Какво е общото между Роналд Рейгън и Тодор Живков

Роналд Рейгън и Тодор Живков имат много общо помежду си. Родени са през 1911 г., започват кариерата си като актьори, влизат в политиката. Сценичният опит помага на двамата да изнасят ярки, запомнящи се парламентарни спектакли. Рейгън в Конгреса, Живков - в Народното събрание, разказва историите им в. "24 часа".

Първата роля на Рейгън е през 1937 г. в холивудската кинолента "Любовта е във въздуха". Същата година и Тодор Живков дебютира. Нашият талант поставя пиесата "Три синджира роби" в търновското село Дъскот. После отива в пазарджишкото Лесичево, където режисира "Хан Татар" и "Дъщерите на Ефремов". През 1940 г. е в самоковското Говедарци с "Хъшове" и други драматургични творби.

От изброените постановки най-сполучлива е "Хан Татар". В нея Живков изпълнява главната роля, като вгражда в образа шекспировски драматизъм. Спектакълът е посрещнат възторжено от публиката и критиката.

Тодор Живков се изгражда като по-пълнокръвен актьор от Рейгън, защото не школува в камерните павилиони на Холивуд, а на сцената на самия живот. Той репетира по партизански пътеки, в землянки и мандри, на явки с пароли на уста.

През август 1943 г. се провежда Втората мургашка конференция на отряда "Чавдар". Това е аудитория, която Живков не може да пропусне. Веселин Андреев (Андро) е впечатлен от езика на жестовете, който Янко владее до съвършенство: "Дигаше показалец над главата си, внезапно го забиваше надолу, разперваше убеждаващо длани, призивно ги стискаше в юмруци, обръщаше се да срещне очите на всеки, едни живи, устремени движения. Очевидно имаше опит на трибунар, искаше с всичко да увлича."

Идва победата. Партията оценява по достойнство актьора от Правец и решава да го прати на парламентарната сцена.

На 27 октомври 1946 г. са насрочени избори за VI велико народно събрание. Високият форум трябва да смени Търновската конституция с Димитровска.

Въпреки изборните манипулации опозицията печели 99 места в парламента. ОФ партиите вземат 89, а ортодоксалните комунисти - 277. Тогава ВНС е от 465 депутати. Тодор Живков е избран за народен представител в Ботевградско. Много важен е този мандат, защото на Живков партията възлага да изиграе историческо парламентарно театро.

Представлението е насрочено за 4 февруари 1947 г. Това е денят на Живковата мастерпиеса. "Има думата народният представител Тодор Живков", обявява l началото председателят Васил Коларов. Актьорът започва монолог в стил "в котилото на порока".

С патос той рисува столицата София като гнездо на политическия разврат. Както някога в балкана, Живков вдига показалец над главата си и внезапно го забива надолу.

"Тук - сочи той - са щабовете на продажната опозиция, които фабрикуват и разпространяват злостни слухове и лъжливи речи. Тук са международните шпионски служби, които фактически ръководят централите на Никола Петков и Коста Лулчев; тук са финансовите източници, чуждото злато, за съжаление, което прави от българи платени агенти на чужди сили. Тук се чувстваше най-тежко атмосферата на външния натиск."

Никола Петков допълва от място: "Тук е огромната ти глупост!"

Живков игнорира Петков и минава в конкретика: "Ще ви съобщя само някои от провокациите на опозицията в София. Опозицията оглуши света със своя предизборен митинг. Даже и тук се заяви лично от Никола Петков, че това е най-грандиозният митинг, който е ставал в България."

"Това е вярно, 100 000 души", съгласява се водачът на опозицията.

"Около трибуната - продължава Живков - покрай лидерите личаха все отбор юнаци, осъдени от Народния съд и помилвани германски агенти, уволнени за фашистка дейност офицери и чиновници, стари политически грешници, спекуланти и пр., натруфени дами, зози и суинги*. Повечето от знаменосците на опозицията - това бяха бивши ратници и легионери."

Мнозинството и опозицията насърчават актьора да не изгуби вдъхновението си. Първите ръкопляскат, вторите викат: "Ха така!"

С лявата ръка Живков приближава микрофона, а дясната стиска в гневен юмрук: "Фюрерът Петков беше посрещнат с невъобразими крясъци и скандирания на лозунги "Да живее Гемето!"**, "Долу Димитров", пееха легионерския химн, нарочно скъсаха осветлението на трибуната, за да съобщят, че властта ги саботирала.

Опозиционерите не бяха пропуснали да доведат и своите бойни ядра, които трябваше да създават факти на терор пред поканените на митинга представители на английската и американската мисия".

В сублимието на този момент опозицията става на крака и започва да скандира: "Браво! Браво!" На Живков му се иска да се поклони, но преценява, че ще е груба политическа грешка

Бърше потно чело и надвиква аплодисментите: "При свършване на митинга опозиционерите подеха манифестации по улиците "Раковски", "Дондуков", Съдебната палата и непрестанно викаха: "Долу диктатурата!", "Смърт на Сталин, Тито, Димитров!"

"Тук вече явно лъжеш", обажда се пак Никола Петков. Какво обаче е театърът, ако не лъжа, иреалност, фикция, чиято интерпретация е подвластна единствено на големите дарования.
В този смисъл парламентарното театро на Тодор Живков е прицелено стратегически.

Представлението е пролог към ликвидирането на българската опозиция. Няколко месеца по-късно е отнет депутатският имунитет на Никола Петков. На 16 август 1947 г. той е осъден на смърт, екзекутиран е на 23 септември.