Днес православната църква отбелязва „Въздвижение на Светия кръст Господен“ – наричан от народа Кръстовден

На този празник християните се прекланят пред Светия и живототворящ Кръст Господен.
След страданията и разпятието Христови, кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха. Той олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството. 

Светата православна църква извършва поклонение на кръста Господен четири пъти в годината - на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. По древен обичай на този ден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение. 
Според църковното предание Света Елена, майката на император Константин Велики, се счита за ревностна християнка. Тя се отправя към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано е затрупан от гонителите на християните. Усилията й се увенчават с успех. Намерени са пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст се разбира, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек. Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в главната Йерусалимска църква. 

След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва" над главите на присъстващите. От това "въздвижение" получава своето име и празникът. 
По традиция на Кръстовден се спазва строг пост. Народният празник е свързан с края на летния и с началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден или от Симеоновден /1 септември/ може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се "осветява" семето за посев. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото тогава там започва гроздоберът.На него денят и нощта се "кръстосват".

В нощта срещу Кръстовден българи от всички краища на страната нощуват на святото място в Средните Родопи, наречено Кръстова гора, известно с необичайно силната си енергия.  На родопския връх се пази  частица от Божия кръст. 

Поверието гласи, че изцелението спохожда християните на святото място, докато спят. В съня си те разбират как могат да се спасят от налегналата ги болест. Когато преспиш там, единственото, което се иска от теб, е да запомниш всичко, което видиш на сън, казват монасите от Кръстова гора.

Хората вярват и затова идват от цяла България да търсят цяр за физическите и душевните си болежки. Всеобщата молитва продължава до зори, а очевидци разказват, че никой не усеща как минава времето - въпреки хладната нощ, вярващите не чувстват нито студ, нито умора. Кръстът зарежда с енергия за месеци напред, категорични са присъствали на тайнството. Смята се, че който е бил тук три пъти, става хаджия.

Честито на всички именници, всички празнуващи и близките им! Здрави бъдете!