Очаквано управляващите наблягат на социалните разходи. Голямата въпросителна за приходите е завишена ли е прогнозата за растеж и инфлация

Заявка за старт на отдавна отлагани реформи в здравеопазването и образованието, но засега без ясен фокус как точно ще бъдат реализирани, силен оптимизъм за икономическия растеж и данъчните приходи догодина и очаквано повече социални разходи. Това се чете в проекта на бюджета за догодина, който беше публикуван на интернет страницата на Министерството на финансите в сряда.

Едно от основните притеснения на анализаторите за държавните финанси догодина е именно заложеният ръст от 1.8%, при положение че икономиката стагнира вече трета поредна година. Под въпрос остава и инфлацията, която е сред по-трудните за прогнозиране показатели и затова през нея е лесно да се прокара повече оптимизъм в бюджета. Тя също е заложена на 1.8% догодина. Данните досега обаче показват, че има вероятност 2013 г. дори да завърши с дефлация.

Все пак проектобюджетът не е напълно завършен. Докладът към него не е готов и ще бъде публикуван чак след като проектът бъде гласуван в Министерския съвет, съобщиха за "Капитал Daily" от финансовото ведомство. Това означава, че през идната седмица в него може да се очакват още промени. В момента например не са публикувани подробни разбивки на бюджетите по министерства, където ще се види в каква степен ще се реализират обявените съкращения на персонала в държавните ведомства. По закон финансовият план на страната трябва да бъде внесен за гласуване в парламента до края на този месец.

1.8% по скалата на МФ

Най-голямата земетръсна зона в бюджета за догодина продължава да е прогнозата на експертите от Министерството на финансите (МФ) за ръста на икономиката догодина. Тя е очертана като фискален риск и в мотивите към проектобюджета. Още повече че наскоро Международният валутен фонд ревизира очакванията си за ръста на българската икономика догодина с 0.7 пункта надолу и сега прогнозата им е по-песимистична от тази на българското правителство - 1.6%.

Оттам естествено идват и притеснения за изпълнението на приходната част на бюджета. За 2014 г. се залага малък ръст на постъпленията по консолидираната фискална програма от 500 млн. лв. до 30.89 млрд. лв. Той трябва да дойде основно от данъчни приходи, за които се предвижда да нараснат с близо 1.5 млрд. лв., като в голямата си част този ефект трябва да дойде от косвените данъци (допълнително 600 млн. лв. от ДДС и 250 млн. лв. от акцизи). Общо данъчните и осигурителни приходи трябва да се увеличат с 6.5%, което, ако не се сбъднат очакванията за изсветляване на икономиката (виж карето) или по-висока събираемост, може да се окаже трудно изпълнимо. От въвежданото на обратно начисляване на ДДС например се очаква 400 млн. лв. положителен ефект. "С почти 100% сигурност бюджетът ще бъде прекрояван догодина, след като се види, че заложените в него цели са нереалистични", коментира икономист. "Съществени са рисковете за изпълнение на приходите, тъй като реално не се прилагат никакви мерки за подобряване на събираемостта", допълва той.

Приоритети 2014

В проектобюджета е записано поне на хартия и желанието на управляващите да започнат реформи в два от най-недофинансираните сектори - образованието и здравеопазването. Една от идеите е за демонополизация на здравното осигуряване. Оттам става ясно, че средствата за реформата ще за сметка на здравноосигурителните приходи по бюджета на здравната каса.

За образование пък са предвидени 100 млн. лв. повече. Общо средствата са близо 300 млн. лв, като фокусът е върху равния достъп до качествено образование. Правителството планира да промени системата на делегираните бюджети, като въведе критерий "качество на обучението". Идеята е повече пари да получат училищата с високи резултати, както и да се преодолеят разликите между големите и малките училища. В момента единствен критерий е броят ученици, заради което училищата в по-малко населените райони в страната се справят по-трудно.  Подобен механизъм е предвиден и във висшето образование, като критерии ще бъдат реализацията на студентите на пазара на труда и приоритетните за страната специалности.

От структурата на приходите (виж графиката) наистина се вижда, че разходите в социалната, образователната и здравната сфера са единствените, които нарастват като процент от БВП. Ключът обаче ще е в начина, по който ще се реализират реформите, ако има политическа воля да бъдат започнати.

Нова година, нов фонд

С новия фонд "Растеж и устойчиво развитие на регионите" управляващите смятат да изпълнят обещанието си за повече разходи за развитие на регионите. За него са предвидени 500 млн. лв. за догодина, като идеята му е общини и министерства да кандидатстват за средства от него на конкурентен принцип. За да се осигурят парите, са били орязани бюджетите на ведомствата. "Оптимизирането на разходите на министерства и ведомства, което сме направили, позволява да се насочи финансов ресурс към реализирането на публична инвестиционна програма "Растеж и устойчиво развитие на регионите в размер на 500 млн. лв.", каза в сряда финансовият министър Петър Чобанов.

Ключът тук обаче ще е да се създадат приоритетни области за инвестиране и механизъм за кандидатстване, който да не позволи средствата в него да се разпределят според политически вместо икономически цели. Въпреки че средствата за фонда са включени в капиталовите разходи на консолидираната фискална програма обаче, сумата, която държавата смята да инвестира догодина, намалява спрямо очакваното за тази година. Спадът е с 380 млн. лв. до малко под 5 млрд. лв. Едно от обясненията е, че през следващата година ще се усвояват средства от сегашния програмен период, който приключва в края на 2013 г. (по правилото n+2). Така предвидените бюджетни средства за съфинансиране са с 576 млн.лв. по-малко.

За сметка на това се увеличават текущите разходи - с 465 млн. лв., като основната част от тях ще отидат за пенсии (виж карето).

По-малък дефицит

Разходите догодина ще се увеличат с по-малко, отколкото приходите - близо 400 млн. лв. до 31.45 млрд. лв. Така дефицитът през 2014 г. ще се свие спрямо заложения в актуализацията на бюджета до 1.8% от БВП, или с малко над 100 млн. лв. до 1.47 млрд. лв. За пръв път бюджетът се изготвя според Закона за публичните финанси, който влиза в сила от началото на следващата година. Затова в него са разписани макрорамката и консолидираната фискална програма за следващите три години. От тях се вижда, че правителството е заложило постепенен спад на дефицита до нивата, които България е обещала на Европейската комисия да достигне - 1.5% през 2015 г. и 1.1% от БВП през 2016 г.

Според прогнозите на финансист обаче дефицитът може да достигне 2.5-3% догодина, особено ако правителството залитне в посока твърде много социални разходи. По думите на Лъчезар Богданов от Industry Watch пък трябва да се внимава със ситуацията на траен дефицит, най-вече заради сигналите, които това дава на инвеститорите.

Догодина е заложено да се поеме до 4.4 млрд. лв. дълг. От тази сума 3 млрд. лв. ще отидат за плащане по падежиращ дълг (1.7 млрд. лв. по глобалните облигации, които трябва да се платят през януари 2015 г. и 1.3 млрд. лв. за падежиращ дълг на вътрешния пазар). Останалите 1.4 млрд. лв. са за покриване на дефицита, като по всичко личи, че не е предвидено поеманена дълг за други цели извън тези. Това оставя малко място за лавиране за непредвидени разходи и също поставя риск да се наложи актуализация. До 3.9 млрд. лв. могат да бъдат изтеглени от международните пазари. Максимумът на дълга се качва до 18 млрд. лв., а минимумът на фискалния резерв остава на 4.5 млрд. лв.