На предсрочните избори ще се явят 38 партии и 7 коалиции

Днес започва предизборната кампания - точно месец преди предсрочните парламентарни избори, които ще се проведат на 12 май.

До кампанията за предсрочния вот се стигна, след като в края на февруари, след седмици на масови протести срещу монополите и непосилните сметки за ток, кабинетът "Борисов" подаде оставка.

Ситуация, в която България попада за трети път в демократичната си история от 1989 година досега. Подобни казуси имаше през 1994 година, когато тогавашният президент д-р Желю Желев назначи служебно правителство с премиер единствената досега жена в историята на страната Ренета Инджова и насрочи парламентарни избори.

През 1997 година, когато, след като подаде оставка премиерът Жан Виденов под натиска на протести заради главоломна инфлация, БСП върна мандата. И новоизбраният президент Петър Стоянов назначи служебно правителство с премиер Стефан Софиянски.

Сега, на предсрочните парламентарни избори, ще се явят 38 партии и 7 коалиции. За сравнение на изборите за 41-ово Народно събрание през 2009 година участваха 20 партии и коалиции и 357 мажоритарни кандидати.

Тогава в парламента влязоха ГЕРБ, КБ, ДПС, Атака, Синята коалиция и РЗС.

В ЦИК вече бяха определени и номерата на претендентите в изборната бюлетина.

Представителите на партиите отрекоха да търсят символика в числата, според повечето изборите не са жребий с късметчета, а осъзнат избор.

Основните опоненти се подреждат в бюлетината с номера: Коалиция за България – номер 5, ГЕРБ – номер 15, ДПС – номер 40, партия Атака - номер 14, ПП Движение България на Гражданите – номер 33, Коалиция от партии СДС - номер 10, Коалиция от партии ДСБ и БДФ – номер 27.

Според изследване на Алфа Рисърч, направено преди старта на предизборната кампания, електоралната битка между двете основни политически сили остава в полза на доскорошните управляващи – 21.9% ГЕРБ срещу 17.4% БСП. Партия "Атака" – 5.5%, ДПС запазва позициите си с 4.8%. Движение България на гражданите губи привърженици (от 5.6% на 3.9%), но има сериозни шансове да бъде петата партия в 42-то Народно събрание.

Две политически сили – ДСБ-Единство (1.8%) и НФСБ (1.6%) на създателя на СКАТ са с най-голям потенциал да атакуват 4%-та бариера, особено при по-ниска избирателна активност.

Хипотетична партия на всички протестиращи събира 14% желание за подкрепа, но тези гласове не са консолидирани и не се насочват към определен политически субект.