нямаме такава в Португалия.

Носите интересни гравирани бижута. Изглеждат традиционни?

Това са реплики на традиционни португалски накити, които са носели съпругите на рибарите. Обожавам ги. Но техните са били още по-пищни и от истинско злато. Загубих си едната обица тук. Обикновено много се ядосвам, но за моя изненада този път не се разярих. Казах си, че има причина да загубя толкова ценна обица в България. С времето ще разбера защо се е случило и какво ще ме доведе отново тук.