Докато има учители като Наташа Въльовска от врачанското СОУ "Никола Войводов" светлината в тунела на българското образование няма да угасне

Лятото отдавна дойде и затвори с трясък прозорците на училищните стаи. Темата за българските учители вече не е сред актуалните новини, поне до началото на септември. Но има такива преподаватели, за които винаги е актуално да се говори. Учители, на които колегите им безрезервно се възхищават, децата и родителите ги обожават, а училището се гордее, че разполага с такива професионалисти. Не вярвате? Запознайте се тогава с госпожа Наташа Въльовска, обичта към която не намалява, колкото и поколения ученици да се сменят във врачанското училище СОУ "Никола Войводов".

Не бяхме чували за педагожката до 31 май - деня, в който началните класове в училището за последен път прекрачваха училищния праг. Случаят ни отведе там по различен повод. Направи ни впечатление обаче, че противно на очакванията за радостни детски усмивки, породени от раздялата с досадното школо, срещнахме толкова тъжни погледи и изпълнени със сълзи очи. Плачеха и майките, дошли да видят за последно жената, на която бяха поверявали 4 години децата си без всякакво притеснение. Татковците, които се брояха на пръсти в стаята, се опитваха да се показват твърди, но общото тъжно настроение беше обзело и тях.

Започна програмата, с течение на която г-жа Въльовска все повече печелеше симпатиите и на нас, неутралните свидетели на прощаването на този задружен четвърти клас с учителката им. При всяка песен на класа на нея й се налагаше да се намесва, за да успокоява децата, въпреки че и нейната емоция викаше в очите й сълзи. Опитната учителка не за първи път се прощаваше с клас, който е водила, но въпреки това когато малчуганите й поднесоха своя подарък, тя се разтопи. Децата бяха разпитали и научили, че любимата им госпожа дълго време събира парички, за да си купи нови златни обици, тъй като нейните са много стари. И се бяха погрижили тя да има желаното. Но посланието, което детските ръце бяха изписали на картичката, съвсем я трогна. В него те й казваха, че за тях през годините тя не е била само учителка, а й майка, и че са щастливи за това, че са били нейният клас.

Силните емоции и различното отношение оставиха дълбока следа дори за случайно попадналите наоколо хора, сред които и репортер на Bulgariautre.bg. Впечатлението беше много силно, затова се поинтересувахме как госпожа Въльовска е постигнала това да е толкова обичана от децата. "Не е само от децата. И колегите й я уважават безкрайно, разказа пред Bulgariautre.bg родител, който и днес помни онзи 31-и май, все едно е било вчера. И със сигурност ще го помни още много дълго. - На първия учебен ден нейна колежка от друго училище придружи едно от децата. Виждайки подхода на г-жа Въльовска, тя каза кратко: "За първи път виждам човек, който толкова да обича работата си".

Наташа Въльовска е учителка с майчинско отношение, научихме още. Внимателна, грижовна и човечна е, земен човек, който е еднакво уважаван от децата и от родителите. Много иска от децата да знаят и да могат и винаги се грижи да им каже по нещо допълнително към урока. И на тях им е интересно, защото тя им го е разказала. Никога не бяга от извънкласни дейности, които заемат свободното й време - води възпитаниците си на екскурзии, в музея, сред природата, дори на дискотека. Телефонът й винаги е включен за родителите. "Неведнъж е давала лични средства, за да зарадва децата и да направи урока по-интересен. Ето, например, за осми март купи със собствени средства специални перфоратори, с които децата да направят красиви картички и да зарадват майките си", разказа още майката на вече пораснал ученик, който от следващата година вече няма да е в класа на уважавания педагог.

Едно от децата си спомня с умиление за случка, в която любимата госпожа дори застанала на тяхна страна, когато без да искат уцелили с топка друга преподавателка. "Чуждата учителка ни нахока, но г-жа Въльовска ни защити. Каза й: "Не си права да ги обиждаш, деца са, всичко може да се случи. Моите деца не са невъзпитани, те са добри".

Тръгваме си от врачанското училище, след като децата са изчерпали всички поводи да останат още малко с любимата преподавателка. Едно време училището не изглеждаше така, спомня си родител, който също е получил образованието си на това място. Стените в коридора са окичени с рисунки на децата, пълно е с цветя. Сигурно, уютно, изпълнено с радостен глъч учебно заведение. Затова и нито едно от децата, които завършиха четвърти клас на 31-и май в това врачанско училище, няма да го напусне, за да се премести в друго през новата учебна година.

Докато учители като г-жа Въльовска се разхождат по коридорите с мека усмивка, човек е сигурен, че за българското образование все пак надежда има. Да, все още има и такива учители! За щастие!