На 7 декември 1989 година се роди Съюзът на демократичните сили. Роди се от мечтите, волята и силата на милиони българи за промяна.  Днес, 24 години по-късно, някои от учредителите на СДС, от активните личности на прехода, вече не са между живите.  Но имената им завинаги ще останат в историята на България като символ на честно и  дoостойно служене на каузата на демокрацията.

Съюзът обедини демократични партии, обществени организации, личности, които само за броени години успяха да извършат историческа промяна в България. Благодарение на Съюза на демократичните сили в България демокрацията победи.

Още със своето основаване като политическа коалиция Съюзът на демократичните сили прие наследството и стана продължител на най-ценните традиции на българските демократични политически партии след Освобождението. Учредители на СДС станаха независимия профсъюз „Подкрепа”, гражданското сдружение „Екогласност”, Независимото дружество за защита на човешките права, Клубовете в подкрепа на гласността и преустройството, Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Независимото студентско дружество, Движение „Гражданска инициатива”, както и възстановените партии БРСДП/о/ и БЗНС „Никола Петков”.

Непосредствено след акта на учредяването си СДС прие и възстановените стари демократични партии - Радикалдемократическата партия в България и Демократическата партия, както и новосъздадените Зелена партия, Обединен демократичен център и Нова социалдемократическа партия. По-късно членове на СДС станаха Алтернативната социалистическа партия, Съюзът на репресираните от комунистическия режим и Репубиканската партия. Сред личностите, които инициираха и реализираха това успешно обединение личат имената на известни български интелектуалци, репресирани от комунистическия режим стари дейци на забранените по време на комунизма политически партии, както и на много млади хора. Събра ни идеята за създаване на мощно антикомунистическо движение, което да покрие цялото политическо пространство и отстрани чрез избори комунистическата партия от власт. Ползвайки опита на антикомунистическите движения и партии в Централна и Източна Европа ние си поставихме за цел да извършим демократични реформи в страната и ориентираме България към членство в Европейския съюз и НАТО.

В този период нямаше друга политическа сила, която да декларира и преследва тези цели.

Пръв председател на Националния координационен съвет на СДС стана д-р Желю Желев. Чрез силна опозиционна кампания и учейки се от опита на полския профсъюз „Солидарност”, СДС успя да принуди управляващата БКП да започне процес на демонтаж на тоталитарната система. Това стана на Националната кръгла маса в периода януари-март 1990 г. Тогава бяха приети споразумения за гарантиране на мирен преход към демокрация и реформиране на политическата система. Това бе първата политическа победа на СДС постнигната в условията на тоталитарната система.

На проведените на 10 юни 1990 г. избори за Седмо Велико народно събрание СДС печели 144 мандата срещу 211 на управляващата комунистическа партия и остана в опозиция. Но изборите не бяха нито честни, нито свободни. Резултатите им бяха манипулирани от управляващата комунистическа партия.

Като опозиция СДС успя да разшири своето влияние. Председателят на НКС на СДС д-р Ж.Желев бе избран от парламента за президент на България. И до днес този избор буди възражения в средите на демократичната общност, тъй като Желев стана президент с подкрепата на комунистическото мнозинство във 7-то ВНС. Сериозна политическа грешка бе и направеното непосредствено след този избор предложение вицепрезидент да стане генерал Атанас Семерджиев, който, както по-късно се оказа, е и главен виновник за унищожаването на част от досиетата на ДС.

За кратко време председател на НКС на СДС бе д-р Петър Берон, който сам си подаде оставката при огласяването на съмнения за негово сътрудничество с органите на ДС.

В началото на 1991 г. за председател на СДС бе избран Филип Димитров, член на Зелената партия.

С цел да ускори промените в страната през пролетта на 1991 г. СДС подкрепи участието на свои политици и експерти в правителството на Димитър Попов, въпреки че това правителство бе доминирано от комунистическата партия. Този политически ход не се прие еднозначно от членовете на Съюза, които в преобладаваща си част бяха против каквито и да било форми на колаборационизъм с БСП. Затова и мнозина и до днес възприемат резервирано „коалиционното“ БСП/СДС правителство на Димитър Попов, в което от СДС участват Иван Костов, Иван Пушкаров и Димитър Луджев. Факт е, че след това правителство се регистрира спадане на доверието в СДС. На 15 май 1991 г. 39 народни представители от СДС бойкотирахме парламента като напуснахме неговите заседания и обявявихме безсрочна гладна стачка с искане Великото народно събрание да подложи на Референдум новата конституция, да се саморазпусне и да се проведат нови парламентарни избори. НКС на СДС подкрепи нашата акция и ясно посочи основните трудности пред демократичния процес и реформите в страната заложени в приетата от ВНС нова Конституция на България. Гореща подкрепа оказаха тогава на СДС студентите и университетските преподаватели в цяла България.

Несъгласните с тази политическа линия на СДС политици и организации, членове на коалицията, за съжаление я напуснаха и формираха временни политически образования – СДС –център и СДС–либерали. В тези организации влязоха части от БСДП начело с лидера на партията д-р П.Дертлиев, Политически клуб „Екогласност”, Зелената партия начело с лидера ѝ Александър Каракачанов и Федерацията на клубовете за демокрация, където най-известна политическа фигура бе Петко Симеонов. Постепенно тези оранизации започнаха да гравитират около Българската социалистическа партия и през следващите години под различни форми участваха в нейни политически проекти.

Въпреки тези сътресения СДС запази своето коалиционно единство и успя да предизвика провеждането на нови парламентарни избори. На 13 октомври 1991 г. СДС постигна своя първи политически успех като спечели парламентарните избори за 36-то Народно събрание. За СДС гласуваха 1 903 567 избиратели. Парламентарната група на СДС бе от 110 депутата. Така след 46 години тоталитарно управление БКП бе свалена от власт.

Председателят на НКС на СДС Филип Димитров бе избран за министър-председател.

СДС формира своето първо правителство, в което влязоха представители на всички партии и организации съставляващи коалицията. За председател на 36-то Народно събрание бе избран лидерът на Демократическата партия Стефан Савов. За мен бе чест да бъда председател на Парламентарната група на СДС, а по-късно, след като Стефан Савов подаде оставка и след решение на Националния координационен съвет на СДС, поех и отговорността да бъда Председател на 36-то Народно събрание. Малко преди края на парламента подадох оставка.

Първото правителство на СДС и парламентарната група на СДС, стартирахме най-важните политически и икономически реформи в страната – първите закони за реституция и приватизация, реформи в сферата на земеделието, здравеопазването, образованието, авторското право. Прието бе и решение, че архивите на бившата Държавна сигурност не представляват държавна тайна и следователно могат да бъдат публично достояние. За първи път бяха отнети депутатските имунитети на видни дейци на комунистическата партия – Андрей Луканов и Александър Лилов. България стана член на Съвета на Европа и ясно ориентира своята политика към пълноправно членство в НАТО и Европейския съюз. Подписано бе Споразумението за асоциация с Европейския съюз, като първа задължителна стъпка на нашата евроинтеграция.

Успехите на правителството и парламентарната група на СДС срещнаха силна съпротива от страна на комунистическата опозиция и свързаните с нея неразградени структури на бившата Държавна сигурност. През лятото на 1992 г. народните представители от третата политическа сила в Парламента ДПС оттеглиха подкрепата си за правителството на Филип Димитров. Това доведе до подмяна на вота на избирателите и падане на кабинета.

Известни интелектуалци и популярни личности на СДС, открито демонстрираха срещу извършената подмяна на вота на избирателите чрез избирането на правителството на президентския съветник Любен Беров подкрепено от ДПС и БСП. Най-ярки примери на протест срещу опитите да се ограби изборната победа на СДС в този период бе гладната стачка на поета и политик Едвин Сугарев и оставката на вицепрезидента Блага Димитрова. И двамата настояваха президентът д-р Ж.Желев като инициатор за съставянето кабинета на Л.Беров, да подаде оставка. Народните представители от СДС бойкотираха заседанията на Парламента.

СДС остана в опозиция и след изборите за 37 Народно събрание, спечелени от БСП.

За председател на Съюза бе избран Иван Костов. Постепенно СДС се утвърди като единствената спасителна алтернатива на катастрофалното за България правителство на Жан Виденов – председател на БСП. Дори и най-големите критици на СДС разбраха, че единствения шанс на България да преодолее кризата и продължи по пътя на реформите и интерграцията в ЕС и НАТО, е ново управление на СДС.

Същевремено в СДС протекоха важни структурни и организационни промени. През 1992 г. Съюзът промени своя Устав и се определи като национално движение за демокрация, чиято структура бе договорно оформената коалиция. През 1995-1996 г. стремежът на новото ръководство и на председателя Иван Костов към по-голямо единство и обща политика, наложи нови промени в Устава, които очертаха бъдещето на СДС като дясноцентристка политическа партия. Но тази реформа доведе до сериозни сътресения в коалицията, където на партиите и организациите основателки на СДС се отреди позицията на „присъдружни организации”. Трансформирането на СДС в партия не се прие еднозначно. То засили централизираното ръководство на организацията, създаде условия за еднолични решения, за пренебрегване на ролята на местните организации, за „свиване на демократичното ветрило“. Този ход стесни избирателната база на СДС, освободи политическо пространство за други политически партии в дясно и центъра и превърна довчерашни коалиционни партньори в политически конкуренти.

Опитвайки се да си върне политическото влияние непосредствено преди изборите за 38-то Народно събрание, СДС отново се върна към коалиционния принцип и инициира създаването на коалицията Обединени демократични сили, в която освен СДС влязоха още Демократическата партия и БЗНС „Народен съюз”. Обединените демократични сили постигнаха своя пръв успех с избора на Петър Стоянов за президент на България. Спечелихме и парламентарните избори за 38-то Народно събрание. Така СДС се завърна триумфално в управлението на страната.

За министър – председател бе избран председателя на СДС Иван Костов. Председател на Парламента стана Йордан Соколов.

Правителството на СДС успя да преодолее негативите от управлението на БСП, да стабилизира страната, да стартира отново процесите на реформи и членство на България в НАТО и ЕС. Правителството постигна успехи във всички области – реформиране на икономиката, реституция, приватизация, социална система и здравеопазване, борба с организираната престъпност и мафията. Сред външнополитическите успехи на кабинета бе осигуряването на членството на България в НАТО и започването на преговорите за членство на страната в ЕС. Силен положителен отзвук в страната имаше и отмяната на визите за пътуванията на българските граждани в страните членки на ЕС.

Тези успехи се свързват с политиката на премиера Иван Костов, президента Петър Стоянов и външния министър Надежда Михайлова.

Същевременно критиката към нашето управление в този период е свързана главно с факта, че правителството и парламентарното мнозинство не изпълниха две от основните си обещания преди изборите: да бъде потърсена отговорност за виновниците за националната катастрофа и фалита на банките, както и обещанието за отварянето на архивите на ДС, разкриването на агентите и сътрудниците на тайните служби в периода на комунизма, съчетано с лустрация на номенклатурните кадри на БКП и ДС. Сериозни възражения и до днес предизвиква начина на приватизация и факта, че почти цялата държавна собственост в стопанската сфера премина в ръцете на бивши номенклатурни кадри на БКП и на функционери на ДС, със съмнителен произход на капиталите, както и продажбата на руски компании на ключови отрасли от българската икономика. Това бяха главните причини за падане на доверието към правителството на СДС с премиер Иван Костов.

Важно е да се посочи,  че успешното управление на СДС в периода 1997-2001 г. се сблъска с непреставащите опити за дестабилизация и конфронтация в страната. Масираната пропаганда срещу СДС и премиера Иван Костов разколеба част от българските избиратели, които на изборите през 2001 г. с вота си определиха СДС отново да остане в опозиция. С претенции за активна политическа роля в дясноцентристкото пространство се появиха нови политически партии.

В периода след 2001 г. последователно за председатели на СДС бяха избрани Надежда Михайлова и Петър Стоянов. Партията остана в опозиция на управлението на НДСВ и ДПС при правителството на Симеон Сакскобурготски и при управлението на тройната коалиция БСП-ДПС-НДСВ с премиер Сергей Станишев. Тежък удар върху СДС в този период нанесоха част от неговите ръководни дейци начело с бившия председател Иван Костов, които взеха решение да напуснат СДС и да основат нова дясна партия. Малко преди това същата политическа стъпка предприеха Стефан Софиянски – кмет на град София, който напусна СДС и основава нова партия и вицепремиера в правителството на ОДС Евгений Бакърджиев, който също основа политическа партия. Тези действия на популярни политици от СДС отслабиха значително партията и имаха негативен отзвук сред нейните членове и симпатизанти. Същевременно те не доведоха до създаването на нови силни десни партии и по този начин косвено обслужиха политическите интереси на политическите противници на СДС и на първо място – БСП.

Последиците от конфликтите и разцепленията се проявиха най-ярко на местните избори в София през 2006 г., когато за първи път от началото на демократичните промени СДС загуби кметското място в столицата. Последва загубата и на президентските избори, където СДС не издигна свой кандидат, но подкрепи предложения от новосъздадената партия ДСБ кандидат. Още по-тежка бе загубата на първите избори за Европейски парламент на които СДС не успя да спечели нито един мандат. Като резултат на тези изборни неуспехи последователно председателите на СДС Надежда Михайлова и Петър Стоянов подадоха оставки.

Проведената на 15 юли 2007 г. ХVІІ Национална конференция на СДС избра за председател на партията Пламен Юруков. Делегатите на конференцията декларираха подкрепа за една нова политика на единство, разбирателство и единодействие между дясноцентристките политически партии в България с цел успешно противопоставяне на управлението на лявоцентристката тройна коалиция. За пореден път СДС промени своя устав. Бе прието изборът на председател на партията да става от всички членове на партията на вътрешно-партийни избори. През декември 2008 г. на първите вътрешно-партийни избори за председател на СДС бе избран Мартин Димитров.

На 13 март 2009 г. СДС и ДСБ подписаха коалиционно споразумение за създаване на „Синя коалиция“ и общо явяване на изборите за национален и европейски парламент през същата година. На изборите за 41 НС, проведени на 5 юли 2009 г., Синята коалиция получи 6,76% и обяви, че ще подкрепи правителство, съставено от спечелилата изборите дясноцентристка партия ГЕРБ, член, заедно със СДС, ДСБ и БЗНС „Н.Петков“, на Европейската народна партия.

През следващите години и особено в периода след 2011 г., постепенно парламентарната група на „Синята коалиция“ прекъсна връзката с националното ръководство на партията и започна да води самостоятелна политика. Сближаването на позициите на депутатите от СДС с тези на БСП в общата им критика към дясноцентристкото правитилство на ПП ГЕРБ бе възприето като преминаване на границата, която трябва да разделя дяснята от лявата политика в България и като косвена подкрепа за политическия проект на БСП целящ завръщането ѝ във властта. Затова и Националния съвет на СДС на свое заседание в края на месец май 2012 г. взе решение да не подкрепи проекта за ново коалиционно споразумение с ДСБ тъй като то суспендираше правата на националните ръководства на партиите участници и ги подменяше с едноличната воля на техните председатели. Поради несъгласие с това решение председателят на СДС Мартин Димитров подаде оставка. За председател бе избран д-р Емил Кабаиванов, член на СДС от 1992 г. Но вътрешните конфликти в партията доведоха до рязък спад на доверието в нея.

Пълна политическа катастрофа претърпя СДС на проведените през месец май 2013 г.парламентарни избори, оставайки за първи път от своето създаване извън парламента. Председедателят на СДС д-р Емил Кабаиванов и Националния изпълнителен съвет подадоха оставки. На XXI-та Национална конференция на СДС, проведена на 6 юли 2013 година, за председател на партията бе избран Божидар Лукарски – член на СДС от 1999 г. Съществени промени в ръководството не настъпиха.

На 14 август 2013 г. СДС се присъедини към инициирания от ДСБ и „Движение България на гражданите“, нов политически проект „Реформаторски блок“. В него участие вземат още партиите "Зелените", "Синьо единство"/ в която членуват бившите председатели на СДС Надежда Нейнски и Мартин Димитров/ и "Свобода и достойнство".

През изминалите 24 години от своето основаване Съюзът на демократичните сили премина през различни политически етапи, през вътрешни проблеми и структурни промени. Днес с право можем да кажем, че историческата промяна в България не би била мислима и не бе възможна без Съюза на демократичните сили.

И наистина, каква Промяна! От тоталитарната еднопартийна комунистическа държава към държавата на политическия плурализъм и демокрация. От обвързаната в примката на антихуманния съветски блок България, към България – равноправен член на Европейския съюз и НАТО. От държава, в която гражданите бяха като закрепостени и без възможности да живеят свободно дори в собствената си страна, без възможности да пътуват свободно по света, днес България е държава, в която гражданите имат всички демократични права и свободи гарантирани от Конституцията и законите на страната. И не на последно място – от държава на тоталната и партийно контролирана държавна собственост в държава на частната собственост и свободното предприемачество.

За своя близо четвърт век на съществуване Сюзът на демократичните сили изпита и меда и жилото на българската политическа действителност. Но не загуби своите основни ценности, своите принципи и своя исторически оптимизъм. Съюзът на демократичните сили даде на България ярки политически личности, които завинаги ще останат в златните страници на българската политическа и държавна история. Днес на своя рожден ден СДС е изправен пред нови политически изпитания. Той е длъжен да участва във формирането на новата национална демократична и морална кауза:

ЕВРОПЕЙСКИ СТАНДАРТ НА ЖИВОТ, ЕВРОПЕЙСКИ ЦЕННОСТИ И МОРАЛ В УПРАВЛЕНИЕТО, СОЛИДАРНОСТ И СПРАВЕДЛИВОСТ В БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО.

А това означава, че СДС трябва да насочи своите усилия към солидарни действия с партиите от семейството на Европейската народна партия за постигане на предсрочни парламентарни избори, завръщане в парламента и участие във формирането на дясноцентристко правителство на България. За да има хубави дни за българската демокрация!

Източник: alexanderyordanov.com