България отбелязва 105-ата годишнина от обявяването на нейната независимост.

По традиция старопрестолният град Велико Търново е център на националните чествания. Министър-председателят Пламен Орешарски, вицепрезидентът Маргарита Попова и председателят на Народното събрание Михаил Миков ще участват в тържествата. Очаква се да пристигнат и посланиците на Беларус, Корея, Мароко, Руската федерация, Република Южна Африка, както и представители на генералното консулство на Руската федерация в Русе и на генералното консулство на Република Турция в Пловдив. На тържествата ще присъства и делегация от побратимения на Велико Търново руски град Твер. Очаква се да пристигнат и зам.-министрите на вътрешните работи и на културата.

Тържественото честване започва по традиция с празнична света литургия рано сутринта в църквата „Св. 40 мъченици". В 9.00 ч. в двора на храма, където Цар Фердинанд е обявил българската независимост, ще бъде извършен водосвет и поръсване на бойното знаме на НВУ „В. Левски" и на знамената на държавни и общински институции, учебни заведения и неправителствени организации.

Военният ритуал по издигане на националното знаме ще бъде от 10.30 ч. на крепостта Царевец. Там официалните лица ще произнесат слова и ще бъде отслужен празничен благослов. По-късно ще бъдат поднесени венци и цветя на Пирамидата на Независимостта. Празнично шествие, водено от представителни военни духови оркестри, ще премине по главната улица от Царевец до паметник „Майка България", където ще бъде положени гирлянд и цветя.

С атрактивна възстановка и дегустация „Пътят на хляба" ще се включат в честването членовете на Клуб „Традиция". Те ще покажат как се е замесвал хляб в началото на Възраждането и ще представят на жителите и гостите на града старинни инструменти за мелене на жито и приготвяне на брашно, древни рецепти за квас и обредни хлябове и много други изненади. Демонстрациите ще се провеждат в градинката около паметник „Майка България" от 10.00 до 15.00 ч.

Празничната програма в следобедните часове също е наситена с много и интересни събития. От 13.00 и от 15.00 ч. екскурзоводите от Регионалния исторически музей ще развеждат туристи по исторически места, свързани с Деня на Независимостта. Екскурзоводският тур ще стартира от църквата „Св. 40 мъченици", където цар Фердинанд е провъзгласил историческия акт, ще мине през Царевец и ще стигне до Музей „Възраждане и учредително събрание".

В 15.30 ч. пред Художествената галерия „Б. Денев" ще бъде открит реконструиран фонтан. Той е възстановен със средства от Ротари клуб. В 16.00 ч. ще бъде открита изложба „105 години независима България", която ще покаже снимки и документи върху виниловите пана пред Факултета по изобразителни изкуства.

Час по-късно пред общината започва концерт на Фолклорен ансамбъл „Българе", който ще подгрее началото на Голямото търновско хоро. Инициативата се организира за втора поредна година и е в подкрепа на кандидатурата на Велико Търново за Европейска културна столица. Голямото търновско хоро ще стартира в 18.00 ч. от паметник „Майка България" до крепостта Царевец. Финалът е на площад „Цар Асен Първи", където в 18.45 ч. с общи изпълнения ще се представят участниците във фестивала на военните духови оркестри.

В 19.00 ч. представителна рота от НВУ „В. Левски" ще демонстрира строеви хватки с оръжие. След това започва тържествената заря проверка, на която се очакват премиерът, вицепрезидентът и председателят на парламента. Празничният ден ще завърши с аудио-визуалния спектакъл „Звук и светлина" и пищни илюминации след 20.00 ч.

Независимостта на България е провъзгласена с Манифест на 22 септември 1908 г. в църквата „Св. Четиридесет мъченици" в старопрестолния град Велико Търново.

Независимото Българско царство е признато от Великите сили през пролетта на 1909 г. От Освобождението до независимостта на България, държавата е трибутарно княжество.

Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което забавя стопанското развитие на страната и ограничава възможностите ѝ в международните отношения.

Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство.

Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.

Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента и конфискува жп-линията.

В нощта срещу 22 септември министър-председателят на България посреща българския княз на яхтата „Хан Крум" край Русе. Оттам цялото българско правителство и Фердинанд I поемат към Търново, където трябва да обявят Независимостта на България.

Царският влак, в който пътуват държавниците, обаче прави почивка по маршрута си на гара Две Могили. Там Александър Малинов написва текста на Манифеста и под него подписите си поставят българският княз и министрите от кабинета. Днес на гара Две Могили има историческа плоча, която разказва за тази паметна нощ.

След обявяването на Независимостта на България княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. Учредява се възпоменателен медал по този повод.

Паметникът на Независимостта е първият и единствен засега, посветен на това историческо събитие, построен със парични дарения от хиляди българи.