Изобретени са от български инженери от Русе

Двама български инженери и колегите им от университета на Северна Дакота изобретиха "умна хартия" срещу фалшификация на пари. Ръководител на екипа е проф. Валери Маринов, познат в Щатите като Вал Маринов, а другият българин е Юрий Атанасов. И двамата са русенци, но от години работят зад океана, информира БГНЕС.

Проектът за "умна хартия" всъщност се разработва вече 10 години, но основният принос на българите е в изобретяването на тънки чипове, които да се сглобяват в хартията.

"Пакетираме тези чипове по нов начин, който ни позволява да ги изтъняваме до 20 микрометра – пет пъти по-тънко от човешкия косъм. Чиповете се правят от силиций, който е много крехък материал, но когато се изтъни до дебелина от 20 микрометра, той става гъвкав и тогава вече може да бъде вграден в банкнота, без да се повреди при сгъване на банкнотите", разказва Юрий Атанасов.

Основният проблем, с който са се сблъсквали досега учените, е пакетирането на чиповете. Ако чипът е много тънък, той просто се пръска при пренасянето му в хартията, а ако не е тънък и гъвкав - не може да бъде вложен.

Екипът от българи и американци е измислил да използва енергията на лазер, с която да пренесе чипа, изтънявайки го междувременно 20 микрометра. Така той се мести, без да бъде наранен. Патентът за това принадлежи на проф.Вал Маринов.

Технологията наподобява принтирането на картинки върху тениски. Върху хартията се  принтира антена от сребърно мастило, което се изпича и става проводимо. Слага се чипът и се ламинира втори лист хартия върху него. Така се защитава антената и чипът. Цялата дебелина се получава 110 до 115 микрометра, малко повече от човешки косъм. Няма абсолютно никакви изисквания към хартията, може да е третирана, може да е нетретирана, гланцова, най-обикновена.

В момента първоначалната идея да се вграждат чипове в банкноти срещу фалшификация и да се следят парите от сивата икономика вече е доразвита. Интерес към технологията има от много институции в САЩ и Европа, също така от частни инвеститори и фирми. Надеждите на учените са, че ще намери бързо финансиране, за да се внедри технологията в реалното производство.

"С времето видяхме, че има приложение за всякакъв друг вид документи, дори и други хартиени носители като лотарийни билети, които също трябва да бъдат защитени срещу фалшифициране. Имаме предложение от голям канадски производител, който иска да вгражда тези чипове в мебели, за да следи контрола на качеството чрез тях. Има идея за същия този чип на хартиен носител много евтино да се вгражда в памперси за възрастни и да дава сигнал, когато памперсът трябва да бъде сменен, което е много деликатен момент, когато става въпрос за възрастни хора", казва Юрий Атанасов.