Българската православна църква почита църковния празник на Преподобната Петка - Параскева Търновска, наричан от народа Петковден

Този ден църквата посвещава на Преподобна Параскева или Петка Българска, която според житието е родена през XIII в. в семейството на българи в тракийския град Епиват, разположен на Мраморно море. След като нейните родители починали, светицата раздала имуществото си на бедните и се посветила на Бога в малък храм в Иракли. След пет години отишла да се поклони на гроба Господен в Палестина и след това се заселила в Йорданската пустиня. В преклонна възраст се завърнала в родния си град, където починала. По време на царуването си Иван Асен II пренесъл нейните мощи в старопрестолния Търновград. Това станало през 1238 година. След като българската столица била завладяна от турците, реликвите на Св. Петка Търновска били отнесени във Видин, а по-късно в Белград. Днес нейните мощи почиват в румънския град Яш.

Петковден е един от големите народни празници, с които българите отбелязват завършека на лятото и началото на зимата. На този ден стопаните започват да се разплащат с наетите за летния сезон работници - ратаи, овчари и надничари. Обикновено на Петковден става и заплождането на домашните животни, известно сред народа като "мърлене" или "овча сватба". Докато трае заплождането, жените не бива да похващат никаква работа - да не плетат и не шият, не перат и не месят тесто, за да се роди читав и пъргав добитък. Със същата цел след оплождането на овцете те изпичат пресни питки, които раздават помежду си из махалата.

С Петковден започват семейно-родовите чествания, които в различните български земи се наричат "Светец", "Светого", "Служба", "Оброк", "Слава", "Запис", "Наместник" или "Черкуване". Ето защо нашият народ казва, че "Св. Петка повежда празниците и службите". До семейно-родовия каменен оброк задължително се коли курбан - обикновено мъжко животно с бял цвят, което се опява от свещеник. Жените приготвят специални големи обредни хлябове, наричани най-често "Св. Петка", "светец" или "боговица". Около празничната трапеза се събира целият род. Тези чествания са посветени на митичния семеен покровител, който българите осмислят като смок и когото наричат "стопан", "сайбия", "змия-домошарка" или "въртикъща", а също и на родовия светец, който пази и покровителства домочадието, имота и стоката. В Странджа този покровител се назовава "Свети Наместник" - определение, което най-точно показва симбиозата между езически и християнски представи.

В земите на Тракия около Петковден са съсредоточени най-масовите есенни женски жертвоприношения, познати като "Кокоша черква", "Кокошкин курбан", "Божи дух", "За лелино здраве" или "Наместник". Те се изпълняват в понеделник и по-често в събота непосредствено преди Петковден или след това до Архангеловден. В тях участва само женската половина от селския колектив. В уречения ден всяка домакиня занася една черна кокошка на определено място, което всички смятат за свещено. Съобразно с местните представи и традиции това място е висока могила, поляна под стари вековни дъбове или брястове, извор или оброчен каменен кръст. Стара жена вдовица или пък момче, което още не е станало ерген, коли последователно черните кокошки на върха на могилата, под дървото или до самия каменен оброк, така че кръвта на птиците да изтича на едно и също място. Главите им се нареждат една до друга, обърнати по посока на слънчевия изгрев. С малко кръв от закланите птици друга старица замесва тесто и изпича специална погача, която се носи в черквата. След като питата се освети от свещеник, тя се разпределя между всички присъстващи жени. Кокошките се варят в общ казан с ориз или зеле. Курбанът се изяжда от жените на трапеза, постлана направо на земята. Жертвоприношението на черни кокошки е акт, посредством който жените изразяват своята благодарност и почит пред силите на природата и плодородието, към душите на мъртвите прадеди и светците, от които зависи земната благодат.

При женските чествания "'Божи дух" и "За лелино здраве" се приготвят постни ястия. Всяка домакиня донася малко фасул, който се вари в общ казан на някой кръстопът в рамките на селището. Жените са приготвили и питки, които са намазани с мед или захар. Част от обредната храна се поставя по плетищата на къщите и на самия кръстопът. Тя с предназначена за умилостивяване на "лелите", "видяфките", "светинките"сладките и медените" - все местни табуизирани названия на демоните на болестите Баба Шарка, епилепсия, чума и на самодивите. В района на Сакар планина есенните женски трапези имат за цел да неутрализират и умилостивят и крилатите змейове-юнаци, които пазят землището от градушка и епидемии. Понякога те се правят в чест на "вънкашната болест (епилепсия) или на "селското" (митичния сто пан-пазител на селото). В отделни пловдивски села "Черкуването на Господа" се прави два пъти годишно - веднъж след Петковден и втори път - от Гергьовден до Великден.

Във всички български земи Петковден поставя началото на един двадесетдневен отрязък от време, изпълнен с множество забрани от магическо естество. През този период, който се смята за опасен и вредоносен, жените не бива да работят с вълна. Те не бива да кроят и шият дрехи за мъжете си, защото в противен случай стадата и овчарите ще бъдат нападнати от вълци. Ако мъж облече дреха, кроена или шита през тези дни, след неговата смърт душата му се превръща във вампир или върколак. Интересно в този смисъл е вярването от Троянско, че Св. Петка може да се яви пред хората във вид на вълк.

Изследователите на религиите отдавна посочиха връзката между култа към Св. Петка и архаичната персонификация на петъчния ден. За българите петъкът е един от "лошите" седмични дни. Той е постен. В петък жените не работят, не предат вълна, не перат и не се мият, спазват полово табу. Ако нарушат тези забрани, в Софийско и Царибродско вярват, че Св. Петка ще им се яви във вид на змия и ще ги накаже с болест или смърт. Очевидно в народния култ към светицата са съхранени много предхристиянски вярвания и представи, свързани с главното езическо женско божество на траки и славяни.

Обредна трапеза: месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми от лозови листа

Именници: Петка, Петко, Петкана, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Параксева, Параскев, Парашкева, Парашкев, Пенчо, Пенко, Пеньо, Пенка, Паро, Парун, Паруш и Кева

Екипът на Bulgariautre.bg пожелава на всички именници крепко здраве, късмет, много щастие и успехи във всяко начинание!