Денев се прибра в родината, след като гаранцията му от 2500 евро бе платена от нашенец, живеещ в Ню Джърси

"Най-голямата мистерия за мен, а и за повечето моряци е откъде дойде тази дрога на кораба. Никога не съм виждал нещо да се товари на борда. Убеден съм, че почти всички от екипажа ще бъдем оправдани".

Това каза в емоционална изповед Румен Денев, помощник-капитан на кораба "Свети Николай". Той е един от четиримата бургазлии на борда, когато на 13 август 2012 г. плавателният съд е задържан с 3 тона кокаин в Испания, пише в. "Труд".

От общо 21 българи в момента 14 са в затвори в Мадрид. Седем са освободени под гаранция, а шест от тях са се върнали в България.

Преди седмица главният прокурор Сотир Цацаров и заместникът му Борислав Сарафов бяха на официално посещение при генералния прокурор на Испания Едуардо Торес-Дулсе. Визитата им включваше и среща с магистратите, които работят по делото "Свети Николай". Те са получили информация за хода на разследването и положението на обвиняемите моряци от екипажа на плавателния съд. 

У нас също се води досъдебно производство на спецпрокуратурата. По него бяха обвинени соченият за собственик на кораба Дойчин Дойчев и Руслан Колев, считан за организатор на крупната пратка. Спецсъдът обаче заключи, че доказателствата за участието им в аферата не са достатъчни.

Помощник-капитан Денев се прибра в родината, след като гаранцията му от 2500 евро бе платена от нашенец, живеещ в Ню Джърси. "Благодетелят" Златан Вергиев прочел в испански вестник, че Денев може да излезе от ареста срещу парична сума, която е непосилна и за него, и за възрастната му майка Събка - инвалид след прекаран инсулт. Така капитан Вергиев, който също е от Бургас, пратил нужната сума в Испания. 

Румен Денев се съгласи да сподели своите патила на испанска земя. Ето неговия разказ:

"На 13 август 2012 г. тъкмо застъпвах на вахта. Беше сутринта в 8,30 часа. Бях се навел над картите, защото капитанът искаше да направя някаква корекция на курса - разказва Румен Денев. - Изведнъж гледам - влиза един испански полицай в щурманската кабина с насочено оръжие. Чух: "Лягай на пода, испанска полиция!" Автоматът бе насочен към лицето ми, вързаха ми ръцете отзад на гърба. Изкараха ме на палубата заедно с другите от екипажа. Отгоре мина един самолет и ни правеше снимки. Мисля, че беше италиански и той ни беше открил. Вкараха ни всички в "салета" - там, където се храним, и ни държаха няколко часа. Техен екипаж откара кораба до пристанището Кадис.

Не ни даваха да говорим

Чудехме се защо ни арестуват, питахме се едни други. Преспахме в ареста, на другата сутрин пак ни върнаха на кораба и тогава започнаха да разтоварват дрогата. Тогава я видях за първи път. Беше в над сто пакета. Снимаха я, качиха я после в едно камионче. Ние успяхме да си вземем само долни дрехи и ни върнаха обратно в ареста на брега.

В затвора в Кадис стояхме две седмици, оттам ни закараха до Мадрид и ни разхвърляха в три затвора по седем човека. Аз не подписах обвинителния акт, защото беше на испански и нищо не разбрах от него. Това обаче - подписал или не, нямаше значение.
14 месеца бяхме в затвора. Салам, хлебче, варена риба за обяд, пилешки кокали - сготвени, десерт по един банан или портокал. Но не отслабнах, а даже напълнях, защото нямаш никакво движение. Цял ден заключен, по 10 крачки най-много да направиш.

Бях в килия първо с капитана, после с един аржентинец, който лежеше за сбиване. Четири-пет души се смениха в моята килия. Имаше такива, които си изкарваха присъдите и излизаха, после пак влизаха, а аз още бях там. Един българин имаше, около 5 месеца лежа заради измама с банкомат. Излезе, а после отново го върнаха. Викам му: "Този път какво има?" А той ми обяснява, че карали нещо крадено с някакъв човек в колата и ги хванали. Имаше и други българчета, лежаха за дрога. Един в корема си я пренасял, но го разкрили.

За да се спася от този ужас със седенето на едно място и пълната неизвестност, започнах да работя. Бутах до столовата едни колички, чистех и миех тоалетните. Някой трябва да върши тази работа, а аз - по желание. В килията дълго се занимавах с правене на проекти. Всъщност бях започнал още на кораба да замислям една плаваща сцена. Братовчедка ми работи в театър в Австрия и бях обещал да направя такава сцена. Аз умея да работя различни неща. Хващам се по строежи, сервизи, ремонти, двигатели. Знаете, между рейсовете, парите свършват бързо.

Как се качи дрогата на борда

Това и досега не знам. Пакетите с непромокаема опаковка и общо тегло над три тона реално могат да се натоварят за един час. На кораба има кранове, има всичко. Минаваха много рибарски корабчета, предлагаха да продават риба. Колко му е от едно рибарско корабче да се достави...

В Испания има вестник "Нова дума" - за българите, живеещи там. Там капитан Златан Вергиев, който ми плати гаранцията, прочел моята история. Когато ме закараха при съдията в Испания, ме питаха - кой е този човек, който е пратил парите? Аз не го познавам. Разбрах, че е комшия, но сега живее в Ню Джърси. Тук наблизо живее майка му. Ще отида да я видя специално и да благодаря. С него връзка нямам. Но може да ме познава от махалата, а и той е завършил тук Морското училище.

Роден съм през 1956 г. и цял живот съм плавал. Не съжалявам, че станах моряк. Но стават и такива работи по корабите. Има и катастрофи, и бури. Опасна професия е. Яд ме е за това, което испанците ще си мислят за нас, българите, че сме трафиканти, а то не е вярно. Сигурен съм, че ще ни оправдаят. Поне повечето хора от екипажа.

А сега - накъде?

Надявам се да ме назначат за шлосер в "Нефтохим". Иначе имам мой патент - две детски колички, които пускам и децата се возят. За да припечеля нещо. 
Зад гърба си имам два брака. Втория път тъкмо се разписахме, заминах на рейс, върнах се - и се разведох... Докато съм бил в морето, тя тръгнала с този-с онзи. Връщам се и телефонът звъни. Обажда се женски глас и ми казва: "Прибери си жената, че се е хванала с моя мъж." След два дни и тя се прибра от хайманосване. Хубаво момиче беше. Стара история, отдавна не мисля за това. Иначе не е вярно това, че морякът има жена на всяко пристанище. Не търся вече голямата любов. Искам спокойствие."