2 млн. лв. повече за държавния ВУЗ в Бургас, предлагат депутати

Другото предложение на бургаските депутати е 1 млн. лв. да бъдат разпределени от бюджета на МС към българските православни църкви

Да бъде увеличен бюджетът на университет „Проф. д-р Асен Златаров”-Бургас за 2014 г. с 2 млн. лв, като средствата за това бъдат взети от увеличения близо двукратно бюджет на Държавна агенция Технически операции (ДАТО), който ще бъде предимно за подслушване. Това предложение обявиха днес бургаските депутати от ГЕРБ на брифинг в морския град. На него присъстваха областният лидер на ГЕРБ-Бургас и народен представител Димитър Бойчев, Диана Йорданова, Иван Вълков и Семир Абу Мелих. Пред медиите те споделиха, че бюджетът на бургаското учебно заведение за следващата година е намален със 106 хил. лв., което е станало ясно след проведена среща с ръководството на университета. Сумата от 2 млн. ще може да се използва за увеличаване обхвата на студентите, които могат да ползват стипендии, както и за финансирането на Медицинския факултет.

Другото предложение на бургаските депутати е 1 млн. лв. да бъдат разпределени от бюджета на МС към българските православни църкви и по-конкретно за довършване на храмове на територията на област Бургас. Депутатите от ГЕРБ са предложили и половината сума да бъде отделена за църковния комплекс „Свети Николай Чудотворец” в к-с „Меден рудник”.

„В момента управляващите говорят, че дават повече пари за образование и реално като рамка в бюджета има заложени повече средства. Но това за пореден път противоречи на популистките им изказвания. Неразбираемо е защо бюджета на университет „Проф. д-р Асен Златаров” е намален, както и на всички останали висши учебни заведения в страната. Единствено този на Варна е увеличен, а както знаете министърът на образованието е от там. Необходимо е всички депутати от Бургаски регион без значение политическата принадлежност да се обединят и да подкрепят предложенията ни”, заяви Димитър Бойчев.

Той коментира още, че правителството е заложило ръст на икономиката от 1,8 % за 2014 г. от преки инвестиции. „Не е ясно как ще стане това, след като един инвеститор при пристигането си в София, се сблъсква с предвоенно положение в центъра на столицата. Друг тревожен момент, пряко свързан с инвестициите, е Законът за чужденците в Р България, който бе върнат от президента с указ. Той бе променен от ГЕРБ, а сега се опитват да върнат старото му положение. 150 млн. лв. правителството е заложило в приходната част на бюджета от приватизация в БМФ и „Слънчев бряг” АД. Това не е реално изпълнимо, защото от дружеството на курорта не могат да бъдат получени повече от 10 млн. лв., след като има и проблем с инфраструктурата”.

Семир Абу Мелих, като член на Комисията по здравеопазване, коментира детайли около финансовата рамка на НЗОК за 2014 година, която предвещава криза в здравната сфера.

„Здравната каса не е подготвена да посрещне нуждите на българските граждани за следващата година за лечение и цифрите го показват. Доболничната помощ е с дефицит 20 млн. лв. за следващата година, 45 млн.лв. е и дефицитът за лечение на онкоболни чрез химеотерапия. Това е лудост, правителство към което никой няма доверие и всички искат оставката му, говори за реформи в здравеопазването още във втория ден от управлението си. Всичко се оказа празни приказки. Съвсем очаквано се предвиждат стачки на болниците, на лекарите”, заяви Семир Абу Мелих.

Диана Йорданова, която е член на парламентарната Комисия по бюджет и финанси, акцентира върху бюджетната рамка за 2014 г.

„Управляващите очакват приходите от 1,5 млрд.лв. Към настоящия момент всичко показва, че приходната част за 2013 г. г. ще остане неизпълнена с половин милиард в най-добрия случай. Това е разминаване с реалността в рамките на 500-900 млн. лв.. Бюджет 2014 очевидно е правен на обратно, за да се спазят предизборните обещания, като първо са сметнати разходи и на тази база са написани приходите. Пенсионната реформа също се използва с политически цели, приемат се закони без цифрово изражение в самия бюджет”.

Иван Вълков коментира промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и създаването на „финансова полиция”. „Законопроектът на ДОПК не е съгласуван с транспортното министерство, транспортният бранш няма ни най – малка представа за готвените промени. На превозвачите се вменяват задължения, които липсват в Закона за автомобилните превози (ЗАП), не става ясно какво ще стане за чуждите превозвачи. Около 300 служители със специално облекло, означителни знаци и правомощия да спират по всяко време на денонощието, така се създава още един репресивен орган спрямо бизнеса”. 



Снимка на Деня

Зимни нюанси от плевенския парк "Кайлъка"