Португалия, Германия и Франция демонстрираха потенциал

И България уж е в Европа, но като че ли не съвсем. Не говорим за географски понятия, говорим за футбол. Едни от най гледаните програми след 21.30 снощи бяха тези, където се излъчваха футболни срещи.

Началото бе поставено още в ранния следобед с мача на българските младежи срещу Словения, но вместо позитивни емоции, тъгата от това колко далече сме от истината, завладя тези, които само преди дни си припомниха българския триумф на „Парк Де Пренс”. Да, но това бе в не много близкото минало.

Заредени за футбол след това истинските фенове със сигурност са се колебали кой мач да предпочетат. Тези, които симпатизират на украинци и французи със сигурност са гледали двубоя във френската столица. В него имаше всичко и единоборства, и скорост, и изпуснати нерви, и…голяма радост в края за домакините. 3:0 за Франция и Рибери, Бензема, Евра и компания ще могат да си отдъхнат след като отново ще играят на най-големият футболен форум.

Също толкова динамичен и взривоопасен бе и мачът между Швеция и Португалия. Единият гол преднина за португалците от първия бараж и очаквания за трудно прогнозируем двубой. Кристиано поведе своите и като че ли всичко свърши при 0:1 за иберийците. Не така мислеха скандинавците и техният най-силен коз Златан. Той обърна до 2:1 и жълто – сините мечтаеха само за още едно попадение, което да ги прати на другия край на света. Уви, когато шведите натиснаха, отново Роналдо показа извънземна класа (само преди дни това каза за него Моуриньо) и капитанът блесна с два страхотни гола, които решиха всичко. Така финалите в Бразилия се лишиха от прагматичността и силата на шведите, но ще се обогатят с фантазията и непредсказуемостта на португалците. В крайна сметка освен за статистиката, крайното Португалия – Швеция  4:2 , може да се обобщи и по друг начин Роналдо – 4, Златан – 2.

Третият двубой, който не бе за изпускане бе на митичния Уембли. В него Германия в своя втори или трети състав, това само Льов знае, победи домакините с 1:0 след гол на защитника на лондонския Арсенал Пер Мертезакер, който бе и капитан на тима. Двата тима предложиха приятен и бърз футбол, но не от качеството на турнирните двубои. За всички обаче стана ясно, че немците имат доста голям потенциал и с връщането на някои от основните фигури в състава ще станат още по-силни, което пък веднага ги поставя сред фаворитите за Световната титла. За англичаните обаче лампичката трябва да светне, защото това бе втора поредна загуба в меката на футбола, само в рамките на четири – пет дни. Загуба от Чили и сега от Германия не е добър атестат за амбициозните островитяни.

Каквото и да си говорим обаче за водещите отбори, ние сме далеч от качеството на футбола, който  играят те. Затова се връщам само няколко дни назад, когато празнувахме 20 години от най-великия мач в историята на българския футбол - победата над Франция с 2:1, мач от който България тръгна нагоре, за да стигне до бронза в САЩ през 94-та.

Думите на тогавашния Генсек Христо Йосифов обаче говорят повече от всичко: Тогава имахме силни футболисти. 16 от 22-ама играеха във водещи отбори в Европа, а не в Кипър или в Гърция. Имахме точния треньор и перфектна организация. Най-голямата грешка бе, че държавата не се възползва от успеха и не направи нищо градивно" – каза един от хората, които бяха в епицентъра на събитията.

Дано все пак сега някой е чул това, за да можем не след толкова дълго,  да видим и български тим на Европейски и Световни финали.