Избрани Новини
Насилието сред децата – форми и причини
07-07-2013, 06:02
Автор:Burgasutre
Още по Темата:Специалисти: Насилник или неволен наблюдател – всички са потърпевши!
Превантивните мерки за справяне с училищния тормоз трябва да стартират от самото училище
Напоследък доста често и с основателно притеснение се говори за насилието сред децата в България. То залива пространството, в което живеем, особено училищата. Това явление е със сериозни размери и оставя последици върху психичното им здраве, независимо дали са потърпевши или извършват насилието, информира nasilie.eu.
Насилието се определя като физическо и психическо, което се извършва от деца върху деца. "Физическият тормоз е лесно забележим от учители и родители, но психическият остава скрит. При наличие на такъв вид насилие, много често децата се затварят в себе си и не искат да говорят за този проблем", обясняват експертите.
Причината за премълчаването може да е унижение и срам, които тe вътрешно изпитват и изживяват или страх от това, че насилникът ще разбере и ще се стигне до последствия.
Превантивните мерки за справяне с училищния тормоз трябва да стартират от самото училище. Първо и най- важно е да се осъзнае проблемът, за да могат да се изградят ясни граници, правила и процедури, с които да се предотвратят проявите на насилие.
Второ да се създаде координационен съвет, който да отговаря за планиране, проследяване и кординиране на усилията за справяне с този проблем. В него трябва да участват психолози, учители, родители и ученици.
Комплексът от мерки трябва да акцентира върху всички възможни форми на тормоза, да се фокусира вниманието към участието на всички групи – психолог, ученици, родители и директори на училища, да се създаде пространство, в което да се говори открито за тормоза и да се работи върху формирането на нагласи в децата , които да предизвикват у тях нетърпимост към насилието.
Превръщането на тази практика в основна политика на училището, последователното й прилагане и внимателната и обмислена намеса на възрастните ще даде ясен сигнал, че такъв вид поведение не е приемливо и няма да бъде толерирано. Интервенцията на възрастните трябва осезателно да е насочена и в двете посоки – към насилника и към жертвата. Нуждата от състрадание е целева и за двата вида деца, защото липсата й е една от основните причини за наличие на агресия и упражняване на тормоз. Подходът е строго индивидуален за всяко дете, защото и причините да бъде насилник или жертва са индивидуални.
Съобразяването с факта дали това е първа проява или систематизирано вече поведение дава възможност на възрастните да изберат подхода за действие и реакция. В подобни ситуации има и един трети вид деца, а именно присъстващите, станали свидетели на насилие. Те не трябва да бъдат изолирани отслучая, а е нужна съвместна работа и подход и със самите тях. Създаването на убеждение, че случаите на тормоз трябва да бъдат афиширани, на тях трябва да им се противодейства с думи ще създадат нагласа у децата за модел на поведение и ценности.
"Често се наблюдават случаи, когато едно дете е в ролята на насилник и на жертва. Оказва се, че някой деца са тормозени от самите си родители и това активира нагласата им за тормоз върху по –слабите от тях. Този вид деца се явяват в риск. Намесата на работници от сферата на социалните служби и най-вече на професионалисти от областта на психологията, биха спомогнали за разрешаване на проблема. Основната им роля трябва да се изразява в пряка помощ за решаване на проблема вътре в самото семейство.
В напрегнатото ежедневие на сегашния ни модерен и все по- развиващ се свят, в който ценностите се изместват, идеалите се материализират , а психиката на съвременното общество се опорочава – вниманието на всички здраво мислещи хора трябва да се насочи към децата, към семейството като основна среда в която могат да се видят само усмихнати детски лица", допълват специалистите.