Струва ви се, че жените днес слагат какви ли не гадости по лицето си? Вижте тези!

В Древна Елада жени и мъже вярвали, че изпражненията от крокодил могат сериозно да забавят процеса на стареене – и затова се киснели в топли кални бани, смесени с изпражнения на крокодил, както и си правели маски за лице с крокодилско ако, пише bg-damma.com.

В Древен Египет Кеопатра е била известна красавица и благодарение на древни писатели, възпели красотата ѝ, и Холивуд, пресъздал я в множество филми, всички днес вярваме, че тя наистина е била надарена с рядка хубост. Но тази хубост е била подкрепена с разнообразни разкрасителни процедури. За баните в мляко повечето са чували, а знаехте ли, че освен това тя и приближените ѝ са постигали кървавочервените си устни със специална смес от ръжда, червена глина, йод, морски водорасли, къна, бром и манит, която не била никак безвредна за любовниците на дамите – бромът в летливо състояние е отровен! Друг, по-безопасен вариант за червило включвал мравки, кръв от бръмбари и восък, стрити заедно в хаванче и намазани на устните.

В Древна Вавилония нежеланото окосмяване по лицето било премахвано чрез... търкане с груба пемза.

В Англия по времето на крал Едуард дамите се поддържали стройни и слаби, като поглъщали тения. Паразитът приемал по-голямата част от храната, която жените изяждали, и така те запазвали тънката си талия. За съжаление, тенията има неприятния навик да води до усложнения за приемника си (човека), включително възпаление на апендицита, запушване на жлъчните пътища, растежът ѝ на необичайни места (матка, средно ухо, жлезисти тъкани), мегалобластна анемия и други.

В Англия през XIX в. пък дамите, жадуващи за изящен вид, открили, че ако ядат арсен, тенът им става сияен и избистрен (а животът – по-кратък).

Твърди се, че във Венеция жените слагали лъвска урина в косата си, преди да я изложат на слънце, за да се сдобият с по-светли кичури.

Докато методът на венецианските жени е спорен, то в Древна Гърция и Рим жените изсветлявали косите си, като ги поливали с оцет и след това ги излагали на слънце с часове наред. После ги навлажнявали и омазнявали със зехтин (само краставиците и марулите не се споменават в тази комбинация).

В Древен Рим дамите постигали добър тен на лицето си, като се мажели с водорасли за руж. Това било безвредно, за разлика от мазилата с живак, които освен че придавали по-фин вид, защото избелват кожата, ги убивали бавно чрез отравяне (а с времето на употреба на живачни мазила кожата драматично се разваля). Мазането на лицето с живачна помада се е ползвало също така от японските гейши, както и от дамите в двора на Елизабет I.

Освен с живачен крем, през Ренесанса бледият аристократичен вид на лицето бил добиван и чрез поставяне на пиявици, които да източат кръв – здравият румен вид бил смятан за селяшки и некрасив.

Древнояпонските гейши използвали крем, приготвен от изпражнения на славей – не какъв да е, а само от вида Cettia diphone. Нарича се Uguisu no fun и въпреки играта с думи (no fun на английски значи „не е забавно“), всъщност означава просто „изпражнение от славей“. Смята се, че неговите изпражнения избелват кожата, балансират оттенъка ѝ и прикриват недостатъци като белези от акне или слънчево изгаряне. Най-добрата част? Маската с ако на славей е популярна и днес и се предлага в скъпи козметични салони по света. Да се готвят крокодилите!