Разговаряме с арх. Илко Николов за новата визия на центъра на Пловдив

Председателят на Общински съвет - Пловдив арх. Илко Николов е роден на 8 декември 1956 г. Завършил е Математическата гимназия в Пловдив, след това - ВИАС, специалност "Архитектура".

Зам.-председател е на Съюза на архитектите в България, председател на САБ - Дружество Пловдив. Член е на управителния съвет на Бизнес експертен съвет.

В периода 1993-1996 г. е главен архитект на район "Централен".

Автор e на множество реализирани проекти в областта на общественото и жилищното строителство, търговията и туризма в Пловдив и страната, сред които новият пътнически терминал на летище Пловдив, сградата на ІІ Районно управление на полицията, изграждащият се в момента православен храм "Св. Николай" в район "Западен", пешеходната зона на Асеновград, детската монорелсова железница в жр "Тракия", тенис комплекс към стадион "Пловдив" и др.

Носител е на редица награди от международни конкурси. Три пъти е лауреат на наградата "Пловдив" за архитектура – през 1994, 2002 и 2010 г.

Женен е, има две дъщери.

Арх. Николов коментира предстоящия международен конкурс за новата визията на площад "Централен" и какво може да очакват пловдивчани.

Какви са предизвикателствата в проекта за обновление на площад "Централен"?

Площадът е уникален по ред причини. Една от тях е богатата археология. Предизвикателство е и самата му форма. Това не е типичен площад, тъй като в центъра му има голяма сграда – Пощата. Затова задачата е толкова трудна и толкова години не е намерила своето решение. За последните 20 години имаше два конкурса за облагородяване на тази зона. И двата обаче не стигнаха до реализация. Сега се надяваме този дългогодишен казус да намери своето окончателно решение. Искаме площадът да добие нова визия, която да е актуална, да го превърне в съвременно, жизнено, многофункционално и привлекателно открито място.

Кои задължителни елементи ще останат ?

Като начало Пощата трябва да се интегрира пълноценно към целия комплекс. Другата ключова сграда е бившият Партиен дом. Той също е на неудобно място и предстои да бъде реновиран. Въпросът е доколко ще могат да се съчетаят двата проекта, тъй като имаме различни срокове. Евентуалното преустройство на Партийния дом трябва да влезе по програма за енергийна ефективност.

Аз като архитект настоявам за един по-широк поглед върху задачата. Да се създадат няколко оси, които да се оформят като туристически маршрути и да водят към забележителностите в околността. Едното направление ще е към улица "Гладстон", където са Домът на културата, кино Космос, Домът на техниката и Домът на художниците. Другата ос, разбира се, е Главната улица. Трето направление е подлез Археологически и находките до Понеделник пазара. Тук може да се включи и Голямата базилика. Археолозите държат тя да бъде доразкрита и експонирана. Тези вторични центрове също е редно да бъдат включени като посоки на бъдещо развитие.

Кои елементи могат да изчезнат от площада?

Със сигурност на Туристическия информационен център не му е там мястото. Търговският павилион в съседство също ще изчезне. В момента общината финализира отчуждаването на този терен. Така и разкопките около Одеона ще се интегрират по някакъв начин. По мое мнение е доста спорен и фонтанът пред Филхармонията. За него е нужно някакво архитектурно решение, което да го приобщи, вместо да стои като забучен там самостоятелен паметник.

Как ще се приобщят разкопките? Предлагат се стъклени подове?

Стъклени подове – да, разбира се. Тази техника се практикува и това е много интересен и ефектен начин на експониране. Важното е обаче всички фантазии да отговарят на финансовите реалности. Общината ще зададе примерен бюджет. Така всички идеи и проекти, които ще се представят, следва  да отговарят на нашите възможности. Това ще е спирачката, тъй като от техническа гледна точка вече всичко е възможно.

Стъкленото покритие е интелигентно решение за разкопките. По него хората могат вървят, а в същото време отстрани ще има вход за нивото отдолу. Но още е рано да говорим за това.

Какво се предвижда за разкопките източно от Пощата?

Там е най-голямото предизвикателство. Мястото поражда спорове между археолози, архитекти и граждани. Трябва да се прецени до каква степен тази автентична, но полуразрушена даденост може да се запази или да бъде доизградена, за да придобие по-атрактивна визия. Хората ще могат да видят какво са представлявали тези обекти, а не само основите им. Те могат и да се ползват. Това е големият спор. Със сигурност втория подход ще привлича много повече посетители и туристи. Вече има възстановени крепости по подобна техника у нас. Типичен пример е Царевец във Велико Търново. Проблемът е, че от гледна точка на науката това не се счита за нещо автентично и уникално. Затова трябва да се намери баланса между двете, което е трудно. На дискусията превес взе становището за запазване на автентичността.

Хубавото в случая, е че все пак този Форум успяхме да го запазим, защото съгласно предния конкурс там се предвиждаше одобрено от институциите и НИПК проект за триетажен Мол с 2 етажа подземни гаражи. Това щеше да е убийствено, но слава Богу успяхме да го спрем. Оттам тръгнаха и скандалите.

Търси се международно участие? Защо? Няма ли да се загуби част от пловдивския дух?

Архитектурата като изкуство няма национални граници. Чуждото участие би ни дало различна гледна точка. Когато човек свикне да живее в една среда, той привиква и вече не обръща внимание на някои детайли, които иначе са дразнещи и неугледни. Външен човек може да забележи много неща, с които ние вече сме свикнали. Имам много такива случаи в своята практика. Като оценител в конкурс предполагаш, че вече няма какво да се измисли, но идват 15 или 20 участника, които дават най-различни идеи за едно и също пространство. Затова външния поглед не ме плаши, че драстично ще се наруши идентичността на средата. Това е по-скоро предизвикателство.

Ще се запазят ли дърветата?

Дърветата са важни. Повечето от тях бяха засадени на площада преди 15-ина години и хубаво тръгнаха. В същото време са достатъчно малки, за да могат да бъдат преместени. Те не са стогодишни и не са фатални. Дори част от тях бяха премахнати покрай разкопките.  В този смисъл те не са задължителен елемент.

Настилката ще бъде ли сходна с тази на Главната?

Не, не е задължително. Може да нещо съвсем различно. Може да стъкло, както споменахме, да има светещи елементи. Отворени сме към всякакви идеи. Може да е камък или модерни композитни материали.

Каква е предварителната финансова рамка?

Рано е още да се каже. Това тепърва ще се обсъжда. Подобен проект включва много пространства. Със сигурност ще са нужни няколко десетки милиона. Умишлено привличаме и европейски архитекти. Така ще ползваме международен опит и ще се търси такава форма на конкурса, която да отговаря на европейските линии за финансиране – по направление култура, инфраструктура или др. Тази голяма стъпка е шанс да поставим проекта още в самото начало на правилните релси. Конкретните мерки за финансиране ще бъдат посочени в заданието.