"Виновникът" за това е инж. Никола Гайдаров.

Замисляли ли сте се защо трамваите могат да се катерят по стръмните нагорнища в столицата, а не се плъзгат обратно назад?

"Виновникът" за това е инж. Никола Гайдаров. Той е "бащата" на първата съвременна трамвайна талига у нас, която преодолява без проблеми и най-стръмния "баир".

Изобретението му, наречено "Комсомолец", успява да се изкачи със 70 метра надморска височина само за 1 километър път по бул. "Черни връх". Днес това постижение му носи званието "Почетен гражданин на София".

По-бърз от кола

Годината е 1958. София е започнала да се разраства. Хората, които живеят в горната част на днешния квартал "Лозенец", няма с какво да се придвижват. Ражда се идеята - трамваят да се качи по нагорнището, но това се оказва невъзможно.

"Аз бях конструктор във вагонния завод в Дряново. С жена ми бяхме на море във Варна и прочетохме във вестника, че търсят човек, който може да реши проблема с нагорнището. Пуснахме едно писмо до София и там веднага решили да ме наемат", спомня си инж. Гайдаров.

Тъй като обаче е най-добрият конструктор в железопътния транспорт, измислил как товарен влак да се движи със скорост от 70 километра в час при междурелсие от 760 мм, от завода в Дряново решават да приложат малка хитринка, за да го задържат. Обаждат се в София и казват, че тъй като удовлетворили някое и друго искане на инженера, той нямало да напуска и да се мести. Случайно или не Гайдаров разбира, амбицира се още повече и отива в столицата, за да направи мотрисата.

"Лесно измислих талигата с допълнителни двигатели за добавъчна тяга. Сглобихме я и тя направо "лапна нагорнището" - изкачи го по-бързо от леките коли", разказва гордият инженер. Така новото изобретение получава името "Комсомолец" - било модерно по онова време, пък и самият инженер бил комсомолец. А "бащата му" се сдобива със софийско жителство в очакване на още куп задачи.

"С увереност в нашите сили". Този лозунг, чийто автор е един от тогавашните началници в столичния транспорт - инж. Борис Манолов, помага изобретението на Гайдаров да не остане само на хартия или уникат. Така лека-полека се сглобяват около 60 трамвая, които се пускат в столицата. 
"По принцип всички гледат да внасят нещо отвън - и тогава, и сега. Благодарение на Манолов тогава българското просъществува - конструкцията се възприе и започнахме да правим такива трамваи", разказва Гайдаров. Апелът ми към младите е и сега да избират българското - не само в технологиите, но във всеки един продукт.

Мотриса и половина

Първо пуснали новите трамваи само по наклона на бул. "Черни връх". Всичко било наред, докато се появил друг проблем - мотрисите, които били единични, се препълвали в някои часове от деня.

"На мен ми хрумна, че ако имаше трамвай и половина, хората ще могат да се качват. Така направих и дълъг трамвай, който се чупи в средата - т.нар. съчленена мотриса", разказва инж. Гайдаров. Понеже трамваите били достатъчно големи, а и имало няколко бройки, линията била удължена до Централна жп гара.

Изобретението "Дълъг трамвай 901" не остава само в пределите на българската столица. Такива мотриси започват да се строят в доста страни в Източна Европа.
"В соцлагера нашият беше първият трамвай, който се чупеше в средата. Ни чехи, ни поляци, ни унгарци. Никой не правеше такъв трамвай преди нас", разказва инж. Гайдаров.

Днес той обича да се вози в трамвая из столицата и винаги отчита, ако има проблеми по конструкцията или релсите.