Голямата тръпка да уловиш есетра

„Кажи, кажи, бедни ми рибарю, ти знаеш ли мрежи да плетеш?

И в мрежите си, бедни ми рибарю, две сърца в едно да оплетеш...” – тази популярна песен запя тутраканската рибарка Милена ЛАМБАДЖИЕВА по време на снимките за документалната поредица „Рибното богатство”, където тя е един от героите. Поредицата се осъществява по проекта на Община Тутракан „Промоционална кампания, насочена към подобряване престижа на продуктите от риболов и аквакултура в община Тутракан” и се финансира от Европейския фонд за Рибарство и бюджета на Република България.

Милена не за първи път застава пред камера, но този път чувствата са по-различни. Защото тя разказва за своята професия, нехарактерна за жените, през призмата на природните сезони. И още, чрез поредицата много хора ще научат, че и жени практикуват този мъжки занаят. И то в Тутракан.

„Занимавам се с риболов от 24 години. През пролетта хващаме различни видове риби – шаран, мряна, бяла риба, ласпер и др. Харесва ми тръпката и чакам да изляза, да хвана рибите” - разказва тя. За това време тя е преживяла различни случки в реката и през смях си спомни за една от тях, която с удоволствие сподели за документалната поредица.

„Хванахме един сом около 40 кг и имаше още към 10м мрежа да се вади. През това време забелязвам, че сомът половината е излязъл от лодката. И аз оставих греблата, скочих и легнах върху него и натискам, обаче той ме повдига. Племенникът ми остави мрежата и той легна върху мен. И отсреща въдичарите започнаха да викат: „Какво правите? Какво правите?” Смешно, но сомът наистина ме повдигаше.”

„През лятото търсим по-дълбоките места в реката, където да работим, понеже нивото е ниско. Обикновено работим вечер, защото през деня много рядко можеш да хванеш риба” – обяснява за летния рибарски майсторлък.

Есента е особен сезон за Милена Ламбаджиева. Тя го свързва с голям късмет, макар да я е сполетял преди 10 години: „С племенника ми Радослав хванахме есетра и бяхме много щастливи, защото дотогава такава риба не бяхме хващали. Тя се оказа женска, с черен хайвер. Предадохме я на борсата – отделно се плаща хайвера, който е много скъп, отделно трупното месо. Голяма тръпка беше за нас, даже от отсрещния бряг румънците викаха: „Ти момиче, ти момче!”

Като се видим с колегите-румънци, те ни питат „Аре пеще?”, ако има риба отговаряме: „Аре”, ако няма – „Наре” –обяснява тя взаимоотношенията с рибарите от отсрещния румънски бряг.

През зимата може да хващаме риба, когато не е замръзнала реката. Обикновено толстолоб, амур, миалц. Не излизаме за риба само когато има силен вятър и реката замръзне.” – завършва разказа си Милена.