Местните помнят Васил Киров като градоначалника, при когото градът минава под егидата на ЮНЕСКО

Чак на 80 години Васил Киров, най-дългогодишният кмет на Несебър, открива първата си изложба. Той рисува само графични портрети. Има и няколко автопортрета. Картините му са 33 и всички те ще бъдат изложени на 9 декември в демонстрационния център на занаятите в Несебър.

Киров никога не се е възприемал като художник, затова толкова късно решава да покаже публично рисунките си.

А всъщност цял живот е мечтал да се занимава само с това.

Може и да не е успял като художник, но именно талантливата му ръка е причината той да стигне до кметския стол на Несебър и да остане на него 14 години.

След края им обаче присъщата му скромност го праща зад волана - в началните години на прехода Киров става шофьор на такси.

Хората в града обаче не помнят това, а го знаят като кмета, под чието ръководство Несебър минава под егидата на ЮНЕСКО.

Едва на 3 години малкият Васко остава без баща и майка му сама отглежда него и тримата му братя. Завършва поморийската гимназия благодарение на стипендия, отпусната му от управата на родното село Оризаре.

След една година като учител по всичко в с. Гюльовца и още три като войник Киров попада в отдел “Култура” на Околийския народен съвет - Поморие. Канят го там, защото още от гимназиалните години му се носи славата на добър художник.

По онова време Поморийската околия включва 42 села. “Никога не съм имал желание да се занимавам с ръководна длъжност. Смятах, че трябва да се занимавам с рисуване”, разказва Киров.

Когато разбират за младия кадър в отдел “Култура”, от комсомолската организация решават да го привлекат на нова длъжност - завеждащ отдел “Учащи”. Със заплахата, че ще бъде съкратен, той започва работа там.

След една година обаче - през 1958-а, в България настъпва административна реформа. Закриват се околиите и се сформират по-малки общини.

В същия период започва изграждането на Слънчев бряг. През 1962 г. тогавашният председател на Общинския народен съвет в Несебър(в днешни дни длъжността кмет- б.р.) напуска и започва работа в Бургас. Съответните органи избират на неговото място като кмет да застане Васил Киров.

“Научавам в деня, в който е насрочена сесията. Събра се партийният комитет, обясни кой ще ръководи сесията и какви точки ще има. Изненадващо чувам, че за кмет се предлага другарят Васил Киров”, обяснява дългогодишният градоначалник.

Той не приема идеята с охота, защото междувременно е записал задочно специалност “Философия” в Софийския университет. Това се случва след неуспешно кандидатстване в Националната художествена академия. “Аз все бягах към рисуването, а животът ме насочваше към противоположна страна”, раказва той.

Сравнява тогавашния облик на града със селянин, облечен в дрипи.

“Несебър беше тъжна хубост - църквите бяха обрамчени с грохнали и стари сгради. Като влезеш в града, беше стопанският двор на ТКЗС. От предната му страна висеше един старомоден трафопост, 10 метра висок. Паметниците на културата бяха скрити, рухнали, нямаше ги. Имаше значителна беднотия. Много изостанал град беше”, разказва Киров.

Според него кмет се става лесно, но трудното идва после - когато проблемите и решенията им те притиснат. Трябвало да се съборят незаконни строежи в старата и новата част на града. “Много трудно беше да излезеш срещу мнимите интереси на хората. Трябва да се противопоставиш и да ги изпълняваш. Така задача по задача изкарах четири години”, казва Киров./Източник: 24 часа