Баща му го извел от страната ни година след като разбрал, че има син

Стачка на летищата в Лондон през далечната 2000 г. преобръща живота на една млада българка, тръгнала да си търси късмета в Австралия. На 5 май 2000 г. Петра Бакалова чака с баща си Георги на аеропорта в София, пише в. "24 часа".

“Дъщеря ми трябваше да лети за “Хийтроу”, но нашите хора стачкуваха. Отлетя един ден по-късно, но се оказа, че същия ден стачкуват летищата в Лондон и връзката към Австралия и работата  там пропаднаха. Имаше резервен вариант и това беше Ирландия”, спомня си днес бащата на Петра - Георги Бакалов, който се оказва в една от главните роли, предоставени му от съдбата през следващите няколко години.

В Ирландия Петра среща новозеландеца Гери Арден Гастарбайтерът е с десетина години по-голям от нея, съвсем скоро след запознанството  предлага да се оженят.

“Петра ми писа, че Гери  предложил брак и аз  казах да го доведе в България. Майката на Петра е германка, Петра също е родена в Германия”, пояснява Георги Бакалов. 
Майката на Гери настоявала за църковен брак, но в Ирландия отказали, защото Петра била източноправославна. Все пак успяват да открият една църква в Шотландия, откъдето обещават да си “затворят очите”.

Венчавката между Петра (с български паспорт и документи) и Гери се случва на 5 октомври 2000 г. и няколко седмици по-късно двамата отлитат за Нова Зеландия. Младата жена обаче бързо разбира, че не е желана в семейството на Гери и се разочарова от живота, който  предлага малкото градче Хънтли с около 3000 жители и основен поминък въгледобив и производство на брикети. След няколко семейни скандала Петра си стяга куфарите и се връща при баща си в България. Месец по-късно разбира, че е бременна.

Баща  я окуражава да роди и обещава да се грижи за детето. Раждането става в Лайпциг на 12 октомври 2001. Две седмици по-късно родилката и бебето получават 52 кв. м напълно обзаведено безплатно социално жилище, 150 евро месечно детски до пълнолетие на Георги и 300 евро месечна помощ в продължение на 3 г. 

“Беше едно непрекъснато отиване и връщане Бургас-Лайпциг и така до 2003 г., когато майка и син се установиха окончателно при мен в Бургас. Кръстихме Георги през лятото на 2002 г. в църквата “Св. Богородица”, разказва дядото. 

От 30 юни 2006 г. Георги-младши става български гражданин. Междувременно майката Петра се влюбва в англичанин, който живее в Бургас и двамата заживяват заедно.

Грижите за малкия Жорко падат основно на дядото, при когото момченцето живее. В един момент стават толкова близки, че малкият Гошко попитал дядо си дали не му е баща. 

“Тръгна на училище и въпросите зачестиха. Дъщеря ми му разказа, че има баща, но е много далеч”, казва Георги Бакалов. Това го амбицира да открие Гери Арден. Дядото го прави с помощта на брат си, който живее в Пасау. Така през 2009 г. пише писмо на Гери, в което му съобщава, че има син и изпраща снимки на детето, както и копие от немския му паспорт и уговорката, че роднините нямат претенции към новозеландеца.

Шокиран от новината, Гери долита в България на 9 май 2009 г. и живее известно време с Жоро и дядо му. Вижда се и с Петра, която му разрешава да поддържа контакт с детето. 
Следващото лято Гери прекарва със сина си в Бургас две седмици. Двамата се сближават и бащата започва да настоява детето да му гостува в Нова Зеландия. 
Дядото обаче е категоричен, че това не може да се случи, преди нещата да бъдат регламентирани съдебно или нотариално. 

“През учебната 2010-2011 г. Георги беше в трети клас. Малко след началото на учебната година дъщеря ми замина за Англия, където беше получила добро назначение. Върна се по Коледа само за една седмица, повече не  беше позволено да отсъства от работата. Искаше да вземе Георги за следващата учебна година в Англия или да го пусне с мен да продължи училището в Саксония, където той е роден, където аз имам постоянно местожителство и където живее баба му. Вероятно при един от тези контакти детето е разказало на баща си за намеренията ни да го вземем в чужбина, защото Гери пристигна по много необичайно време - 22 март 2011. Обяви предварително, че ще остане само една седмица, спомня си Георги Бакалов.

Той е убеден, че отвличането на детето е било предварително планирано до най-малката подробност.

На 26 март 2011, събота, Гери иска разрешение от дядото да заведе сина си на разходка в Слънчев бряг. 

“Първо хапнахме добре в “Макдоналдс”, а после с такси отидохме до летището. Татко ме качи на самолет и слязохме в Лондон. После пак летяхме до Хонконг, а от там до Нова Зеландия. На паркинга татко имаше кола - нещо като камион. Качихме се и отидохме в Хънтли - малко градче, където срещнах най-добрия си приятел Стефан”, разказва 12-годишният Георги.

В Нова Зеландия детето прекарва 14 месеца и 20 дни. През това време му е забранен всякакъв контакт с майка му, дядо му и баба му, дори по скайп. 

Когато го връщат в България през май 2012 г. съгласно Хагската конвенция, детето отказва да говори български. Не проговаря майчиния си език цели 6 седмици. Настроено е зле срещу българите. Повтаря, че тук има лоши хора. Трябва му доста време да се адаптира и да тръгне отново на училище. Завършва трети клас като частен ученик.

Днес момченцето ходи всеки ден на училище, а любимите му предмети са рисуване и английски. Общува с децата и както казва, почти всички в класа са му приятелчета. Мечтае, като порасне, да си направи собствена видеотека с екшън филми.
 

Георги все още не е решил при кой от двамата си родители иска да живее. С някаква особена мъдрост заявява: “Ще реша този въпрос когато стана на 14 г., сега съм още малък”.

Момчето и дядо му ще останат в България поне докато приключат делата по принудителното извеждане на детето в Нова Зеландия. Делата са две - едното е за отвличане срещу биологичния баща Гери Арден, а другото е срещу служителката на Гранична полиция, която е била на смяна при извеждането на момченцето през бургаското летище.

Малкият Георги е изведен от страната с новозеландски паспорт, на който обаче е липсвал печат, че е влязъл в България. Освен, че това е пропуснато от служителката, тя не е изискала и необходимия документ, който показва, че непълнолетното лице се извежда със съгласието и на другия родител - в случая майката.

“Гери не възприе легалния начин на цивилизовано общуване. Установих, че още през есента на 2010 г. е наел германския адвокат Юрген Шубах (със седалище в Крайсчърч-Нова Зеландия), с чиято помощ е подготвено отвличането.Този адвокат беше основният двигател на пълната ни изолация от детето, но успях да убедя Семейния съд в Хемилтън да го отстрани от делото. Това стана, след като им изпратих легализиран превод на писмото му от 8 април 2011 г., в което заплашва многократно дъщеря ми със затвор, ако не се откаже писмено и безапелационно в 72-часов срок от родителските си права”, обяснява Георги Бакалов. Той комуникира с новозеландския съд само с посредничеството на нашето и новозеландското министерство на правосъдието. 

Преди броени дни в Бургаския окръжен съд трябваше да стартира делото срещу бащата Арден, но непристигнала съдебна поръчка от властите в Нова Зеландия отложи процеса.
Чрез нея трябва да се изясни дали българката и новозеландецът действително имат сключен църковен брак в Шотландия, тъй като той се признава за официален във Великобритания.

В регистъра на община Бургас Петра Бакалова се водела неомъжена, тъй като изпуснала срока да узакони църковния си брак в България, твърди баща  й Георги Бакалов.