Насилието сред децата – форми и причини

Превантивните мерки за справяне с училищния тормоз трябва да стартират от самото училище

Напоследък доста често и с основателно притеснение се говори за насилието сред  децата в България. То залива пространството, в което живеем, особено  училищата. Това явление е със сериозни размери и оставя последици върху психичното  им здраве, независимо дали са потърпевши или извършват насилието, информира nasilie.eu.

Насилието се определя като физическо и психическо, което се извършва от деца върху деца. "Физическият тормоз е лесно забележим от учители и родители, но  психическият остава скрит. При наличие на такъв вид насилие, много често децата се затварят в себе си и не искат да говорят за този проблем", обясняват експертите.

Причината за премълчаването може да е унижение и срам, които тe  вътрешно  изпитват и изживяват  или страх от това, че насилникът ще разбере и ще се стигне до последствия.

Превантивните мерки за справяне с училищния тормоз трябва да стартират от самото училище. Първо и най- важно е да се осъзнае проблемът, за да могат да се изградят ясни граници, правила и процедури, с които да се предотвратят проявите на насилие.

Второ да се създаде координационен съвет, който да отговаря за планиране, проследяване  и кординиране на усилията за справяне с  този проблем. В него трябва да участват психолози, учители, родители и ученици.

Комплексът от мерки трябва да  акцентира върху всички възможни форми на тормоза, да се фокусира вниманието към участието на всички групи – психолог, ученици, родители  и  директори на училища, да се създаде пространство, в което да се говори открито за тормоза и да се работи върху  формирането на нагласи в децата , които да предизвикват  у тях нетърпимост към  насилието.

Превръщането на  тази практика в основна политика на училището, последователното й прилагане  и внимателната и обмислена намеса на възрастните ще даде ясен сигнал, че такъв вид поведение не е приемливо и няма да бъде толерирано. Интервенцията на възрастните трябва осезателно да е насочена и в двете посоки  – към насилника и към жертвата. Нуждата от състрадание е целева и за двата вида деца, защото липсата й е една от основните причини за наличие на агресия и упражняване на тормоз. Подходът е строго индивидуален за всяко дете, защото и причините да бъде насилник или жертва  са  индивидуални.

Съобразяването с  факта  дали това е първа проява или систематизирано вече поведение  дава  възможност на възрастните да изберат подхода за действие и реакция.  В подобни ситуации има и един трети вид  деца, а именно присъстващите, станали свидетели на насилие. Те не трябва да бъдат изолирани отслучая, а е нужна съвместна работа и подход и със самите тях. Създаването на убеждение, че случаите на тормоз трябва да бъдат афиширани, на тях трябва да им се противодейства с думи  ще създадат нагласа у децата за модел на поведение и ценности.

"Често се наблюдават случаи, когато едно дете е в ролята на насилник и на жертва. Оказва се, че някой деца са тормозени от самите си родители и това активира нагласата им за тормоз върху  по –слабите от тях. Този вид деца се явяват в риск. Намесата на  работници от сферата на социалните служби  и най-вече на професионалисти от областта на психологията, биха спомогнали за разрешаване на проблема. Основната им роля трябва да се изразява в пряка помощ за решаване на проблема вътре в самото семейство.

В напрегнатото ежедневие на сегашния ни модерен и все по- развиващ се свят, в който ценностите се изместват, идеалите се материализират , а  психиката на съвременното общество се опорочава –  вниманието на всички здраво мислещи хора трябва да се насочи към  децата, към  семейството като основна  среда  в която могат да се видят само усмихнати детски лица", допълват специалистите.