Бургазлийката със сълзи на очи се изповяда пред зрителите на ВИП Брадър

Бургазлийката Златка Димитрова със сълзи на очи се изповяда пред зрителите на VIP Brother и разказа съкровени спомени за баща си Димитър Пейчев, който почина преди дни.

Плеймейтката е крайно разочарована от "помията", която се е изсипала по нея и покойника в медийното пространство. Тя се закани да съди всички, които са си позволили да се "гаврят" с паметта на баща й. Какво точно каза тя ВИЖТЕ без редакторска намеса:

Преди дни преживях най-голямата трагедия в живота си – загубих татко. В негова памет пиша това писмо.

Само най-близките ми приятели знаеха, че когато влязох в Къщата се молех единствено татко да се оправи. Той се бореше за живота от няколко месеца. Когато за първи път му стана зле през лятото, се обади първо на мен.

Пътувах постоянно до Бургас, грижихме се всички заедно да не му липсва нищо. Тези мъчителни месеци той нито веднъж не падна духом, чудех се как издържа. За съжаление медицината се оказа безсилна. Татко не издържа.

През живота си не за първи път се сблъсквам със смъртта. За съжаление човекът, който ме е отгледал, издъхна в ръцете ми. Така се случи, че баща ми си отиде, когато не бях до него. Това е лична трагедия, която ще се опитам да превъзмогна.

Причината да напиша това писмо са писанията, които прочетох, когато излязох от Къщата, за погребението на татко.

Чувала съм за себе си какво ли не, заливали са ме с каква ли не помия, разпространявали са какви ли не лъжи, какви ли не квалификации. Това обаче не мога да подмина и не мога да допусна журналистите да се гаврят с паметта на баща ми. Да твърдят, че съм го изоставила и не съм се грижила за него, а съм влязла в Къщата да се забавлявам.

Реших да участвам в шоуто за втори път, защото имам кауза. И тя е свързана отново с човешка трагедия, болка и хората, на които няма кой да помогне.

Сблъсквала съм се с много агресия, злоба и завист, а понякога и дори голяма доза омраза, но смятам, че трябва да имаме уважение поне към смъртта. За да можем да се наричаме хора, човеци. Точно затова съм решила да съдя всеки, който се гаври със смъртта на баща ми.

Върнах се отново в Къщата, защото искам да се преборя за каузата, а и мисля, че тук намерих приятели, с които по-лесно ще преодолея мъката си. Ако успея да направя това, с което съм се захванала, ще го посветя на паметта на баща си.

Убедена съм, че това заслужава и това ми даваше смисъл на живота от доста време.

Просто запазваш хубавите спомени и това е...

Много са спомените от лятото, от Отманли, там прекарвах с него 3 месеца. Аз и по-рано съм казвала че съм израснала в семейство на разведени родители, но лятото си го отделяхме за нас двамата само. Това е, никой не може да избяга от съдбата си, каквото е рекъл господ това е, надявам се да е на по-добро място, да ни пази.

Баща ми е преди всичко много интелигентен  човек, с голямо чувство за хумор, много силен човек, който вярваше в Господ и ме учеше да бъда мила и добра, състрадателна. Учеше ме на нашата религия, само с хубави неща го помня.

Най-важният житейски урок е това, което всеки път по телефона ми казваше накрая "Злато, бъди мъдра и добра, и състрадателна”.

Винаги това му бяха думите по телефона накрая. Само той ме наричаше "Злато”, никой друг.