Растението е добре познато на народната медицина

Глухарчето ни е добре познато още от детските години. То е интересно и доста полезно растение.

Глухарчето е многогодишно тревисто растение с млечен сок. Коренът е прав, обикновено неразклонен, дълъг 20-60 см, широк 1-3 см, отвън червено-кафяв, отвътре бял. Листата са събрани в розетка, цветовете - в съцветия обвити отвън със зелени листчета. Плодчетата са твърди.

Глухарчето цъфти през пролетта и началото на лятото, докато има влага. Растението е разпространено в цяла Европа и Западна Азия, пренесено е в цял свят. У нас се среща из ливадите и тревистите места, на песъчливи и влажни почви.

Използва се надземната част от корените или само корените. Надземната част се бере малко преди цъфтежа или по време на цъфтежа (месеците май - август). Суши се на сянка. Цялата билка има годност до три години, рязаната - година и половина.

Корените се вадят през пролетта преди цъфтежа (април) или през есента (септември - октомври). Сушат се на сянка. Срокът на годност и на целите, и нарязаните корени е една година.

Листата се употребяват през пролетта като първа пролетна салата - нарязани на ситно, стрити със сол, полети с лимонов сок и зехтин (или оцет и олио). Преди да ги нарежем може да ги сварим в малко вода - докато променят цвета си, а после да излеем водата и да приготвим салатата както при първия случай. Прясната салата от листа на глухарчета се препоръчва при пролетна умора и авитаминоза.

Корените с коренището или цялото растение се употребяват като средство за регулиране дейността на стомаха (засилва храносмилателния процес и увеличава апетита) във вид на отвара - една супена лъжица се залива с 200 мл вряла вода и след като изстине се пие по една супена лъжица четири пъти дневно.

Народната медицина препоръчва глухарчето против запек, за прочистване на кръвта, против хемороиди, против възпаление на пикочния мехур, при воднянка и диабет.

Надземната част с корените подобрява функциите на черния дроб, действа злъчегонно, пикочогонно, противоглистно. Лечебният ефект се дължи главно на горчивите вещества, органичните киселини и гликозидите. Установено е, че глухарчето усилва действието на подстомашната жлеза - повишава отделянето на инсулин и намалява количеството на холестерина в кръвта.

Прилага се при камъни в жлъчката, в бъбреците и пикочния мехур, при стомашни'и чревни смущения, при кашлица, екземи, подагра, болести на далака, възпаление на червата, анемия, газове, кръвохрачене и за регулиране на кръвното налягане.

Външно билката се прилага при ревматични болки, за налагане на лапи при екземи, циреи, лунички по лицето, за промивка при възпаление на очите, за гаргара при гърлобол. Млечният сок, който изпуска глухарчето, се препоръчва за мазане при брадавици. При екземи се използва смляно цялото растение, смесено с мед и топла млечна суроватка.

Изпечен и смлян на прах, коренът на глухарчето се употребява за приготвяне на сурогат на "франк-кафе" (което се прави от цикория - синя злъчка).

Употребени като салата, пресните листа на глухарчето със своя леко възгорчив и пикантен вкус напомнят донякъде вкуса на градинската цикория. Ситно нарязаните жълти или зелени листа на глухарчето са много добри и за намазване върху хляб за приготвяне на билкова извара (нарязани на ситно и добре объркани с изварата).

Листата могат да бъдат задушени, както се задушава спанак или нарязани на ситно да се прибавят накрая към готови пролетни чорби./ edna.bg