Какво разказват легендите за чукането?

Жените като правило отпиват само по една глътка

В Унгария докосването с чаши e лоша поличба, особено ако става дума за бирени халби. 
В Чехия, скандинавските страни и Холандия трябва да гледате в очи онзи, в чиято чест произнасяте тост, и това трябва да продължи до момента, когато оставите чашата си на маса.

Китайската наздравица канбей означава „суха чаша” или „до дъно”.
По традиция в Китай трябва да се изчака първия тост, произнесен от най-уважавания човек на масата. До дъно трябва да се изпие само първата чаша. Мъжете трябва да вдигнат и наклонят чашите, за да покажат, че са празни. Жените като правило отпиват само по една глътка. Много важен знак на уважение от страна на по-низко стоящия между двама души да държи неговата или нейната чаша малко по-долу от чашата на по-високо стоящия в йерархията. Колкото е по-голяма разликата в статуса между двама души, толкова по-голяма трябва да бъде и разликата в нивото на чашите. Винаги трябва да „връщате” тоста. През 1970 г. президент Никсън прави своята историческа визита в Китай, държавният секретар Александър Хейг и неговата делегация обаче не „връщат” тоста, и това прави много неприятно впечатление на китайците.
Защо при наздравица чукаме чашите си?

 Една от легендите разказва, че в средновековието хората са чукали чашите, с цел да изгонят демоните. Историята е свързана с църковния звън на камбаните, за който се вярва, че гони тъмните сили. В Средновековието в дворците в Европа "премахвали" враговете като им сипвали отрова във виното. След като се прочула тази "тайна", домакините, за да върнат доверието на гостите, вдигали чаши и силно ги чукали с чашите на гостите, така че виното да се смеси, а гостите да са сигурни, че в напитката няма отрова.
Оттук идва обичаят домакинът винаги пръв да отпие от виното.
Конниците на номадските племена украсявали чашите със звънци и други предмети, за да вдигат шум и да държат злото далеч от хората.
По време на тибетската династия Шан обичаят е бил "да се вдига шум" преди изпиването на първата чаша за щастие и благоденствие.
По отношение на древните шумери антрополозите твърдят, че те са имали много ритуали свързани с пиенето и наздравиците, но никъде не се споменава за чукането на чаши.
В наши дни чукането на чаши при наздравица е символ на някакво хубаво събитие (празник) – сватба, кръщене, рожден ден...В някои страни по този начин се изразява уважение.
В Япония при непринудени вечери при вдигане на наздравица и когато искате да се чукнете с приятелите чашите, те се поставят на еднакво ниво, но ако става въпрос за работна вечеря и искате да се чукнете с шефа, поставяте чашата по-ниско от неговата в знак на уважение и почит.



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен